О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 26.08.2020 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков
Като разгледа гр.д. №405
по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.
С исковата
молби ищците са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Поискали са разпит на трима
свидетели при режим на довеждане за установяване на спорните факти на които се
основава иска.
Поискали са изготвяне на СТЕ за
изясняването на въпроси, които са от значение за делото и изискват специални
знания.
Ответникът е
посочил доказателства за факти, чието установяване е включено в задачата на
вещото лице, поради което не се налага събирането на допълнителни доказателства.
Следва да
бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Затова и на основание чл.140 ГПК,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените
от ищците с исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА до
разпит трима свидетели при режим на довеждане от ищците.
ДОПУСКА съдебно-техническа
експертиза от вещото лице по кадастър и регулация, което да се запознае с
данните по дело и да извърши необходимите проверки на място, в Община П.и в СГКК
– гр.Пазарджик, след което да отговори на въпросите, поставени от ищците в
доказателствената част на исковата молба.
Определя за вещо лице Вергиния
Вълкова и депозит за изготвяне на заключението в размер на 170,00 лв., вносим
от ищците по сметка на РС - П.в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Насрочва делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 24.09.2020 година, 11.15 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице /след внасяне на депозита/.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ответника - и препис от молбата по чл.218 ГПК
на третото лице-помагач, ведно с приложенията към нея.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК съставя ПРОЕКТ
НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявен е иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, гр.София, бул. „Христо
Ботев“ №55, че ищците И.А.Д. с ЕГН **********, Д.А.Д. с ЕГН ********** и А.Д.Д.
с ЕГН ********** *** са собственици въз основа на давностно владение и
наследство на реално обособена част с площ 3292кв.м. от едно дворно място,
цялото с площ от 6100кв.м., състоящо се от имот с пл. №146 с площ 4740кв.м. и
имот с пл. №145 с площ 1360кв. по обезсиления кадастрален план на с.С., обл.П.от
1951г., която реално обособена част неправилно е нанесена в действащата
кадастрална карта и в кадастралния регистър като имот с идентификатор
65468.135.61 с площ 1852кв.м. и северната част с площ 1440 кв.м. от имот с
идентификатор 65468.135.59, целият с площ 2189 кв.м., и записана като земя от
държавния поземлен фонд.
Ищците твърдят, че в
периода 1935г. – 1940г. наследодателят им А.Д. Танов, починал на 21.01.1985г.
/дядо на първите двама и свекър на третия ищец/, е получил в наследство от своя
баща владението върху дворно място с площ 4740 кв.м., съставляващо имот с пл.
№146 по кадастралния план на с.С. от 1951г., при съседи: от запад – имот пл.
№145 на Спас Кръстев Чолов, от изток – имот пл. №148 на Трендафил Бойчев
Кръстев, от север – имот пл. №144 на Стоян Георгиев Муставски. В него
наследодателят на ищците А.Т.построил кирпичена къща, в която живял със
семейството си, както и стопанска постройка, в която отглеждал животни и
съхранявал храна за животните. Това владение продължило повече от 20 години
явно, спокойно и непрекъснато, в резултат на което същият станал собственик на
поземления имот и на постройките в него.
Ищците твърдят още, че с
писмен договор, сключен на 05.10.1982г., техният пряк наследодател А.А.Д.,
починал на 16.12.2008г. /баща на първите двама и съпруг на третия ищец/ закупил
съседното дворно място с площ около 1300 кв.м., съставляващо имот с пл. №145 по
кадастралния план на с.С. от 1951г., при съседи: от юг – Спас Кръстев Чолов, от
изток – имот пл. №146 на А.Д. Танов, от север – имот пл. №144 на Стоян Георгиев
Муставски. Към него прекият наследодател на ищците присъединил съдения имота с
пл. №146 на своя баща А.Д. Т.с негово съгласие, като премахнал оградата между
тях и оградил двата имота като едно дворно място. В това дворно място изградил
кладенец, разположен на старата граница между имотите, и започнал изграждането на двуетажна жилищна
сграда с площ около 120 кв.м., както и на две леки стопански постройки. До
построяването на къщата през 1988г. тримата ищци и техният пряк наследодател А.А.Д.
