Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. Велико Търново, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10028/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 537 от 03.12.2019г. по НАХД №
1846/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, е потвърдено Наказателно
постановление Наказателно постановление 18-1239-000146 от 11.06.2018 г., издадено от
Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново, с което за
извършени административни нарушения по чл.
100, ал. 1, т. 1, чл.
100, ал. 1, т. 1, по чл.
100, ал. 1, т. 2 и по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, са му наложени четири
административни нарушения, а именно: на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
1 - "глоба" в размер на 10 лева; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 - "глоба" в размер на 10 лева; на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, предл. 3 - "глоба" в размер на 10 лева и основание чл. 183, ал.
4, т. 7, предл. 1 - "глоба" в размер на 50 лева.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от В.С.У. ***, с която въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд приел, че не се касае за
малозначителност и не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Противно на становището на
ВТРС, видно от протоколите, при разпита на актосъставителя и свидетеля по акта
и двамата не си спомняли за случилото се, като давали различни показания за
мястото на извършване и установяване на нарушението.
Предвид
гореизложеното моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго,
с което да се отмени процесното НП.
Ответникът
по касационната жалбата ОД
на МВР гр. В. Търново, сектор Пътна полиция не заема становище по жалбата.
Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
На 18.05.2018 г. полицейски
инспектори при РУ - В. Търново, в началото на село Леденик, общ. В. Търново, до
дом № 474, около 14. 40 ч. спрели л. а.
"Пежо", който се е движил в посока от
гр. В. Търново (Гл. път І-4) към центъра на с. Леденик, установили, че при
управление на автомобила с рег. № ***, У.
не носи и не представя СУМПС, контролен талон към него и СРМПС. Освен това
същите са установили, че при движение на автомобила не е поставил
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че не са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и НП. За
неоснователни са намерени твърденията изложени в жалбата, че У. не е управлявал
автомобила, като автомобила е бил на място с техническа неизправност, с изгасен
двигател. Не са приети и доводите, че доколкото актосъставителя и свидетеля по
акта не си спомнят за случая, то АУАН няма доказателствена сила и описаните
нарушения се явяват недоказани. Изведен е изводът, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен.
Посочените в НП наказания били наложени съответно на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, предл. 1, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3
и основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1. Същите са към точно определения в
закона размер, поради което не могат да бъдат изменени. Съдът е счел, че така
наложените наказания са съответни на извършените нарушения и с размер необходим
за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Настоящият състав споделя
изводите на ВТРС за доказаност на обективните елементи от състава на
нарушението. Касаторът не е представил
никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения си, че автомобилът не се е
движел поради техническа неизправност. От
показанията на двамата свидетели категорично се установява, че автомобила е бил
в движение и е бил спрян от тях за
проверка. Освен това възражение в подобен смисъл не е било направено при
съставяне на АУАН, където е отразено, че лицето няма възражения.
Според настоящия съдебен
състав, правилно е била ангажирана отговорността на касатора. Няма
допуснати съществени процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на
правото на защита на лицето. Пряко относимите факти към съставомерните признаци
на нарушението са подробно описани в АУАН и НП. Действително АУАН няма
доказателствена сила пред съда, но не отговаря на действителността, че
свидетелите не си спомнят изцяло за случая, като същите описват фактическа
обстановка, която потвърждава констатациите в АУАН. Свидетелите потвърждават
констатациите в акта и категорично твърди, че автомобила е бил в движение,
когато е бил спрян за проверка. Правилно ВТРС е кредитирал показанията на
свидетелите, тъй като същите си кореспондират, вкл. с останалите доказателства
по делото.
Неоснователни са и останалите твърдения в касационната
жалбата, а именно, че в
конкретния случай са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Констатирани са четири нарушения, които не разкриват признаци по-леки от типичните случай на подобни нарушения,
поради което няма как същите да бъдат квалифицирани като маловажни. Обоснован е
изводът на ВТРС, че видно от приложената
към делото справка за нарушител/водач У. многократно е наказван за допуснати
нарушения на ЗДвП, като девет от
нарушенията са именно неносене и непредставяне на необходимите документи, а
няколко от наказанията са за управление
на автомобил без поставен обезопасителен колан. Всички тези обстоятелства
потвърждават извода на първоинстанционния съд, че конкретните нарушения не
могат да бъдат квалифицирани като маловажен случай.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 537 от
03.12.2019г. по НАХД № 1846/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.