О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1080
Гр.
Пловдив, 08.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание,
на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1288 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по частна
жалба против Разпореждане от 13.04.2020 г. по ч.гр.дело № 2839/2020 г. по описа
на Районен съд Пловдив, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК.
Частният жалбоподател „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д. Б.
Б., чрез юрисконсулт И.Н.Н. – молител в първоинстанционното производство,
обжалва разпореждането за отказ, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че в
процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от Закона за потребителския кредит, като в договора за кредит са посочени
фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите, поради което
изискванията на закона, касаещи референтни стойности, индекси и методики,
съответно допускания по променливи във формулата за изчисляването им, са
неприложими, доколкото към договора е приложен ясен погасителен план, без
уговорки за промяна. Твърди се още, че уговореният размер на неустойката за
неизпълнение на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение на
кредитора, не надхвърля присъщите й функции и не влиза в противоречие с принципите
на добросъвестността, справедливостта и предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване.
Моли съда да отмени атакуваното
разпореждане на Районен съд Пловдив и да се произнесе по същество.
Частна жалба с вх. №
18133/02.07.2020 г. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като
отговаря на изискванията за нейната редовност, в това число е заплатена
дължимата държавна такса за разглеждането й.
Пловдивският
окръжен съд, като взе
предвид доводите, изложени от жалбоподателя и представените по делото доказателства,
прецени
служебно всички правно релевантни факти, намира за установено
следното от фактическа страна:
Производството по ч.гр.д. № 2839/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано по заявление, подадено от
„Агенция за събиране на вземания“, ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 272,39 лева –
главница по Договор за паричен заем за периода от 09.04.2018 г. до 18.06.2018
г.; сумата от 11,71 лева – договорна лихва по същия Договор за паричен заем;
сумата от 91,07 лева – обезщетение за забава и законна лихва за забава – от
датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението.
В т. 12 от заявлението „Обстоятелства,
от които произтича вземането“, е посочено, че на 25.03.2019 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата
25.03.2019 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу С.М.Ш.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 162360 от дата 29.12.2017 г., са прехвърлени
изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на дружеството –
кредитор.
На следващо място в т. 12 на
заявлението е пояснено и че съгласно Общите условия, действащи по време на
сключване на Договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми.
По така подаденото заявление
заповедният съд се е произнесъл с разпореждане, като е отхвърлил заявлението по
чл. 410 от ГПК, относно искането за издаване заповед за изпълнение за сумата от
272.39 лева – главница, сумата от 11,71 лева – договорна лихва и сумата от 91,07
лева – обезщетение за забава, както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. По подробно
изложени съображения, съдът е приел, че е налице обоснована вероятност за
наличие на неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи
съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:
В хипотезата на заявление по реда на чл.
410 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши преценка дали е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребителя. При тази преценка съдът
съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните
права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят
тяхното действие. Целта е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна
защита на законните права на потребителя, като се съблюдават императивните норми,
осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на потребителя.
Евентуалната неравноправност произтича от несъответствието на уговорката с
изискването за добросъвестност и последващо значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Настоящият състав споделя изцяло
изложените от заповедния съд мотиви в обжалвания съдебен акт. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в случая не е възможно да се извърши
преценка относно това дали е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК, защото това в
действителност предполага събиране на доказателства при условията на
съзтезателното начало. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният
съд погрешно е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит. В приложения
по делото Договор за заем № 162360 липсва посочване на методика за определяне
на годишния процент на разходите.
В настоящия случай е отпуснат потребителски
кредит в размер на 500 лева, като са определени 21 погасителни седмични вноски
– 2 по 3.90 лева и 19 по 28.41 лева. Предвиденият фиксиран годишен лихвен
процент е в размер на 40.08 %, който надхвърля четирикратно допустимия размер,
съгласно трайноустановената съдебна практика. Предвидена е и неустойка в размер
от 250.51 лева, която сума представлява около една втора от получената главница
и излиза извън присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна
и санкционна (ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТГ).
По гореизложените мотиви, Пловдивски
окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено, а депозираната частна жалба е неоснователна и като такава, следва
да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРДЖАВА постановеното по ч.гр.д. № 2839/2020
г. по описа на Пловдивски районен съд Разпореждане № 27881 от 13.04.2020 г., с
което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б.
Б. – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Р., за издаване
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против С.М.Ш., с адрес ***, за
сумата от 272,39 лева главница, 11,71 лева – договорна лихва, 91,07 лева
обезщетение за забава, както и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.