№ 1619
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501624 по описа за 2021 година
Производството е образувано по две въззивни и една частна жалба.
Първата въззивна жалба е депозирана от Х. Р. ЮС., ЕГН **********, и
е срещу Решение №261306/13.04.2021г. по гр.д. №14413/20г. по описа на ВРС,
ХХ-ти с-в, в частта, с която е постановено ограничение в продължителността
на пътуването на децата Ал. Т. Т. и Г. Т.а Т.а в чужбина при обща
продължителност 60 дни годишно и за не повече от 20 дни за всяко отделно
излизане от страната. Твърди се в жалбата, че решението е
незаконосъобразно, тъй като съдът не е отчел факта, че жалбоподателката има
и трето дете Д.Ахм.М., чийто баща е новият партньор на жалбоподателката,
който живее и работи в Кралство Нидерландия. Жалбоподателката твърди,
че той осигурява издръжка на цялото семейство с доходите си, като съдебното
решение ограничава Ю. да осъществява контакт с партньора си в
Нидерландия. Освен това сочи, че единствените близки на жалбоподателката,
които могат да й помагат с децата, живеят също в чужбина. Моли решението
да бъде отменено в атакуваната част и постановено ново, в което няма
предвидено ограничение за продължителността на периода на пътуванията на
децата Ал. и Г..
1
Отговор на въззивната жалба не е депозиран в срок от Т. Т. Т., ГН
*************, но същият е депозирал въззивна жалба срещу решението
изцяло. Твърди, че не са налице основания за предоставяне на разрешение,
заместващо съгласието му за пътуване на децата Ал. и Г. в чужбина дори и
при наложените ограничения. Сочи, че майката очевидно цели промяна на
местоживеенето на децата, което би ограничило значително възможността за
упражняване на режима на лични отношения. Изрично сочи, че неправилно е
дадено разрешение децата да пътуват с друго упълномощено от майката лице,
тъй като Т. излага, че за него не е без значение с кого ще пътуват децата му,
нито при какви условия ще бъдат отглеждани там по време на престоя им.
Твърди, че следва да бъдат съобразени и училищните им ангажименти. Моли
решението да бъде отменено и искът отхвърлен.
В срока по чл.263 ГПК ответницата по жалбата на Т.- Х.Ю. е
депозирала отговор, в който се твърди неоснователност на жалбата.
Постъпила е и частна жалба от Т.Т. срещу определение от 17.05.2021г.,
с което е постановено предварително изпълнение на Решение №
261306/13.04.2021 г., постановено по гр. дело № 14413/2020 г. на ВРС, с което
съдът е дал разрешение по искането на Х. Р. ЮС. в качеството на майка и
законен представител на децата Ал. Т. Т., ЕГН ********** и Г. Т.а Т.а, ЕГН
********** заместващо съгласието на бащата Т. Т. Т., ЕГН **********
децата Ал. Т. Т. и Г. Т.а Т.а, ЕГН ********** да напускат пределите на
република България, придружавани от своята майка Х. Р. ЮС. или друго
упълномощено от нея пълнолетно лице до всички държави членки на
Европейския съюз, Република Сърбия и Република Турция, за неограничен
брой излизания от страната за период от пет години от влизане в сила на
съдебното решение, при обща максимална продължителност 60 дни на
годишна база, но за не повече от 20 дни на отделно излизане в чужбина, като
периодите на пребиваване в чужбина не следва да съвпадат с режима на
лични отношения определен на бащата с децата по силата на съдебната
спогодба одобрена по гр.д. № 16256/2018 г. на ВРС, както и за издаване на
необходимите документи за самоличност за пътуване на Ал. Т. Т., ЕГН
********** и Г. Т.а Т.а, ЕГН ********** в чужбина, на основание чл. 127а,
ал.4 от СК. Твърди, че предварителното изпълнение на решенията по чл.127а
СК е недопустимо, тъй като последното има характера на спорна съдебна
2
администрация, а не представлява мярка. Сочи, че не е в интерес на децата да
бъде допуснато предварително изпълнение. Моли да бъде отменено изцяло
атакуваното определение.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила
становище по жалбите.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.127а
ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:
Ищцата Ю. твърди в исковата молба, че от съвместното й съжителство
с ответника Т.Т. са родени децата Ал. Т. Т., род. на 30.01.2011 г. и Г. Т.а, род.
на 12.01.2016 г. Сочи се, че с определение от 14.02.2019г. по гр. дело №
16256/2018 г. на ВРС е одобрена спогодба, по силата на която упражняването
на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката, а
на бащата е определен режим на лични отношения. Излага се, че ищцата е
майка и на детето Д.Ахм.М. роден на 04.11.2019 г. от съвместното
съжителство на майката с нов партньор А.М.О.. Майката към момента се
грижи за трите деца в гр. Варна. Сочи, че финансовата издръжка на
семейството й се осигурява от нейния нов партньор Ахм.Осм. и сестра й
З.Р.Дж., която живее със семейството си в Ротердам, Нидерландия от
15.08.2012 г. Излага, че от 2019 г. партньорът й също е започнал работа в
Нидерландия, където е получил граждански регистрационен номер и наел
жилище. Сочи се, че всички близки на ищцата са установени в Нидерландия и
поради това многократно е искала съгласието на ответника да им гостува,
когато Ал. не е на училище, но той категорично отказвал. Оспорва
поведението на ответника, с което той ограничава възможността на ищцата и
децата да посетят свои близки извън страната и да организират почивка или
екскурзия извън територията на страната. Излага, че ответникът също
многократно напуска територията на страната за да полага труд в чужбина.
Сочи, че ищцата и децата имат близки роднини установени на територията и
на Германия, Гърция и Турция. Моли за да допускане предварително
изпълнение на постановеното решение. По изложените съображения моли
съда да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата Т.Т. децата Ал. Т.
3
Т., ЕГН ********** и Г. Т.а Т.а, ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.
Варна, ул. „р.я." № 77 да пътуват от Република България до Кралство
Нидерландия без ограничения в броя на пътуванията, за срок от влизане в
сила на решението до навършване на пълнолетие, както и до всички държави-
членки на ЕС и до Република Турция без ограничение на броя на пътуванията,
за срок от пет години на основание чл. 127а от СК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Т. Т. Т. е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Сочи, че не е налице нужда от
разрешение за пътуване на децата в чужбина. Сочи, че общо исканото
разрешение лишава държавата от всякаква възможност за контрол върху
действията на майката спрямо децата. Излага, че отказът му е продиктуван от
желанието на ищцата да промени местоживеенето на децата в Нидерландия
чрез исканото разрешение за неограничени по брой и времетраене пътувания,
което би направило невъзможно осъществяването на режима на лични
отношения между децата и бащата. Освен това излага, че децата следва да
спазват учебните си занимания, доколкото едното дете е ученик, а другото
посещава детска градина. Излага, че производството е такова по спорна
съдебна администрация, поради което всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила.
Контролиращата страна ДСП - Варна изразява становище за
основателност на искането, което следва да е обвързано с конкретен срок и
държави.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От представените удостоверения за раждане на децата Ал. Т. Т., ЕГН
********** и Г. Т.а Т.а, ЕГН ********** се установява, че техни родители са
страните Х. Р. ЮС., ЕГН ********** и Т. Т. Т., ЕГН **********.
По силата на постигната от страните на 14.02.2020г. съдебна спогодба
по гр.д. № 16256/2018 г. на ВРС упражняването на родителските права по
отношение на децата Ал. и Габриел е предоставено на майката Х.Ю., а на
4
бащата Т.Т. е определен следния режим на лични отношения с децата: от
01.01.2020 година има право да взема и вижда децата от 12:00 часа на първия
ден на пролетната ваканция за учениците, определена в сайта на МОН до
12:00 часа на шестия ден на пролетната ваканция; от 12:00 часа на 20.06 до
12:00 часа на 01.08 /четиридесет дни/; през нечетните години от 12:00 часа на
23.12. до 12:00 часа на 28.12 и през четните години от 12:00 часа на 28:12 до
12:00 часа на 02.01 /на следващата година/.
По делото е представено и удостоверение за раждане на детето
Д.Ахм.М., ЕГН ********** с родители Х. Р. ЮС., ЕГН ********** и А.М.О.,
ЕГН **********.
Ищцата е представила договор за наем в превод от холандски език за
жилище в гр. Айндховен с наемател Ахм.Осм. и срок на договора 01.07.2020
г. -31.01.2021 г.
В превод от холандски език е представен и договор за временна
заетост на работника Ахм.Осм. с клауза за прекратяване на договора след
приключване на поръчката от 06.06.2020 г.
Представено е и писмо за регистрация на Ахм.Осм. като чуждестранен
гражданин в община Айндховен.
Представени е и документ за гражданска регистрация на З. Р. Дж., с
дата на установяване в Холандия 15.08.2012 г., както и срочен трудов договор
за същото лице.
Ищцата е ангажирала и гласни доказателства по делото, чрез разпита
на свидетелите З. Р. Дж. - сестра на ищцата и Н.Н.М. - И.а.
Св. Дж. сочи, че са много близки със сестра й, както и че родителите
им са починали, като оттогава ищцата няма други близки в България. Излага,
че живее в Холандия от десет години и има дъщеря. Поддържа, че вторият
мъж на ищцата също живее в Ротердам, Холандия и много рядко се прибира,
защото му се полагат само четири седмици отпуска. Излага, че племенниците
й много искат да й отидат на гости, а сега само се чуват и виждат по телефона.
Излага, че ищцата категорично й е отказвала да живее при нея в Холандия.
Сочи, че имат много роднини в цяла Европа, включително в Германия, а
всички деца на нейните лели и чичовци са в Холандия. Излага, че ищцата не
5
може да присъства на техните събирания, включително сватби, рождени дни
и др. лични празници, тъй като бащата не пуска двете деца, а тя няма на кого
да ги остави и не може да дойде.
Свидетелката М. - И.а, сочи че мъжът на ищцата се прибира рядко, тъй
като работи на постоянна работа в Холандия. Излага, че ищцата няма
роднини в България, както и че иска отдавна да заведе най-малкото си дете да
види баща си в Холандия, но няма пълномощно за Ал. и Г., а няма на кого да
ги остави в България. Сочи, че децата са й споделяли, че искат да видят леля
си.
Контролиращата страна по делото е изготвила нарочен социален
доклад по делото, в който се сочи, че отношенията между родителите не са
конфликтни, но имат разногласия помежду си. Изразено е становище, че е в
интерес на Г. и Ал. да пътуват до Кралство Нидерландия, както и да посещава
и други страни в Европа, но разрешението следва да се обвързано с конкретен
срок и държави.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.127а
ал.2 СК.
По наведените в жалбата на Т. възражения, че не е налице
необходимост от даване на заместващо съгласие децата да бъдат извеждани
от България, тъй като така майката би променила местоживеенето на децата и
по този начин ограничила контактите им с бащата, съдът намира следното:
Цитираната норма на чл.127а ал.2 СК предвижда, че въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
последните не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има характера на
спорна съдебна администрация. При разрешаване на възникналия спор
6
основен критерий за преценка винаги е интересът на детето. При преценка
какъв е интересът на детето пък следва да бъдат съобразени критериите,
посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ понятието „най-добър интерес на
детето“. Там изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се
обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето;опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена;способността на родителите
да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
Безспорно от ангажираните доказателства се установява, че новият
партньор на майката работи преимуществено в Нидерландия, където и живее.
Еднокръвният брат на децата Ал. и Г., чийто баща е новият партньор на
майката, също се отглежда в България и е на невръстна възраст. Безспорно за
осъществяването на контактите между бащата и детето Денис, както и между
майката и нейния партньор, е необходимо същата да пътува до Нидерландия.
Установява се, че ищцата няма други близки роднини в България, на които
може да повери децата Ал. и Г., докато тя е извън страната при новия си
партньор. Същевременно, съставът намира, че в интерес на децата Ал. и Г. е
да опознаят новия партньор на майката, тъй като въпреки че не живеят в едно
домакинство, то същите се отглеждат в едно семейство- еднокръвният им
брат, майката и новият й партньор- бащата на детето Денис, който осигурява
и издръжката на цялото семейство. В интерес на децата е да не прекъсват
връзката си и с разширения роднински кръг от страна на своята майка, за
които роднини се установи, че преимуществено живеят в Нидерландия и
Германия. Затова и в интерес на децата е да гостуват както на роднините по
майчина линия- семейството на нейната сестра, както и племенници и
братовчеди, така и новия партньор на майката, който е част от тяхното
семейство. „Най-добрият интерес“ на децата налага необходимостта от
задоволяване на потребностите им от опознаване на различни култури и
традиции, както и с архитектурни и исторически паметници и обекти,
находящи се извън пределите на страната. Затова и съставът приема, че е в
интерес на децата да могат да пътуват извън България на организирани
екскурзии семейно- със своята майка и други роднини.
7
От друга страна, даването на разрешение, заместващо съгласието на
бащата, съдът следва да прецени би ли възникнала опасност или вреда по
отношение на децата, ако бъде дадено такова разрешение. Настоящият състав
намира, че е налице категорична и непротиворечива практика, приемаща, че
разрешението за неограничено извеждане на децата от територията на
страната без съгласието на единия родител не е в техен интерес / Решение №
33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 116
от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 234
от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о./ В този смисъл е и т.1
на ТР №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК. В този
смисъл и възраженията на майката, залегнали във въззивната жалба, са
неоснователни. Не е в интерес на децата да бъдат извеждани неограничен
брой пъти и за неограничен период извън страната, особено като се има
предвид учебната им ангажираност- Ал. е ученик в четвърти клас, а Г.
предстои да бъде първокласничка. Децата следва да съобразяват не само
учебната си ангажираност, но и трайната си установеност на територията на
страната. Същите следва да имат съзнание, че в България е тяхното
местоживеене и дом, а посещенията извън страната имат само екскурзионен
характер или временен такъв, а не регулярен. В този смисъл и възраженията
на Т.Т., изложени във въззивната му жалба, са основателни.
Ограничения във връзка с напускане пределите на страната следва да
бъдат въведени, като се съобрази интереса на децата да бъде изпълняван
режима на лични отношения с техния баща. Ето защо и съставът намира, че
на първо място ограничение следва да бъде наложено за периода, през който
децата осъществяват режим на лични отношения със своя баща, така както
този режим е определен в съдебната спогодба. Т.е. разрешение, заместващо
съгласието на бащата Т. не следва да бъде дадено за периода 20. Юни до 01.
Август, както и за периода от 23. Декември до 28. Декември през нечетните
години, и за периода от 28. Декември до 02. Януари през четните години и за
периода от първия ден на пролетната ваканция до шестия ден на същата.
Като се има предвид, че практически предвид учебната им
ангажираност за децата са налице ограничения, които следва да бъдат
съобразени при извеждането им от страната, както и че децата не могат да
8
пътуват за по-продължително време през останалата част от годината,
изключая летния период от 02. Август до 14. Септември, съставът намира, че
ограничения досежно времевия период, през който децата могат да
пребивават извън България, не следва да бъдат въвеждани. Не следва да бъдат
въвеждани и ограничения колко на брой пъти годишно децата могат да бъдат
извеждани от страната. Няма пречка децата да бъдат извеждат ежемесечно за
кратък период от няколко дни, стига това да не води до нарушаване на
установения им учебен режим. При констатация, че учебният режим на
децата не се съобразява от майката при извеждането им от страната, децата
отсъстват и не посещават училище, което безспорно би било във тяхна вреда,
даденото разрешение ще бъде изменено и ограничено допълнително или
отменено изцяло. Неограниченият брой пътувания не би накърнил режима на
лични отношения между ответника и децата, тъй като ежемесечен режим на
лични отношения не е бил определен със спогодбата. Възраженията на Т. в
обратния смисъл са неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че при
неограничен режим майката би променила местоживеенето на децата.
Подобна промяна, касаеща упражняването на родителските права и
местоживеенето на децата, не би могла да бъде осъществена посредством
даденото разрешение, а по реда на изменение на постигнатата между страните
спогодба.
Съобразно т.1 на ТР №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.
на ОСГК, изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на
детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде
дадено за определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или
за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за
неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е
защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка
на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден
момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен
това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по
отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж
завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по
време и територия пътуване. Затова и съставът, като съобрази и наложилата
9
се съдебна практика, намира, че следва разрешение да бъде дадено за
пътуване, но за период не по-дълъг от пет години. Доколко интересът на
детето да пътува с трето лице, което не е негов родител, е защитен, адекватна
преценка не може да бъде направена, тъй като няма как в производството да
бъдат събрани такива доказателства. Установи се обаче, че искането на
майката за заместващо съгласието разрешение се основава на нуждата от
посещения при новия партньор на майката, както и при нейни роднини.
Горното безусловно налага извода, че майката желае да бъде придружавана
от децата Ал. и Г. в пътувания си, т.е. самостоятелни пътувания на децата без
майката като придружител, не се твърди да са необходими. Затова и майката
следва да бъде единственото лице, което може да извежда децата извън
България.
Решението на ВРС следва да бъде отменено в частите, с които е
постановено, че децата Ал. Т. Т., ЕГН ********** и Г. Т.а Т.а, ЕГН
**********, могат да напускат пределите на РБългария, придружавани от
упълномощено от майката Х.Ю., лице, както и в частта, с която е ограничена
общата максимална продължителност на пребиваване на децата извън
страната на 60 дни на годишна база, както и ограничен на 20 дни периодът на
всяко отделно излизане на децата Ал. и Г..
В останалата част, с която е разрешено децата да напускат пределите на
РБългария, придружавани от своята майка, и да пътуват до всички държави
членки на Европейския съюз, Република Сърбия и Република Турция, за
неограничен брой излизания от страната за период от пет години от влизане в
сила на съдебното решение, изключая периодите, съвпадащи с режима на
лични отношения определен на бащата с децата по силата на съдебната
спогодба одобрена по гр.д. № 16256/2018 г. на ВРС, решението на ВРС следва
да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Специалната норма на чл.127а ал.4 от СК предвижда изрично допускане
на предварително изпълнение на съдебно решение. В частната жалба са
наведени твърдения, че допускането на предварително изпълнение не е в
интерес на децата, предвид епидемичната обстановка, както и предвид
обстоятелствата, че даването на разрешение не е в интерес на децата, а
10
обслужва интересите на ищцата Ю.. Съставът намира, че определението на
ВРС е законосъобразно. В интерес на децата е да бъде издадено заместващо
съгласие за пътуването им извън страната, мотиви за което съдът вече
изложи, аргументирайки решението си по иска с правно основание чл.127а
ал.2 СК. Епидемичната обстановка в Страните от ЕС не е по-различна от тази
в България, поради което и не може да бъде направен извод, че не е в интерес
на децата да пътуват, както и да бъде ограничавано гарантирано тяхно
основно право.
Определението на ВРС, с което е допуснал предварително изпълнение
на решението, следва да бъде потвърдено.
Разноски са поискани от въззиваемия Т.Т. в размер на 350 лв., от които
50 лв.- държавна такса и 300 лв.- адвокатско възнаграждение. Предвид
изхода на спора обаче- допуснато е само изменение на лицата, с които децата
могат да напускат пределите на България, като е отхвърлено искането на Т. за
отхвърляне на иска изцяло, както и е оставена без уважение частната жалба
срещу определението, с което е допуснато предварително изпълнение,
разноски не следва да бъдат присъждани в полза на Т.Т..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261306/13.04.2021г. по гр.д. №14413/20г. по
описа на ВРС, ХХ-ти с-в, в частта, с която е дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***************,
децата Ал. Т. Т., ЕГН ********** и Г. Т.а Т.а, ЕГН **********, да напускат
пределите на Република България, придружавани от друго упълномощено
от Х. Р. ЮС., ЕГН **********, пълнолетно лице , както и в частта, с която
е ограничена общата максимална продължителност на пребиваване на децата
извън страната на 60 дни на годишна база, както и ограничен на 20 дни
периодът на всяко отделно излизане на децата Ал. и Г..
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261306/13.04.2021г. по гр.д. №14413/20г.
по описа на ВРС, ХХ-ти с-в, в останалата му част, с която е дадено
11
разрешение, заместващо съгласието на бащата Т. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: ***************, децата Ал. Т. Т., ЕГН ********** и Г. Т.а Т.а, ЕГН
**********, да напускат пределите на Република България, придружавани от
своята майка Х. Р. ЮС., ЕГН **********, и да пътуват до всички държави
членки на Европейския съюз, Република Сърбия и Република Турция, за
неограничен брой излизания от страната за период от пет години от влизане в
сила на съдебното решение за период от пет години, изключая периодите,
съвпадащи с режима на лични отношения определен на бащата с децата по
силата на съдебната спогодба одобрена по гр.д. № 16256/2018 г. на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.05.2021г., с което е постановено
предварително изпълнение на Решение № 261306/13.04.2021 г., постановено
по гр. дело № 14413/2020 г. на ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12