№ 293
гр. Русе, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520105221 по описа за 2022 година
М. И. А., Е. А. А. и Е. А. К., твърдят, че като наследници на М.Н.Х. са съсобственици
на земеделска земя, възстановена с Решение №78/20.09.1993г. на Общинска служба по
земеделие – гр.Русе, находяща се в землището на с.С., община Русе, ЕКАТТЕ 66158, а
именно: поземлен имот с идентификатор 66158.17.10 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-888/30.03.2018г. на ИД на АГКК,
местност „К.“ с площ 22.330 дка, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, номер по предходен плат: 017010, при
съседи: 66158.00.151; 66158.00.162; 66158.17.11; 66158.00.154.
С нотариален акт №119, том 30, дело №5916/20.08.2013г. на СВ – Русе, Х. М. И. била
призната за собственик по давностно владение и наследство на недвижимия имот. Ищците
поддържат, че земеделската земя е владяна и ползвана от всички наследници. Договорите за
обработката й, били сключвани със земеделски производители от името на всички
наследници на М.Х., а рентата била разпределяне между наследниците. Твърдят, че
ответницата не е владяла имота за себе си, не го е придобила по давност и наследство, тъй
като не е от кръга наследници на М.Х..
Молят съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено по отношение Х. М. И., ЕГН **********, че М. И. А., ЕГН
**********, Е. А. А., ЕГН ********** и Е. А. К., ЕГН **********, като наследници на
М.Н.Х. са собственици на по 1/18 идеална част от поземлен имот с идентификатор
66158.17.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-
18-888/30.03.2018г. на ИД на АГКК, в землището на село С., община Русе, ЕКАТТЕ 66158,
местност „К.“ с площ 22.330 дка, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
1
на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, номер по предходен план: 017010, при
съседи: 66158.00.151; 66158.00.162; 66158.17.11; 66158.00.154 и да осъди ответницата да им
предаде владението върху собствените им идеални части;
- да отмени нотариален акт №119, том 30, дело №5916/20.08.2013г. на СВ – Русе до
размера на притежаваните от ищците идеални части от описания недвижим имот.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Х. М. И. е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че при разпределяне наследствените земеделски земи, ищците получили своя
дял от други ниви и имоти на същия наследодател.
Заявява, че преди да почине свекърва й Р.Ф. казала, че ще остави на семейството й
процесната нива.
Поддържа, че е владяла необезпокоявано, явно и спокойно имота, предмет на
настоящия спор, над 15 години до 2013г. Пояснява, че обработвала земята лично, в
качеството на земеделски производител и с помощта на семейството си. След 2013г.,
предвид влошеното здравословно състояние, отдавала имота под наем на друг земеделец.
През последните 25 години Е. А. и Е. К. живели в чужбини и по никакъв начин не
оспорили владението и собствеността на ответницата.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С нотариален акт №97, том Х, рег.№5386, дело №953/19.08.2013г. по описа на
нотариус с рег.№629, №119, том 30, дело №5916/20.08.2013г. на СВ – Русе, Х. М. И. е
призната за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот:
земеделска земя (нива) с площ 22.330 дка, представляваща имот №017010 в землището на
село С., ЕКАТТЕ 66158, община Русе, в местността „К.“, от който 10.973 дка шеста
категория и 11.357 дка трета категория, при граници: имот №000151, имот №000162, имот
№017011, имот №000154, върху който имот има ограничение – 1 главна водопроводна
мрежа, над водопровода и на 3 метра от двете му страни се забранява разполагане на трайни
и временни постройки и трайни насаждения. В хода на обстоятелствената проверка за
констатиране правото на собственост, свидетелите Е.Н. И., М. Р. М. и Х. И. Б. потвърдили
пред нотариуса, че Х. И. владее имота от 1993г. Пояснили, че през 1993г. всички
наследници, между които и Р.В. – свекърва на ответницата решили да отстъпят земеделската
земя на Х. И. и от този момент последната ползвала земята като своя.
В регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ като бивши собственици на имота
са вписани: „наследници на М.Н.Х.“.
Приложено е удостоверение за наследници на М.Х., починал на 26.03.1956г., от което
е видно, че ищците са наследници на А. М., починал на 13.11.2014г. – внук на общия
наследодател, а съпругът на ответницата е наследник на Р.М.В., починала на 26.02.2015г. –
внучка на общия наследодател.
От справка на Областна дирекция „Земеделие“ – Русе е видно, че Х. И. е била
2
регистрирана като земеделски стопанин на 19.05.2008г., 20.03.2009г., 2010г., 24.03.2011г.,
17.12.2015г. и на 06.02.2017г. В периода 2017г. – 2021г. М. Р. М. подал заявление по чл.70,
ал.1 ППЗС, вр.чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ за имоти, находящи се в землището на село С., между
които и процесния имот. В договорите за наем с предмет нива с площ 22.330 дка, трета
категория, в землището на село С., местност „К.“, имот №017010, сключени в периода
2016г. – 2022г., като собственик и наемодател е посочена единствено Х. М. И..
С оглед установяване твърденията на страните е допуснат разпита на: Я.К.Я., Я.Я. И.
Р. Х., Г. Х. И. и А. М. А..
Я.Я. – племенник на ищеца Е. А. и В.М. – балдъза на ищеца Е. А. заявяват, че до
2019г. М. А. и Е. А. са получавА. рента за земеделска земя. Поясняват, че това им е известно
от разговори със съпругата на Е. А., която твърдяла, че рентата е изплащана от М..
Свидетелите не знаят къде се намира нивата, за която се твърди, че е изплащана рента.
От друга страна с показанията на И. Х., Г. И. и А. А. се установява, че Х. М. И. владее
и ползва имота от 1993г. До 2013г. ответницата и нейното семейство лично обработвА.
земята – сеели люцерна и царевица, с които изхранвА. животните. ПритежавА. и
селскостопанска техника. След 2017г., отдА. имота под наем на М., който го обработвал и
плащал рента единствено на ответницата. Св.А. пояснява, че приживе Р. (свекърва на
ответницата) и брат й поделили помежду си наследствените земеделски земи, останА. от
техния наследодател. Ищците (наследници на брата на Р.) ползвА. техните ниви и доскоро
нямА. претенции към земята, която Х. обработвала. В тази връзка А. А. заявява, че след
възродителния процес Е. А. и Е. К. напуснА. страната. Е. К. се върнал в България преди две
години, а Е. А. и до настоящия момент живеел в Германия.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квА.фицира правно предявените обективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.537, ал.2
ГПК.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
По допустимостта на иска:
Доколкото в исковата молба се твърди, че ответницата държи без основание спорния
имот и за ищците не е нА.це друг способ за защита правото на собственост, което
претендират, съдът намира, че производството по предявения ревандикационен иск е
допустимо.
Ревандикацията е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с
установяване: правото на собственост на ищеца върху процесния имот, упражняваната от
ответника фактическа власт и липса на противопоставими права, въз основа които владее
имуществото. В тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост, съобразно
посочения в исковата молба придобивен способ и упражняваната от ответника фактическа
власт. При нА.чие на посочените материално – правни предпоставки, установени от ищеца,
ответникът следва да докаже основанието, на което владее вещта.
В случая не се спори, че ищците са от кръга наследници на М.Н.Х., който притежавал
земеделската земя, възстановена с Решение №78/20.09.1993г. на Общинска служба по
3
земеделие – гр.Русе. Безспорно е и, че ответникът владее процесния имот.
Х. И., която не е сред наследниците на М.Х., релевира възражение за придобиване
спорния имот по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост върху недвижим
имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението следва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По
отношение последния признак, правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато
не е установено с насилие, като фактическата власт върху имота се осъществява с намерение
той да се свои. Обективният елемент се изразява в упражняване фактическата власт върху
вещта и включва действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, по
съдържание като на собственик. Необходимо е владелецът да посещава имота и да извършва
явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия, собственикът
може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме
действия по защита на собствеността си (в този смисъл решение №68/02.08.2013г. по
гр.дело №603/2012г. на ВКС, І г.о.).
Според практиката на ВКС, когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е
придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл.69 ЗС се
предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството
владелец. В такъв случай за придобиване имота по давност не е необходимо да бъде
демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента
на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане.
Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато.
В конкретния казус, преценявайки събраните по делото доказателства, с оглед
нормата на чл.79 ЗС и показанията на разпитаните свидетели, съдът приема, че Х. И. е
упражнявала непрекъснато, явно и необезпокоявано, фактическа власт върху процесния
имот за период по-дълъг от 10 години, респективно през 2013г. придобила земеделската
земя по давност. И. Р. Х., Г. Х. И. и А. М. А. са категорични, че от 1993г. до преди 4 – 5
години ответницата лично и с помощта на семейството си е обработвала имота. От друга
страна, свидетелите на ищцовата страна не пресъздават личните си впечатления, а
преразказват чутото от съпругата на Е. А.. Последната уведомила сестра си В.М., че след
2019г. ищците не са получавА. рента, но не я осведомила за кой имот, т.е. в показанията им
липсва яснота и конкретика. При нА.чието на две групи противоречащи си свидетелски
показания, преценени на плоскостта на чл.172 ГПК, задължаваща съдът да прецени тяхната
достоверност, настоящият състав намира за безпристрастно и обективно дадени тези от
свидетелите И. Х. и А. А., доколкото тези лица не са в родствена връзка с ответницата, а и
липсват конкретни факти, от които би могло да се направи извод за тяхната
заинтересованост. Показанията на тези свидетели преценени поотделно и в тяхната
съвкупност са непосредствени, логични, последователни и кореспондиращи помежду си.
При това положение съдът счита, че ответницата е владяла имота от 1993г. и
продължава да го владее до настоящия момент. Не са ангажирани доказателства
4
установяващи, че в този интервал от време владението е било смутено, чрез действия на
противопоставяне от невладеещ собственик. Към 2013г., когато Х. М. И. се е снабдила с акт
за собственост е била изтекла предвидената в закона придобивна давност. Действия на
противопоставяне са извършени едва след изтичане на срока по чл.79, ал.1 ЗС (с подаване на
исковата молба), при настъпили вече материално правни последици на придобивната
давност в полза на ответницата, в резултат на което ищците са изгубили правото си на
собственост върху имота.
Предвид изложеното предявеният иск за осъждане ответника да предаде на ищците
владението върху спорните части от процесния имот се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК:
Като последица от отхвърляне на ревандикационния иск, претенцията по чл.537, ал.2
ГПК за отмяна на нотариален акт №119, том 30, дело №5916/20.08.2013г. на СВ – Русе също
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на
ищците са направените от ответника разноски по делото в размер на 1000 лева –
възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от М. И. А., ЕГН **********, Е. А. А., ЕГН ********** и
Е. А. К., ЕГН ********** иск за признаване установено по отношение Х. М. И., ЕГН
**********, че М. И. А., ЕГН **********, Е. А. А., ЕГН ********** и Е. А. К., ЕГН
**********, като наследници на М.Н.Х. са собственици на по 1/18 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 66158.17.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-888/30.03.2018г. на ИД на АГКК, в землището на село С.,
община Русе, ЕКАТТЕ 66158, местност „К.“ с площ 22.330 дка, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, номер
по предходен план: 017010, при съседи: 66158.00.151; 66158.00.162; 66158.17.11;
66158.00.154 и предаване владението върху собствените им идеални части.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от М. И. А., ЕГН **********, Е. А. А., ЕГН ********** и
Е. А. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна нотариален акт
№119, том 30, дело №5916/20.08.2013г. на СВ – Русе до размера на притежаваните от
ищците идеални части от описания недвижим имот.
ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, Е. А. А., ЕГН ********** и Е. А. К., ЕГН
********** да заплатят на Х. М. И., ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 1000 лева.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6