Присъда по дело №1430/2018 на Районен съд - Кюстендил

М О Т И В И

към присъда по Н.Ч.Х.Д. № 1430/2018 г. по описа на КРС

 

Производството по делото е образувано по тъжба на А.В.К. с ЕГН: **********, с адрес *** против К.К.И. с ЕГН: **********, с адрес *** за  извършено от последния престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, при фактическа обстановка подробно изложена в тъжбата. С тъжбата си  А.К. е предявил срещу подс. И. и граждански иск за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, резултат на физическите увреждания и последвалите психически травми. Неимуществените вреди  тъжителят е оценил в общ размер от 5 000 лева. Претендират се и сторените по делото разноски.

Подсъдимият не се признава за виновен  по описаното в тъжбата обвинение и твърди, че не е удрял на процесната дата и място тъжителя К.. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда, основавайки искането си на недоказаност на обвинението.     

А.В.К., чрез повереника си адв. Й. поддържа обвинението и иска от съда  подс. К.К.И. да бъде признат за виновен и да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер.

Съдът е допуснал по искане на страните събиране на гласни и писмени доказателства.

  Районният съд, след преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.03.2018г. подс. К.К.И., който по това време обитавал жилище находящо се в гр. Кюстендил, ул. „Траянова” № 23, вх.А, ет. 2, ап. 2 се качил на третия етаж на същия адрес, където живее А.В.К. с ЕГН: **********, с адрес ***. Между семействата на двамата датира междусъседска вражда от много години и с оглед напрегнатите отношения между страните и приетия за неоправдано висок шум вдиган от тъжителя мотивирало подс. И. да потропа на входната врата на апартамента на К.. След като отворил врата К., подс. И. на входа на жилището и впоследствие в началото на антрето на апартамента успял да нанесе няколко удара  с ръце и  крака  по главата и тялото на А.К., който първоначално опитвал да затовори входната си врата, след като забелязал агресивното поведение на съседа си, но бил изблъскан в антрето на апартамента си от подсъдимия. Вследствие на ударите понесени от тъжителя К. са причинени  кръвонасядания по кожата на челото вляво, кръвонасядане по външната повърхност на дясното бедро, охлузвания по предната повърхност на двете подбедрици с лекостепенно ограничено следтравмено възпаление на меките тъкани по подбедриците около тях. Случващото се било наблюдавано от свидетеля Б. М., който бил тръгнал към дома на тъжителя, за да му каже, че има интерес от трето лице за покупка на черешовите му насаждения в с. Соволяно. Свид. М. успял да възприеме нанасянето на телесната повреда от междината /междустълбищна/ площадка на етаж втори и трети, като извикал „К., защо биеш човека“. Веднага след случилото се подс. И. напуснал мястото слизайки по стълбището, а свид. М. отишъл да види какво е състоянието на К. и възприел видима синина в областта на слепоочието на пострадалия. На същата дата на К. била докарана до дома му храна от служители на Комплекс за социални услуги гр. Кюстендил – свидетелите Ч. и М.. Тъжителят пред свид. М. заявил, че е имал същия ден конфликт със съседа си и го е страх от него, докато свидетелката Ч. не чула въпросното оплакване.

В хода на съдебното следствие, е назначена, изготвена и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение е видно, че от наличните материали по делото, при процесния инцидент на А.В.К. са причинени следните увреждания: Кръвонасядания по кожата на челото вляво, кръвонасядане по външната повърхност на дясното бедро, охлузвания по предната повърхност на двете подбедрици с лекостепенно ограничено следтравмено възпаление на меките тъкани по подбедриците около тях. Травматичните увреждания са причинили болка и страдание и за пълното възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес /като в случая/ около 15-20 дни.

От допуснатата допълнителна съдебно-медицинска експертиза може да се направи извод, че напълно е възможно визираното кръвонасядане посочено в показанията на свид. М. да е получено няколко минути /2-3/ след нанесения удар и да бъде  видяно от свидетеля.

Горната фактическа обстановка се установява от  изложеното в тъжбата и показанията на свидетелите М., Ч. и М. разпитани в хода на съдебното следствие, извършения следствен експеримент, както и от заключенията на  вещото лице – д-р Н..

Съдът кредитира показанията на всички свидетели, същите са непротиворечиви в основната си част. Не може да се гради извод за недоказаност на обвинението единствено на база заявеното от свидетелите Ч. и М., че не помнят да са възприели видими следи от наранявания по лицето на тъжителя, тъй като това обстоятелство е единственото съществено противоречие в показанията на свидетелите.

От извършения следствен експеримент се установи, че от междината площадка на етаж две и три се възприема визуално входната врана на тъжителя и част от антрето на апартамента и това кореспондира с показанията на свид. М. Противоречие се установи в място на входната врата дали е срещу стълбището или от лявата страна, като точния израз в показанията на свидетеля е „срещу стълбите се вижда врата“, като в следствения експеримент бе установено, че вратата е точно от лявата страна на стълбището, но следва да се посочи, че друга врата на етаж трети няма и в зависимост от точното място на което е застанал човек на междината площадка процесната врата може да бъде възприета и фронтално.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на свид. Б. М., който е бил свидетел – очевидец на деянието и въпреки изразените в хода на процеса съмнения от страна на защитата, че свидетеля не е присъствал на място, съдът не установи доказателства в подкрепа на това съмнение и респ. основания да приеме, че свид. М. е лъжесвидетелствал и да игнорира неговите показания от доказателствения материал.

     При така описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установено по категоричен начин, че  подс.  К.К.И. с ЕГН: ********** роден на *** г. в гр. София, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Траянова” № 23, вх.А, ет. 2, ап. 2,  българин, *** гражданин, с висше образование, безработен, осъждан е осъществил от обективна и субективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав по чл.130, ал.1  от   НК, за това, че на 12.03.2018 г. в гр. Кюстендил, на ул. „Траянова” № 23, на етаж трети,  е причинил на  А.В.К., ЕГН **********,***, чрез нанасяне на няколко удара  с ръце и  крака лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в  кръвонасядания по кожата на челото вляво, кръвонасядане по външната повърхност на дясното бедро, охлузвания по предната повърхност на двете подбедрици с лекостепенно ограничено следтравмено възпаление на меките тъкани по подбедриците около тях.

 Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, осигуряващи  неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и по своето естество представлява въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи в организма. С ППВС № 3/1979г. са изяснени редица въпроси свързани с телените повреди и тяхната квалификация, като в т.15 е посочено изрично следното: „В практиката на съдилищата правилно се приема за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други“. Указанията на Върховния съд са категорични, че всяко засягане на анатомичната цялост на тъканите, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, независимо от неговия размер е престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

 Съдът прие за установено по категоричен начин, че подсъдимият, чрез нанасяне на няколко удара  с ръце и  крака  е причинил лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в  кръвонасядания по кожата на челото вляво, кръвонасядане по външната повърхност на дясното бедро, охлузвания по предната повърхност на двете подбедрици с лекостепенно ограничено следтравмено възпаление на меките тъкани по подбедриците около тях на А.В.К., което деяние по смисъла на НК би следвало да бъде квалифицирано, като лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК.

Деянието е осъществено от подс. К.И. при форма на вина пряк умисъл, защото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. При нанасяне на ударите с ръце и крака подсъдимият е съзнавал и е искал да нанесе телесни увреждания на тъжителя.

За извършеното от подс. И. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода  до  две години или пробация. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са липса на причинени имуществени вреди, добрите характеристични данни, за които свидетелстват свид. И. и свид. В. Отегчаващо отговорността обстоятелства е предходното осъждане на подс. И. за извършено престъпление от общ характер. Съдът прие, че наложено наказание около минималния размер ще съдействат за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК и ще се въздейства на подсъдимия поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.

С оглед изложеното на подс. И. бе наложено наказание „пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, и 2.”задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца.

В хода на производството е предявен и приет за съвместно разглеждане по делото граждански иск с правно основание чл.45 и 52 ЗЗД, за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди – болки, страдания, включително и психични такива.  Видно от приетото за доказано деяние по чл.130, ал.1 от НК извършено от подс. И. съдът счете, че са налице всички предпоставки за деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД.  К.И. е причинил на  А.К. вреди, причинени са умишлено и подлежат на обезщетяване по правилото на чл.52 ЗЗД. Причинените вреди имат неимуществен характер, тъй като пострадалия е търпял болка и страдание за период около 15-20 дни до пълното си възстановяване. При преценка относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съдът взе предвид вида и характера на причинените увреждания. При анализ на изложеното съдът намира, че справедливо и достатъчно е вредите да бъдат обезщетени със сумата от 1000 /хиляда/ лв., като до пълния предявен размер от 5000 лв. съдът отхвърли иска като неоснователен. Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди и законна лихва върху уважения размер на гражданския иск от датата на причиняване на вредите, считано от 12.03.2018г. до окончателното му изплащане.

На тъжителя бяха присъдени и сторените от него разноски по водене на делото в общ размер на 1162 лева.

С оглед изхода на делото подс. К.И. бе осъден да заплати  по сметка на Районен съд – гр.Кюстендил държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева за уважения размер на гражданския иск, както  и платените от бюджета на съда на вещо лице  60 /шестдесет/ лева за съдебно-медицинска експертиза.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  Районен съдия: