Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ихтиман, 24.09.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ихтиманският районен съд, втори състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Ивайло Йорданов
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като
разгледа докладваното от съдията Йорданов АНХД. № 554 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Я.М.С. с ЕГН ********** ***
и съдебен адрес:***, кантора „С.” срещу Наказателно постановление (НП) № .............2013г.
на началник група в сектор ПП към ОДМВР София, упълномощен със заповед № Iз-1745/28.08.2012г., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба в размер на 300лв.” на основание чл.179, ал.3,
т.4, предл.1 от ЗДвП за това, че на ……………...2013г. около …………………ч. на
автомагистрала …………………, км………………, посока гр.П……………………., като водач на лек
автомобил с рег. № С...... се движи по републиканските пътища без платена
винетна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата – нарушение по чл.139, ал.5
от ЗДвП. Жалбоподателят е обжалвал наказателното постановление с аргумент, че е
изтекла предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване. Сочи
се и на наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Иска се от съда да отмени атакуваното НП.
За въззиваемата страна не се е явил
представител в съдебно заседание и не е изразено становище по.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
От
приложения по преписката акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ ………….., съставен на ……………...2013г. и показанията на свидетеля Ц. С…………….. К. се
установява, че на същата дата около …………….. часа жалбоподателят е бил спрян за
проверка от органите на ПП ОДМВР – С………….., в района на ………….. км. на
автомагистрала „Т………….”, посока на движение гр.П……………, докато е управлявал лек
автомобил „М......” с рег. № С......, лична собственост, като не представя
валиден винетен стикер от категория К-3 за 2013г. или квитанция за закупуването
и – нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е
издадено и атакуваното НП, с което за извършеното нарушение на жалбоподателя е
на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба
в размер на 300 лева”. Атакуваното НП е връчено на нарушителя на 18.08.2017г., видно
от разписката за връчване на НП.
С оглед възприетото от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от териториални и материално
компетентни органи.
Оплакванията на жалбоподателя са свързани с твърдения
за изтекла абсолютна давност като основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В ЗАНН са уредени три хипотези на погасяване на
административнонаказателното производство:
-Погасяване на административнонаказателното
производство преди неговото образуване. В чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е предвидено,
че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
-Погасяване на административнонаказателното
преследване. В чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е предвиден и срок, след изтичането на
който макар и да е съставен акт за установяване на административно нарушение,
образуваното административнонаказателно производство да се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
-Давност за изпълнение на административното наказание.
В ЗАНН съществуват и правила за погасяване на изпълнението на наложеното
наказание поради изтекла давност. Административното наказание не се изпълнява,
ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Тук законът
предполага влязло в сила наказателно постановление (необжалвано или потвърдено
от съда), откогато започва да чете и давността.
Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в
съответствие с разпоредбата на чл.11 от ЗАНН,
съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на НК, за
погасяване на административнонаказателното производство са приложими и нормите
на чл. чл.80 и 81 от НК, уреждащи института на абсолютната погасителна давност
за извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на
престъплението – в настоящия случай не се спори, че нарушението е било
извършено на 08.04.2013г. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, за
престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода,
наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години.
Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Както бе посочено
нарушението е било извършено на 10.02.2013г. и с издаване на атакуваното НП на ………..2013г.
давността е била прекъсната, от когато е започнала да тече нова давност. В
случая се установява, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
на 18.08.2017г. – т.е. повече от три години след прекъсването на давността. По
делото не са представени надлежни доказателства, удостоверяващи други
фактически действия на надлежните органи, така че давността да е била
прекъсната повторно, поради което и според настоящия състав давността за
наказателно преследване е изтекла. Ето защо съдът намира, че изобщо не следва
да бъде обсъждано по същество извършено ли е административно нарушение и
правилно ли е квалифицирано то, а наказателното постановление – да бъде
отменено, като бъде прекратена административнонаказателната преписка.
С оглед гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .............2013г. на
началник група в сектор ПП към ОДМВР София, упълномощен със заповед № Iз-1745/28.08.2012г., с което на Я.М.С. с ЕГН ********** ***
и съдебен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба в размер на …………….лв.”
на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП за това, че на ………..2013г.
около 17,10ч. на автомагистрала …………………. км……………., посока гр.П……………………, като
водач на лек автомобил с рег. № С...... се движи по републиканските пътища без
платена винетна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата – нарушение по
чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата, като ПРЕКРАТЯВА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Решението подлежи на касационно обжалване на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – София област в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)