Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа ч. търг. дело № 2874 по описа за 2017 година, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с
която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ /НББАЗ/, с адрес: гр.София, ул. “********за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 39 613,79 евро,
получена от
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ без правно
основание, както и обезщетение
за забава за периода от 23.08.2017г. до датата на предявяване на исковата
молба, в размер на 905,72 лв, както и законната лихва върху посочената главница от датата на предявяване на претенцията
с исковата молба до окончателното й плащане.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът е член на Сдружение НББАЗ /Бюрото/, като членството му произтича
от разпоредбата на чл.508 КЗ и е
свързано с обстоятелството, че застрахователят е лицензиран да продава
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Сочи, че съгласно чл.15, ал.1 от Устава на
НББАЗ всеки от членовете предоставя безусловна, неотменима, делима и платима на
предявяване за срок от 6 години от издаването й банкова гаранция в полза на
Бюрото в размер на двукратната сума на самозадържането по презастрахователните
договори на съответния член, но не по-малко от 600 000 евро, като
вземанията които банковата гаранция гарантира са изчепателно посочени в чл.15,
ал.3, б.“а“ до б.“з“ от Устава. Твърди, че в изпълнение на това изискване е
учредена банкова гаранция с реф.№ 961LGI********* от 25.11.2013
година с издател „У.Б.“ АД в размер на 600 000 евро.
Излага твърдения, че на 10.07.2017 година,
11.07.2017 година и 24.07.2017 година са постъпили три броя претенции до
застрахователя от НББАЗ /Бюрото/ за възстановяване на изплатени от него на
Румънското НБАЗ обезщетения по 109 броя щети като към всяка претенция бил приложен
списък-приложение № 2, фактури, документ за банков превод и извлечение за
банкови такси, като общата сума на трите претенции възлизала в размер на
396 760, 85 лева.
Сочи се, че отделно Бюрото било начислило
и допълнителна такса за обработка по
всяка от претенциите в общ размер на
39 613, 79 евро, като на ищеца не било известно на какъв принцип и по
каква методика, критерии и процент от какво ответникът е начислил такива такси
и как е определен техния сбор, а спрямо общия размер на доброволно заплатения
от застрахователя материален интерес, начислените санкционни такси
представляват 19, 5%.
Излага доводи, че в Устава на НББАЗ и
Вътрешните правила на Съвета на Бюрата такава такса няма предвидена в подобен
размер, нито като член ищцовото дружество е давало съгласие за начисляване на
подобна такса.Твърди, че такси се начисляват само за изрично определени цели,
каквито в случая не съществуват.
Ищецът твърди се, че на 09.08.2017 година
с три платежни нареждания е заплатил на
ответника претенциите за възстановяване на платените от него обезщетения в общ
размер на 396 760, 85 лева, а такса за обработка не е заплатена, тъй като
счита същата за неоснователно начислена, за което уведомил НББАЗ с писмо х.№
2-4350 от 03.08.2017 година, като изложил подробни съображения за недължимост.
Поддържа се в исковата молба, че сумата от
39 613, 79 евро представлява неоснователно начислена от НББАЗ такса за
обработване на три претенции, съдържащи 109 броя щети от НБРАЗ към
застрахователя по щети „ГО“ по Четвърта моторна директива и системата „Зелена
карта“, без в действителност НББАЗ да е извършило реално обработване на тези
претенции, тъй като те са доброволно заплатени от застрахователя на Бюрото,
което не е провеждало разследване на обстоятелствата във връзка с ПТП по
смисъла на чл.3 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, поради което ищецът
приема че тези такси са не за обработване, каквото не е провеждано, а са
санкциониращи.
Сочи, че такса за обработване се начислява
само в предвидените във връзка с решение
на УС на Бюрото от 03.11.2015 година случаи и съгласно т.5.1.3. от Вътрешните
правила, какъвто разглежданият случай не е .
Твърди, че
ответникът не е провел разследване, нито е престирал насрещна услуга,
която да обоснове дължимост на претендираната такса, а е само препращаща
институция, без извършване на документално обследване.
Сочи се, че след отказа на ищеца да
заплати таксата за обработване, на 16.08.2017 година, ответникът е отправил
искане до „У.Б.“ АД за заплащане на тази сума чрез изтегляне на банковата гаранция на застрахователя,
което искане е въз основа на Протоколно решение
№ 205 от 15 август 2017 година на УС на Бюрото.
Поддържа, че въпреки, че с писмо до
банката ищецът е възразил срещу плащането по банковата гаранция в полза на
ответника, тъй като не са били налице условията за удоволетворяването на
искането на бенефициера, банката е превела на ответника сумата в размер на
39 613,79 евро на 23.08.2017г.
Излага твърдения, че Бюрото е нарушило
правилата на Устава си, вземайки решение да се удовлетвори несъществуващо
вземане, което не се обезпечава от банковата гаранция и не попада в изрично изброените в устава
хипотези в чл.15.
Ищецът твърди, че решение № 205 от
15.08.2017 година на УС на Бюрото е нищожно поради противоречие с Устава и
поради липса на материална компетентност
на УС да взема подобни решения.
Сочи, че с удовлетворяването си от
банковата гаранция, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
поради което тази сума подлежи на връщане като недължимо платена, ведно с
мораторната лихва в размер на 905, 72 лева върху сумата от 39 613, 79 евро
за периода от датата на усвояването на сумата по банковата гаранция до датата
на исковата молба. Претендира законна лихва върху главницата от 39 613, 79
евро, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение. Представя
доказателства.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
допускане на ССчЕ и искане по чл.219 ГПК. С исковата молба и с допълнителна
уточняваща молба от 22.01.2018г., ищецът е поискал привличане като трето лице
помагач по делото на негова страна -„У.Б.“ АД.С Определение №567/31.01.2017г.
съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за привличане на -„У.Б.“ АД, като
трето лице помагач на негова страна. Определението не е обжалвано и е влязло в
сила.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва
допустимостта на исковете с твърдение, че
актовете на УС на Бюрото е можело
да бъдат оспорени през Общото събрание, което ищецът е пропуснал да стори. Твърди,
че въпросните суми са дължими в изпълнение на решение на УС от 03.11.2015
година, откогато са изминали повече от 22 месеца към датата на завеждане на
иска и предявяването на исковете извън тези срокове е недопустимо.Твърди, че е
изключен съдебен контрол относно законосъобразността на решението на УС, като
орган на сдружението. Твърди се, че решението е постановено в рамките на
компетентността на органа на сдружението, предоставена му с Устава и закона.
По отношение
основателността на исковете – твърди че оспорва същите изцяло като недоказани и
неоснователни.
Поддържа, че липсва правен интерес от привличане на
банката като трето лице помагач на ищеца, тъй като същият няма право на обратен
иск към нея.
Оспорва претенцията за разноски, включително твърди за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Твърди, че застрахователят е заплащал такси за
обработка на Бюрото начислени и претендирани по същия начин, както изрично
описаните и не поставил под съмнение, че е запознат изцяло с основанието и
начина на калкулиране на този вид плащане.
Поддържа, че таксите за обработка на щети, приети с решението на УС от 03.11.2015 година са
приходи от дейността по чл.12, т.9 и 10 от Устава и в процесния случай Бюрото е
реагирало в качеството си на гарантиращо бюро по смисъла на чл.6 от Вътрешните
правила на Съвета на Бюрата и е извършило дейности по координация, съдействие,
обработка и изплащане на застрахователни обезщетения, разноски, такси и др. към
Румънското Национално Бюро, което от своя страна е изпълнило задълженията си като обработващо бюро по чл.4.6 от Вътрешните
правила. Сочи, че приходите от дейността на Бюрото по чл.12 от Устава се формират от таксите за обработка на
претенции, чиито размер се определя от УС и на това основание е прието
решението на УС от 03.11.2015 година.
Ответникът се противопоставя на искането за ССЧЕ като
твърди, че сумите получени и са осчетоводени.С нарочна молба от 19.02.2018г.,
ответникът прави искане да бъде прието за безспорно, че процесната сума от
39 613,79 евро е платена чрез усвояване на Банкова гаранция № 961LGL1133261001/25.11.2013г., издадена от Уникредит
Блбанк АД и сумата е надлежно осчетоводена.
