Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 31.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди и осемнадесета, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 19383 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от В.М.В., ЕГН ********** с адрес ***. ****срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А при условията на обективно кумулативно съединяване искове,
както следва:
- с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1188.66 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 194 часа за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението;
- с правно чл. 179, ал. 1 ЗМВР
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4971.83лв., представляваща остатък от дължимо допълнително
възнаграждение за положен труд от 184 часа през официалните празници за времето
от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът
поддържа, за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. е полагал труд на
длъжността „командир на екип“ в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението – Варна, която е структурно подчинена на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението в МВР. Ищецът е
със статут на държавен служител. За периода 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г.
ищецът е положил общо 1456 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1664 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 208
часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Посочва, че за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. ищецът е положил общо 216
часа труд на официални празници, за които му било заплатено едва по 8 лева на
час, което е в нарушение на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. При средномесечен
брой 21 работни дни на месец часовата му ставка за допълнително възнаграждение
следва да бъде 30 лева. Оттук се получава дължима разлика за един час в размер
на 22 лева, поради което претендира заплащане горепосочената
сума,
представляващ дължим остатък за положен труд на официални празници. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените в производството разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от
ответника, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва
предявените искове като посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца
часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми. Твърди, че целият исков период попада извън
действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и поради това ищецът погрешно е
формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като
същото е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В
отговора се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на официалните
празници също е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в
заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 23.02.2018г.,
обявен за окончателен в проведеното на 12.04.2018г. съдебно заседание, между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, ча за
периода 23.12.2014г. – 30.11.2017г. ищецът В.М.В. е бил в служебно
правоотношение за длъжността „командир на екип” в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” – Варна, която е в структурно подчинение
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението” в МВР.
От приобщените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между
22.00ч. и 6.00ч., времето на разположение и положен труд по време на официални
презници и платежни бележки за периода м. април 2015г. до м. ноември 2017г.,
включително, се установява, че ищецът е положил нощен труд и труд по време на
официални празници, както следва: за април 2015г. – 32ч. нощен труд и 24ч. труд
на 10.04.2015г.; за м. май 2015г. – 32ч. нощен труд и 16ч. труд на 24.05.2015г.;
за м. юни 2015г. – 56ч. нощен труд; за м. юли 2015г. – 58ч. нощен труд; за м.
август 2015г. – 38ч. нощен труд; за м. септември 2015г. – 56ч. нощен труд и 8ч.
труд на 05.09.2015г.; за м. октомври 2015г. – 34ч. нощен труд; за м. ноември
2015г. – 54ч. нощен труд; за декември 2015г. – 8ч. нощен труд; за януари 2016г.
– 48ч. нощен труд; за м. февруари 2016г. – 56ч. нощен труд; за м. март 2016г. –
40ч. нощен труд и 16ч. труд на 03.03.2016г.; за м. май 2016г. – 48ч. нощен
труд; за м. юни 2016г. – 56ч. нощен труд; за м. юли 2016г. – 56ч. нощен труд;
за м. август 2016г. –8ч. нощен труд; за м. септември 2016г. – 32ч. нощен труд;
за м. октомври 2016г. – 56ч. нощен труд; за м. ноември 2016г. – 40ч. нощен
труд; за м. декември 2016г. – 32ч. нощен труд и 24ч. труд на 24.12.2016г.; за
януари 2017г. – 64ч. нощен труд и 16ч. труд на 01.01.2017г.; за м. февруари
2017г. – 56ч. нощен труд; за м. април 2017г. – 48ч. нощен труд и 24ч. труд на
15.04.2017г.; за м. май 2017г. – 40ч. нощен труд и 24ч. труд на 01 и 05.05.2017г.;
за м. юни 2017г. – 42ч. нощен труд; за м. юли 2017г. – 62ч. нощен труд; за м.
август 2017г. – 24ч. нощен труд; за м. септември 2017г. – 50ч. нощен труд и
32ч. труд на 06 и 22.09.2017г.; за м. октомври 2017г. – 62ч. нощен труд и за м.
ноември 2017г. – 56ч. нощен труд;
Приобщени към делото са и Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра
на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения
за полгане на труд през нощта мужду 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на
официални призници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното
изплащане на държавните служители в МВР и Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г. на
министъра на вътрешните работи за изменение на горната заповед.
От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. ищецът е положил общо 1344ч. нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд
възлизат общо на 1538ч. Установява се, че ответникът не е преобразувал нощния
труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 194ч. положен извънреден
труд. Дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1188.66
лева.
От заключението се установява, че ищецът, за периода
01.12.2014г. – 30.11.207г., е положил труд по време на официални празници общо
в размер на 192ч., като изчислено съобразно алгоритъма на т. 4 от заповед №
8121з-791 от 28.10.2014г., полагащото му се възнаграждение възлиза в размер на
6239.58 лева, а съгласно алгоритъма по заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г. – в
размер на 1559.89 лева. Именно съобразно последната заповед работодателят е
начислявал възнаграждение за положен труд по време на официални празници, като
е изплатил на ищеца възнаграждение в размер на 1559.89 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на работа в ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” на длъжност „командир на екип” и като такъв е държавен служител,
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът
е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. са действали издадените от министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015г. – действала за периода от 01.04.2015г., съгласно §
6 от заключителните й разпоредели до 29.07.2016г., на която дата е влязло в
сила решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., с оглед
правилото на чл. 195, ал. 1 АПК, предвиждащо че подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, поради което
и за времето на неговото действие той поражда правни последици и регулира
възникналите правни отношения и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г. и действаща понастоящем.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и предвиждат, че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. И в двете наредби липсва изрична норма, предвиждаща превръщане
на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31,
ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли
са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и
мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. е положил 1344ч.
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен
труд възлиза общо на 1538ч. При това положение и положеният от ищеца извънреден
труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 194ч., като дължимото
възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в размер на 1188.66
лева. Следователно предявеният иск с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв
следва да бъде уважен в рамките на предявения резмер, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
Следващата претенция е за заплащане на възнаграждение за
положен труд в официални празници за периода от 23.12.2014г. до 30.11.2017г.
Между страните липсва спор, а и това се установи от коментираните по-горе
доказателства, че за прицесния период ищецът е полагал труд по време на
официални празници общо в размер на 184ч., както следва: 24ч. на 10.04.2015г., 16ч. на 24.05.2015г.; 8ч. на 05.09.2015г.; 16ч. На
03.03.2016г.; 24ч. на 24.12.2016г.; 16ч. на 01.01.2017г.; 24ч. на 15.04.2017г.;
24ч. на 01 и 05.05.2017г.; 32ч. на 06 и 22.09.2017г. Спорният по делото въпрос
е относно алгоритъмът, по който следва да бъде изчислено възнаграждението за
положения труд по време на официални празници.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд на официални празници,
като според ал. 2 на същата норма, условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – негова заповед.
В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. в изпъленине на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл.
179, ал. 2 ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за
полгане на труд през нощта мужду 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на
официални призници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното
изплащане на държавните служители в МВР и Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г. за
изменение на горната заповед.
В т. 2 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. е предвидено, че за работа
през дните на официални празници, независимо дали представляват извънреден труд
или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер
на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. В т. 4 е предвидено, че
допълнителното възнаграждение по т. 2 се определя като определеното основно
месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на
средномесечня брой работни дни и полученото число се умножи по броя отработени
часове на официален празник.
Със Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г. е изменена т. 4 на заповедта от
28.10.2014г., като допълнителното възнаграждение по т. 2 се определя, като
основното месечно възнаграждение, определено към датата на полагане на труда,
се раздели на средномесечния брой работни дни и числото осем. Полученият
резултат се умножава по две и по броя отработени часове на официалния празник.
Предвидено е, че редът за изплащане на допълнителото възнаграждение за работа
на официални празници по заповедта се прилага за труда, положен след 01.07.2014г.
