№ 4350
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110158560 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. Н. П. срещу ..........
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 21.12.2018 г. е заемал при
ответника длъжността „ръководител проекти строителство“ срещу месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на сумата от 3 099 лв. Твърди, че на 16.06.2021 г. е
отправил до работодателя молба за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/
по взаимно съгласие с 2-месечно предизвестие. Същата е получила вх. № от 21.06.2021
г., след което в срока на предизвестието, със заповед от 13.08.2021 г., връчена на
същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено поради наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Счита, че заповедта е нищожна
– като издадена след отправено от работника и достигнало до работодателя изявление
за прекратяване на ТПО. Оспорва законността на уволнението. Излага съображения
във връзка с представителната власт на лицето, подписало заповедта за уволнение за
работодателя. Позовава се на нарушение на нормата на чл.193 КТ, както и на чл.195
ГПК. Оспорва да е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Твърди,
че на 07.09.2021 г. е започнал нова работа. Моли съда да постанови решение, с което:
1) да признае уволнението за незаконно и да отмени заповедта за уволнение; 2) да го
възстанови на предишната работа; 3) да осъди ответника да му заплати сумата от 2 100
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 14.08.2021 г. –
07.09.2021 г., ведно със законна лихва от 14.08.2021 г. до изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
.......... с който оспорва исковете. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено
законосъобразно с оглед извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина.
Оспорва иска за възстановяване на работа по съображения за неоснователност на иска
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и по съображения от ТР
№ 2 по тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС. Оспорва иска за обезщетение по
1
съображения, че към момента на исковия период се явява изтекъл срокът на
предизвестието на работника за прекратяване на ТПО, с оглед на което обезщетение не
му се дължи. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В проведеното на 27.04.2022 г. открито съдебно заседание от страна на ищеца се
поддържа довод за нищожност на заповедта за уволнение поради липса на
представителна власт на подписалото я лице.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ– за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване
на ищеца на предишната му работа и чл.344, ал.1, т.3 КТ – за сумата от 2 100 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 14.08.2021 г. –
07.09.2021 г., ведно със законна лихва от 14.08.2021 г. до изплащане на сумата.
Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор № 995 от
21.12.2018 г., сключен между .........., ЕИК ......... /с актуално фирмено наименование от
06.10.2021 г. – ........../ и К. Н. П., последният е заемал при ответника длъжността
„ръководител проекти строителство“, код по НКПД 13237006.
Съгласно т.1, Раздел 6 „Работно време и почивки“ от трудовия договор,
работното време се състои от 8 работни часа дневно между 08:30 часа и 17:30 часа, 5
работни дни седмично, от понеделник до петък.
Безспорно е между страните, че със заповед № 50/13.08.2021 г., връчена на
ищеца на същата дата, му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение.
Заповедта за уволнение е издадена от работодателя .........., действащ чрез
изпълнителния директор инж. ........., чрез неговия пълномощник ......... съгласно
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 5786/09.10.2020 г. на нотариус
........., рег. № 637 на НК. Видно от представеното по делото пълномощно /л.152/, с него
е учредена представителна власт в полза на изброените лица, сред които – ......... от
страна на изпълнителния директор на дружеството, да го представляват в това му
качество, като сключват, изменят и прекратяват трудови договори с работници и
служители на .........., като в т.ч. подписват всякакви заповеди и молби, свързани с
изпълнение на трудовите задължения на дружеството като работодател.
Видно от представената заповед за уволнение, дисциплинарното наказание е
наложено за следните нарушения на трудовата дисциплина:
1. нарушение по чл.190, ал.1, т.1 КТ – три закъснения за работа в един
календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, а именно – извършени
три закъснения за работа, всяко от които с продължителност, по-дълга от 1 час в
рамките на м.07.2021 г.
В мотивите на заповедта е посочено, че ищецът е закъснял на 01.07.2021 г. – с 1
час и 5 минути; на 05.07.2021 г. – с 4 часа, на 22.07.2021 г. – с 2 часа и 16 минути;
2. нарушение по чл.190, ал.1, т.3 КТ – системни нарушения на трудовата
дисциплина в периода 25.06.2021 г. – 11.08.2021 г.
В мотивите на заповедта е посочено, че на 25.06.2021 г. ищецът е закъснял 4
часа, а на 30.06.2021 г. – 5 часа – нарушения по чл.187, ал.1, т.1 КТ – закъснения, както
и че не е изпълнил задължението си към работодателя за подаване на ежедневен отчет
за напредъка на обект „жилищна сграда с гаражи, подземен гараж, плътна ограда и
2
трафопост УПИ III-3559, 3560, 3561, кв. 41, м. „Витоша - ВЕЦ Симеоново“, район
„Лозенец“, гр. София, вх. А+Б и вх. В+Г, какъвто се сочи, че е бил подаден само на
22.07.2021 г. и на 23.07.2021 г. – нарушение по 187, ал.1, т.7 КТ – неизпълнение на
законни нареждания на работодателя;
3. нарушение по чл.190, ал.1, т.7 КТ – други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, в случая - неизпълнение на конкретни задължения, подробно
описани в длъжностната характеристика на служителя, от които работодателят
търпи вреди.
Видно от мотивите на заповедта, в същата е посочено, че на 03.08.2021 г.
работодателят е констатирал изоставане от графика, подписан към анекс №
31/29.06.2021 г., на следните строителни дейности: изпълнение на плочки по общите
помещения и стълбищни клетки във вх. Б; изпълнение на вътрешни парапети във вх.
А+Б и вх. В+Г; изпълнение на външни парапети във вх. А+Б и вх. В+Г; изпълнение на
топлоизолация по фасади във вх. А+Б. Посочено е, че ищецът е имал задължението да
изготвя и контролира стриктно спазване на графика на проекта и графика за
изпълнение на проекта, според който последният е следвало да бъде завършен до
25.07.2021 г.; че е налице изоставане и от договорения наново график в анекс №
31/29.06.2021 г., което прави невъзможно спазването на анексирания срок – 31.08.2021
г., поради което работодателят е преценил, че са налице основания за налагане на
дисциплинарна отговорност на служителя; че на последния са били изискани писмени
обяснения, в които той е заявил, че не е поемал ангажимент за крайния срок, описан в
договор за строителство от 18.12.2019 г. Посочено е също, че след анализ и преценка
на обясненията работодателят е счел, че служителят е извършил тежко нарушение на
трудовата дисциплина, а именно – неизпълнение на трудови задължения, възложени
при възникването на трудовото правоотношение и че фактът, че в дадените обяснения
заявява неистински факти и отрича съществуването на задължения, които са подробно
описани в длъжностната му характеристика, работодателят приема за некоректно
отношение по повод възложената работа, представляващо тежко нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10, вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ.
От страна на работодателя са изискани писмени обяснения от ищеца за
неизпълнение на трудовите му задължения, определени при възникване на трудовото
правоотношение, като е посочено, че едно основните му задължения по длъжностна
характеристика е контрол и стриктно спазване на графика за изпълнение на проекта,
възложен му от работодателя, срокът за изпълнение на който е 25.07.2021 г., с оглед
констатираното от работодателя към датата на поканата, че строителството няма да
бъде завършено в този срок и ще дължи неустойка за забава
Ищецът е депозирал писмени обяснение с вх. № 39/26.07.2021 г., в които е
посочил, че организацията и контролът на обекта са му били възложени на 15.02.2021
г. – 14 календарни месеца след стартирането му, като ищецът е петият по ред проектов
ръководител; че не е поемал ангажимент относно крайния срок, описан в договора и че
е служител на фирмата, а не подизпълнител; че не е налице нарушение на трудовата
дисциплина от негова страна; че продължава да изпълнява задълженията си, въпреки
че е в предизвестие и въпреки непрестанно изискваните от него обяснения.
От страна на работодателя е отправена покана за обяснения за допуснато
неспазване на договорения срок за изпълнение на СМР с оглед констатирано
изоставане от графика на: изпълнение на плочки по общите помещения и стълбищни
клетки във вх. Б; изпълнение на вътрешни парапети във вх. А+Б и вх. В+Г; изпълнение
на външни парапети във вх. А+Б и вх. В+Г; изпълнение на топлоизолация по фасади
3
във вх. А+Б, предвид крайния срок на проекта – 31.08.2021 г.
Ищецът е депозирал писмени обяснения с вх. № 43/06.08.2021 г., в които е
посочил, че организацията и контрола на обекта са му били възложени на 15.02.2021 г.
– 14 календарни месеца след стартирането му, като ищецът е петият по ред проектов
ръководител; че не е поемал ангажимент относно крайния срок, описан в договора и че
е служител на фирмата, а не подизпълнител; че към датата на писмените му обяснения
не е налице закъснение на описаните СМР по график, доколкото срокът на
строителството е бил удължен до 31.08.2021 г.; че не е налице нарушение на трудовата
дисциплина от негова страна; че продължава да изпълнява задълженията си, въпреки
че е в предизвестие и въпреки непрестанно изискваните от него обяснения.
От страна на работодателя от отправена покана за обяснения, връчена на
22.07.2021 г. относно следните нарушения на трудовата дисциплина – закъснение с
повече от 1 час, осъществено на 30.06.2021 г., 01.07.2021 г., 05.07.2021 г. и 22.07.2021
г. и преждевременно напускане на работното място на 25.06.2021 г., 29.06.2021 г.,
26.07.2021 г., регистрирано с личния четец за достъп на ищеца.
От страна на ищеца са депозирани писмени обяснения с вх. № 48/13.08.2021 г., в
които е посочено, че: на 30.06.2021 г. е пристигнал на работа в 13:30 часа и е стоял до
19:00 часа, тъй като е ползвал половин ден отпуск, поискан на 28.06.2021 г., за което
лично е уведомил г-жа Петя Гечева; че молбата е приета от служители на работодателя
и че има официална кореспонденция, с която уведомява, че иска да ползва два дни до
обяд – 30.06 и 05.07. Посочено е, че на 01.07.2021 г. ищецът е пристигнал на работа в
09:00 часа и е стоял до 19:00 часа и че в същия ден е имал посещение на предходния
предаден от него обект за оглед на щети от наводнение и е бил там в 08:40 часа.
Посочено е, че на 05.07.2021 г. ищецът е пристигнал на работа в 12:50 часа и си е
тръгнал в 18:30 часа, тъй като това е бил вторият ден на ползвания от него отпуск за
половин ден. По отношение на датата 22.07.2021 г. е посочено, че ищецът е пристигнал
на работа в 07:30 часа, но се е чекирал след 10:00 часа поради извършване на други
дейности, свързани с трудовите му ангажименти, и си е тръгнал в 17:35 часа, а по
отношение на датата на 25.06.2021 г. – че е пристигнал на работа в 07:00 часа и си е
тръгнал в 18:00 часа.
От страна на работодателя от отправена покана за обяснения за неизпълнение на
законни нареждания на работодателя в периода 19.07.2021 г. – 10.08.2021 г., с
изключение на датите 22.07.2021 г. и 23.07.2021 г., а имено – на възложеното на
19.07.2021 г. чрез електронна кореспонденция задължение ежедневно да се изпраща
доклад за напредъка на обекта до изпълнителния директор на работодателя и
представителите на инвеститора.
От страна на ищеца са депозирани писмени обяснения с вх. № 47/13.08.2021 г., в
които ищецът сочи, че поради множеството задължения, които ежедневно има на
обекта, както и множеството допълнително възложени директно от собственика на
фирмата такива, не успява да намери време за изпълнение на описаната допълнителна
всекидневна задача, но оспорва да е извършил нарушение на трудовата дисциплина.
С молба с вх. № 32/21.06.2021 г. до ръководството на .......... К. Н. П. е отправил
искане да бъде освободен от заеманата от него длъжност „проектов ръководител“
съгласно чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие, считано от 15.08.2021 г. В молбата е
отправено искане, в случай, че не бъде уважена молбата по чл.325, ал.1, т.1 КТ, същата
да се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Върху молбата се съдържа изявление
„Не съм съгласна, да си изработи предизвестието.“, последвано от подпис на лицето
4
Петя Гечева.
Видно от договор за строителство от 18.12.2019 г., сключен между „ЕМДИ
ИНВЕСТ“ ООД и .........., срокът за изпълнение на всички работи, предмет на договора
съгласно календарен линеен график, Приложение № 2 към договора, е 25.07.2021 г.
/чл.7, ал.1/.
Видно от споразумение от 15.10.2021 г., между страните е сключен анекс №
31/29.06.2021 г. към договора за строителство, съобразно който е уговорен краен срок
за изпълнение до 31.08.2021 г.
От страна на ответника е представено извлечение от Приложение – отчет на
изпълнението /л.102/ с посочен краен срок за обект „Рейна“ 13.07.2021 г., подписан за
възложител и изпълнител.
От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Х.Й., се установява, че в
системата за контрол на достъпа на ответника, функционираща посредством карти за
достъп, не се съхранява информация за ищеца, тъй като установената практика в
дружеството е съхранените данни от системата за достъп за напусналите служители да
се изтриват веднага след напускането им. Не се прави бекъп и не е предвиден начин за
повторно възстановяване.
По делото е разпитан свидетелят ........, заемал длъжността „главен юрисконсулт“
по времето, когато с ищеца са били колеги в ответното дружество, а понастоящем –
Ръководител юридически екип, който заявява, че в периода 25.06.2021 г. – 13.08.2021 г.
е посещавал строителния обект, на който е работел ищецът и е имало поне един
случай, в който той не е бил на работното си място, но свидетелят не може да посочи
конкретна дата, нито му е била известна причината за това.
По делото е разпитана свидетелката ........., заемаща длъжността „финансов
директор“ при ответника, която депозира показания, че към м.08.2021 г. ищецът е
работел на обект „Рейна“-София, намиращ се на гърба на Зоологическата градина, като
проектов ръководител. Заявява, че е запозната с крайния срок за завършване на обекта
– 31.08.2021 г.; че е имало закъснения в последните етапи на строителството – фасада и
довършителни работи, като не може да каже дали се касае за замазки или мазилки и не
е запозната с конкретни срокове по отношение на отделни СМР, а единствено с
крайния срок за завършване на обекта.
По делото е разпитана и свидетелката Ана Нейкова, която заявява, че е работила
при ответника до м.08.2021 г. като специалист „ПТО“ /проектно-технически отдел/; че
познава ищеца, с когото в качеството му на проектов ръководител съвместно са водили
обект „Рейна“-София; че още преди той да дойде, тъй като той е пети по ред проектов
ръководител, е имало забавяне на стартирането на хидроизолациите, не са били
стартирани фасадите, замазките, сухото строителство – гипсокартон и боя; че тези
дейности изобщо не са били започнати, а други, са били започнати, но е било налице
забавяне – зидарии и дограма; че вътрешните парапети са били стартирани, докато е
била на обекта и не са били приключени, когато е напуснала; че след поемане на обекта
м.02.2021 г. ищецът е направил необходимата организация да стартират възможно най-
бързо дейностите, които не са били започнати, а останалите – да продължат. Заявява,
че всяка седмица са били провеждани по три оперативки в отделни дни – една с
възложителите на обекта, една с подизпълнителите и една вътрешна само със
служителите на фирмата, на които оперативки както свидетелката, така и ищецът като
обектово ръководство са присъствали, а на около 80% от тях е присъствал и
изпълнителният директор инж. Чомаковски, като на вътрешните оперативки винаги е
5
бил обсъждан въпросът за съответния етап, на който се е намирало изпълнението на
проекта, ищецът е констатирал забава в СМР-тата и в тези случаи са предоставяли
възможност за извършването им в допълнителни срокове, а като крайна мярка са били
изпращани писма на подизпълнителите; че след подаването на молбата за напускане от
ищеца отношенията им с изпълнителния директор са се влошили. Депозира показания,
че лично тя е ползвала поне веднъж т.нар. половинка отпуска, в който случай е пуснала
молба за цял ден отпуск с посочване в молбата, че ще го ползвана на два пъти по
половин ден и конкретните дати на тези два дни; че в този случай молбата й е била
одобрена от проектовия ръководител и подписана от него, след което е била подписана
от директор строителство и едва след това е отивала към ТРЗ.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че между него и
ответника е сключен трудов договор със соченото от ищеца съдържание, което е било
прекратено от страна на ответника – обстоятелства, които в случая са налице с оглед
отделеното като безспорно между страните с доклада по делото, което се потвърждава
от представените писмени доказателства.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото
правоотношение.
Съгласно чл.192, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя
или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган,
оправомощен със закон.
Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква
непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово
правоотношение. Прекратяването на трудово правоотношение поради дисциплинарно
уволнение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, сравнено с останалите основания за
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, разкрива специфики.
Единствено от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя дисциплинарното уволнение е последица от тежко и виновно
неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, акт на
прекратяване на трудовото правоотношение и е дисциплинарно наказание. От личната
преценка на субекта на дисциплинарна власт зависи кое дисциплинарно наказание да
наложи за извършено от работника или служителя тежко нарушение на трудовата
дисциплина. В това отношение субектът на дисциплинарна власт не е ограничен от
закона /чл.190, ал.1 КТ/ и може да наложи по-леко дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното уволнение има значение не само за конкретното трудово
правоотношение, но и за последващи правоотношения. Законодателят зачита тези
специфики на правото на работодателя при виновно неизпълнение на трудовите
задължения /чл.186 КТ/ да наложи на работника или служителя едно от предвидените в
чл.188 КТ дисциплинарни наказания, включително най-тежкото дисциплинарно
наказание – дисциплинарно уволнение – и въпреки това допуска неговата делегация.
Поради това по аргумент за по-силното основание няма пречка да се допусне
делегиране на правото за прекратяване на трудовото правоотношение и при останалите
основания, които не оставят толкова трайна следа в последващите отношения, в които
може да участва работникът или служителят. Разпоредбите на доброволното
представителство /чл.36 и сл. ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на
работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на
всяко от основанията за това /в посочения смисъл – ТР № 6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
6
В случая на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с ответника по силата на
заповед № 50/13.08.2021 г., издадена от дружеството работодател, действащо чрез
изпълнителния директор инж. ......... чрез неговия пълномощник ......... съгласно
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 5786/09.10.2020 г. на нотариус
........., рег. № 637 на НК, с оглед на което неоснователно е възражението на ищеца за
нищожност на заповедта поради липса на представителна власт на подписалото я лице.
Неоснователно е и възражението за нищожност на заповедта за уволнение
поради извършването му след отправяне на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на служителя. Възможна е и конкуренция на две насрещни,
едностранни волеизявления, насочени към прекратяване на трудовия договор - когато
работникът или служителят пръв е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия
договор по чл.326, ал.1 КТ и през време на срока на предизвестието му е връчена
заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя. Това е така, защото до изтичане
срока на предизвестието страните имат всички права и задължения по трудовото
правоотношение, включително и правото на работодателя да санкционира работника
или служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение /в посочения
смисъл – ТР № 2/2012 г. по тълк.дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са
фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, задължението по чл.195, ал.1 КТ за
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед
изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете
по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на
съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на
чл.195, ал.1 КТ.
Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена
заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който
препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя
/решение № 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., IV ГО/. Изискването
за мотивиране на заповедта, въведено с нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, е насочено към
постигане на посочените цели, поради което излагането на обстоятелствата,
формиращи фактическото основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност в
друг документ, станал достояние на работника или служителя или изходящ от него, са
достатъчни за удовлетворяване на предвиденото от законодателя изискване по чл. 195,
ал. 1 КТ /решение № 232 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2011 г., III ГО/.
Съдът намира, че в случая с оглед съдържанието на заповедта за уволнение това
изискване е спазено, заповедта е мотивирана, като от страна на работодателя
конкретно са посочени фактическите основания за налагане на дисциплинарното
наказание.
Наред с посоченото, съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010
7
г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната
процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените
обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното
наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу
него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да
посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения.
Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл.193,
ал.1 КТ, е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на
лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.
В случая трудовото правоотношение е прекратено с посочване на три основания
за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – по чл.190, ал.1, т.1 – три
закъснения за работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, т.3
– системни нарушения на трудовата дисциплина, и т.7 КТ - други тежки нарушения на
трудовата дисциплина.
От страна на работодателя са изискани писмени обяснения от страна на
служителя относно нарушенията на трудовата дисциплина, за които впоследствие му е
наложено дисциплинарното наказание, с изключение на едно от нарушенията по
чл.190, ал.1, т.3 КТ – в заповедта за уволнение е посочено, че на 25.06.2021 г. ищецът е
закъснял за работа с 4 часа. Писмени обяснения за закъснение за тази дата не са били
изисквани. Изискани са обяснения за преждевременно напускане на работа.
Последицата от посоченото е, че съдът не дължи разглеждане по същество на
конкретното нарушение – закъснение на 25.06.2021 г., но доколкото служителят е
уволнен на повече от едно основание, съдът дължи изследване на останалите твърдени
нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание и за които писмени
обяснения са били изискани.
Съгласно чл.194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от
2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му,
който срок в случая е спазен.
По отношение на твърдените нарушения на трудовата дисциплина съдът намира
следното:
По отношение на твърдяното нарушение по чл.190, ал.1, т.1 КТ – три закъснения
за работа в един календарен месец:
В заповедта за уволнение е посочено, че ищецът има три закъснения за работа,
всяко от които не по-малко от 1 час, а именно: на 01.07.2021 г. – с 1 час и 5 минути; на
05.07.2021 г. – с 4 часа, и на 22.07.2021 г. – с 2 часа и 16 минути:
Безспорно е между страните, че на 05.07.2021 г. ищецът се е явил на работа в
12:50 часа, като от страна на ищеца се поддържа, че причината за това е ползван от
него отпуск. По отношение на останалите две дати – 01.07.2021 г. и 22.07.2021 г. от
страна на ответника не са ангажирани доказателства за твърдените закъснения. От
заключението на СТЕ се установи, че в системата за достъп на ответника не се
съхраняват данни относно ищеца. От показанията на свидетеля Сибирски, че е имало
един случай, в който, посещавайки процесния строителен обект, е констатирал, че
ищецът не е на работното си място, не може да се направи извод за конкретно
допуснато закъснение, доколкото свидетелят не е в състояние да посочи нито дата,
нито часови диапазон на конкретно закъснение. С оглед изложеното от страна на
8
ответника не се установява ищецът да е извършил три закъснения в един календарен
месец, всяко от които не по-малко от 1 час, кумулативното наличие на които
предпоставки подлежи на доказване от страна на ответника в условията на пълно и
главно доказване. При това положение не се установява да е било осъществено
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.1 КТ.
По отношение на твърдяното нарушение по чл.190, ал.1, т.3 КТ – системни
нарушения на трудовата дисциплина в периода 25.06.2021 г. – 11.08.2021 г. Като
такива в заповедта за уволнение се сочат две закъснения - на 25.06.2021 г. с 4 часа и на
30.06.2021 г. – с 5 часа – нарушения по чл.187, ал.1, т.1 КТ, и едно нарушение по 187,
ал.1, т.7 КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя и в частност – на
задължение към работодателя за подаване на ежедневен отчет за напредъка на обект
„жилищна сграда с гаражи, подземен гараж, плътна ограда и трафопост УПИ III-3559,
3560, 3561, кв. 41, м. „Витоша - ВЕЦ Симеоново“, район „Лозенец“, гр. София, вх. А+Б
и вх. В+Г, какъвто се сочи, че е бил подаден само на 22.07.2021 г. и на 23.07.2021 г.
Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието „системни
нарушения“. Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на
трудовата дисциплина, когато работникът /служителят/ е извършил три или повече
нарушения. С оглед забраната по чл. 189, ал. 2 от КТ системност има, когато и трите
нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е
санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл.
198 от КТ. При три санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите
ги обуславят преценка за по-висока тяхна тежест, тъй като сочат на системно
поведение на работника /служителя/ в разрез с вменените му от работодателя
задължения във връзка с изпълнение на трудовите функции, и, респ., за по-тежко
дисциплинарно наказание. Хипотезата на чл. 189, ал. 2 от КТ би била налице само в
случай, че за всички нарушения, в т.ч. и за последното, преди това вече са били
наложени дисциплинарни наказания. Фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ
предпоставя поне едно от нарушенията, обуславящи системност, да не е наказано, за да
може при оценка на тежестта му като утежняващ признак да се вземат предвид и
нарушенията, за които дисциплинарно наказание не е наложено /решение № 162 от
18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 299/2009 г., IV ГО/.
С оглед приетото от съда, че за едно от сочените три нарушения, с които
работодателят обосновава системни нарушения на трудовата дисциплина като
основание за налагане на дисциплинарно уволнение, не са били изискани обяснения по
чл.193 КТ, само на това основание се налага извод, че системността като елемент от
основанието по чл.190, ал.1, т.3 КТ не е налице, доколкото задължението за изследване
на едно от трите твърдени нарушения отпада на процесуално основание. Горното
изключва необходимостта от обсъждане осъществени ли са останалите две от трите
твърдени нарушения по чл.190, ал.1, т.3 КТ.