Ответникът представя доказателства.
Депозирана е
допълнителна искова молба от ищеца в срок.
Ищецът сочи, че възражението за недопустимост на исковата
претенция е неоснователно по съображения, изложени в допълнителната искова
молба.
Поддържа твърдението, че ответникът не е имал
основание да упражни права по банковата гаранция и е нарушил разпоредбата на
чл.15, ал.3 от Устава, вземайки решение да се удовлетвори за начислените такси
за обработка,чието събиране не е обезпечено чрез банковата гаранция и не попада
в изрично изброените хипотези на чл.15, ал.3, б.“а“ до „з“ от Устава.
Твърди, че протокол № 182 от 03.11.2015 година на УС
на НББАЗ, посочен като основание за начисляване и събиране на процесната сума
от 39 613, 79 евро, не е подписан от присъствалите членове на УС, макар и
в същия изрично да е вписано, че седемте поименно посочени членове присъстват,
като в този смисъл обобщава, че липсата на подпис се приравнява на липса на
валидно волеизявление.
Оспорва автентичността на Протокол № 182 от 03.11.2015
година, тъй като същият не съдържа удостоверени чрез подпис изявления на
формално посочените в него лица.
Моли
да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че процесната сума е била осчетоводена и събрана от ответника посредством
банковата гаранция на ищеца, доколкото този факт не се оспорва от ответната
страна.
Допълнителен отговор по
допълнителната искова молба не е постъпил.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Неоснователно е възражението на ответника
за недопустимост на предявените искове. Изложените твърдения касаят съдебния
контрол върху законосъобразността на решенията на органите на сдруженията с
нестопанска цел, докато исковата претенция се основава на твърдения за липсата
изобщо на годно правно основание за разместването на имуществените блага.
Не се спори между
страните, а е установено от доказателствата по делото, че ищецът като член на Сдружение
„НББАЗ“, е предоставило в полза на
същото безусловна банкова гаранция, издадена на 25.11.2013г. от „У.Б.“ АД в
размер на 600 000 евро; че във връзка с три броя претенции на Сдружение
„НББАЗ“ за възстановяване на изплатени от него на Румънското НББАЗ обезщетения
по 109 щети, в общ размер на 396 760,85 лева, е била начислена и
претендирана от ответника допълнителна такса за обработване на щетите в общ размер на 39 613, 79
евро; че ответникът е поискал частично плащане по банковата гаранция, издадена
от „У.Б.“ АД за размера на незаплатената му от ищеца такса обработка на щети в
размер на 39 613, 79 евро, както и че банката е задължила банковата сметка
на ищеца като е изплатила по банковата
сметка на ответника сумата от 39 613, 79 евро във връзка с поетия
ангажимент по гаранцията.
С протоколно Определение от 22.02.2018г.
съдът е приел за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване фактът, че
процесната сума от 39 613,79 евро е платена чрез усвояване на банкова
гаранция от 25.11.2013г., издадена он У.Б. АД и сумата е надлежно осчетоводена
от ответната страна.
Спорът между страните
по делото се заключава е това дали ответникът е получил и задържал сумата от 39 613, 79 евро въз основа на валидно правно основание.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият иск е основан
на разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, според
която, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС посоченият
фактически състав изисква предаване, съответно – получаване на нещо при начална
липса на основание и е изпълнима, когато при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Страните
са обвързани във вътрешните си отношения от установените правила в Устава на
сдружението, като членственото правоотношение, което възниква между сдружението
и всеки участник в него включва имуществени и неимуществени субективни права и
правни задължения, с конкретно съдържание, определено в Устава, като при
неизпълнение на предвидените правни задължения, членът може да бъде
санкциониран с мерките, предвидени в Устава.
Съгласно константната
съдебна практика, в тежест на ищеца по този иск е да докаже пълно и главно
даването, съответно – получаването, или преминаването на благото в имуществото
на ответника, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на
валидно правно основание, съществувало към момента на разместване на
имуществените блага.
Разпоредбата на чл.23, ал.1
и ал.2 от ЗЮЛНЦ определя Общото събрание на сдружението с нестопанска цел като
негов върховен орган, а Управителния съвет - като управителен орган,
представляващ дружеството.
Ответникът е юридическо
лице, регистрирано по реда и условията на ЗЮЛНЦ.
Цитираните
по-горе правни норми водят на извода, че отношенията между органите на
сдружението и неговите членове, следва да се уреждат съгласно разпоредбите на
ЗЮЛНЦ и устава на сдружението.
Разпоредбата на чл. 25,
ал. 6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ предвижда съдебен контрол само по отношение решенията
на общото събрание на сдружение с нестопанска цел. По силата на чл. 25, ал. 1,
т. 12 ЗЮЛНЦ решенията на другите органи, в това число и на УС, се атакуват пред
общото събрание. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 12 е императивна и следва да
се приложи. В случая обаче ищецът се позовава не на незаконосъобразност на приетото от УС
решение, а твърди същото да е нищожно.
Съгласно мотивната част, изложена по
т.2 на Тълкувателно решение № 2/2002 година
оспорване на нищожност на решение на ОС, респ.УС може да се упражни чрез
предявяване на самостоятелен иск, тъй като се изисква влязло в сила решение, т. е. необходимо е произнасяне
с диспозитив, което не би могло да бъде постигнато при релевиране на
нищожността чрез довод или възражение. Нищожността
на решението на ОС може да бъде релевирана и в друго производство, по което
ищец е НББАЗ, както чрез насрещен иск, така и чрез инцидентен установителен иск.
В конкретната хипотеза
спорът е концентриран върху това дали посочената такса за обработка на щети ,
претендирана от НББАЗ попада в обхвата на издадената банкова гаранция.
Процесната банкова гаранция
, издадена на 25.11.2013 година е безусловна,
неотменима, делима и платима на предявяване. Затова дори „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.” и Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ да имат спор по
валутното отношение, това не засяга отношението между Банката като гарант и бенефициера Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“.
Дали Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З. е изпълнило задълженията си за заплащане на
такса обработка на щета или не, са въпроси, които са извън обхвата на
отношението Банката- Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“. Банката не може да откаже
искане за плащане, ако то е надлежно направено при наличие на посочените в
гаранцията предпоставки и подкрепено със съответните документи, както е в
конкретния случай. Безусловната банкова гаранция е абстрактна сделка, при която
гарантът не може да се позовава на възражения, вързани с отношението
бенефициер-наредител/валутно отношение/, а само на недействителността на самата
гаранция, на неизпълнението на изискването
да се представят необходимите документи или на отлагателните или
прекратителните модалитети, които са инкорпорирани в гаранцията.
По делото са въведени
възражения от наредителя-ищец в настоящото производство, касаещи липсата на настъпване
на условията за плащане по гаранцията, а именно че претендираната сума не
попада в обхвата на вземането, което обезпечава гаранцията.
При абстрактната
гаранция, както беше посочено по-горе, гарантът не може да прави възражения
относно правата и задълженията по валутното правоотношение, но независимостта
на гаранцията спрямо валутното правоотношение не следва да се абсолютизира, тъй като не бива да се
допуска използване на обезпечението противно
на неговата цел , което ще противоречи на принципа на добросъвестност,
който е от обществен порядък и е от принципите, формиращи основите на правовия
ред, и на принципа за незлоупотреба с права. Поради изложеното при въведени
възражения за неправомерно упражняване на правата по банковата гаранция, следва
да се прецени валутното правоотношение/ в този смисъл решение № 22 от 02.08.2016 година на ВКС, ТК,
І отделение по т.д.№3349/2014 година./
С банковата гаранция
банката се е задължила безусловно и неотменимо по нареждане на Застрахователно
дружество Д.Б.:Ж.и З.“ ЕАД да заплаща на
НББАЗ всяка поискана от него сума до общ размер 600 000 евро, дължима от
посоченото застрахователно дружество на НББАЗ, съгласно разпоредбите на
действащия Устав на Бюрото.Видно от приложените документи, във връзка с
претенцията на НББАЗ към тази гаранция са издадени и Промени № 1, № 2 и № 3,
които не са приложени по делото.
