и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 17/04.02.2008 год., постановена по Н.ч.х.дело № 782/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Билял Али Мюмюн от с.Глухар, общ.Кърджали, обл.Кърджали за виновен в това, че на 12.05.2007 год. в с.Глухар, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Гюлюзар Мехмед Али, извършил нещо унизително за честта и достойнството на Нурай Кязим Мехмедали от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН **********, наричайки я „курва" в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 600 лв. Признал е и Гюлюзар Мехмед Али от с.Глухар, общ.Кърджали, обл.Кърджали за виновна в това, че на 12.05.2007 год. в с.Глухар, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с Билял Али Мюмюн, извършила нещо унизително за честта и достойнството на Нурай Кязим Мехмедали от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН **********, наричайки я „курва" в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.78а от НК, я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание "глоба" в размер на 600 лв. Със същата присъда е признал всеки от подсъдимите Севгюл Кемал Али и Али Мюмюн Али, и двамата от с.Глухар, общ.Кърджали, обл.Кърджали, за невиновни в това, че на 12.05.2007 год. в с.Глухар, общ.Кърджали, в съучастие помежду си и с Билял Али Мюмюн и Гюлюзар Мехмед Али, извършили нещо унизително за честта и достойнството на Нурай Кязим Мехмедали от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН **********, наричайки я „курва" в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдал всеки от посочените двама подсъдими по предявените им обвинения по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 аÙ.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК. Осъдил е всеки от подсъдимите Гюлюзар Мехмед Али и Билял Али Мюмюн да заплати на Нурай Кязим Мехмедали от с.Глухар, общ.Кърджали, сумите в размер на по 350 лв. всеки, представляващи обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлил предявените граждански искове в останалата им част и за разликата до пълния им предявен размер от по 1 000 лв. срещу всеки от осъдените подсъдими, като неоснователни и недоказани. Отхвърлил е с присъдата и предявените против оправданите подсъдими Али Мюмюн Али и Севгюл Кемал Али граждански искове в размери от по 100 лв.всеки един, като неоснователни и недоказани. Осъдил е подсъдимите Гюлюзар Мехмед Али и Билял Али Мюмюн да заплатят солидарно на Нурай Кязим Мехмедали направените по делото разноски, в размер на 276 лв., както и всеки от двамата подсъдими – да заплатят по сметка на Кърджалийския районен съд дължимата държавна такса върху уважената част на гражданските искове. Недоволен от така от така постановената присъда е останал подсъдимият Билял Али Мюмюн от с.Глухар, общ.Кърджали, който я обжалва чрез защитника си като неправилна - необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната пълнота и цялост, не доказвали, а напротив – опровергавали обвинението, по което подсъдимият е бил признат за виновен. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която да бъде оправдан. Алтернативно прави искане след отмяна на присъдата, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят Билял Мюмюн не се явява. Чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Развива подробни съображения в подкрепа на оплакванията си, изложени в жалбата. Не сочи нови доказателства. Присъдата е обжалвана и от подсъдимата Гюлюзар Мехмед Али от с.Глухар, общ.Кърджали, която я обжалва като неправилна - необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната пълнота и цялост, не доказвали, а напротив – опровергавали обвинението, по което подсъдимата е била призната за виновна. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която да бъде оправдана. Алтернативно прави искане след отмяна на присъдата, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателката Гюлюзар Мехмед Али не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Ответникът по жалбите – частния тъжител Нурай Кязим Мехмедали от с.Глухар, общ.Кърджали, редовно призована, не се явява. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд – законосъобразна, обоснована и правилна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбите на подс.Гюлюзар Мехмед Али и Билял Али Мюмюн са частично основателни. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимите по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие в тази връзка. От събраните по делото доÛазателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Тъжителката и подсъдимите живеят в с.Глухар, общ.Кърджали, като са съседи, а съпругът на тъжителката бил бивш съпруг на близка роднина на подсъдимите, която починала, по който повод отношенията между тъжителката и подсъдимите били влошени. На 12.05.2007 год. тъжителката Нурай Мехмедали и подс.Севгюл Али се срещнали пред дома на първата, като и двете разхождали няколкомесечните си деца. При срещата им тъжителката със заплашителен тон запитала подсъдимата Севгюл Али защо й се присмивала, на което последната отговорила, че ще прави каквото си иска. Двете се скарали и започнали да се блъскат една на друга. Тези техни действия били видяни от св.Сание Ферад - баба на тъжителката, която ги разделила и ударила шамар на внучката си Нурай Мехмедали. Подс.Севгюл Али се отправила към дома си, като по своя близка уведомила за случилото се другите трима подсъдими, които по същото време се прибирали от нивата си. След като разбрали за случилото се, последните се отправили към дома на тъжителката, като първи там пристигнал подс.Билял Али. Същият бил видимо ядосан от обстоятелството, че съпругата му е била въвлечена в скандал от тъжителката Мехмедали, поради което започнал да вика по адрес на тъжителката, която влязла в двора на къщата си, накъдето се насочил и подс.Билял Али. Св. Сание Ферад, заедно със свидетелите Кязим Ферад и Севинч Мюмюн се опитали да попречат на подсъдимия Билял да влезе в двора на къщата им, при което подсъдимият Билял Али направил опит да хвърли кофата за боклук в двора, но не успял, след което се покатерил по нея и влязал в двора на къщата. В същото време на мястото дошли и другите трима подсъдими, които също влезли в двора. Настанала разправия, подсъдимите и тъжителката започнали да се карат, като подс.Билял Али и подсъдимата Гюлюзар Али на няколко пъти нарекли на висок глас тъжителката Нурай Мехмедали с думите „Курва" и „Уруспия". Думите им били чути от част от събралите се наоколо хора, тъй като били изречени на публично място - в дворното място на жилището на тъжителката, и на висок глас, като при това били придружени със значителен шум. След известно време скандала утихнал и подсъдимите се прибрали в дома си. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите Гюлюзар Мехмед Али, Билял Мюмюн Али, Али Мюмюн Али и Севгюл Кемал Али, дадени пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира отчасти; от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Сание Ферад, Севинч Мюмюн и Кязим Ферад, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите в частите им, с които установяват, че никой от тях не бил наричал тъжителката Мехмедали с думите „Курва” и „Уруспия”, не я били обиждали и не били влизали в двора на къщата на тъжителката на инкриминираната дата. Обясненията им в тези им части са нелогични, непоследователни и се опровергават от останалите доказателства по делото – от показанията на св.Сание Ферад, Кязим Ферад и Севинч Мюмюн, които макар и дадени от близки роднини на тъжителката, кореспондират помежду си, като изграждат логична и достоверна фактическа обстановка на осъществяване на инкриминираното деяние от подс.Гюлюзар Али и Билял Али, и които следва да бъдат кредитирани изцяло. Така, посочените свидетели са непосредствени очевидци на случилото се, като никой от тях не отрича факта на възникналия между тъжителката и подс.Севгюл Али скандал, а св.Сание Ферад дори установява, че след като разделила тъжителката и подс.Севгюл Али, ударила шамар на внучката си – тъжителката Мехмедали. Освен това, с изключение на св.Сание Ферад, останалите двама свидетели добросъвестно установяват, че са чули само подсъдимите Гюлюзар Али и Билял Али да отправят обидни думи към тъжителката, но не и останалите двама подсъдими, т.е. същите не са се показали явно заинтересовани от изхода на делото. Ето защо настоящата инстанция намира, че обясненията на подсъдимите в посочените по-горе части представляват защитна версия, целяща да оневини подсъдимите Гюлюзар Али и Билял Али, както впрочем обоснован¯ и законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че всеки от подсъдимите Гюлюзар Али и Билял Али е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 148 ал.1 т.1, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – 12.05.2007 год. в с.Глухар, общ. Кърджали, всеки от тях е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Нурай Кязим Мехмедали от с.Глухар, наричайки я „Курва” в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че автори на инкриминираното деяние са именно и само двамата подсъдими Гюлюзар Али и Билял Али. От обективна страна всеки от посочените двама подсъдими е осъществил състава на посоченото престъпление „обида”, нанесена публично. Няма съмнение, че като наричайки неколкократно тъжителката Мехмедали с думите „курва” /или със синонима на тази дума на турски език – „уруспия”/ в нейно присъствие, всеки от подсъдимите е засегнал честта и достойнството на тъжителката, собствената й оценка за нейната личност, имайки предвид негативното съдържание на понятието „курва”, възприето от обществото – „лека” жена или жена, която има безразборни полови контакти с много мъже и т.н., което с още по-голяма сила важи за сравнително ограничената общност в малко населено място, характеризираща се със собствени и завишени морални критерии. Налице от обективна страна е и квалифициращото деянието на всеки от посочените двама подсъдими обстоятелство по смисъла на чл. 148 ал.1 т.1, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК– обидата да е нанесена публично, тъй като обидните думи всеки от подс.