Р Е Ш Е Н И Е № 260043
гр.
Пловдив, 05.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.12.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6168 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Л.Н.Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 267.47 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 25.99 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.07.2018 г. до 06.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.02.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1991/2020 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1991/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал5. ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който оспорва качеството потребител на ответника, оспорва дължимостта на претендираните суми. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 1991/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
Единственият спорен по делото въпрос е качеството потребител на ответника.
В тази връзка видно от заявление – декларация за започване на продажба на топлинна енергия /л.4/ ответникът Л.Г. е поискала да бъде открита на нейно име партида при ищеца, в качеството й на купувач на топлинна енергия за имот, находящ се в ***. Молбата е уважена, доколкото на същата е заведена партида при ищеца, което установява качеството й на потребител на процесния имота за процесния период на база сключен индивидуален договор.
С оглед изложеното съдът приема, че се доказа качеството потребител на ответника.
Последният, чрез назначения си особен представител не оспорва размера на претенцията на ищеца, както и количеството топлоенергия отдадена от сградната инсталация.
По делото се претендира от ищеца сума в размер на 267.47 лева – стойността на отдадената топлоенергия от сградната инсталация за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
В разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. В това число и топлинна енергия за БГВ.
С оглед посочената разпоредба топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е един от компонентите, определящи стойността на топлинната енергия на собственик в сграда в режим на етажна собственост, която се дължи независимо дали е в жилището на потребителя е ползвана топлоенергия.
В случая не се оспорва, че сградата, в която се намира имота на ответника е присъединена към отоплителната мрежа на ищеца. Не се оспорва количеството топлоенергия отдадена от сградната инсталация и нейната парична стойност за процесния период.
С оглед изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска се явява основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 07.02.2020 г. до окончателното изплащане,каквото искане е направено още в исковата молба и което вземане фигурира в издадената заповед за изпълнение.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 267.47 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 03.07.2018 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. май 2018 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, не е оспорен от ответника, а и изчислено служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор от сайта на НАП, възлиза на търсената от ищеца сума в размер на 25.99 лева за периода 03.07.2018 г. до 06.02.2020 г. Наред с това размерът не се оспорва от ответника. Ето защо и акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е представил и списък на разноски.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Общо разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, които ще се присъдят изцяло на основание чл.78, ал.1 ГПК и съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство се доказаха разноски в размер на 75 лева – държавна такса за исковото производство и 100 лева – депозит за особен представител.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски в исковото производство в размер на 275 лева, които ще се присъдят изцяло на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер на 267.47 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 25.99 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.07.2018 г. до 06.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.02.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1991/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Л.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С.,
сумата в размер на 275
лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 1991/2020 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