Във
валутното отношение между „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.” и
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ банковата гаранция
може да се усвои само ако е настъпил определен факт, сред тези изброени в чл.
15, ал. 3 от Устава на „Н.Б.на Б.А.З.“, а именно: 1./вземанията на Бюрото към съответния член за
плащанията, извършени или дължими от Бюрото за сметка на този член по силата на
Вътрешните правила на Съвета на Бюрата и Споразумението между националните бюра
на застрахователите на държавите членки на Европейското икономическо
пространство и други асоциирани държави; 2./ вземанията на Бюрото към
съответния член за плащания, извършени или дължими от Бюрото за сметка на този
член като Компенсационен орган към
компенсационни органи на държави членки; 3./ вземанията на Бюрото към
съответния член за плащания, извършени или дължими от Бюрото за сметка на този
член по силата на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата за неговите членове,
които са с отнет лиценз за извършване на застраховка „Гражданка отговорност“ на
автомобилистите , обявени в несъстоятелност или са в процедура по ликвидация,
или са прекратени, или са в просрочено плащане, които този член следва да поеме
в съответствие с чл.22, ал.1 от този Устав; 4./ вземания на Бюрото към
съответния член за дължими имуществени вноски, включително вноските за
Гаранционен фонд на Бюрото, съгласно Глава ХХ на Устава; 5/ вземанията на Бюрото
към съответния член за дължим членски внос; 6/задълженията на съответния член
за забавени или неплатени презастрахователни премии/вноски по
презастрахователния договор; 7/вземанията на Бюрото към съответния член при
условията по чл.18, ал.5 / при използвана бланка, предоставена на член на
Бюрото, издадена под контрола на Бюрото, когато Бюрото носи отговорност въз
основа на неистински, неавтентичен или подправен сертификат „Зелена карта“/; 8/вземанията
на Бюрото към съответния член за неустойка по чл.21г. респ. за изчерпателно
посочени вземания, сред които не фигурира това за такса
обработка, поради което Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ не е имало основание
да упражни права по гаранцията за това вземане.
Обезпечено с гаранцията
е това задължение на наредителя, което е предвидено в устава
Съгласно предвиденото в
банковата гаранция, претенциите за плащане на суми по гаранцията до посочения
общ размер , ще бъдат разглеждани като основателни и въз основа на тях ще бъде
извършено плащане, само в случай, че банката получи следите документи: 1/
писмено искане от Бюрото, в което е посочено основанието за плащане, банката,
банковата сметка, по която да бъде извършено плащането, както и размера на
претендираната сума. Писменото искане от Бюрото следва да бъде подписано от
лицата, представляващи Бюрото, съгласно съдебна регистрация; 2/Протокол от
Решението на Управителния съвет на Бюрото, на което е взето решение за
предявяване на тази банкова гаранция;3/ удостоверение за актуална съдебна
регистрация на Бюрото.Искането за плащане следва да бъде представено лично от
лицата, представляващи Бюрото на адреса на управление на банката.Банковата
гаранция е валидна до 25.11.2019 година.
Няма спор, че формално
изискванията за представяне на
посочените документи пред банката са спазени.
Съгласно решение № 1087
от 06.03.2008 година на ВКС по т.д.№662/2007 година , ІІ ТО в производството по иск за връщане на
неоснователно усвоената сума по банкова гаранция наредителят следва да докаже,
че неизпълнението на гарантирания договор, в случая на Устава, не се дължи на
виновното му поведение, а на това на бенефициера, като по този начин установи
недобросъвестността му при упражняване на правата по банковата гаранция. Следва
да се отговори на въпроса налице ли са били предпоставките за предявяване от
ответника на банковата гаранция и с
основание ли е получена сумата по нея.
