Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. Габрово, 12.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието
на прокурор СТОЯН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 202 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на „********“ ЕООД – гр. *********** с ЕИК ******** против чл. 36 относно въведеното изискване за притежаване на разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за събиране на ИУМПС, чл. 66, ал. 9 и чл. 68 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Дряново, приета от Общински съвет – Дряново с Решение № 589 от 23.09.2015 година, с искане за отмяната им или прогласяване на нищожността им.
В жалбата се сочи, че оспорващото дружество се занимава със събиране и транспортиране съгласно § 1, т. 41 и 43 от ДР на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на излезли от употреба моторни превозни средства на територията на цялата страна, а ИУМПС имат характеристиките на отпадък по смисъла на ЗУО и процесната Наредба на Общински съвет – Дряново, приета на основание чл. 22 от ЗУО. Дружеството притежава регистрационен документ № 12-РД-862-00 от 05.12.2012 година, по силата на който има право да извършва посочените дейности – събиране на ИУМПС – на територията на цялата страна. С оглед предмета на дейност, дружеството счита, че е адресат на процесната Наредба, текстове от която оспорва, тъй като се въвеждат ограничения за упражняване на дейността.
Оспорването на чл. 36 относно въведеното изискване за притежаване на разрешение по чл. 35 от ЗУО за събиране на ИУМПС се прави с доводи за противоречие с чл. 35, ал. 2, 3 и 5 от ЗУО, тъй като според закона режимът за дейностите по § 1, т. 41 и 43 от ДР на ЗУО не е разрешителен /лицензионен/, а регистрационен; с оспорения текст от Наредбата се ограничава правото на оспорващото дружество да събира и транспортира отпадъци на територията на ответната община, макар дружеството да притежава документ, валиден за територията на цялата страна; Общински съвет – Дряново е уредил материя, за която няма компетентност. С доводи за липса на материална компетентност и нарушение на чл. 8 от Закона за нормативните актове се атакуват разпоредбите на чл. 66, ал. 9 и чл. 68 от процесната Наредба, като се сочи, че административни нарушения, наказания и ред за налагането им са уредени в ЗУО. Прави се искане за прогласяване нищожността или отмяна на атакуваните разпоредби от Наредбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество не се представлява. Депозирана е писмена защита, в която се заявява, че се поддържа жалбата, както и искането по същество по съображения, подробно изложени и мотивирани в защитата, вкл. и такива за нарушение на чл. 26-28 от ЗНА /л. 138-141/. Последната съдържа и списък на разноските, като е придружена от договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство /л. 142/. Представена е и съдебна практика, касаеща подобни оспорвания /л. 143-188/.
Ответната страна Общински съвет – Дряново не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за основателност на оспорването.
Подаването на оспорването е съобщено по реда на чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като обявление е публикувано в бр. 78 от 04.10.2019 година на „Държавен вестник” /л. 191/, обявено е на таблото на Административен съд – Габрово /л. 192/ и интернет страницата на Върховен административен съд /л. 190/. Не са постъпвали искания за присъединяване или встъпване по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК от други лица.
Съдът намира оспорването за допустимо, като подадено от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Наредбата, срещу текстове от която е подадено процесното оспорване, представлява подзаконов нормативен акт, приет от общински съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая няма данни да е нарушено и уреденото в чл. 187, ал. 2 от АПК правило за еднократност на оспорването на подзаконов нормативен акт. Видно от представеното от оспорващото дружество и служебно известно на съда Решение № 72 от 06.06.2019 година, постановено по адм. дело № 78/2019 година на Административен съд – Габрово /л. 143-144/, като е изпълнена и процедурата по чл. 194 от АПК /л. 109-119/, протестиран, респ. отменен е бил единствено чл. 14 от процесната Наредба. Дружеството-жалбоподател се легитимира като притежател на Регистрационен документ № 12-РД-862-00 от 05.12.2012 година, издаден от Регионална инспекция по околната среда и водите – София, за извършване на дейност по транспортиране /събиране и тарнспортиране, в съответствие с § 1, т. 41 и 43 от ЗУО на територията на цялата страна на отпадъци, посочени в таблица, а именно излезли от употреба превозни средства /л. 7-8/. Имайки правото да упражнява съответната дейност на територията на цялата страна, дружеството попада сред адресатите на процесната Наредба и за него възниква правото да оспори същата в цялост или отделни нейни разпоредби, ако те засягат или могат да засегнат неговите права, свободи или законни интереси, или пораждат задължения за субекта /арг. от чл. 186, ал. 1 от АПК/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1-3 във връзка с чл. 146 и чл. 196 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Дряново /л. 65-81/ е приета от Общински съвет – Дряново с Решение № 589 от 23.09.2015 година /л. 82-84/ с необходимото мнозинство, видно от посочения резултат от гласуването – 15 гласа „за“ от присъствалите 15 общински съветници, при общ брой на съветниците в Общински съвет – Дряново – 17. Наредбата е приета по предложение на Кмета на Община Дряново /л. 85-86/, в което необходимостта от приемане на процесната Наредба е мотивирана с приемането на нов Закон за управление на отпадъците, вменяващ множество нови отговорности и задължения на кметовете на общини, поради което се намира, че е по-целесъобразно да бъде приета изцяло нова наредба, а старата, вместо да бъде изменяна и допълвана, да бъде отменена. В предложението е посочено, че в изпълнение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА на 21.07.2015 година на интернет страницата на общината е публикуван проект на Наредбата, като в законоустановения 14-дневен срок не са постъпили предложения, становища и възражения. Публикуването в сайта на общината е удостоверено с разпечатка от сайта на общината относно въпросната публикация /л. 105-107/. Преди приемането на проекта, последният е обсъден и в 5 постоянни комисии при Общински съвет – Дряново, които са подкрепили предложения проект /л. 104/.
Относно процедурата по приемане на процесната Наредба настоящият съдебен състав излага следните съображения:
Съгласно чл. 28 от ЗНА, в относимата към момента на приемане на процесната Наредба редакция от ДВ, бр. 46 от 2007 година, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според ал. 2 на чл. 28 мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Според ал. 3 на чл. 28, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.
От представената по делото преписка по приемане на процесната Наредба се установява, че към проекта на Наредбата липсват каквито и да било мотиви или доклад по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В предложението на Кмета на Община Дряново за приемане на проекта на Наредбата /л. 85-86/ се говори за приемането на нов Закон за управление на отпадъците, който се установява, че е обнародван в ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 година, в сила от 13.07.2012 година, т.е. повече от 3 години преди предложението за приемане на нова наредба, като е посочено, че законът вменява множество нови отговорности и задължения на кметовете на общини, поради което се намира, че е по-целесъобразно да бъде приета изцяло нова наредба, а старата, вместо да бъде изменяна и допълвана, да бъде отменена. Това посочване обаче не може да изпълни изискването за наличие на мотиви, респ. доклад, с посоченото по-горе съдържание. Не са посочени причини и в частност конкретни съществени промени в режима относно управлението на отпадъците в стария и в новия закон, които да обосновават приемането на изцяло нова наредба, а не изменение и/или допълнение на действащата към онзи момент такава. Липсва и посочване на целите, постигането на които се преследва с приемането на нова наредба, не са посочени новите положения, за да е видна отликата със съществуващата наредба, не са посочени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането на предложения проект на наредба, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Мотиви не се съдържат и в останалите документи по административната преписка. За да е незаконосъобразен подзаконовият административен акт поради липсата на мотиви, не е необходимо да липсват мотиви въобще, а е достатъчно изложените мотиви да не отговарят на всички изисквания относно тяхното съдържание, регламентирани в чл. 28, ал. 2 от т. 1 до 5 – в този смисъл е Решение № 13033 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2016 г., 5-членен с-в. В Решение № 11674 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2014 г., IV отд., оставено в сила с Решение № 2022 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 294/2016 г., 5-членен с-в, е прието, че задълженията на съставителя на проекта, предвидени в чл. 28, ал. 2 ЗНА, да включи определено съдържание в мотивите, респ. в доклада, са императивно зададени и целят гарантиране на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. По този начин ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани страни. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, по силата на ал. 3 на чл. 28 от ЗНА не следва да се обсъжда от компетентния орган. Проектът за подзаконов нормативен акт следва да бъде известен преди внасянето му за обсъждане. Заедно с мотивите, съответно доклада към него, същите трябва да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Описанието на съдържанието на нормативния акт не представлява мотиви по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА, в който смисъл са мотивите на Решение № 10207 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2017 г., VIII отд. Доколкото нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗНА определя, че отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни, то е логично да бъдат обосновани по чл. 28, ал. 2, т. 1 от същия закон причини, за приемането на изцяло нова Наредба /в този смисъл са мотивите на Решение № 3217 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 620/2018 г., 5-членен с-в/. Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила съгласно императивните изисквания по смисъла на чл. 28 от ЗНА, касаещи приемането на цялата Наредба, и представлява достатъчно основание за отмяната ѝ. Изискването за наличие на мотиви към проектите за наредби и/или техните изменения и допълнения, съответно липсата им – за нарушение на административно-производствените правила съгласно императивните изисквания на закона, е признато в Решение № 9508 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2009 г., VII отд., Решение № 1963 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2013 г., III отд., Решение № 7903 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2885/2017 г., VIII отд, Решение № 10786 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2017 г., III отд. и др.
Допуснатото съществено нарушение в процедурата по приемане на процесната Наредба налага отмяна на всички оспорени текстове, независимо дали е констатирано противоречие с нормативен акт от по-висок ранг. Този порок при приемане на процесната Наредба е констатиран и в Решение № 72 от 06.06.2019 година, постановено по адм. дело № 78/2019 година на Административен съд – Габрово /л. 143-144/, с което е отменен чл. 14 от процесната Наредба.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, общинският съвет определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура. От направения по-горе преглед на нормативната уредба следва изводът, че нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен.
Законът за управление на отпадъците /обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г./ регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване /чл. 1, ал. 1 от ЗУО/; със закона се определят изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид оползотворяване на образуваните отпадъци /чл. 1, ал. 2 от ЗУО/.
Съгласно действалата към момента на приемане на процесната Наредба редакция на чл. 22 от ЗУО /обн. ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г./ Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси /чл. 22, ал. 1 от ЗУО/. С наредбата по ал. 1 се уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 /чл. 22, ал. 2 от ЗУО/. Общинският съвет публикува на своята интернет страница и подлага на обществено обсъждане проекта за наредба по ал. 1. В обсъждането могат да участват всички заинтересовани лица, органи и неправителствени организации /чл. 22, ал. 3 от ЗУО/.
Съгласно § 2 от ПЗР на процесната Наредба, последната се издава в съответствие с изискванията на чл. 22 от ЗУО /обн. ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г./.
Според чл. 36 от Наредбата, дейностите по събиране, съхранение, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ имат право да извършват само лица, притежаващи разрешение по чл. 35 от ЗУО.
Към настоящия момент, както и към момента на подаване на процесното оспорване чл. 35 от ЗУО има следната редакция /доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г./:
Ал. 1. За извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент /ЕС/ № 1257/2013, се изисква:
1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или
2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.
Ал. 2. Разрешение не се изисква за:
1. събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали /ОЧЦМ/;
2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби;
3. дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване /ИУЕЕО/, негодни за употреба батерии и акумулатори /НУБА/, излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба;
4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби;
5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за „биомаса“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби;
6. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване /ЕЕО/ и гуми;
7. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти;
8. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата;
9. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка.
Ал. 3. За извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел IV.
Ал. 4. В случаите, когато се извършват едновременно дейности по ал. 1, т. 1 и по ал. 2, т. 3 - 5, лицата могат да подадат заявление за издаване на разрешение по чл. 67, включващо всички дейности, което отменя изискването за регистрация и издаване на регистрационен документ за включените в разрешението дейности.
Ал. 5. Регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.
Ал. 6. С наредбата по чл. 43, ал. 1 се определят и общи правила при третиране на отпадъците за всяка от дейностите по ал. 2, т. 3 - 5, освободени от изискването за получаване на разрешение.
Относими към процесното оспорване са и разпоредбите на § 1, т. 41 и 43 от ДР на ЗУО, според които „Събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци /т. 41/, „Транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност /т. 43/.
От цитираните разпоредби е видно, че чл. 36 от Наредбата относно въведеното изискване за притежаване на разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за събиране на ИУМПС е незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл. 35, ал. 2, т. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО, според които режимът за дейностите по § 1, т. 41 от ДР на ЗУО не е разрешителен, а регистрационен. Разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда се изискват само за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент /ЕС/ № 1257/2013, т. е. за дейностите по чл. 35, ал. 1 от ЗУО, между които не попадат дейностите по събиране на ИУМПС. Разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗУО изрично посочва, че регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 /събиране и транспортиране/ се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи. Несъмнено е, че за тези дейности режимът е регистрационен, а не разрешителен, както е предвидено в атакуваната част от разпоредбата на чл. 36 от Наредбата. Следователно, с чл. 36 от Наредбата относно въведеното изискване за притежаване на разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за събиране на ИУМПС Общински съвет – Дряново в противоречие със ЗУО е въвел изискване за притежаване на разрешение по ЗУО, докато по закон се изисква регистрация. Предвид изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира за основателен довода от жалбата за противоречие на атакуваната разпоредба на чл. 36 от Наредбата относно въведеното изискване за притежаване на разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за събиране на ИУМПС с разпоредба от по-висок ранг. Съгласно чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, т.е. издаваните от общинските съвети нормативни актове имат вторичен и производен характер спрямо законите, по-висока степен на конкретизация и ограничено териториално значение. Според чл. 15, ал. 1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая чл. 36 от Наредбата относно въведеното изискване за притежаване на разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за събиране на ИУМПС противоречи на разпоредбите на чл. 35, ал. 2, т. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО, което налага отмяна на разпоредбата в оспорената ѝ част.
Оспорената разпоредба на чл. 66, ал. 9 от Наредбата, намираща се в раздел Дванадесети „Административно-наказателни разпоредби“ предвижда налагането на административно наказание – глоба в размер от 1000 до 3000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което: 1. извършва дейности по събиране, съхраняване, разкомплектоване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на ЗУО или подзаконовите нормативни актове по прилагането му; 2. не въведе информационна система за отчитане и контрол на издадените удостоверения за разкомплектоване на ИУМПС.
Разпоредбата на чл. 68 от Наредбата, също оспорена, предвижда, че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 66, ал. 9 и чл. 68 от Наредбата са приети извън материалната компетентност на общинския съвет, която е очертана в чл. 22 от ЗУО и се ограничава до приемането на наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси, и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т.ч. условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11. Уредените с оспорените разпоредби обществени отношения, свързани с налагането на административни наказания за конкретни нарушения и приложимата процедура, са предмет на уреждане и са изчерпателно уредени в нормативен акт от по-висока степен, а именно в ЗУО – Глава шеста, Раздел ІІ. Конкретно, административната отговорност по чл. 66, ал. 9, т. 1 и 2 от Наредбата е уредена в чл. 143, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУО, а в разпоредбата на чл. 160 от ЗУО е предвидено, че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. При приемане на разпоредбите на чл. 66, ал. 9 и чл. 68 от Наредбата Общински съвет – Дряново е излязъл извън рамките на предоставената му законова делегация по чл. 22 от ЗУО, като е преуредил вече уредени обществени отношения с по-висок по степен нормативен акт – закон в лицето на ЗУО - и е въвел административни санкции, предполагащи незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателна отговорност. Компетентност на общинския съвет за приемането на такива разпоредби не се извежда нито от Конституцията на Република България, нито следва от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА в случая също не предоставя компетентност на общинския съвет да регулира материя, свързана с административните наказания в процесната Наредба, доколкото последната е издадена на основание чл. 22 от ЗУО, а тази материя изрично е уредена в посочения закон. Налагащият се извод за нищожност на разпоредбите на чл. 66, ал. 9 и чл. 68 от Наредбата не се променя и предвид общата делегация по чл. 2, ал. 3 от ЗАНН. В този смисъл са Решение № 16187 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2017 г., III отд.; Решение № 15898 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2018 г., VI отд. и др.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че чл. 36 относно въведеното изискване за притежаване на разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за събиране на ИУМПС от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Дряново, приета от Общински съвет – Дряново с Решение № 589 от 23.09.2015 година, е приет в предписаната от закона писмена форма, от териториално и материално компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, при наличие на изискуемите от чл. 27 от ЗМСМА кворум и мнозинство, но в противоречие с разпоредби от нормативни актове от по-висока степен, посочени в мотивите на настоящото решение, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви към проекта на Наредбата, поради което следва да бъде отменен, каквото искане се съдържа в жалбата. Разпоредбите на чл. 66, ал. 9 и чл. 68 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Дряново, приета от Общински съвет – Дряново с Решение № 589 от 23.09.2015 година, като приети при липса на материална компетентност следва да бъдат прогласени за нищожни.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените в настоящото производство разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Община Дряново /предвид липсата на самостоятелен бюджет на общинския съвет и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА/ следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 50 /петдесет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 4/, 20 /двадесет/ лева дължима и заплатена такса за съобщаване на оспорването в „Държавен вестник” по реда на чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК /л. 20/ и 650 /шестстотин и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство /л. 142/, заплатено в брой, по отношение на който размер липсва възражение за прекомерност от ответната страна, а и съдът намира, че не е налице прекомерност предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ чл. 36 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Дряново, приета от Общински съвет – Дряново с Решение № 589 от 23.09.2015 година, в частта относно въведеното изискване за притежаване на разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за събиране на ИУМПС.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 66, ал. 9 и чл. 68 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Дряново, приета от Общински съвет – Дряново с Решение № 589 от 23.09.2015 година.
ОСЪЖДА Община Дряново да заплати „***********“ ЕООД – гр. ******** с ЕИК ********** сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване и протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Решението,
след влизането му в сила, да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.