продължили да живеят в старата кирпичена къща на общия наследодател А.Д. Танов.
След като се преместили да живеят в новата къща ищците и прекият им
наследодател продължили да ползват и останалите постройки в дворното място,
което ищците правят и до сега. Така установеното владение на прекия
наследодател продължило повече от 20 години явно, спокойно и непрекъснато, в
резултат на което същият станал собственик на дворното място и на постройките в
него.
Ищците
поддържат, че този имот е единственото им жилище и винаги е служил за
задоволяването на жилищните и стопанските нужди на тях и на техните
наследодатели. Декларирали са го като собствен и заплащат дължимия местен данък
за него. Поддържат, че същият никога не е включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други
земеделски организации. Бил урегулиран с плана от 1951г., като северната част
от него била включена в парцели за жилищно строителство, а южната - в парцел за
обществена кухня. Тази дворищна регулация не била приложена, а имотът бил
изключен от регулацията по силата на ПМС №216/1961г. с цел увеличаване фонда на
земеделската земя. Останал извън регулация и по действащия регулационен план на
селото от 1992г., но никога не е имал земеделски характер, не е представлявал
земеделска земя и не е заявяван за възстановяване по реда на чл.11 ЗСПЗЗ.
Ищците твърдят, че
притежаваното от тях дворно място не е нанесено правилно в действащата
кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-122/30.06.2017г. на ИД на АГКК –
София, тъй като северната му част попада в имот с идентификатор 65468.135.61 с
площ 1852кв.м., а една част с площ 1440 кв.м. попада в имот с идентификатор
65468.135.59, целият с площ 2189 кв.м., които са записана в кадастралния
регистър като земя от държавния поземлен фонд.
При тези твърдения искат от
съда да установи правото им на собственост по отношение на ответника върху
неправилно заснетата реална част от дворното място. Претендират и присъждането на съдебни
разноски.
Ответника държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, счита иска за
недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване.
По същество оспорва иска
при твърдение, че спорната реална част има характера на земеделска земя, която
е застроена и върху нея са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване
на собствеността по реда на чл.10 ЗСПЗЗ. Затова на основание чл.10б, ал.5 и
чл.24 ЗСПЗЗ същата е останала държавна собственост, без значение дали е била
включена в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства.
На следващо място поддържа,
че държавната собственост е възникнала при условията на чл.53 ППЗОЗЗ, тъй като
строителството е извършено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, без земята да е
отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред.
Оспорва в полза на ищците
и техните наследодатели да е настъпила придобивна давност, тъй като давностният
срок е 20-годишен, започнал е да тече при действието на чл.34 от Закона за
давността (обн., ДВ, бр. 23 от 30.01.1898 г. - отм.
бр.
92 от 16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г.), който намира приложение и след
неговата отмяна на основание §4 от Преходните правила на ЗС, бил е спрян от
действието на чл.86 ЗС (ДВ, бр. 92 от
1951 г.) до 1996г., а след това от разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ (ДВ, бр.
88 от 1998 г.) и все още не е изтекъл.
Твърди, че спорната част от
процесните имоти попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, тъй като представлява
земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, била е включена в държавния поземлен
фонд по реда на чл.26, ал.2 ЗТСУ (в редакцията от ДВ, бр. 29 от 1973 г., отм.) и е подлежала на
реституция по реда на чл.10 ЗСПЗЗ.
Относно тежестта на
доказване:
За основателността на иска
ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване началния
момент и обстоятелствата, при които е установено владението върху процесната реална
част от дворното място, начина, по който това владение е противопоставено на
собственика /освен ако това е било обективно невъзможно/ и конкретните действия,
посредством които те и техните наследодатели са упражнявали същото, както и
неговата продължителност. Ако докажат, че са владели в различни
времена, предполага се, че са владели и в промеждутъка, ако ответникът не
установи противното – чл.83 ЗС.
В тежест на ответника е да докаже наличието на
смущаващи владението действия или такива, който са довели до неговото
прекъсване или спиране, или че ищците и техните наследодатели са били държатели
на вещта /напр. установили са фактическата си власт на облигационно основание/
или са я владели за другиго – чл.69 ЗС, както и че е владяна земеделска земя, по
отношение на която института да придобивната давност е неприложим.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: