№ 23134
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110168029 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „******с“ ЕООД искове
срещу Ф. Г. Г. за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
задължения с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, за които по ч.гр.д. № 32580/2023 г. е издадена Заповед
по чл. 410 ГПК, а именно: сумата от 1000 лева – неизплатена главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 393578/07.07.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
15.05.2023 г. до окончателното плащане и сумата 237,60 лева – възнаградителна лихва
по договора за периода 07.07.2022 г. – 03.04.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.07.2028 г. между „******с“ ЕООД в
качеството на кредитор и Ф. Г. Г., в качеството на кредитополучател е сключен
договор за предоставяне на кредит от разстояние по реда на ЗПФУР. Излага
съображения, че сключването на договора е извършено въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, където са публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Твърди, че при
кандидатстването за отпускане на заем ответникът е посочил следния телефонен
номер: ********** и следният имейл: *******************@***.**. Активиращият код
е 7591. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил на кредитора снимка
на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат.
Ответникът поддържа, че е предоставена снимка тип „селфи“ с личната карта, като е
видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат и доколкото
няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат, ответника е предоставил
снимките. В резултат на извършената от ответника процедура, със същият е сключен
договор за заем за сумата от 1000 лева, като сумата е предоставена по избрания от
ответника начин – на каса на „Изи Пей“ АД. Ищецът поддържа, че клаузите на чл. 4,
1
ал. 3, т. 2 от договора за кредит вземането на главница в размер на 1000,00 лева е
разпределено на 20 вноски за периода 06.08.2022г. ~ 27.02.2024 г. всяка от които в
размер на 50,00 лева, като ответникът не е извършвал плащания за погасяване на
задълженията си за главницата. В резултат на това, на 03.04.2023 г. кредитодателят е
обявил предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит, за която е
уведомил кредитополучателя на посочения от него имейл адрес. Поддържа, че
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора лихвения процент е в размер на 40.15 %, като
няма плащания и за погасяване на задължението за договорна лихва. Излага
твърдения, че е правил опити за уреждане на отношенията си с ответника
извънсъдебно, но същите са безуспешни. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелствата, че
между него и „******с“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 393578/07.07.2022 г., както и че сумата по кредита е получена от него на
каса на „Изи Пей“ АД. Излага подробни съображения, че процесният договор
представлява такъв за потребителски кредит и е нищожен поради включването в него
на клауза за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение,
поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите /ГПР/ е
различен от действително приложения в отношенията между страните, че
действителният ГПР надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 393578/07.07.2022 г., по силата на който ищецът е предоставил в заем на
ответника сумата от 1000 лева, която е получена от ответника.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от представения документ на договора за потребителски
кредит (л. 8) крайният срок за издължаване на сумата по кредита е 27.02.2024 г.
Съгласно чл. 2.3 от договора фиксираният годишен лихвен процент (ГЛП) е в
размер на 40,15 %.
Съгласно чл. 2.5 от договора годишният процент на разходите (ГПР) по кредита
e в размер на 48,44 %.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора потребителят се задължава в срок до три дни,
считано от сключването на договора да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата от 1346,50 лева със срок
на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор или две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева, да
работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители
по друг договор за паричен заем, сключен с „******с“ ЕООД, да нямат неплатени
осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови или
2
небанкови финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да подпишат
договор за поръчителство. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по предходната алинея ще причини на кредитора
вреди, за чието обезщетяване се дължи неустойка. Размерът на тази неустойка е
съобразена с особеностите на договора и потребителя, като е 582,78 лева. Неустойката
се начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с
погасителна вноска. При предсрочно погасяване на договора за кредит начислената
неустойка се редуцира съобразно договорната лихва. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора
независимо от предходното, размерът на неустойката не може да надвишава
половината от размера на главницата по договора за кредит. В случай, че по даден
договор се генерира неустойка в по-голям размер, то същата следва да се счита
уговорена в размер половината от главницата по договора за кредит.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2 от договора, в него са представени два
погасителни плана – при предоставяне на обезпечение и при непредоставяне на
обезпечение. Съгласно чл. 4
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л.67)
ако при изчисляване на ГПР по договора се включи и неустойката за непредоставяне
на обезпечение, то същият би възлизал на 92,93 % и съответно действително
приложеният ГПР между страните не отговаря на този, посочен в договора за кредит –
48,44 %.
Доколкото процесният договор за кредит е сключен с потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност), то същият има характер на договор за
потребителски кредит. Предвид датата на сключването му (07.07.2022 г.) приложение
по отношение на него намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит
(Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Регулирането на
отношенията, породени от процесния договор за кредит от разпоредбите на ЗПК и
следващата от това по-засилена защита на потребителите в областта на кредитирането,
налага съблюдаване на специалните изисквания за съдържанието и валидността на
договора за кредит, редом с общите такива по чл. 26 ЗЗД. Наред с това съдът е длъжен
във всички случаи да следи за нищожност както на целия договор, така и на отделни
негови разпоредби служебно и без въведен довод в тази насока от страна на ответника,
както и да приложи последиците на нищожността, когато същата произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото.
При проверка на съответствието на договора за потребителски кредит с
императивните изисквания на закона съдът установи следното:
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
3
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно установената съдебна практика, с оглед изискването на закона при
договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме,
че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от
хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Приема се, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително,
е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава при необезпечени
кредити и два пъти законната такава при обезпечени кредити. (в този смисъл решение
№ 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., II г.о. на ВКС).
С ПМС № 426/2014 г., приложим към настоящия договор за кредит, размерът на
законната лихва върху задължения в лева е определен на 10 % (основен лихвен
процент, определен от БНБ 0 % плюс надбавка от 10 пункта).
Предвид изложеното, обстоятелството, че процесният договор за кредит е
необезпечен такъв, и фактът, че лихвеният процент по договора за кредита е фиксиран
на 40,15% на години при срок на договора две години, съдът намира, че така
уговореният лихвен процент противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три
пъти размера на законната лихва, и съответно клаузата на чл. 3.1 от договора е
нищожна като противоречаща на добрите нрави. Поради това, че в ЗПКр., договорът
за потребителски кредит е уреден като възмезден такъв, то уговорките относно
възнаграждението, което се дължи на кредитодателя под формата на възнаградителна
лихва са част от същественото съдържание на договора. Следователно, клаузата, с
която е уговорен размер на възнаградителната лихва не може да бъде заменена от
императивни правила на закона, нито може да се счете, че договорът би бил сключен и
без тази уговорка, и съответно не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за да
се приеме, че нищожността на клаузата за възнаградителна лихва не влече нищожност
на целия договор.
Предвид изложеното, договор за предоставяне на кредит от разстояние №
393578/07.07.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД във връзка
с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр.
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че т.нар. от ищеца
„неустойка за непредоставяне на обезпечение“, според настоящия съдебен състав
представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като неговото заплащане не е с
цел да се обезпечи изпълнението на договора за кредит, а ответникът да се
облагодетелства неоснователно. От формулировката на клаузите на чл. 3 от договора
става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита при условията,
посочени в тях, следва задължително да заплати „неустойка“. Напълно житейска
нелогично е да се очаква, че физическо лице, което търси заем в определен размер ще
разполага с възможност да предостави на заемодателя си банкова гаранция за
обезпечаване на задълженията си по договора в същия размер, заедно с
4
възнаградителна лихва. По този начин, поставяйки условия, за които изначално е ясно,
че кредитополучателят не може да изпълни, кредитодателят цели да се обогати. Освен
това, размерът на уговорената такса – около 58 % от условената главница по договора
е прекомерен и води до необосновано оскъпяване на договора за кредит, което
представлява своеобразна форма на неустойка в прекомерен размер, която е
неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като уговореното възнаграждение за
непредоставяне на обезпечение е прекомерно спрямо това, което се обезпечава, като
действителната цел очевидно е увеличаване на разходите по кредита, което е в
противоречие с изискванията за справедливост в оборота и представлява опит за
заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПКр (при включване на клаузата за
поръчителство в ГПР, същият е в размер значително надвишаващ максимално
допустимия по закон), поради което клаузите на чл. 3, ал. 1, предвиждаща обезпечение
на договора, и на ал. 2, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, са нищожни. Съдът намира за необходимо да посочи,
че този негов извод не се променя от обстоятелството, че в клаузата на чл. 3, ал. 3 от
договора е посочено, че размерът на неустойката не може да надвишава половината от
главницата по договора за кредит, а ако я надвишава, следва неустойката да се счита
уговорена в размер половината от главницата, както и че в чл. 4, ал. 3, т. 1 от договора
е представен погасителен план при представяне на обезпечение, тъй като същите имат
само декларативен характер и не променят размера на задължението, което кредиторът
е изисквал кредитополучателят да погаси.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви или други разходи.
Между страните не се спори, че по силата на сключения договор на ответника е
предоставена сумата от 1000 лева, като не се твърди и не се установява ответникът да
е извършвал плащания за погасяване на задълженията си по договора.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит,
възнаградителна лихва не се дължи и предявеният иск за установяване на това
задължение следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски в заповедното производство в общ размер от 60,70
лева, а за исковото – в общ размер от 372,80 лева, от които 122,80 лева държавна
такса, 150 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съразмерно на
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 301,23 лева, а за исковото – на 49,05 лева.
Ответникът доказва разноски в исковото производство в размер на 250 лева
депозит за изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 47,50 лева.
Процесуалният представител на ответника претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство на основание чл. 38, т. 2 ЗА. Съобразно правната и фактическа сложност
5
на делото, и съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Лилия Борисова сумата от 81,36 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Г. Г., ЕГН: **********, че
има парично задължение към „******с“ ЕООД, ЕИК: 2*******, на основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР в размер на
1000 лева (хиляда лева) - неизплатена главница по договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние № 393578/07.07.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.05.2023 г.
до окончателното плащане - ЧАСТ от задължения, за които по ч.гр.д. № 32580/2023
г., II ГО, 58. състав е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6
ЗПФУР за сумата 237,60 лева – възнаградителна лихва по договора за периода
07.07.2022 г. – 03.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати
на „******с“ ЕООД, ЕИК: 2*******, сумата от 49,05 лева (четирдесет и девет лева и
пет стотинки) разноски за заповедното и 301,23 лева (триста и едни лева и двадесет и
три стотинки) разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „******с“ ЕООД, ЕИК: 2******* да
заплати на Ф. Г. Г., ЕГН: **********, сумата от 47,50 лева (четирдесет и седем лева и
петдесет стотинки) разноски в исковото производство съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК „******с“
ЕООД, ЕИК: 2******* да заплати на адвокат М. Д. Диминров, личен номер на адвокат
№ **********, със служебен адрес: гр. София , ул. „Дунав“ № 1, ет. 2, ап. 3 сумата от
81,36 лева (осемдесет и един лева и тридесет и шестстотинки) адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в настоящото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6