НББАЗ е депозирало
искане до „У.Б.“ АД на 16.08.2017 година за частично плащане по процесната
банкова гаранция в размер на сумата от 39 613, 79 евро, дължима съгласно
разпоредбите на Устава на сдружението. Посочено е, че искането се предявява на
основание вземания на Бюрото от ищеца за невъзстановени такси обработка по
предявени претенции, във връзка с извършени и дължими от Бюрото плащания по
силата на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата за сметка на застрахователя в
общ размер на 39 613, 79 евро, съгласно списък /приложение/.Посочена е
банкова сметка ***. Посочено е в искането, че се прилагат : Протокол № 205 на
УС на Бюрото за приемане на решение, констатиращо неизпълнение на задълженията
на застрахователя към Бюрото и приемане на решение за предявяване на банковата
гаранция, удостоверение за актуална съдебна регистрация на Бюрото, списък на
задълженията на застрахователя към Бюрото.
Видно от удостовереното в приложения
Протокол № 205 от 15.08.2017 година на УС на НББАЗ към 14.08.2017 година ищецът
дължи на ответника сума в размер на 39 613, 79 евро, представляваща
невъзстановена такса обработка по предявени претенции към „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ от
НББАЗ, като са приети следните решения: Бюрото да предприеме необходимите
правни и фактически действия за предявяване
пред „У.Б.“ АД искане за плащане
по БГ и промени към нея, за
сумата в размер на 39 613, 79 евро като е възложено на посочени в същото
лица подготовката на необходимите
документи.
Съгласно приложения по делото протокол №
182 от 03.11.2015 година на УС на НББАЗ по т.2 от дневния ред поради създалата
се практика да се анулират голям брой полици ГО, особено в случаите когато има
настъпили ПТП в чужбина по тях, с цел постигане на санкциониращ ефект спрямо
компанията, както и за намаляване на финансовите загуби от това за НББАЗ с
единодушие е прието решение да се
начислява такса за обработка върху
цялата изплатена от НББАЗ сума в размера, предвиден във Вътрешните правила –
15% като минимумът е 200 евро, а максимумът- 3500 евро, което решение да се
прилага за претенции, отправени от Бюрото към застрахователни компании след
01.10.2015 година. Със същото решение е прието и да се начислява законна лихва,
съгласно чл.43 от Устава на НББАЗ след изтичане на определения в претенцията
срок за възстановяване от 10 дни, като
лихвата се начислява от дата на претенцията на НББАЗ към застрахователя до
датата на възстановяване.
Ангажирани са доказателства за изпратени от
ответника до застрахователя –ищец в настоящото производство претенции за
възстановяване на суми платени от НББАЗ, съответно на 10.07.2017 година в
размер на 70 178, 45 лева, включваща обезщетения, външни разходи и такса
за обработка на румънското НБАЗ и такса обработка на НББАЗ в размер на 9707, 43 лева, без ДДС, на
11.07.2017 година в размер на 88 589,78 лева, от която такса обработка на
НББАЗ -11715,25 лева без ДДС и на 24.07.2017 година в размер на 376 039,87
лева, от която такса обработка на щети на НББАЗ – 50816, 75 лева без ДДС.
Посоченото решение е
прието след издаване на банковата гаранция през 2013 година. Видно от
приложения списък към искането за плащане по банковата гаранция таксата
обработка на НББАЗ се явява втора такса за обработка – по щетата са начислени
външни разходи и такса обработка на обработващото Бюро, в случая Румънското, като
няма спор, че невъзстановени от ищеца по тези претенции са само сумите за такса
обработка към НББАЗ.Така реално два пъти е начислена такса обработка по едни и
същи претенции.
Ищецът е
отказал да заплати начислената такса за обработка на щети от НББАЗ с
нарочно писмо изх.№ 2-4350 от 03.08.2017 година.
Ответникът поддържа в
отговора и в съдебно заседание, че посочената такса за обработка на претенции е начислена въз основа
на решението на УС от 03.11.2015 година и представлява приходи от
дейността по чл.12,т.9 и 10 от Устава. От
друга страна, Уставът не предвижда обезпечаване на задължението на членовете на
НББАЗ във връзка със събиране на приходи от дейността на сдружението, а само
такива от членски внос и други имуществени вноски, определени в Устава,
съгласно решение на Общото събрание. Дори и хипотетично да се приеме, че
таксата за обработка, събирана от членовете на сдружението представлява друга
имуществена вноска, то няма решение на
ОС за въвеждането й, както повелява Устава в чл.40б, ал.3, а видно от
приложението към финансовия отчет на сдружението, изготвен от независимия
одитор, неоспорено от страните, такива други имуществени вноски няма, а
въпросната такса е събирана и осчетоводявана като приход от стопанска дейност. Приходите
от дейността по чл.12а от Устава се използват за финансиране на
административната дейност на Бюрото / чл.40в/.
Съгласно чл.12а от Устава Бюрото може да извършва
допълнителна стопанска дейност , само когато е пряко свързана с дейността на
Бюрото, съгласно Вътрешните правила на Съвета на Бюрата и Кодекса за
застраховането.Бюрото извършва дейност по обработка и изплащане на щети в
качеството на Компенсационен орган или по повод на ПТП, настъпили на
територията на РБългария, в случаите съгласно Вътрешните правила на Съвета на
Бюрата.
Правомощията на
Компенсационния орган са предвидени в чл.515 от Кодекса за застраховането и
касаят заплащане на обезщетение на увредено лице, пребиваващо в РБългария при
предвидени в закона предпоставки, като функциите на Компенсационният орган се
състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно
установяване и поради това дейността му
се ограничава до проверка дали е
отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове,
без да се прави преценка по същество. При
плащане на обезщетения в полза на Компенсационният орган възниква
регресно вземане към институцията, натоварена да действа като компенсационен
орган в държава членка, където е установен застрахователя на виновния водач или
към институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на
Гаранционния фонд по чл.518 от КЗ.Съгласно чл.517, ал.3 от КЗ при възникване на
вземане към Компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка той възстановява пълния
размер на платеното обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице спрямо
виновния водач и неговия застраховател или спрямо Гаранционния фонд-в случаите
на незастраховано МПС.
Видно от неоспореното приложение
към Финансовия отчет на НББАЗ към 2016 година, изготвен от независим одитор, приходите
на сдружението са от нестопанска дейност- членски внос, и приходи от стопанска дейност, включващи
такси за извършени от Бюрото обработване и изплащане на щети в качеството му на
Компенсационен орган или по повод на ПТП, настъпили на територията на РРБ в
случаите съгласно Вътрешните правила на Съвета на Бюрата. Посочено е , че във
връзка с решение на УС от 03.11.2015 година се начислява такса във връзка с
изплатени от Бюрото претенции по анулирани полици Гражданска отговорност на
автомобилистите в случаите, когато има настъпило ПТП в чужбина за сметка на
своите членове. Други приходи са тези, които включват приходи от отписани
задължения./стр.96 от делото/
Изплатените от НББАЗ на
Румънското Н.Б.В.А.А.R обезщетение, разходи и
такса обработка на щети е вследствие на ПТП , настъпило в Румъния с виновно МПС
с български регистрационен номер и валидна полица към датата на инцидента,
издадена от ищеца, като НББАЗ е реализирало регресните си права по чл.12, т.17
от Устава, както е посочило в претенциите за възстановяване на изплатено
обезщетение. Издадени са фактури от НББАЗ на застрахователя за външни разходи ,
такса обработка, съгласно Приложение № 1 и такса обработка на НББАЗ. Следователно
таксата за обработка на щети се претендира на самостоятелно основание от НББАЗ
и не е свързана с действително обработване на претенции по смисъла на чл.3 от
Вътрешните правила на Съвета на Бюрата и изплащане на обезщетения, като същата се
претендира във връзка с упражняване на регресни права за изплатено обезщетение
и такса разходи и такса обработка на щети, извършени от друго Бюро.
Ответникът изразява
становище, че таксата за обработка представлява и допълнително възнаграждение,
когато Бюрото функционира като гарантиращо Бюро по смисъла на чл.6 от
Вътрешните правила и размерът на това възнаграждение е определен от УС във
връзка с чл.12, т.9 и 10 от Устава. Посочените разпоредби от Устава регламентират правомощията на
Бюрото да уведомява своите членове за постъпили претенции за плащане на дължими обезщетения за
причинени вреди и за възстановяване на разноски на застрахователя или на
националното застрахователно бюро на държава членка или трета държава от
настъпили на територията на държава членка или трета държава застрахователни
събития по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или
сертификати „Зелена карта“, сключени или издадени от членове на Бюрото, както и да контролира
извършването в срока по Вътрешните правила на Съвета на Бюрата или на
Споразумението между националните бюра на застрахователите на държавите членки
на ЕИП и други асоциирани държави на дължимите от тези членове плащане и да съдейства за изплащането в срок от
членовете на Бюрото на дължимите обезщетения за причинените вреди и за
възстановяването на разноски /такса за обработване/ на застрахователи или на
националното застрахователно бюро от държава членка или трета държава,
извършили обработка на щети по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
или сертификати „Зелена карта“, сключени или издадени от тези членове на Бюрото.Член
6 на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата урежда задължението на всяко Бюро да гарантира
възстановяването от своите членове на суми, претендирани в съответствие с
разпоредбите на чл.5-условия за реимбурсиране, от бюрото в държавата, в която е
настъпило произшествие или от упълномощено лице, което е назначено за тази цел.
Задължението на ищеца,
като член на Бюрото за заплащане на такса за обработка на щети, в посочената хипотеза дължима на Бюрото на
собствено основание, отделно от таксата за обработка, начислена от Бюрото
извършило обработка и уреждане на щетата за ПТП, настъпили на територията на
Румъния, не е сред обезпечените с банковата гаранция задължения, императивно и
изчерпателно изброени в чл.15, ал.3 от Устава на Бюрото.
Също така, видно от
представения протокол № 182 от 03.11.2015 година на УС таксата обработка се
начислява върху цялата изплатена сума в размер на 15% при посочен минимум и
максимум , като съображенията за въвеждането й са свързани с постигане на
санкциониращ ефект, както и за намаляване на финансови загуби за НББАЗ поради
анулиране на голям брой полици ГО, особено в случаите когато има настъпили ПТП
в чужбина по тях.
В конкретния случай такива доказателства
не са ангажирани. Посочената функция на начисляваната такса за обработка на
щети от НББАЗ не дава основание същата да бъде подведена под някоя от
разпоредбите, пунктуално посочени в чл.15, ал.3 на Устава като вземане,
обезпечено с издадената банкова гаранция.
Съгласно гореизложеното таксата за обработка на щети не влиза в
обезпечителния обхват на гаранцията, поради
което процесната сума не може да бъде събрана чрез упражняване от страна на бенефициера на права по
гаранцията.
С оглед гореизложеното, ответникът не доказа наличието на основание за
получаване на сумата от 39 613, 79 евро от банковата гаранция, поради
което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Няма спор по делото, че процесната сума е събрана от банката от сметката на
ищеца и е преведена и съответно усвоена от ответника на 23.08.2017 година, от
която дата ищецът претендира законна лихва за забава. Законната лихва за забава
при неоснователно обогатяване се дължи не от момента на настъпване на този
факт, а от момента на поканата, отправена от кредитора в случая ищеца до
ответника. По делото не са ангажирани
доказателства, нито се твърди от ищеца да е отправяна такава покана, поради
което законна лихва за забава се дължи, считано от датата на исковата молба- 06.10.2017
година, като искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора и с оглед направеното искане , на основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на
исковете, а именно 5988, 63 лева, като възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, предвид факта че същото е в рамките на предвиденото в Наредба № 1/2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковете, а именно-60 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ /НББАЗ/,
с адрес: гр.София, ул. “********да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 39 613,79 евро, с която сума ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца чрез усвояване на посочената сума от
издадена в негова полза от „У.Б.“ АД Банкова
гаранция реф.№ 961 LGI********* от 25.11.2013
година, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба- 06.10.2017г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 905,72 лева-мораторна лихва
върху главницата за периода от 23.08.2017г. до 06.10.2017г.
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ /НББАЗ/, с
адрес: гр.********, на основание чл.78,ал.1 ГПК, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
разноски по делото в размер на 5988,63 лв - за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ /НББАЗ/, с адрес: гр.**********, на основание чл.78,ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 60 лв за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен Съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: