РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Монтана, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500380 по описа за 2021 година
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба срещу решение №
260323 от 30.08.2021г. , постановено от РС Лом по гр. дело № 396/2021 г.
С въззивна жалба ЧЕЗ Е. Б. АД гр. *чрез пълномощника си юрисконсулт С.Т.
твърди неправилност и необоснованост на решението с искане за отмяната му и
постановяване на ново по същество на спора , ведно със законните последици . Поддържа
наличие на вътрешно противоречие в мотивите на съда , както и неправилно незачитане
действието на споразумителния протокол , имащ характер на признание на дълга и
сключена между страните спогодба .
Въззиваемата страна Е.М. чрез процесуалния си представител е подал писмен
отговор ,в който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени
съображения .
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение ,първоинстанционният съд е приел,че
представените споразумения /2 бр./ нямат характер на признание на дълга и на отказ от
изтекла погасителна давност,тъй като самото волеизявление не съдържа ясно и
категорично, а и тълкувайки го, не може да се стигне до извод, че страната, направила го, е
признала задължението или се е отказала от изтеклия в нейна полза давностен срок.
Споразумението не индивидуализира в достатъчна степен паричното задължение.
1
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за неправилно,като
съображенията за това са следните:
Безспорно е установено обстоятелството, че ищецът Е.М. е потребител на
електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и страните се намират в облигационни
правоотношения по сключен при общи условия договор за продажба на електрическа
енергия .
Също така, било установено, че в счетоводството на ответника са водени редовно
счетоводните записи, свързани с отчитането, остойностяването, заприходяването и
заплащането на изразходваната ел. енергия по партидата на ищеца, като са отразявани
системно задълженията за плащане по процесните фактури, за процесния период. В своето
заключение вещото лице пояснило, че издадените фактури, описани в двата споразумителни
протокола, относно вземанията и лихвите към тях са осчетоводени и отразени в
счетоводството по партидата на ищеца. Установено било, че фактурите са включени в
Дневника за продажби в месеца, в който са издадени.
Не се спори също така,че на 05.02.21 г. ищецът е депозирал пред ответното
дружество заявление по образец, с което е поискал разсрочване на дължими от него суми за
консумирана електрическа енергия за клиентски номер клиентски номер № *по финансова
причина, без в заявлението да е конкретизиран период и стойност на задълженията . По това
заявление на 08.02.21 г. са подписани два споразумителни протоколи , условно наречени по
делото Протокол 1 и Протокол 2 . В тези протоколи е записан размера на задълженията и
начина на погасяване на същите-като срок и сума.
Подписването на тези споразумения има характера на признание на дълга. Те са
направени след изтичане на тригодишния давностен срок, но за да настъпи погасителният
ефект на давността, длъжникът трябва да се е позовал на нея. Този ефект не настъпва
автоматично. Законът предоставя на длъжника да прецени дали да се позове на давност и да
се освободи от задължението или да го плати, макар и след изтичане на давностния срок.
Щом М. е подписал споразумението с кредитора „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, той е признал, че
вземанията съществуват, дължими са и се е съгласил да ги изплати. Нещо повече, от
извършената експертиза се установява,че ищецът е започнал да изпълнява това
споразумение, като е заплатил сумата 310,94лв.
Процесните споразумения имат характер на извънсъдебна спогодба по чл. 365 от
ЗЗД. Целта на спогодбата е да се внесе определеност и яснота в отношенията между
страните. За да се постигне тази цел, спорещите са готови да пожертвуват действителното
правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото
го прогласява спогодбата. От това следва, че тя може да включва в себе си воля за частичен
отказ от съществуващо право или за частично поемане на несъществуващо задължение.
Целта на спогодбата е да се изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно
положение (в този смисъл е и Определение № 575 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. №
1135/2010 г., I т. о., ТК). По тези причини не може да бъде споделен доводът на въззивника,
че волята на страните не е била да сключат извънсъдебна спогодба само поради
наименоването на протоколите като споразумителни. От анализа на съдържанието им се
налага извод за уреждане на правоотношения между страните, като въпреки изтеклата
давност, ищецът е признал своето задължение. Както бе изложено по-горе ,ищецът е
започнал и да изплаща това задължение.
По дефиниция с договора за спогодба по чл. 365, ал. 1 от ЗЗД страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
Действшително, в подписаните споразумителни протоколи не са изброени коректно
фактурите, по които има възникнали задължения и техния падеж,но е посочен периода, през
който са възникнали задълженията и техния размер. А след като това е така, не може да се
приеме,че задълженията на длъжника не са конкретизирани и последният не е знаел
относно какви задължения прави признание. Постигната е спогодба при конкретно описани
параменти и съдът е длъжен да се съобрази с клаузите, каквито те са уговорили, след като
страните свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор чрез
2
взаимни отстъпки. При наличие на спогодба съдът не може да преценява интереса на
страните. От това следва, че ако страните не се позовават на пороци на волята си при
сключване на спогодбата, съдът е длъжен да я зачете (в този смисъл са Решение № 134 от
21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4255/2018 г., III г. о., ГК и Решение № 590 от 21.04.2020 г.
на СГС по т. д. № 408/2019 г.).
След като длъжникът е сключил двете споразумения и е поел задължението да
изпълни погасените по давност вземания, той е направил отказ от давност, който е
действителен - по аргумент за противното от чл. 113 от ЗЗД. Изтичането на давностния срок
не води до погасяване на вземането, а на възможността то да се защити по съдебен ред. Дори
след изтичане на давностния срок изпълнението на погасено по давност вземане е
действително, затова то може да бъде и признато с договор за извънсъдебна спогодба. В
това се изразява преобразуващото действие на договора за извънсъдебна спогодба по чл. 365
от ЗЗД.
Сключените споразумителни протоколи имат характера на извънсъдебна спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД и представляват самостоятелно основание, на което Е.М. дължи
признатите от него суми на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД. От подписването на протоколите на 08.02.21 г.
до подаването на исковата молба до ЛРС на 23.02.2021 г. не е изтекла предвидената
тригодишна погасителна давност, поради което исканията за установяване на
несъществуващо задължение поради изтекла давност следва да бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложените съображения съдът намира исковата претенция за
неоснователна, поради което и същата следва да бъде отхвърлена. Като е приел обратното,
ЛРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника направените в производството
разноски в размер на 600 лв. юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции и платена
ДТ в размер на 171 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260323 от 30.08.2021г. , постановено от РС Лом по гр. дело
№ 396/2021 г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.М.,ЕГН ********** искове против „ЧЕЗ Е. Б.“ АД
,ЕИК *гр. *с правно основание чл.124,ал.1 ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА Е.М.,ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД ,ЕИК *разноски в
размер на 600 лв. юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции и платена ДТ в размер
на 171 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3