По отношение на твърдяното нарушение по чл.190, ал.1, т.7 КТ - други тежки
нарушения на трудовата дисциплина:
Видно от заповедта за уволнение, работодателят е мотивирал соченото
основание с твърдяно неизпълнение на задължението на ищеца по длъжностна
характеристика да изготвя и контролира стриктно спазване на графика за изпълнение
на проекта. В заповедта за уволнение е посочено, че на 03.08.2021 г. е констатирано
изоставане от график, подписан към анекс № 31/29.06.2021 г., на следните строителни
дейности: изпълнение на плочки по общите помещения и стълбищни клетки във вх. Б;
изпълнение на вътрешни парапети във вх. А+Б и вх. В+Г; изпълнение на външни
9
парапети във вх. А+Б и вх. В+Г; изпълнение на топлоизолация по фасади във вх. А+Б,
което изоставане прави обективно невъзможно завършването на обекта в срока
31.08.2021 г. съгласно анекс № 31/29.06.2021 г.
Като самостоятелно тежко нарушение на трудовата дисциплина е посочено и
обстоятелството, че в писмените си обяснения служителят отрекъл да има задължения,
каквито според работодателя са му вменени по длъжностна характеристика.
Доколкото към момента на налагане на дисциплинарното наказание не е бил
изтекъл крайният срок за завършване на обекта – 31.08.2021 г., от страна на ищеца не
са ангажирани доказателства констатираната забава на СМР да е правела обективно
невъзможно завършването на обекта в уговорения краен срок и предвид
обстоятелството, че бяха събрани гласни доказателства – показанията на свидетелката
Нейкова за редовно провеждани оперативки, на които са проследявани сроковете за
извършване на СМР и причините за забава, съдът намира, че ищецът е изпълнявал
задължението си да контролира графика за изпълнението им, с оглед на което не е
налице твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.
Що се отнася до заявеното от същия в писмените му обяснения, депозирането на
последните представлява упражняване правото му на защита в рамките на
дисциплинарното производство, като изразената от него в качеството му на служител,
срещу когото се води дисциплинарно производство, че не е извършил твърдените
нарушения, мотивирано със становище относно вменените му задължения, не
съставлява само по себе си нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо
налагането на дисциплинарно уволнение.
По изложените съображения уволнението се явява незаконно и следва да се
отмени, което обуславя основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
От страна на ищеца е предявен иск за възстановяването му на предишната
работа. Основателността му се предпоставя от признаване на извършеното уволнение
за незаконно и установяване, че трудовото правоотношение би съществувало, ако не
беше незаконно прекратено.
Съгласно ТР № 2/2012 г. по тълк.дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС не може да
се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно
уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за
прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно
уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието.
В случая ищецът е отправил до ответника молба вх. № 32/21.06.2021 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от
15.08.2021 г., а в случай, че същата не бъде приета, е отправил искане същата да се
счита за предизвестие по чл.326 КТ.
По силата на допълнително споразумение от 21.11.2019 г. към трудовия договор
на ищеца, договорът може да се прекрати от всяка от страните с 60-дневно писмено
предизвестие, отправено до другата страна, който срок в случая изтича на 20.08.2021 г.
Дисциплинарното уволнение е наложено със заповед, връчена на 13.08.2021 г.
Независимо че съдът е приел, че същата подлежи на отмяна, ищецът не може да бъде
възстановен на предишната работа, тъй като междувременно е изтекъл срокът на
отправеното от него до работодателя предизвестие, поради което искът по чл.344, ал.1,
т.2 КТ се явява неоснователен.
От страна на ищеца е предявен и иск за сумата от 2 100 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода 14.08.2021 г. – 07.09.2021 г., ведно със
10
законна лихва от 14.08.2021 г. до изплащане на сумата.
Предпоставка за уважаване на осъдителния иск за обезщетение на работника или
служителя за времето, през което е останал без работа поради уволнението, е
признаването на уволнението за незаконно, като заедно с нея обаче работникът или
служителят трябва да докаже вредите от незаконното уволнение и причинната връзка
между тях.
В случая трудовото правоотношение е прекратено на 13.08.2021 г., като ищецът
е започнал нова работа по силата на трудов договор № 12/03.09.2021 г., сключен с
„......., на която е постъпил на 07.09.2021 г., до който момент ищецът е останал без
работа. Налице е причинно-следствена връзка между процесното уволнение и
оставането на служителя без работа за периода от 14.08.2021 г. до 20.08.2021 г., тъй
като с изтичане на срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение последното е прекратено по волята на служителя, поради което
причинната връзка между незаконното уволнение и претърпените вреди (неполученото
трудово възнаграждение) се прекъсва. Подобно на приетото за иска по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също не може да бъде уважен за периода след
изтичане на срока за предизвестието, защото трудовото правоотношение е прекратено
с него, а не поради незаконното уволнение и оставането на работника без работа в този
период не е в причинна връзка с незаконното уволнение /в посочения смисъл –
решение № 136 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 5070/2017 г .на ВКС, III ГО; решение № 4 от
21.02.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на ВКС, IV ГО/.
За периода 14.08.2021 г. – 20.08.2021 г., включващ 5 работни дни, в полза на
ищеца се дължи обезщетение в размер на сумата от 704, 32 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК.
До посочения размер и за периода 14.08.2021 г. – 20.08.2021 г. искът следва да се
уважи, а над тази сума до пълния предявен размер от 2 100 лв. и за периода 21.08.2021
г. – 07.09.2021 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника, че обезщетение не се дължи след
15.08.2021 г., тъй като волята на самия ищец е била трудовото му правоотношение да
се прекрати, считано от тази дата. По делото не се установи искането на ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.08.2021 г. да е прието от
работодателя. Напротив, видно от самата молба, върху същата е обективирано
изявление на лицето Петя Гочева, пълномощник на работодателя по силата на
представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №
5786/09.10.2020 г. на нотариус ........., рег. № 637 на НК, за липса на съгласие и
изработване на предизвестието. С оглед изложеното, молбата има характера на
предизвестие по чл.326, ал.1 КТ, което е изтекло на 20.08.2021 г., до която дата ищецът
има право на обезщетение за оставане без работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай,
по делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
следващото се на ищеца обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. С оглед паричния характер
на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ и съгласно правилата на чл. 84 ЗЗД за
изискуемост на паричните задължения, следва да се приеме, че в случая не е определен
ден за изпълнение и длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора
11
(чл. 84, ал.2 ЗЗД), в който смисъл са дадени разяснения с ТР № 3/1996 г. на ОСГК на
ВС. С оглед изложеното в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва от
датата на исковата молба – 13.10.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъда осъден да заплати по сметка
на съда, на основание чл.78, ал.6 ГК, сумата от 100 лв. държавна такса и сумата от 175
лв. възнаграждение за СТЕ от бюджета на съда.
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
931, 73 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като съобрази фактическата и правна
сложност на спора, вида и обема на осъществената правна защита и обстоятелството,
че уговореното възнаграждение в размер на 1200 лв. не надвишава минималния размер
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения до степен, обуславящ извод за неговата прекомерност.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 900, 56 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като съобрази фактическата и правна
сложност на спора, вида и обема на осъществената правна защита и обстоятелството,
че уговореното възнаграждение в размер на 1 046, 40 лв. не надвишава минималния
размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения до степен, обуславящ извод за неговата прекомерност.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на К. Н. П., ЕГН **********, извършено със заповед № 50/13.08.2021 г.
на изпълнителния директор на .......... с която на К. Н. П. е наложено дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с
ответника по трудов договор № 995/21.12.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. П., ЕГН ********** срещу .......... ЕИК .........
иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната му работа
„ръководител проекти-строителство“ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА .......... ЕИК ......... да заплати на К. Н. П., ЕГН **********, на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ, сумата от 704, 32 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 14.08.2021 г. –
20.08.2021 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до изплащане на вземането,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 704, 32 лв. до пълния предявен размер от 2 100
лв. и за периода 21.08.2021 г. – 07.09.2021 г. и искането за присъждане на законна
лихва за периода 14.08.2021 г. – 12.10.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
12
ОСЪЖДА .......... ЕИК ......... да заплати на К. Н. П., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 931, 73 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Н. П., ЕГН ********** да заплати на .......... ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 900, 56 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА .......... ЕИК ......... да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата от 100 лв. държавна такса и сумата от 175 лв. разноски от бюджета на
съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13