С решение № 10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. № 8888/2015г., което е
потвърдено от петчленен състав на ВАС, е обявена за нищожна Заповед №
8121з-40/15.01.2015г. на министъра на вътрешните работи в частта, с която е
предвидено, че редът за заплащане на допълнително възнаграждение за работа през
официален празник по същата заповед се прилага за труд, положен след
01.07.2014г. Не е налице съдебно решение за обявяване на нищожна Заповед №
8121з-40/15.01.2015г. на министъра на вътрешните работи в останалата част, а
именно в частта, с която е изменен алгоритъма по т.4.
В решение № 1694/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 13709/2015г., 5-членен
състав, с което е потвърдено решението по адм. д. № 8888/2015г., е възприето,
че както заповедта, предмет на разглеждане по това дело (заповед №
8121з-40/15.01.2015г.), така издадената преди нея заповед, на която се позовава
ищецът (заповед № 8121з-791/28.10.2014г.) имат характер на подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл. 1а ЗНА и чл. 75 АПК, в обема и на законовата
делегация на чл. 179, ал. 2 ЗМВР.
Националното законодателство в нормите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на
Република България, чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК, поставя като
изискване за влизане в сила на нормативния акт същият да бъде обнародван в
„Държавен вестник”. За разлика от индивидуалните административни актове,
публикуването на нормативните актове е завършващият елемент от техния
фактически състав като условие за влизането им в сила и поставянето им в
действие. Чрез обнародването в „Държавен вестник” нормативният акт се довежда
до всеобщо знание и се определя началният момент, от който той произвежда
действие. До публикуването му актът не съществува като юридически факт и не
съставлява част от действащото право. В случай, че в последващ момент преди
отмяната му този акт бъде обнародван, порокът ще бъде саниран, фактическият състав
– завършен и актът ще действа занапред. Ако обаче това не се случи до отмяната
му или извършен нарочен съдебен контрол, актът ще бъде нищожен. Прочие и в
двата случая необнародването има за резултат неприлагане на подзаконовия акт с
нормативен характер.
В настоящия случай нито се твърди, нито се установява заповедите на
министъра на вътрешните работи от 2014г. и 2015г. да са обнародвани към момента
на тяхното издаване или до отмяната им със заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г.
относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на
труд през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, условията и ред, обн. ДВ, бр.
98/08.12.2917г., поради което и същите не са влезли в сила, респ. не са
породили правно действие. При липса на уредба в ЗМВР, ЗДСл, следва субсидиарно
да се приложи КТ, който в нормата на чл. 264 предвижда положеният труд в
официални празници да се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение.
Дори обаче горното да не бъде споделено и се приеме, че заповед №
8121з-791/28.10.2014г. е произвела действие, следва да се посочи, че е налице
противоречие между установената в т. 2 формула и залегналата такава в т. 4.
Така в т. 2 е посочено, че се дължи допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение, а в т. 4 е записано, че
основното месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се разделя на
средномесечния брой работни дни и полученото число се умножава по броя
отработени часове на официален празник. Следвайки формулата по т. 4 обаче се
получава резултат, несъответсващ на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение /т.2/, доколкото формулата води до определяне на същото в
осемкратно по-висок размер.
Неяснотата на разпоредбите и тяхното явно противоречие помежду им налага
тълкуване на заповедта съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове.
Съгласно чл. 46 ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според
точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала
на правото на Република България.
Целта на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. е да се определи, че при работа
през дните на официалните празници, размерът на обезщетението се удвоява и това
следва от ясния прочит на т. 2 от Заповедта. Доколкото т. 4 препраща към т. 2
се налага извод, че същата следва да води до резултат, съвпадащ с определеното
в т. 2. В този смисъл е и Решение № 80 от 19.07.2016 г. по гр.дело № 1680/2016
г. на ВКС, II г.о., което ясно посочва, че следва да бъде извършено тълкуване на
разпоредбата на т. 4 във вр. с т. 2 на заповедта, като целта на нормативния акт
е да бъде получено възнаграждение в двоен размер.
Както съдът посочи по-горе, съгласно чл. 264 КТ, дължимият размер на
възнаграждението по време на официални празници е също удвоения размер на
възнаграждението, какъвто е и алгоритъмът на заповед № 8121з-40/15.01.2015г.
Тоест дори ако се приеме, че целта на нормативния акт /Заповед №
8121з-791/28.10.2014г./ е неясна, то следва да бъде приложена друга разпоредба,
а именно общата норма на чл. 264 КТ, водеща до същия правен извод, а именно за
дължимост на двойния размер на възнаграждението за работа по време на официални
празници.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че възнаграждението за работа
по време на официални празници следва да се определи по правилото на т. 2 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., аналогично на това на заповед №
8121з-40/15.01.2015г. и на чл. 264 КТ, а именно двукратно увеличение на
подневното възнаграждение, тоест 200% от него, а не до твърдяното от ищеца
негово завишение от няколко пъти повече.
Съобразно заключението на ССчЕ, пояснено в о.с.з., за всички останали
месеци, освен за месеците май 2015г. и м.декември 2016г., положеният труд от
ищеца на официални празници, е начислен и изплатен от работодателя, в пълния
размер на удвоения такъв на единичната часова ставка (200% от нея, съобразо
изчислението по заповед № 8121з-40/15.01.2015г.), следва да се приеме, че на
ищеца е платено пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници
за процесния период с изключение на посочените два месеца. За положените 16
часа труд на 24.05.2015г. и 24 часа труд на 24.12.2016г. е видно, както от
заключението на вещото лице, така и от приобщените платежни бележки, че не е
начислено каквото и да е възнаграждение за труд през официални празници. Последното
има за последица частична основателност на предявения иск, като в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 324.76лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд през
официалните празници от 16ч. на 24.05.2015г. и 24ч. на 24.12.2016г., изчислена
съобразно 200% от единичната ставка, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения
размер от 4971.83лв. и за следните дни: 24ч. на 10.04.2015г.; 8ч. на 05.09.2015г.;
16ч. на 03.03.2016г.; 16ч. на 01.01.2017г.; 24ч. на 15.04.2017г.; 24ч. на 01 и
05.05.2017г.; 32ч. на 06 и 22.09.2017г.
Предвид изхода по спора, на всяка от страните следва да се присъдят
сторените от нея разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
исковете.
В случая ищецът е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1080 лева с ДДС /900 лева без ДДС/. С оглед направеното възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар /с отговора на исковата молба/,
отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира
размера на възнаграждението за съответен на усилията на защита при упражняване
на процесуални права по делото, като данъчната основа е и под минимално
установените размери в чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. ал. 1, т. 1, предл. последно
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Или в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно
уважената част от иска в размер на 265.32 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се следват разноски. В
случая страната е претендирала юрисконсултско възнаграждение, като на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ съдът определи такова в размер на 200 лева. От таката определеното
възнаграждение на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се
присъди сума в размер на 150.87 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 129.33 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 63 лева и 66.33 лева възнаграждение за вещо
лице, съразмерно на уважения иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, №
171 А да заплати на В.М.В., ЕГН ********** с адрес ***. ****,
сумата от 1188.66 лв. /хиляда сто
осемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 194 часа за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А да заплати на В.М.В.,
ЕГН ********** с адрес ***. ****сумата от 324.76лв.
/триста двадесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен труд през официалните празници от 16ч. на 24.05.2015г. и 24ч. на
24.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 324.76лв. /триста двадесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ до предявения размер
от 4971.83лв. /четири хиляди деветстотин седемдесет и
един лева и осемдесет и три стотинки/ и за следните дни: 24ч. на 10.04.2015г.; 8ч.
на 05.09.2015г.; 16ч. на 03.03.2016г.; 16ч. на 01.01.2017г.; 24ч. на 15.04.2017г.;
24ч. на 01 и 05.05.2017г.; 32ч. на 06 и 22.09.2017г., на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, №
171 А да заплати на В.М.В., ЕГН ********** с адрес ***. ****,
сумата от 265.32лв. /двеста шестдесет
и пет лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН ********** с адрес ***.
****, да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А, сумата от 150.87лв.
/сто и шетдесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, №
171 А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 129.33лв /сто
двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 31.05.2018г. – датата на обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: