№ 33
гр. Перник, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720102773 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. ВЛ. ЦВ., ЕГН **********, с адрес:
****, чрез адв. Б.Б., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение поради погасяване по давност на сумата 2500,00 лв. – частичен иск от главница
в размер на 23391,32 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 2500,00 лв.,
считано от 30.10.2012 г. до окончателното й изплащане, за която сума в полза на „Юробанк
и Еф Джи България“ АД на 30.10.2012 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7680 по описа за 2012 г. на Районен съд – Перник и
образувано изп.д. № 393/2013 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ОС-Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосоченото вземане на 30.10.2012 г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7680 по описа за 2012 г.
на Районен съд – Перник в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД срещу ищеца и
солидарно задължените лица Л.В.А., П.Г.Н. и Д.Л.Н., въз основа на който е образувано изп.
д. № 393/2013 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие Окръжен съд –
Перник. Сочи се, че ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело въз
основа на молба от 10.01.2017 г. и резолюция на съдебния изпълнител от същата дата.
Счита, че изпълнителното дело е перемирано спрямо ищеца, тъй като взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия спрямо него в продължение на 2 години,
считано от 19.04.2013 г., а съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на
давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
1
съдлъжници. С оглед изложеното, твърди, че не дължи принудително изпълнение на
главницата, тъй като е погасена с изтичане на предвидения в закона давностен срок, ведно
със законната лихва. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да
заплати адвокатско възнаграждение на адв. Б. за предоставена правна защита на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника му
адв. Василев, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече
нова 5-годишна давност, която е прекъсната с образуване на изпълнителното дело и е спряла
да тече до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г., а след това многократно е прекъсвана с
извършваните изпълнителни действия. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложената за послужване Заповед № 5565/30.10.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7680/2012 г. на РС-Перник
се установява, че Л.В.А., П.Г.А., П.Г.Н., В. ВЛ. ЦВ. и Д.Л.Н. са осъдени да заплатят
солидарно на „Юробанк и Еф Джи България“ АД сумата 24359,12 лв. – главница по Договор
за потребителски кредит № FL574790/18.03.2011 г., сумата 1416,32 лв. – договорна лихва за
периода 18.06.2012 г., сумата 46,49 лв. – наказателна лихва за периода 18.06.2012 г. –
19.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24359,12 лв., считано от датата
на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 516,44 лв. – държавна такса, и
сумата 849,86 лв. - адвокатско възнаграждение. Видно от извършеното удостовереяване
върху заповедта, че за посочените суми е издаден изпълнителен лист на 30.10.2012 г.
От приложния препис на изп.д. № 393/2013 г. на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че
с молба с вх.рег. № 2012/01.03.2013 г. от „Юробанк България“ АД е отправено искане за
образуване на изпълнително дело срещу Л.В.А., П.Г.А., П.Г.Н., В. ВЛ. ЦВ. и Д.Л.Н. за
вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 7680/2012 г. на РС-Перник. С
молбата са възложени на съдебния изпълнител правата по чл. 18, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЧСИ, вр.
чл. 426, ал. 2 ГПК за пристъпване към принудутелно изпълнение чрез начин, определен от
съдебния изпълнител, както и изрично искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжниците Л.В.А. и П.Г.Н. при „Екобулсорт“.
По делото са приложени справки за публични задължения и имуществено състояние на
длъжниците, справки в Служба по вписванията за притежавани от тях недвижими имоти,
както и справки в НОИ за трудовите им договори и осигурителен доход.
На 03.04.2013 г. е разпоредено от съдебния изпълнител да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение и МПС на Л.В.А. и П.Г.Н., както и запор върху пенсията на В.
2
ВЛ. ЦВ.. На същата дата е изпратено запорно съобщение до директора на РУ „СО“-гр.
Перник за налагане на запор върху пенсията на длъжника В. ВЛ. ЦВ., получено на
19.04.2013 г., запорно съобщение до „Екобулсорт“ ЕАД за налагане за запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Л.В.А., съобщение до ОД на МВР за налагане на
запор и спиране от движение на лек автмобил „Фолксваген голф“ с рег. № РК 2727 АМ, на
длъжника Л.В.А., получено на 25.04.2013 г., съобщение до ОД на МВР за налагане на запор
върху ППС мотоциклет „Хонда ЦВР 1000Ф“ с рама № *****, на длъжника П.Г.Н., наложен
на 24.03.2013 г., и покани за доброволно изпълнение до всички длъжници, връчени им на
23.04.2013 г.
На 03.04.2013 г. са изпратени съобщения и до Община Перник за предоставяне на
информация за движими и недвижими имоти, собственост на П.Г.Н., Л.В.А., В. ВЛ. ЦВ. и
Д.Л.Н..
С писмо вх.рег. № 4900/15.05.2013 г. РУ „СО“ гр Перник уведомява съдебния
изпълнител, че върху пенсията на В. ВЛ. ЦВ. не може да бъде наложен запор, тъй като е в
размер по-малък от минималната работна заплата за страната.
