Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 3867 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „А.з.с.у.и с.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис № 1 по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 96/10.01.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 18876/2018г. по
описа на ВРС за сумата от 10 450 лева, представляваща
дължими неизплатени месечни възнаграждения по договор за прокура от 07.05.2008г., формирана
както следва: за периода от 01.12.2015г. до 01.01.2016г. - месечно възнаграждение
в размер на 950,00 лева; за периода от 01.01.2016г. до
01.02.2016г. - месечно възнаграждение
в размер на 950,00 лева; за периода от 01.02.2016г. до
01.03.2016г.- месечно възнаграждение
в размер на 950,00 лева; за периода от 01.03.2016г. до
01.04.2016г. - месечно възнаграждение
в размер на 950,00 лева; за периода от 01.04.2016г. до 01.05.2016г. - месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от
01.05.2016г. до 01.06.2016г. - месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от
01.06.2016г. до 01.07.2016г. - месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от
01.07.2016г. до 01.08.2016г. - месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от 01.08.2016г. до
01.09.2016г. - месечно възнаграждение
в размер на 950,00 лева; за периода от 01.09.2016г. до 01.10.2016г. - месечно възнаграждение
в размер на 950,00 лева; за периода от 01.10.2016г. до 13.10.2016г.
- месечно възнаграждение
в размер на 950,00лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 07.05.2008г. между страните е сключен
договор за прокура, по силата на който ищецът бил натоварен от ответника да
управлява предприятието му срещу възнаграждение в размер на 950 лева месечно.
Договорът бил прекратен на 13.10.2016г. През целия период на действие ищецът
изпълнявал задълженията си по договора, но не получавал уговореното
възнаграждение. Твърди, че е сключвал трудови договори с работниците и
служителите на търговеца, представлявал го е пред трети лица във връзка с
търговските отношения на дружеството и други, като при управлението се е
съобразявал с набелязаните от търговеца цели и обусловените от тях начин и
насока на управление, както и при спазване на дължимата грижа на добрия
търговец.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва като
неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че е сключен договора, както и че
ищецът е сключвал трудови договори с работници и служители и е представлявал
търговеца пред трети лица. Оспорва се твърдението, че ищецът е полагал грижата
на добрия търговец при изпълнение на задълженията си като прокурист. Твърди се,
че през периода, когато ищецът е бил прокурист е получил служебни аванси от касата
на дружеството, които впоследствие не е отчел. Общият размер на тези суми
възлизал на 11111,22 лева, като тези средства без основание се държали от ищеца
и към момента. Оспорва се да се дължи на ищеца търсената сума от 10450 лева за
процесния период. Твърди се, че след сключване на договора за прокура страните
са преуредили отношенията си, като са постигнали съгласие договореното между
страните възнаграждение на прокуриста да бъде заплащано по силата на отделно
сключен между страните трудов договор. На 01.10.2008г. между страните бил
сключен безсрочен трудов договор, по силата на който ответното дружество
назначило ищеца на длъжност „прокурист“ с основно месечно трудово
възнаграждение от 950 лева. На 31.08.2011г. било сключено допълнително
споразумение към трудовия договор, по силата на което основното месечно
възнаграждение на прокуриста било увеличено от 950 лева на 1150 лева. В
процесия период от 01.12.2015г. до 13.10.2016г. за осъществяване на дейността
си като прокурист ищецът получил от ответното дружество нетна сума в общ размер
от 29053,46 лева, включваща и премии, или средно по 2641,22 лева на месец.
Възнаграждението на ищеца било заплащано изцяло по банков път.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника оспорва иска и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Прието за между страните е обстоятелството, че между
тях е сключен договор за прокура от 07.05.2008г., прекратен ан 13.10.2016г., по
силата на който ищецът следвало като прокурист да управлява предприятието на
ответника срещу възнаграждение от 950 лева на месец, както и че ищецът е
изпълнявал задълженията си по договора като е сключвал трудови договори с
работниците и служителите на търговеца и го е представлявал пред трети лица във
връзка с търговските отношения на дружеството. Представен по делото е
сключеният с нотариална заверка на подписите договор за прокура от 07.05.2008г.
Представен е и протокол от Общо събрание на съдружниците на ответното дружество
от 13.10.2016г., в който е обективирано решение за прекратяване на договора за
прокура от 07.05.2008г., сключен с Г.И.Г. и освобождаването му като прокурист
на дружеството.
Не е спорно между страните, а и се установява от
представения от ответника договор, че между тях е сключен и трудов договор от № 85 от 01.10.2008г., съгласно който
ищецът е назначен на длъжност „прокурист” при ответното дружество с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 950 лева, считано от 01.10.2008г.
Съгласно допълнително споразумение № 17 към посочения трудов договор основното
месечно възнаграждение на ищеца е увеличено на 1150 лева.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че
ответникът е получавал трудовите си възнаграждения по сключения между страните
трудов договор за процесния период.
Представено от ответника е заявление от Г.И.Г. до
управителя на ответното дружество от 13.10.2016г., с което във връзка с решение
на Общо събрание на „А.з.с.у.и с.” ООД от 13.10.2016г. заявява желанието си да
му бъдат прекратени трудовите правоотношения с работодателя по чл.328, ал.1,
т.12 от КТ, считано от 17.10.2016г.
Със Заповед № 28/17.10.2016г. на управителя на
ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищеца за
длъжността „прокурист”, считано т 17.10.2016г., на основание чл.328, ал.1, т.12
от КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че причината за прекратяване на
трудовия договор е обективна невъзможност за изпълнението му, възникнала от
решение на Общо събрание на „А.з.с.у.и с.” ООД от 13.10.2016г. за прекратяване
на договора за прокура от 07.05.2008г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във вр. с чл.21, ал.1 от ТЗ. Предявени е след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и е процесуално допустим.
С оглед правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже валидното сключване на
договора за прокура и действието му през процесния период, както и изпълнение
на задълженията си по него. Ответникът следва да докаже, че е заплатил
възнгараждението.
Съглансо чл.21 от ТЗ прокуристът е физическо лице, натоварено
и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение.
Съгласно чл.23 от ТЗ отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с
договор, без да се конкретизира характера на договора. В правната теория и
съдебна практика е прието, че договорът може да е трудов или граждански. Именно
по силата на договора между страните възникват взаимни права и задължения.
В настоящия случай безспорно страните
са сключили договор за прокура от 07.05.2008г., а впоследствие и трудов договор
от 01.10.2018г. по силата на който ищецът изпълнява длъжността „прокурист“.
Както бе посочено по горе, договорът по чл.23 от ТЗ може да е трудов или граждански (мандат или друг
ненаименован договор). Съдът намира, че за една и съща дейност при едно и също
лице не може да съществуват паралелно и граждански, и трудов договор. В случай
на формалното им съществуване един от тях би бил недействителен. Нито една от
страните по делото не твърди, че гражданският договор и трудовият такъв са за
различна дейност, нито се обосновава/доказва такова твърдение. В настоящия
случай уговорките по двата договора са абсолютно идентични – дейността е на
прокурист, а възнаграждението е в размер на 950 лева. Тълкуването на уговорките
ясно сочи, че не става въпрос за две паралелни правоотношения, а за едно такова
– това между търговеца и прокуриста по чл.23 от ТЗ. Доколкото второто
правоотношение е трудовото, което се явява и по-благоприятното за прокуриста,
съдът намира, че именно това е валидният между страните договор. Още една
индиция за наличие на едно единствено правоотношение е прекратяването на
трудовия договор, при това след изричното заявление на ищеца, поради обективна
невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си след прекратяването на
договора за прокура с решение на Общото събрание на ответното дружество от
13.10.2016г. Предвид всичко изложено съдът намира, че правната и житейска
логика води на извода, че първоначалния договор между страните, с който уреждат
отношенията си по чл.23 от ТЗ, по тяхна обща воля е трансформиран в трудов
договор.
Дори и да се приеме, че валиден е първият договор за
прокура (гражданският договор), а не последващия трудов договор, то дължимото
на прокуриста възнаграждение е едно. Получаването на две отделни възнаграждения
за една работа би нарушило принципът на неоснователно обогатяване, а безспорно
по делото е, че ищецът е получил всички дължими суми по трудовото
правоотношение.
По
гореизложените съображения съдът намира, че ищецът в качеството си на прокуруст
е получил дължимото по чл.21 от ТЗ възнаграждение за процесния период.
С оглед на изложено, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Ответникът
е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева,
за което ищецът е направил възражение за прекомерност. Съгласно чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 2004г. минималният размер на адвокатския хонорар в настоящия
случай е 843,50 лева. Очевидно близо двойният на минималния размер е обоснован
с първоначално заявеното възражение за прихващане, което би усложнили процеса,
но същото не е прието за съвместно разглеждане, поради неотсраняване на
констатирани нередовности. Съгласно обективната фактическата и правна сложност
на производството съдът намира, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение
на ответника се явява 1100 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „А.з.с.у.и с.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис № 1 иск за признаване за установено, че „А.з.с.у.и с.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис № 1 дължи на Г.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10 450 лева, представляваща
дължими неизплатени месечни възнаграждения по договор за прокура от 07.05.2008г., формирана
както следва: за периода от 01.12.2015г. до 01.01.2016г. - месечно
възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.01.2016г. до 01.02.2016г.
- месечно
възнаграждение в размер на 950,00 лева; за периода от 01.02.2016г. до
01.03.2016г.- месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от
01.03.2016г. до 01.04.2016г. - месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от 01.04.2016г. до 01.05.2016г. - месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от
01.05.2016г. до 01.06.2016г. - месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от
01.06.2016г. до 01.07.2016г. - месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от
01.07.2016г. до 01.08.2016г. - месечно възнаграждение в размер
на 950,00 лева; за периода от 01.08.2016г. до
01.09.2016г. - месечно възнаграждение
в размер на 950,00 лева; за периода от 01.09.2016г. до 01.10.2016г. - месечно възнаграждение
в размер на 950,00 лева; за периода от 01.10.2016г. до
13.10.2016г. - месечно възнаграждение
в размер на 950,00лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 96/10.01.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18876/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Г.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.з.с.у.и
с.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис № 1 сумата от 1100 лева, представляваща
направени по делото
разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: