Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Добрич, 19.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в
публично съдебно заседание
проведено на петнадесети юни, две хиляди и дваадесета
година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар
КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1154/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази
следното :
Съдът е сезиран с искова молба
от „***, седалище и адрес на управление: гр***,
подадена чрез пълномощник адв.В.Г., с която срещу И.А.Й. ЕГН: **********,***, е предявен иск съдът да установи в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца
вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 4572/2018 г. по
описа на Районен съд - Добрич, както
следва:
-601,87 лв.
(шестстотин и един лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща общ сбор
на дължимите суми, съгласно фактура № **/01.07.2016
г., фактура № **/01.08.2016 г. и фактура № **/01.09.2016
г., или:
-5,61
лв. - дължима сума за такси и ползвани услуги по Договор за мобилни
услуги № ********* от 25.10.2013 г., изм. с Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ** от
29.08.2015 г., след извършено приспадане на надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период в размер на 26,06 лв. по фактура № ***/01.07.2016
г. и възстановена иа ответника сума от 13,82 лв. по фактура № ***/01.09.2016
г.;
-596,26
лв. - дължима сума за лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.08.2015 г.
Претендира се законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се
навеждат твърдения, че между И.А.Й. и „***“ ЕАД (е предишно наименование „***)
са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
- Договор за мобилни услуги № *** от
25.10.2013 г. Съгласно
договора за мобилни услути на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат *** 101;
-
Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ** и Договор за лизинг от
29.08.2015 г. Съгласно допълнителното споразумение за
мобилен номер ** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен
телефонен апарат ***. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 979,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 42,59 лв. е вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Към
периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от И.Й. мобилен
номер и мобилно устройство на лизинг се прилагат следните условия:
1.
за
мобилен номер ** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № *** от 25.10.2013 г., изм. с Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 29.08.2015 г.;
2.
за
мобилно устройство *** - условията,
договорени в Договор за лизинг от 29.08.2015 г.
Ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2016 г. -
м. септември 2016 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и
клиента. Фактура № ***/01.07.2016
г. включва
следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер *** -
месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за доп. пакет SMS/MMS в мрежата на *** 1,25 лв., които са в
краен размер на 17,91 лв. без вкл. ДДС -
21,49 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство *** в размер на 42,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 64,08 лв.,
като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период 26,06 лв., претендиралата сума по фактурата е 38,02 лв.
Фактура № ***
г. е включва следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 16,66 лв.,
такса за доп. пакет SMS/MMS в мрежата на *** 1,25 лв., такса за спиране на номер
0,75 лв., както и ползвани услуги 1,34 лв. (други услуги (*** които са в краен размер на 20,00 лв. без вкл. ДДС - 24,00 лв. е вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ** ** в размер на 42,59 лв.
с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 66,59 лв.
След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен
между „**“ ЕАД и И.А.Й. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя
е издадена фактура № ***/01.09.2016 г, за отчетния период 01.08.2016 - 31.08.2016 г., която
включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ***
- месечна абонаментна такса (-10,75) лв., такса за доп. пакет SMS/MMS в мрежата на *** (-0,81) лв., както и
ползвани услуги 0,04 лв. (разговори към „Грижа за клиента“), които са в краен размер на (-11,52) лв. без вкл. ДДС - (-13,82)
лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Във фактурата е
начислена и неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ *** от 25.10.2013 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *** от 29.08.2015 г., при условията на който е
ползван процесния номер ***, в размер на 213,25 лв., в съответствие с
договореното между страните. Начислен е и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство *** в общ
размер на 511,08 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на дванадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Сочи се, че сумата от 213,25 лв., представляваща задължение за неустойка
за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, не е била предмет
на частното гражданско дело и не се претендира в настоящото производство.
Предвид това общата сума, начислена във фактурата, е 710,51 лв., а претендираната сума по фактурата е 511,08 лв.
Изискуемостта на вземанията на „** по всяка от фактурите настъпвала
петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, „*** успешно провел
заповедно производство по частно гражданско дело № 4572/2018 г. и се снабдил
със заповед за изпълнение. С възражение длъжникът оспорил вземането по
заповедта.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, с който признава заявените претенции. Моли съдът да разсрочи задължението към ищеца.
В становище ищецът настоява съдът да се произнесе в условията на чл.237 от ГПК. Не възразява срещу разсрочване на задължението.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, положителен установителен, за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена в т.н. заповедно производство и на осн.чл.410 от ГПК заповед за изпълнение. Против последната обаче е депозирано възражение- от ответника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали ищеца -цесеонер в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника,
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна
на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря
на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на
правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на
иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за
това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е
достатъчно да посочи, че постановява
решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът е направил изрично изявление за признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
На основание чл.78 ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25лв. тъй като с поведението си ответника е дал повод за завеждането на иска, както и 360лв. адвокатско възнаграждение, за чието плащане са представени доказателства.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски в заповедното производство в размер на 25лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Искането на ответника за разсрочване на изпълнението на задължението се явява основателно, тъй като съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението, съдът може да разсрочи изпълнението с оглед на имотното състояние на страната или други обстоятелства. В становище ищцовата страна не оспорва особеното искане на ответника за разсрочване на дълга.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА,
ЧЕ И.А.Й. ЕГН: **********,***, дължи на „***,
седалище и адрес на управление: ***, вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № 4572/2018 г. по описа на Районен
съд - Добрич, както следва:
-601,87
лв. (шестстотин и един лева и осемдесет и седем стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ***/01.07.2016
г., фактура № ***/01.08.2016 г. и фактура № ***/01.09.2016
г., или:
-5,61
лв. - дължима сума за такси и ползвани услуги по Договор за мобилни
услуги № ** от 25.10.2013 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ** от
29.08.2015 г., след извършено приспадане на надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период в размер на 26,06 лв. по фактура № **/01.07.2016
г. и възстановена иа ответника сума от 13,82 лв. по фактура № **/01.09.2016
г.;
-596,26
лв. - дължима сума за лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.08.2015
г.
ОСЪЖДА И.А.Й. ЕГН: ********** *** да ЗАПЛАТИ НА „***, седалище и адрес на управление: *** сторените разноски в установителното производство в размер на 25лв. държавна такса и 360лева адвокатско възнаграждение и сторените разноски в заповедното производство в размер на 25лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
РАЗСРОЧВА задължението на И.А.Й. ЕГН: ********** *** като всяка от присъдените с това решение суми бъде изплащана на 13 равни месечни вноски, с падеж на първата вноска един месец от датата на влизане в сила на настоящето решение, заедно със законната лихва за забава върху неплатената част от задълженията, дължима от влизане в сила на решението до окончателното им погасяване.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................