С писмо, постъпило с вх.рег. № 5114/22.05.2013 г. ОД на МВР уведомява съдебния
изпълнител, че не е наложен запор на посоченото ПС, тъй като то вече не е регистрирано на
името на Л.В.А..
От протокол за опис на движимо имущество се установява, че на 08.05.2013 г. е
посетено жилището на П.Г.Н. и Л.В.А., но не са открити вещи, годни за опис, тъй като
всички мебели са стари и амортизирани. Посочено е, че на другоя адрес длъжниците В. ВЛ.
ЦВ. и Д.Л.Н. не са открити.
Въз основа на молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с постановление от 17.03.2016 г. на
съдебния изпълнител е конституиран като взискател по изпълнителното дело „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, за което са изпратени съобщения до длъжниците.
Видно от удостоверяванията, извършени върху преписа на изпълнителния лист, че по
изпълнителното дело са извършени плащания на 20.08.2013 г., 10.12.2013 г., 30.04.2014 г.,
05.06.2014 г., 17.07.2014 г., 28.09.2014 г., 14.10.2014 г., 01.12.2014 г., 17.12.2014 г.,
15.01.2015 г., 29.01.2015 г., 27.02.2015 г. 08.04.2015 г., 20.05.2015 г., 11.06.2015 г., 07.07.2015
г., 10.08.2015 г., 28.08.2015 г., 12.10.2015 г., 04.11.2015 г., 08.12.2015 г. и 05.02.2016 г. От
приложените по делото преводни нареждания се установява, че сумите са постъпили от
„Екобулсорт“ ЕАД с осование изп.д. № 393/2013 г. за ЕГН ********** /принадлежащо на
Л.В.А./.
На 16.03.2016 г. е разпоредено от съдебния изпълнител да се направи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Л.В.А. по постъпила от същата молба, с която е
представено копие от трудов договор, сключен с ДЗЗД Регионално депи-Перник 2015.
На 12.05.2016 г. е изпратено запорно съобщение до ДЗЗД Регионално депи-Перник
2015 за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Л.В.А..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
3
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че е погасено по давност вземането, за което в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./.
От приложения препис на изпълнителното дело се установява, че поканата за
доборовлно изпълнение е връчена на длъжника В.Ц. на 23.04.2013 г., който не е депозирал
възражение срещу заповедта, поради което същата е влязла в сила на 08.05.2013 г. с
изтичане на двуседмичния срок, от който момент започва да тече предвиденият в закона
петгодишен давностен срок.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
4
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изпълнителното дело,
приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване
на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. Следователно с образуване
на изп.д. № 393/2013 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев давността за вземанията по
изпълнителния лист е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
Последното валидно изпълнително действие спрямо ищеца по изпълнителното дело е
получаването на 19.04.2013 г. на запорното съобщение от РУ „СО“-гр. Перник за налагане
на запор върху пенсията на длъжника, от който момент е изтекъл период от повече от две
години, през който взискателят не е поискал и не са извършени изпълнителни действия
спрямо него. При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да
е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл на 19.04.2015 г., поради което
изпълнителното дело спрямо ищеца е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Датата на прекратяването е преди постановяването на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
обявяването за изгубило смисъл на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, поради което относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, и новата давност започва да тече
от датата на прекратяване на изпълнителното дело, т.е. от 20.04.2015 г. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че не е бездействал по изпълнителното
производство, тъй като предприетите действия по принудително изпълнение срещу един от
длъжниците не произвеждат действия спрямо останалите солидарни длъжници, в частност
срещу ищеца, по смисъла на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД.
След перемпцията на изпълнителното дело не са поискани и предприети изпълнителни
действия спрямо ищеца, поради което съдът приема, че давностният срок е изтекъл на
20.04.2020 г.
По делото не се спори, че остатъкът от главницата по изпълнителното дело е в
посочения от взискателя с молбата от 10.01.2017 г., приложена по изпълнителното дело,
размер от 23 391,32 лв.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение на сумата 2500,00 лв. – част от главница в общ размер 23 391,32
лв., поради погасяването й по давност, поради което предявеният частичен иск е
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
5
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда
за ищеца.
Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да му бъде присъдена.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно цената на иска, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в размер на
405,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Перник държавна такса за производството в
размер на 50,00 лв., за която ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. ВЛ. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: ****, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, принудително изпълнение поради
погасяване по давност на вземането за сумата 2500,00 лв., представляваща част от главница
в общ размер на 23391,32 лв. по Договор за потребителски кредит № FL574790/18.03.2011
г., сключен с "Юробанк и Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата от 2500,00 лв., считано от 30.10.2012 г. до окончателното й изплащане, за която
сума в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД на 30.10.2012 г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7680 по описа за 2012 г. на Районен
съд – Перник, и образувано изп.д. № 393/2013 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на
действие ОС-Перник, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на В. ВЛ.
ЦВ., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата 50,00 /петдесет лева/ – разноски за
производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.Б. от
САК, със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“ 34, ет. 3, офис 6, сумата 405,00 лв.
/четиристотин и пет лева/ – адвокатско възнаграждение за производството по делото, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Перник сумата 50,00 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 6
6
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7