№ 3206
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110130912 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и лихви/,
представляващи незаплатена цена на ползвани ВиК услуги, за които е
издадена заповед за изпълнение по 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги е доставил за процесния период до имот на
ответника питейна вода и е извършил отвеждане и пречистване на отпадни
води, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за недължимост на
процесните суми, тъй като върху водоснабдения имот е учредено право на
ползване на трето лице, което е и задължено да заплаща цената на
доставената вода, както и за погасяване на вземанията по давност.
1
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено на 11.02.2022г.
заявление, срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за негови задължения за потребена вода /с лихви и разноски/ за
периода 21.03.2012г. до 17.10.2021г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е собственик на водоснабден имот с клиентски № ..., което
обстоятелство не се и оспорва от ответника. Последният не ангажира
доказателства във връзка с твърденията си за учредено право на ползване
върху водоснабдения имот, поради което съдът приема, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и като такъв същият дължи заплащането им.
Установено е по делото /от представените писмени доказателства и
заключенията на приетите по делото експертизи/, наличието на валидно
правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по
него – в процесния период ищецът е предоставил на ищеца ВиК услуги /по
СТЕ/, както и правилното отчитане е фактуриране на задълженията /по
ССчЕ/, които не са платени.
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на водоподаването, нито
плащане на задълженията си /пълно или частично/, но като последица от
заявеното от него възражение за изтекла погасителна давност, част от тези
задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС / ТР 3 от
2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Непогасени по давност са вземанията, които са станали изискуеми
три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е
станалите изискуеми след 11.02.2019г. Размерът на тези вземания съгласно
заключението на ВЛ по приетата ССчЕ, е 3 627.55 лева главница и 567.84 лева
лихва за забава върху главните вземания на ищеца, които не са погасени по
давност.
Поради това, исковете следва да се уважат за процесния период само в
непогасената им част - след 11.02.2018г.. Ответникът дължи и законната
лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК.
2
При този изход на спора, страните имат право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ищецът е извършил разходи в размер на 667.73 лева в настоящото
производство и 257.73 лева в заповедното производство – заплатени ДТ,
депозити за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния
размер по чл.25, ал.1 и чл.26 от от Наредбата за заплащането на правната
помощ, от които се присъждат 269.71 лева в настоящото и 104.10 лева за
заповедното производство.
Ответникът е извършил разходи в размер на 100 лева – депозит за
възнаграждение на ВЛ, от които се присъждат 59.61 лева. Доказателства за
други разходи от страна на ответника не са представени, в т.ч. и за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. В. С. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., дължи на ... АД с ЕИК: ... и адрес: ..., сумата
3 627.55 лева главница за потребена в периода до 17.10.2021г. вода за
клиентски № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 567.84 лева лихва за
забава върху главното вземане, изтекла в периода от 21.03.2019г. до
17.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
25.02.2022 г. по гр.д. № 6869/2022г. на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в, като за разликата
до пълните им предявени размери и за периода до 11.02.2019г. ОТХВЪРЛЯ
исковете като погасени по давност.
ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ... АД с
ЕИК: ... и адрес: ..., сумата 269.71 лева – разноски в настоящото и 104.10 лева
- разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА ... АД с ЕИК: ... и адрес: ..., да заплати на С. В. С. с ЕГН:
********** и адрес: ..., сумата от 59.61 лева –- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4