Решение по КНАХД №565/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В. С. Д., подадена чрез пълномощник, против Решение № 19 от 11.07.2025 г., постановено по АНД № 4/2025 г. по описа на Районен съд – Котел, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0287-002425 от 10.12.2024 г. на Началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Котел е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва се, че: не е извършено административно нарушение от жалбоподателя; липсват съставомерните признаци от формална страна и умисъл от субективна страна; жалбоподателят не отрича, че колата се е плъзнала при тръгването, но това е поради техническа неизправност и хлъзгавия път от времето; не е правил обратен завой или демонстрации, нито е форсирал колата, за да й въздейства умишлено. Счита, че необективно и бланкетно са изразени мотивите на решението и не става ясно съдът как е изследвал субективния елемент в случая; не се разбира защо съдът не кредитира показанията на свидетелите С. и Б., след като те са п. о., и техните показания относно управлението, начина и механизма на извършване на маневрата, кореспондират с показанията на свидетеля Д.. Заявява, че: съдържанието на акта и на наказателното постановление не разкриват конкретно движение и маневри на управлявания от жалбоподателя лек автомобил; АУАН и НП съдържат бланкетно твърдение, че умишлено приплъзва гуми, управлявайки собствения си лек автомобил, с което реално не може да контролира автомобила и е възпроизведен текстът на разпоредбата на ЗДвП; АУАН не съдържа изискваното съдържание на акта по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - В. С. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа касационната жалба. Посочва, че: жалбоподателят не е извършил нарушението, за което му се вменява вина; не е въртял гуми, не е имало пушек или дим, както при дрифтирането, нито е имало висока скорост, нито е имало дълъг участък или път, по който да дрифтира, каквито са характерните белези за дрифтинга и въртене на гуми. Счита, че неправилно Районният съд не е ценил показанията на част от свидетелите - защото те били п. на жалбоподателя, въпреки че същите посочват, че автомобилът е имал повреда в ABS системата и тракшън контролите. АУАН и НП са непълни и неясни, не е посочена посоката на движение, описано е много общо казано и абстрактно, поради което счита, че АУАН е съставен при неизяснени обстоятелства и факти, и наказателното постановление следва да бъде отменено. Моли съда да отмени обжалваното решение и НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба - Началник РУ в ОД на МВР – Сливен, РУ – Котел, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представено писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения, че: пред първата инстанция е установено и доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност с правилно определяне на санкцията; нарушителят не е отрекъл авторството на деянието; няма възражения срещу АУАН; водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – превоз на хора и товари. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. В случай, че насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Окръжна прокуратура - Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 29.11.2024 г. в 22:20 ч. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], В. С. Д., управлявайки с. си лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е-320 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], умишлено преплъзва гуми, с което реално не може да контролира автомобила и създава опасност за другите участници в движението, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение. На водача на автомобила е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 0699231/ 29.11.2024 г., като актосъставителят е приел, че е нарушен чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено процесното НП.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка, като е приел, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Формирал е извод, че жалбоподателят е извършил виновно административното нарушение, за което е санкциониран с процесното НП. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства, мотивирайки се кои от тях кредитира и кои не. Приел е, че нарушението не следва да се квалифицира като маловажен случай. При тези мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е-320 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] в центъра на [населено място], на кръстовището на [улица]с [улица], преплъзвайки гуми, с което реално не може да контролира автомобила и създава опасност за другите участници в движението, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. С посочената разпоредба императивно е въведена забрана за водач на моторно превозно да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Неизпълнението на посочената норма е скрепено със санкция, като съгласно чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева.

Видно от събраните в производството пред Районния съд доказателства, жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и в НП МПС по начин, който не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. Неоснователно е възражението, че съдържанието на акта и на НП не разкрива конкретно движение и маневри на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, тъй като в АУАН и в НП е описано как е осъществено нарушението – чрез преплъзване на гуми, довело до невъзможност водачът да контролира управлявания от него автомобил.

По делото пред Районния съд са разпитани свидетелите В. Б. - а. и Д. Д. - с. по АУАН (о.), чиито показания са достатъчно подробни и кореспондиращи с описаното в акта и в НП. Действително а. е посочил, че водачът е направил обратен завой, докато останалите свидетели твърдят, че е предприел ляв завой, което съдът не приема за съществено противоречие, доколкото и при маневра обратен завой, посоката на движение на автомобила е наляво. Посоченото не може да постави под съмнение н. в. на св. Б. и св. Д. за извършено преплъзване на управляваното от В. Д. МПС, още повече, че и разпитаните по почин на жалбоподателя свидетели са го възприели. Спорен е въпросът за причината и обстоятелствата довели до това преплъзване на автомобила. В касационната жалба са изложени възражения за наличие на повреда на управлявания от жалбоподателя автомобил, мокра настилка, скреж. Доказателства за наличие на което и да е от тези обстоятелства не са представени нито в хода на административнонаказателното производство, нито пред Районния съд, нито пред настоящата инстанция.

По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на АУАН представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това, тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е и изрично посочено в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. До извод в противоположен смисъл не водят и показанията на св. Д. и св. С., разпитани по почин на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Същите не са били в управлявания от жалбоподателя автомобил и информацията за повреда са получили от жалбоподателя. Няма данни някои от двамата да е възприел светещ индикатор за повреда или по какъвто и да е начин от първо лице наличие на такава. Районният съд мотивирано е посочил кои доказателства кредитира, обсъждайки същите, поради което възраженията на касационния жалбоподател се преценяват като неоснователни.

Както в АУАН, така и НП словесното описание на нарушението е подробно, точно и ясно, като е посочена съответната правна квалификация в числов вид. Не е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както се твърди в жалбата. Следва да се отчете и основната цел на вменените със Закона за движението по пътищата задължения за водачите на МПС, и на установените правила за поведение, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Наложеното с НП кумулативно наказание съответства на предвидения със санкционната норма фиксиран размер.

Въз основа на установените правнорелевантни факти и при правилно приложение на материалния закон, Районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи. Решението на Районния съд е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 11.07.2025 г., постановено по АНД № 4/2025 г. по описа на Районен съд – Котел.

Решението е окончателно.