Гюлюзар Али и Билял Али е изрекъл на публично място – в двора на къщата на тъжителката Мехмедали, и в присъствието на много хората, на които обидата е станала достояние. От субективна страна, всеки от двамата подсъдими е осъществил престъплението по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК при форма на вината – пряк умисъл: всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът се обективира в поведението на всеки от тях. Безспорно е още, че всеки от двамата подсъдими Гюлюзар Али и Билял Али е съзнавал и квалифициращото деянието обстоятелство, посочено по-горе в мотивите – че нанася обидата публично, в присъствието на мтожество хора. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че престъплението е извършено от подс.Гюлюзар Али и Билял Али в съучастие като извършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК. Това е така, тъй като за да бъде осъществено едно деяние в съучастие като извършители, не е достатъчно повече от едно лице да е взело участие в осъществяване на изпълнителното деяние на съответното престъпление от обективна страна, а е необходима и общност на умисъла на съучастниците, т.е. освен своя собствен умисъл, всеки от съучастниците следва да съзнава умисъла и на другият съучастник, като чрез съвместната им дейност се цели постигането на общ резултат. Данни за наличие на общност на умисъла на подс.Гюлюзар Али и Билял Али не са събрани по делото, а напротив – всеки от посочените подсъдими самостоятелно е изрекъл обидни думи по отношение на тъжителката, целейки засягането на честта и достойнството й, т.е. налице е независимо извършителство от всеки от посочените двама подсъдими. Не може да бъде споделен довода на жалбодателя Билял Али, изложен в жалбата му и в пледоарията на защитника му в съдебно заседание – че посоченото представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като с признаването на всеки от подсъдимите Гюлюзар Али и Билял Али за виновен в извършване на престъплението, предмет на настоящото производство, в съучастие с другия подсъдим като извършител, по никакъв начин не са нарушени Þли ограничени процесуалните права, вкл. и правото на защита на всеки от тях, доколкото с тъжбата са им били предявени всички факти и обстоятелства на извършване на престъплението, по които те са се защитавали, в т.ч. и им е било предявено обвинение в извършване на престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК не като съучастници – съизвършители, а като независими извършители на престъплението. Ето защо, и тъй като в случая се касае за по-голяма прецизност, а и положението на подс.Гюлюзар Али и Билял Али не се влошава, а напротив – прилага се закон за същото наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, няма пречка настоящата инстанция в изпълнение на правомощията си на втора инстанция по същество, да коригира допуснатата от първоинстанционния съд непрецизност, като измени обжалваната присъда в частите й, с които всеки от подс.Гюлюзар Али и Билял Али е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК в съучастие като извършител с другия подсъдим по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, като бъде отменена присъдата в посочените части и всеки от посочените двама подсъдими бъде признат за невиновен и оправдан за това, престъплението по чл.148 ал.1 т., във вр. с чл.146 ал.1 от НК да е извършил в съучастие с другият подсъдим като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционният съд относно недоказаността на предявеното на подс. Али Али и Севгюл Али обвинение по несъмнен начин, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е признал всеки от тези двама подсъдими за невиновен и ги е оправдал по предявеното на всеки от тях обвинение в извършаване на престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК. Впрочем, в посочените й части присъдата не е обжалвана от частния тъжител, като същата е влязла в сила в тези части. При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е намерил, че са налице условията на чл. 78а от НК по отношение на всеки от подсъдимите Гюлюзар Али и Билял Али, като е освободил всеки от тях от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на по 600 лв. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимата Гюлюзар Али – за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимата Гюлюзар Али престъпление законът предвижда наказание “глоба” от 3000 до 10 000 лв. и „обществено порицание”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. Що се отнася до подс.Билял Али, то настоящата инстанция намира, че по отношение на същия първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като действително по отношение и на този подсъдим са налице две от предпоставките за приложение на чл.78а от НК - за извършеното от него престъпление законът предвижда наказание “глоба” от 3000 до 10 000 лв. и „обществено порицание”, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. Не е налице, обаче, условието на чл.78а ал.1 б.”б” от НК – деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК. Видно от приетото като доказателство по делото свидетелство за съдимост на подс.Билял Али, ведно с бюлетин за съдимост, същият е осъждан с присъда № 41/06.06.2002 год., постанвена по Н.о.х.дело 0 388/2002 год. по описа на Кърджалийския районен съд, на наказание „глоба” в размер на 100 лв., за извършено престъпление от общ характер по чл.197 т.1, във вр. с чл.194 ал.1. По делото не събрани данни така наложената на подс.Билял Али глоба да е платена от същÞя, поради което не е настъпила реабилитация на подсъдимия по право за посоченото осъждане. Същевременно, не би могла да настъпи и реабилитация по чл.88а от НК /както неправилно е приел първоинстанционния съд/, тъй като такава би могла да настъпи след изтичане на сроковете по чл.82 ал.1 от НК, но само след изтърпяване на наказанието, т.е. плащане на глобата от подсъдимия в настоящият случай, което не е сторено от него. Въпреки това, обаче, настоящото се посочва само за прецизност, тъй като присъдата не е обжалвана от частния тъжител, при което за въззивната инстанция не съществува правна възможност да влоши положението на обжалвалия подсъдим Билял Али, чрез налагане на по-тежко наказание. При определяне размера на административното наказание “глоба”, наложено на всеки от подс.Гюлюзар Али и Билял Али съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от тях обстоятелства – чистото съдебно минало на подс.Гюлюзар Али, възрастта й, ниската степен на обществена опасност на всеки от подсъдимите, причините и мотивите за извършване на деянието от всеки от тях /провокирани от негативни емоции, породени от възникналия между тъжителката и подс.Севгюл Али- съпруга и снаха на подс.Билял Али и Гюлюзар Али/, като правилно е приел, че на всеки от двамата подсъдими следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на по 600 лв. на всеки от тях, като настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че наказание в посочените вид и размер би постигнало целите на наказанието по отношение на всеки от подс.Гюлюзар Али и Севгюл Али. Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която всеки от подсъдимите Гюлюзар Али и Билял Али е осъден да заплати на тъжителката обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на по 350 лв., като предявените против тези подсъдими граждански искове за претърпените от престъплението неимуществени вреди, са отхвърлени за разликата над 350 лв. до пълния размер от 1 000 лв.всеки, като неоснователни и недоказани. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителката за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на по 350 лв. от извършеното от всеки от подсъдимите Гюлюзар Али и Билял Али престъпление, първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост, приемайки, че по делото не са събрани доказателства случилото се да е оказало сериозно отражение върху душевния мир на тъжителка, респ. да е довело до други значителни вредни последици, касаещи промяна в негативна посока на обществената оценка за нейната личност. Посочените съображения се споделят и от настоящата инстанция, поради което съдът намира, че присъдените обезщетения на тъжителката за претърпените от същата неимуществени вреди от престъплението, извършено от всеки от подс.Гюлюзар Али и Билял Али, в размер на по 350 лв., са напълно достатъчни за възмездяването им, като не са налице условия за тяхното изменяване. Като законова последица от признаването на подс.Али Али и Севгюл Али за невиновни в извършването на предявените им престъпления и оправдаването им, правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд изцяло предявените от тъжителката Мехмедали против тези двама подсъдими граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размери от по 1 000 лв. против всеки от подсъдимите. С оглед изложеното, съдът намира, че извън наложителното изменение на обжалваната присъда в частите й относно извършването на престъплението от подс.Гюлюзар Али и Билял Али в съучастие като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, в останалата й част присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в останалата й част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.2, и чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 17/04.02.2008 год. по Н.ч.х.дело № 782/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като я ОТМЕНЯВА в частите й, както следва: в частта й, с която Билял Али Мюмюн от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1, в съучастие като извършител с Гюлюзар Мехмед Али от с.Глухар, общ.Кърджали по смисъла на чл.20 ал.2 от НК; както и в частта й,с която Гюлюзар Мехмед Али от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН **********, е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1, в съучастие като извършител с Билял Али Мюмюн от с.Глухар, общ.Кърджали по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, вместо което постановява: ПРИЗНАВА Билял Али Мюмюн от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, престъплението по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК да е извършил в съучастие като извършител с Гюлюзар Мехмед Али от с.Глухар, общ.Кърджали, поради което го ОПРАВДАВА в частта относно приложението на чл.20 ал.2 от НК. ПРИЗНАВА Гюлюзар Мехмед Али от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН **********, за НЕВИНОВНА в това, престъплението по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК да е извършила в съучастие като извършител с Билял Али Мюмюн от с.Глухар, общ.Кърджали, поради което го ОПРАВДАВА в частта относно приложението на чл.20 ал.2 от НК. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |