Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град
Шумен, 19.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд– град Шумен, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн АД № 174 по описа за 2023 година на Административен съд– гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186
ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба, подадена от „Н.М.“ЕТ, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, със законен представител Н.М., чрез адв.С.Т.от ШАК против
Заповед № 152-ФК от 21.06.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна,
Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект– кафе аперитив „Г Д“,
находящ се на ул.С.В.№ 15 в град В.П., стопанисван от търговеца и забрана на
достъп до обекта за срок от 10 дни.
С определение от 12.07.2023г.
съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на оспорващия търговец да
представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд–
гр.Шумен държавна такса в размер на 50.00 лева. С допълнителна молба по делото са
представени доказателства за внасянето на указаната от съда държавна такса,
като по този начин нередовностите на жалбата са отстранени.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до
постановяването й в нарушение на изискванията на материалния закон. Твърди се,
че в оспорената ПАМ липсват мотиви за продължителността на срока на мярката.
Актът е постановен при несъобразяване с целите на закона и принципа на
съразмерност съгласно чл.6 от АПК, както и с актуалната практика на СЕС. Въз
основа на изложеното е отправено искане за отмяна на атакуваната заповед.
Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски.
В проведеното на 28.09.2023г.
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, се представлява от
адвокат С.Т.от ШАК, която в хода на устните състезания поддържа жалбата, като доразвива изложените в
нея доводи с аргументи за несъразмерност на ПАМ с тежестта на нарушението, във
връзка с което е наложена и обстоятелството, че жалбоподателят е санкциониран
два пъти за едно и също нарушение. Представен е и списък на направените
разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата– Началник на
отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция
за приходите, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В.М., в
приложено писмено становище от 12.09.2023г. излага доводи за неоснователност на
оспорването и отправя искане за отхвърляне на оспорването, поради неговата
неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не
изпраща представител в открито съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното производство е оспорване
на Заповед № 152-ФК от 21.06.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна,
Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.186 ал.1 т.1, б. „а“ от ЗДДС е наложена ПАМ- запечатване на
търговски обект– кафе аперитив „Г Д“, находящ се на ул.С.В.№ 15 в град В.П.,
стопанисван от „Н.М.“ЕТ, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
със законен представител Н.М. и забрана на достъп до обекта за срок от 10 дни.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена на 03.06.2023г. от инспектори по приходите при ЦУ на НАП, оперативна
проверка на търговски обект–кафе аператив, находящ се в град В.П.и стопанисван
от търговеца, която е започнала с извършване на контролна покупка от органите
по приходи на напитки– 1бр. фреш от протокал и грейпфурт на стойност 6,50лв.,
заплатена в брой от инспектор по приходите. Плащането било прието от сервитьор.
За направената покупка в брой не бил издаден фискален бон от монтираното в
обекта фискално устройство, като фактическата касова наличност в обекта била в
размер на 183,98 лева, а разчетената по данни на ФУ е в размер на 75,70лв.,
като промяната в касовата наличност в размер на 108,284лв., представлявала
въвеждане на пари, които не са отчетени във фискалното устройство. Прието е, че
с описаната деятелност търговецът, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за
краткост Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), е извършило нарушение на разпоредбата
на чл.25 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр.с
чл.118 ал.1 от ЗДДС, явяващо се основание за прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1
т.1 б."а" от ЗДДС. Описаните обстоятелства са документирани в
Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0066439 от 03.06.2023г.,
подписан от проверяващите и присъствалата по време на проверката сервитьорка С.С..
На 21.06.2023г. по повод
нарушението по чл.25 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., във вр.с чл.118, ал.1 от ЗДДС, с оспорваната по настоящото дело
заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.187 ал.1 от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е наложил ПАМ по отношение
на търговеца- запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за
срок от 10 дни. Заповедта е връчена на законния представител на едноличния
търговец на дата 25.06.2023г., видно от разписката към нея (л.15). На
28.06.2023г. била определена дата за предприемане на действия по запечатване на
обекта- 15.07.2023г.
На 05.06.2023г. за горепосоченото
нарушение, по отношение на ЕТ е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АN, № F709181 от 05.06.2023г., за осъществено
неизпълнение на административно задължение по чл.25 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. Въз основа на
така съставения АУАН било издадено НП №712015-F709183 от 10.07.2023г., с което за административно нарушение, по чл.25 ал.1
от Наредба H-18 от 13.12.2006г., на
осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на
700.00лв. Същата е заплатена в намален размер от 80% в указания срок на
03.08.2023г., видно от приложеното платежно нареждане.
Несъгласен с издадената заповед
за налагане на ПАМ, оспорващия търговец я обжалвал пред Административен съд–
гр.Шумен с жалба вх.№ 64180/03.07.2023г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, офис
Шумен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство
Като писмени доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване
на оспорената заповед и две НП.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия
адресат- надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е съобщена
на оспорващото дружество на 28.06.2023г., поради което жалбата, входирана в ТД
на НАП-гр.Варна, офис Шумен, се явява подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, и
е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7 ал.1 т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният
директор на НАП е орган по приходите. Видно от т.1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП (стр. 20 от делото), директорите на дирекции
"Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни
дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да
издават заповеди за налагане на ПАМ– запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В
случая оспорваната заповед е издадена от
Началника на отдел "Оперативни дейности"- гр.Варна в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема,
че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална
и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да
обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в предписаната
от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма и формално съдържа задължителните нормативно
установени реквизити. Издателят на акта е изложил мотиви, с които е обосновал
наличието на осъществено от жалбоподателя нарушение на данъчното законодателство.
Като доказателство за извършената проверка е посочил съставения Протокол за
извършена проверка в обект серия АА, № 0066439 от 03.06.2023г.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Резултатите от проверката,
извършена от органите по приходи в присъствието на работещия в търговския обект
служител, са подробно описани в Протокола за извършена проверка, подписан без
възражения и с указания управителя на търговеца да се яви в ТД на НАП в указан
срок, като по този начин адресатът на заповедта своевременно е уведомен за
започване на административното производство.
На следващо място съдът счита, че
оспорената заповед е съобразена и с материалния закон, респ. не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Материалната предпоставка за
налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б. "а" от ЗДДС е
нарушаването на реда или начина на издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Това са и предпоставките за
прилагане на ПАМ по чл.187 ал.1 от ЗДДС, която се налага кумулативно с
тази по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Съдържанието на мерките се
изразява в запечатване на обекта, в който е извършено нарушението и забрана на
достъпа до него.
Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.
"а" от ЗДДС, на лице, което не издаде съответен документ за продажба,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се налага
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни.
В процесната заповед е прието, че
ЕТ“Н.М.“-гр.В.П.е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1, във вр. с чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
По силата на чл.3, ал. 1 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 – за всяко плащане с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. Разпоредбата на чл.118, ал. 1 от ЗДДС, въвежда задължението за лицата
да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски
обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът за отчитане и
издаване фискални касови бележки е уреден именно в горепосочената Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
От представените и приети по
делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на посоченото
в оспорената заповед нарушение на чл.25 ал.1, във вр. с чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка, процесният Протокол за извършена проверка в обекта е
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, поради което и по аргумент от чл.50 ал.1 от ДОПК се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства. В настоящия процес цитираният документ не е
оспорен от жалбоподателя по надлежния ред, нито са ангажирани доказателства,
опровергаващи соченото от административния орган нарушение на 25 ал.1, във вр.
с чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на доказатествата се
установява по безспорен начин, че на 03.06.2023г. търговецът е извършил
продажба на услуга, за която не е издаден фискален бон. Този факт се подкрепя и
от останалите писмени доказателства по делото. Извършването на нарушението не
се оспорва в жалбата. Отпечатаният междинен отчет, изведен след легитимация от
страна на инспекторите по приходи, е в размер 75,50 лева оборот, а при
проверката е установена разлика между разчетената касова наличност и
фактическата наличност в размер на 108,284 лева. Изложеното обосновава
категоричния извод, че оборотът от въпросната продажба не е отчетен от
фискалното устройство. Предвид установеното неиздаване на фискален бон, са
налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл.186, ал. 1, т.1 б.
"а" от ЗДДС за прилагане на ПАМ. По изложените мотиви съдът намира,
че оспорената заповед не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 4 от АПК.
При определяне на срока на ПАМ,
който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията
на оперативна самостоятелност, като на съдебен контрол подлежи съответствието
на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност, която е част от задължителната преценка за издаването на
административния акт при правилно приложение на материалния закон.
В тази връзка настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Принудителната административна
мярка е израз на административна държавна принуда, поради което за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186
ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл. 186 ал. 1, т.1, б "а"
от ЗДДС, мярката „запечатване на търговски обект“ има превантивно действие, тъй
като цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. Излагането на мотиви в заповедта по чл.186 ал.1 от ЗДДС
във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е
задължително, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с
целта на закона в изпълнение на изискването на чл.146 т. 5 от АПК. Нарушаването
на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение
представлява именно такова несъответствие с целта на закона. В случая определеният
срок за налагане на ПАМ е 10 дни– в нормативно регламентираните от закона рамки
и над минималния регламентиран размер от 1 ден. В заповедта е посочено, че
срокът на принудителната мярка е съобразен с „тежестта на нарушението“, а именно
неотчетената продажба при фактическата касова наличност в обекта; отчетения
оборот за едногодишен период от 01.06.2022г.- 31.05.2023г. в размер на
23988,70лв.; вида и цените на стоките в обекта, без да са конкретизирани какви
са те, както и местонахождението на търговския обект без да е посочено какво е
то. Посочено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина,
който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация,
както и последващата възможност за реализиране на обороти. Административният
орган е заключил, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с принципа на
съразмерност, като целта му е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.
Описано е също, че целта на срока на ПАМ
е „промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилното отразяване на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният - недопускане на вреда за фиска“. От събраните данни е видно, че
една от целите пред търговеца е отклонение от данъчното облагане.
Настоящият състав намира, че така
определеният 10 дневен срок на принудителната мярка не е мотивиран в
съответствие с чл.186 ал. 3 от ЗДДС. Налице е формално изпълнение на
задължението за мотивиране на акта, като изложените мотиви са еднакво приложими
към всяка една ПАМ по чл.186, ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС, независимо от конкретно
определения срок за нейното налагане и без същите да са обвързани с конкретните
факти по случая, което е равнозначно на липса на мотиви, независимо от техния
обем. От мотивите на заповедта не става ясно каква е тежестта на нарушението,
за да може тя да е критерий за определянето на срока на мярката. Липсват
детайли в съобразеното мосетоположение на обекта и какви са предлагените стоки.
При това положение формираната от органа воля да определи срок на мярката в
размер към средния предвиден в закона- десет дни не почива на конкретни факти, като
се налага изводът, че в заповедта липсват конкретни мотиви, дефиниращи тежестта
на нарушението чрез реализирането на значителни обороти.
В заповедта е отразено, че с
процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната
регистрация и последваща невъзможност за проследяване на реалните обороти,
както и че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина. Изложените съображения обаче не
удовлетворяват изискванията за мотивираност на заповедта на органите по
приходите по отношение на срока на мярката, доколкото не са обвързани с
конкретни констатации по отношение на конкретното нарушение. Предвид това и с
оглед изложеното, съдът намира, че в разглеждания случай преценката за
съответствието на определения срок на запечатване на процесния обект спрямо конкретните
факти и обстоятелства не е извършена от органите по приходите, което води до
извод за допуснато от последния нарушение на изискванията на чл.186 ал. 3 от ЗДДС за надлежно упражняване на
оперативната самостоятелност.
В обобщение на изложеното следва
да се отбележи, че оспорената заповед е немотивирана и незаконосъобразна по
отношение на определения в нея срок на ПАМ. Обстоятелството, че при
определянето продължителността на срока административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, не изключва задължението на същия да
изложи конкретни и ясни мотиви, релевантни за това, които в последствие да
бъдат обсъдени от съда по реда на чл. 169 от АПК. Според съда, въведените в
оспорения акт мотиви, касаещи определянето на срока на наложената ПАМ са твърде
общи и неконкретизирани, поради което същите не изпълват изискването за
обоснованост на акта от фактическа страна в тази му част, респ. не изпълват
изискването за форма.
Още веднъж следва да се посочи,
че липсата на конкретни мотиви относно продължителността на срока на мярката
препятства осъществявания съдебен контрол за законосъобразност и съответствието
й с целта на същия, което представлява основание за отмяна на оспорения акт.
Настоящият съдебен състав намира,
че наложената ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 10
дни, не отговаря и на целите, установени в чл.22 от ЗАНН. В тази връзка, от една страна в
заповедта е посочено, че ПАМ се налага с цел преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и за обезпечаване необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца, а от друга се сочи, че целта на ПАМ е да се предотврати извършването
на нови нарушения. Нарушението, изразяващо се в неиздаване на съответен
документ за продажба, е довършено към момента на констатирането му, поради
което няма как запечатването на обекта, респ. процесната ПАМ, да доведе до
неговото преустановяване. Такава цел би била постижима при други нарушения,
като например липса на въведено в експлоатация фискално устройство или
въведеното такова не е от одобрен тип, или други подобни. Предотвратяването на
възможността за извършване на други нарушения предполага наличието на безспорно
установена системност на нарушаване на финансовата дисциплина от жалбоподателя,
каквато в оспорената заповед формално се индикира, но не се доказва с
релевантни факти.
Последното, взето в съвкупно с
по-горе изложеното за липсата на конкретни мотиви относно определената
продължителност на срока на ПАМ, води до извод за неговата необоснованост, с което
от административния орган е нарушен и принципа на чл. 6 ал. 1 от АПК, задължаващ го да упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая, с
прилагането на ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и генерирането
на приходи от нея, респективно постъпването на данъци за фиска, поради което
наложената мярка може да причини вреди, които са явно несъизмерими с
преследваната цел, а издадената заповед е несъответна и на чл.6 ал.5 от АПК, респ. издадена в несъответствие
с целта на закона – отменително основание по чл.146 т. 5 от АПК.
Дори и да се приеме, че в
заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само
предположения (за защита на обществения интерес, за предотвратяване на нови
нарушения, за осигуряване на бюджетните приходи и т.н.), които не съдържат ясни
правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната
административна мярка. От събраните в хода на съдебното производство
доказателства не се установяват лоши практики, тъй като това е единственото
установено нарушение на жалбоподателя. Не е дефинирана тежестта на нарушението.
По тези съображения съдът намира, че в случая срокът за налагането на ПАМ не е
съобразен с целите, регламентирани в чл.22 от ЗАНН и с принципа за
съразмерност, прогласен с чл. 6 ал. 2 от АПК.
На следващо място, за процесното
нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършена продажба на
стойност 6,50 лева, е образувано и приключило към момента административнонаказателно
производство по реда на чл.36 ал.1 от ЗАНН, за неизпълнение на
административното задължение по чл.25, ал.1, във вр.с с чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г.
С Решение от 4 май 2023 г.
/преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд – гр.Благоевград/,
постановено по дело С-97/21 г. на СЕС, е дадено разрешение, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.
относно общата система за данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след
провеждане на отделни и самостоятелни производства, на данъчнозадължено лице
може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на
търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото
посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата,
позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от
кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта
на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
По силата на чл.633 от ГПК, решението на Съда на
Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално запитване, е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В случая
обаче, на 05.06.2023г. е издаден АУАН № F709181/05.06.2023г., за констатираното
на 03.06.2023 г., нарушение на чл.25 ал.1, във вр.с чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Според тълкуването, направено в
т. 49 от Решението на СЕС по дело № С-97/2021 г., ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС следва да се квалифицира като
санкция с наказателноправен характер, поради което прилагането ѝ
едновременно с търсенето на административнонаказателна отговорност за същото
деяние и срещу същото лице, представлява кумулиране на две отделни санкции с
наказателноправен характер, което води до ограничаване на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права
на ЕС, в
смисъла на който е и цитираното Решение на СЕС.
Посоченото обстоятелство, с оглед
тълкуването на Съда на Европейския съюз на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената
стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз в
решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно
достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение
на законовата цел, независимо от изложените по-горе съображения за
немотивираност на срока на ПАМ.
Прилагането на санкционни мерки в
областта на облагането с ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по
смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, на членове
2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата
система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г.,
Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU:C:2013:105), т. 27, и решение от 5 април 2017
г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU:C:2017:264), т. 16, поради което
тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят
необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели– чл. 6,
ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по
дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС с
налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушението по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 3,00 лв.) не зачита
правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на
Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна – е
непропорционално. Спрямо фактите по конкретния случай (размерът на неплатения
ДДС за сумата от 3,00 лева е 1,30 лева), запечатването на търговския обект е
мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, които се
несъразмерни на поставената цел– обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е
допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца
административнонаказателно производство, с което е наложена имуществена санкция
в размер на 700.00лв, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.118
ал.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност
(точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението
на основното право по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо,
ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на
ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV,
С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал.1 т.1,
б. „а” от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е
отделно от паралелно започналото административнонаказателно производство, е
недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта ѝ, преценявана съвкупно
с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на
дружеството административно нарушение, ще съответства на тежестта на
нарушението по чл.118 ал.1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с
иницииране на административнонаказателно производство, в рамките на което
законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева (арг. от чл.185, ал.1 от ЗДДС, регламентиращ
административнонаказателния състав за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респ.
по чл.25, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), не е
необходимо за постигане на целта на ЗДДС, и е непропорционално ограничение
спрямо тежестта на нарушението.
Изложените аргументи обосновават
категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените
правила и материалния закон, но при липса на изложени конкретни мотиви относно
продължителността на наложената ПАМ и в противоречие с целта на закона, поради
което същата подлежи на отмяна, като незаконосъобразна.
С жалбата, поставила началото на
съдебното производство и с писменото становище, депозирано преди приключване на
последното заседание в съответната инстанция, оспорващият е направил искане за
присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. От материалите по
делото е видно, че направените от търговеца жалбоподател разноски включват 50
лева внесена държавна такса и 300.00 лева договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение (което обстоятелство е удостоверено в договора за
правна защита и съдействие № **********/27.09.2023г.– л.35). С оглед на това, съдът
намира, че в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени претендираните от
него деловодни разноски в общ размер на 350.00 лева.
По изложените съображения и на
основание чл.172 ал.1 и 2, предл.2 от АПК, във вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Н.М.“ЕТ, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със
законен представител Н.М. Заповед №
152-ФК от 21.06.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна, Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект– кафе аперитив „Г Д“,
находящ се на ул.С.В.№ 15 в град В.П., стопанисван от търговеца и забрана на
достъп до обекта за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите с адрес гр.София, бул.Дондуков № 52, да заплати
на „Н.М.“ЕТ, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със
законен представител Н.М. сумата 350.00 (триста и петдесет) лева,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.138, ал.3, във вр. с чл.137
от АПК.
СЪДИЯ: