№ 185
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260026/28.04.2021 год., постановено по т.д.№ 18/21 год.
ТОС е ОСЪДИЛ Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД (ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Ш. Х. М. от гр.Търговище сумата 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания и други негативни изживявания, в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 10.12.2019 г., около 18:00 часа, в гр. Търговище, на
кръстовището между ул. „Преслав“ и ул. „Царевец“, предизвикано от К. Г. К.
като водач на МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с per. № ВТ 1126
КК, за което е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност със „ЗАД
ОЗК - Застраховане“ АД по застрахователна полица BG/23/119119002466423,
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Със
същото решение предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен в
останалата част до пълния му размер от 30 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение №
260146/21.06.2021 год.
Постъпила е въззивна жалба от Ш. Х.М. против отхвърлителната част
1
на съдебния акт за разликата от 15 000 лева до 30 000 лева.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД с искане за отмяна на решението в осъдителната му част.
Евентуално, претендира се уважаване на иска в намален размер.
Постъпилата жалби са допустими и надлежно администрирани.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От съвкупната преценка на представения по делото констативен
протокол за ПТП , вкл. и свидетелски показания на св.К. Г. К. и св. М.М.,
както и от изтотвеното пред въззивната инстанция и неоспорено повторно
заключение на САТЕ се установява, че на дата 11.12.2019 г. е настъпил пътен
инцидент между участниците – ППС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с
per. № ВТ 1126 КК, управляван от К. Г. К., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното търговско дружество и пешеходката Ш. Х. М..
Пътният инцидент е настъпил в гр. Търговище, на кръстовището между ул.
Преслав и ул. Царевец, тъй като при извършване на маневра - завой, водачът
на превозното средство не е спазил предимството на преминаващата
пешеходка и е блъснал същата с ляво странично огледало. За нарушенията е
ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца.
Механизмът на ПТП включва следната последователност от
действия: водачът на МПС предприел маневра ляв завой за включване по ул.
„Царевец“, която е двупосочна, но без маркировка, обособяваща двете пътни
ленти. Пешеходката била почти пресякла ул.“Царевец“, когато била ударена
с лявото странично огледало на МПС. Основната причина за инцидента
според вещото лице е направилно извършена маневра „ляв завой“ от водача,
при която последният е навлязъл в насрещната пътна лента. Идентични са
изводите и на вещото лице по първоначалната експертиза, обективирани в
устните му обяснения през първоинстанционния съд. Следователно, с
поведението си водачът на МПС е нарушил разпоредбата на чл. 36, ал.2
ЗДвП, задължаваща го при завиване наляво за навлизане в път с двупосочно
движение да завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в
дясната част на платното за движение. Налице е и нарушение на общата
разпоредба на чл. 25, ал.1 ЗДвП, тъй като преди извършване на маневрата
водачът не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и не е извършил маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.
2
На мястото на пресичане липсва пешеходна пътека и светофарна уредба.
Съгласно устните обяснения на вещото лице по първоначалната САТЕ /о.с.з.
13.01.2021 год./ пешеходна пътека е имало, но много „по-нагоре“. Съобразно
дадените разрешения в Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2/2016 г., ОСНК налице е съпричиняване на вредоносния резултат
(смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец, ако той
не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т.т.1, 2 и 4 и чл. 114 от
ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, но когато в близост има
такава. В настоящия случай, пешеходецът не е нарушил общите изисквания
при пресичане на платното за движение, а вещите лица са категорични, че
същият не е можел да предвиди начина на извършване на маневрата от МПС.
Отделно от изложеното, пешеходката е била в края на пресичането си към
момента на удара.
С оглед на изложеното, съдът приема за установено наличието на
деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Не се спори
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя
и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
По размера на вредите: Ищцата е била на 54 год. към датата на
инцидента. Получила е телесно увреждане, изразяващо се в счупване на
пубисната кост на таза с леко разместване на костните фрагменти. Според
СМЕ възстановителният период при подобен тип счупване е 2 - 3 месеца. В
о.с.з от 14.01.2021 г. медицинският експерт заявява, че представените по
настоящото дело писмени документи свидетелстват за значително по - дълъг
период на оздравяване при ищцата, а именно - не по малко от четири месеца.
Пострадалата е търпяла силни болки и страдания по време на
произшествието, през време на престоя й в болницата, както и ще търпи за в
бъдеще - при студено и влажно време, по - тежък физически труд, при
продължително стоене в изправено положение, клякане и ставане. Според д-р
Г. тези болки постепенно ще изчезнат. Няма дефицит на движение, няма
деформация на таза.
За претърпените от Ш. М. болки, страдания и битови неудобства
свидетелстват и показанията на св. Д. Б. И.. Свидетелят разказва, че дълго
време след инцидента ищцата е била на легло, трудно се е изправяла и за
придвижването си е използвала патерици. Свидетелката и цялото семейство
на пострадалата са помагали за основните й потребности - баня, тоалет и др.
Около четири месеца след инцидента пострадалата е започнала поетапно да
3
се изправя сама и да се раздвижва. Според свидетелката, болките на ищцата в
областта на увредата продължават и до днес, но не са толкова интензивни,
колкото са били в началото. Тя все още не може да извършва сама
домакинска работа и да осъществява движения в нормален обем. Според св.
М.ова, инцидентът се е отразил и на психиката на пострадалата - изпитва
страх от шофиране и возене в автомобил. След инцидента е изпаднала в
депресивно състояние - затворена в себе си и без желание да общува.
Относно отражението на събитието върху психиката на пострадалата са
депозирани показания на св. М. И. - съпруг на ищцата. Същият заявява, че
след настъпилото събитие ищцата не желае да управлява автомобил и да се
движи сама по улиците. Това налага, той да я взима от работа всяка вечер и
да я прибира до дома им.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Съдът приема, че справедлив размер на обезщетението е сумата от
30 000 лева, за определянето на която отчита вида констатирана травма,
периода на интензивни болки и страдания в рамките на общ възстановителен
период от 4 месеца, периода на обездвижване и нужда от чужда помощ при
обслужване на ежедневни нужди, възрастта в аспект на активна
трудоспособност на ищцата, препятствана от увреждането. Соченият размер
отчита и бъдещите неблагоприятни явления и ограничения, които ищцата
следва да търпи при студ, продължително стоене, клякане и др. Не на
4
последно място, съдът отчита и установените от свидетелите психологически
последици от травмата - стрес, страх, ограничаване на социалната активност.
Така определеното обезщетение отговаря и на икономическа обстановка в
страната към датата на деликта, ориентир за която са както официално
оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр.,
така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди при застраховка "Гражданска отговорност" /макар
последните да се явяват само помощен критерий/.
При тези обстоятелства, предявеният иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането следва да бъде уважен в размер на 30 000 лева, респ.
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната
част. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, като пред
въззивният съд не са наведени доводи за самостоятелна ревизия на
обжалвания акт в коментираната част.
Разноски: С оглед констатираната пълна основателност на предявената
претенция, решението на ТОС следва да бъде отменено в частта, в която са
присъдени разноски в полза на застрахователното дружество.
В полза на процесуалния представител на ищцата следва бъде
присъдено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. в размер на 980 лева. С оглед изхода на спора, в полза на
процесуалния представител на ищцата следва бъде присъдено допълнително
възнаграждение за защита при първоинстанционното разглеждане на спора,
на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. в размер на 300 лева.
Държавни такси: Ответникът следва да бъде осъден да заплати
допълнително държавна такса за първоинстанционното разглеждане на спора
в размер на 600 лева, респ. 300 лева за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026/28.04.2021 год., постановено по
т.д.№ 18/21 год. в частта, в която ТОС е ОСЪДИЛ Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД (ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД), ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ш. Х. М. от гр.Търговище сумата 15
000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща застрахователно
5
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 10.12.2019 г., около 18:00
часа, в гр. Търговище, на кръстовището между ул. „Преслав“ и ул. „Царевец“,
предизвикано от К. Г. К. като водач на МПС марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ с per. № ВТ 1126 КК, за което е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност със „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД по
застрахователна полица BG/23/119119002466423, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната му част за разликата от 15 000
лева до 30 000 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД (ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Ш. Х. М. от гр.Търговище допълнително сумата 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева), представляваща раликата от присъдените от ТОС
15 000 лева до пълния размер на претенцията от 30 000 лева, съставляващи
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни
изживявания, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 10.12.2019 г.,
около 18:00 часа, в гр. Търговище, на кръстовището между ул. „Преслав“ и
ул. „Царевец“, предизвикано от К. Г. К. като водач на МПС марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ с per. № ВТ 1126 КК, за което е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност със „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД по застрахователна полица BG/23/119119002466423, на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД (ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ допълнителна държавна такса в размер на 600 лева по сметка на
ОС – Търговище и 300 лева – по сметка на АС – Варна, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която Ш. Х. М. е осъдена да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД (ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София направените по делото разноски в размер на 250 лв.
върху отхвърлената част от иска, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД (ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София да заплати допълнително
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 300 лв. на
6
процесуалния представител на ищцата- адв. Д.Г. К., член на САК, личен
номер **********, за защита при първоинстанционното разглеждане на
спора, както и сумата от 980 лева – за защита пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7