Решение по дело №206/2013 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 657
Дата: 18 октомври 2013 г. (в сила от 18 октомври 2013 г.)
Съдия: Пенка Кирова Димитрова
Дело: 20134500100206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р Е Ш Е Н И Е

N 657

                                                  гр. Русе, 18.10.2013 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД , гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети  септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ДИМИТРОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           

при секретаря П.Н................................. и в присъствието

на   прокурора ........................................, като разгледа докладваното от  съдията Димитрова гр.д.N 206 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази:

                   Предявен е иск за обезщетение на причинени имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.45 ЗЗД ведно с кумулативно съединено искане за законна лихва върху претендираното обезщетение.

                   Ищецът О. -гр.В. твърди, че през 2008 г. ответникът Д. Г. Д. в качеството си на ЕТ”П. –Д. Д.”-гр.В. е участвувал в обявен от нея конкурс за обществена поръчка с предмет „Изработка на ограда на имот № ***, находящ се в землището на с.Б., област Р.” и след избора му за изпълнител на 10.05.2008г. е сключила договор с него за изпълнението й за сумата 88482.62 лв в 20-дневен срок. С протокол образец 19 от 29.05.2008г. обектът по договора бил приет от нейни представители като изпълнен съобразно уговореното по видове СМР за договорената сума от 88482.62 лв. Сумата била преведена по сметка на ответника на два пъти – 35400 лв на 13.05.2008г. и 53082.62 лв на 29.05.2008г. Впоследствие се установило, че действително изработеното е на стойност 41295.97 лв, а данните по протокола образец 19 от 29.05.2008г. са неверни и стойността на изпълнените СМР е умишлено завишена от ответника със сумата 47186.65 лв с цел неправомерното му облагодетелстване за сметка на ищеца чрез присвояването на сумата.  След уведомяването й за това Русенска районна прокуратура е образувала досъдебно производство срещу ответника и същият бил предаден на съд с обвинителен акт за извършено престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1 НК, по който е образувано НОХД № 1651/2012г. по описа на РРС-V н.с. С постановена по същото присъда ответникът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено наказание четири години лишаване от свобода. Понастоящем присъдата е влязла в сила, тъй като е потвърдена с решение № 77 от 18.05.2013г. по ВНОХД № 176/2013г. по описа на Русенския окръжен съд. От престъпното деяние на ответника са й причинени имуществени вреди в общ размер на 47186.65 лева. Подаденият от нея граждански иск за обезщетяването на вредите не бил приет за разглеждане в наказателното производство, а ответникът не й е възстановил исковата сума. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 47186.65 лв - обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършеното от ответника престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1 НК, за което е осъден с влязлата в сила присъда по НОХД № 1651/2011г. по описа на РРС, ведно със законната лихва от 29.05.2008г. - датата на втория банков превод, с който е изплатена окончателно договорената сума, като алтернативно претендира законната лихва да се присъди от датата на предявяването на иска.

                   Препис от исковата молба и приложените доказателства е изпратен на ответника на посочения в исковата молба адрес, който е адреса на управление на ответника като ЕТ „П. – Д. Д.”, и е получен лично от същия на 19.03.2013г. В разпореждането по чл.131 ГПК и в съобщението до ответника за насроченото съдебно заседание на 30.05.2013г. ответникът е бил предупреден, че при непредставяне на отговор в указания срок и неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в съдебното заседание на 30.05.2013г., когато след даване ход на делото производството е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, нито в насроченото след възобновяването на производството  заседание, състояло се на 19.09.2013г., за което е бил редовно призован по реда на чл.50, ал.4 ГПК.

                   Видно от протокола на проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2013г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

                   Налице са процесуалните предпоставки по чл.238, ал.1 ГПК, както и материалноправните предпоставки по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства. Съдът следва да уважи направеното от ищеца искане и да се произнесе с неприсъствено решение по отношение на ответника, с което да уважи предявените искове, като законната лихва върху претендираното обезщетение следва да се присъди от 29.05.2008г. - датата, на която на ответника е преведена сумата 53082.62 лв, с която окончателно  е платена договорената за изпълнението на поръчката сума.

                   По изложените съображения и на основание чл.239 ГПК Окръжният съд

                                                   Р      Е      Ш      И:

                   ОСЪЖДА  Д. Г. Д. в качеството му  ЕТ”П. –Д. Д.”  с БУЛСТАТ **** и седалище и адрес на управление: от гр.В., област Р., ул.”****” № **, да заплати на О. -гр.В.– гр.В., област Р., ул.”*** **” № **, БУЛСТАТ ****, сумата 47186.65 лева /четиридесет и седем хиляди сто осемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди  от престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1 НК, за което Д. Г. Д. е осъден с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2008г. до окончателното плащане.

                   Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

                                                                Съдия: