№ 3548
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110206228 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-4332-034077/18.03.2024 г., издадено
от Началник Група към ОПП – СДВР, на Д. К. С., ЕГН **********, са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че
на 08.08.2023 г., около 15:10 часа, в с. Лозен по ул.“Съединение“, с посока на
движение от ул. "Георги Бенковски" към бул. "Дивано", управлява лек
автомобил марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ, собственост на „Е.С.“ ООД,
БУЛСТАТ ХХХХ, като при извършена проверка на кръстовището с ул.“Иван
Пешев“ е установено, че водачът управлява МПС с разрешение за временно
движение № ********* от 11.05.2023 г. до 10.06.2023 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се
поддържа, че процесният автомобил е имал поставени табели с временни
регистрационни номера на съответното място, а за жалбоподателя, който е
управлявал автомобила – собственост на трето лице, не е съществувало
задължение да знае за какъв срок са валидни издадените регистрационни
1
табели, поради което и нарушението е несъставомерно от субективна страна.
На следващо място се сочи, че чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съдържа две хипотези,
обективирани в две изисквания, на които трябва да отговарят автомобилите,
движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване – да са
регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, като се счита, че в конкретния случай не е
посочено ясно кое от двете предложения на цитираната алинея е нарушил
жалбоподателят, с което е нарушено правото му на защита. Акцентира се, че
не е налице съответствие досежно словесното и текстовото описание на
нарушението в НП, което води до неяснота на формулираното нарушение и
правното основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Оспорва се материалната компетентност на
актосъставителя и на издателя на атакуваното наказателно постановление.
Излагат се доводи за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят Д. К. С., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.Ц. – с доказателства за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за което
се представя списък.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото
писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с
доказателства за надлежно учредена представителна власт, се поддържа
становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и
се моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение
за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от
насрещната страна.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
2
Жалбата на Д. К. С. срещу Наказателно постановление № 23-4332-
034077/18.03.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 08.08.2023 г., около 15:10 часа, в с. Лозен по ул.“Съединение“, с
посока на движение от ул. "Георги Бенковски" към бул. "Дивано", Д. К. С.
управлявал лек автомобил марка "ХХХХХ" с поставени временни табели с
рег. № ХХХХ, които били с изтекъл срок на валидност. По същото време и на
същото място на кръстовището с ул.“Иван Пешев“, Д. С. бил спрян с
управлявания от него автомобил за проверка от полицейски служители на
ОПП – СДВР. Последните установили, че Д. К. С. управлява автомобила с
разрешение за временно движение № ********* от 11.05.2023 г. до 10.06.2023
г.
За констатираното нарушение Д.А.А. – младши автоконтрольор при ОПП
– СДВР, съставил срещу Д. К. С. АУАН № 942153/08.08.2023 г. за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
С постановление от 23.02.2024 г. на прокурор от СРП бил постановен
отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 48736/2023 г. по
описа на СРП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, като
материалите по същото били изпратени на началника на ОПП-СДВР за
преценка основанията за ангажиране административнонаказателната
отговорност на водача.
Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр.
пр. № 48736/2023 г. по описа на СРП било издадено атакуваното наказателно
постановление № 23-4332-034077/18.03.2024 г., издадено от Началник Група
към ОПП – СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП на Д. К. С. били наложени административни наказания "глоба"
3
в размер на 200,00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца.
НП било връчено лично на Д. К. С. на 03.04.2024 г., който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния лек
автомобил; постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 48736/2023 г. по
описа на СРП, справка картон на водача, Заповед № 513з-4535/31.05.2022 г. на
директора на СДВР, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – т. 3.10 от Заповед № 8121з-13140/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, респективно и възраженията в противоположния аспект
не могат да бъдат споделени. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване
на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като
съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради
което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН,
доколкото с постановление от 23.02.2024 г. СРП е постановила отказ за
образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП-
СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране
административнонаказателната отговорност на Д. К. С.. Посочената
4
разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да
се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по
делото доказателства се установява, че не е образувано наказателно
производство и санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде
направено от административно наказващия орган със съставяне на АУАН.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал
качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на
което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при
прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено
административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.
При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като
от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага
наказание за административно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и
като основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение към АУАН са въведени точно определени
изисквания на закона, а именно – да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното
обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно
още в началния етап на административнонаказателното производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало
възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава
срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество, не може да се приложи
5
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което
се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от
прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на
неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В
обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да
се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на
АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който
се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН серия GA № 942153
от 08.08.2023 г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно,
описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в
прокурорското постановление и с описаното в НП, съответства на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника срещу
подпис, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се
приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се
осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Д. К. С. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
6
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че
на 08.08.2023 г., а именно – моментът на управление от страна на въззиника С.
на процесния автомобил марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ, собственост на
„Е.С.“ ООД, БУЛСТАТ ХХХХ, последният е бил с изтекло разрешение за
временно движение. Съгласно нормата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № I-45 от 24.03.2000
г.), транзитни табели с регистрационен номер се издават в случаите на
придвижване на нерегистрирани превозни средства в страната. Съгласно чл.
29, ал. 1 от същия нормативен акт за всеки комплект транзитни табели с
регистрационен номер ОПП-СДВР издава разрешение за временно движение.
В настоящия случай за издадените на процесния лек автомобил "ХХХХХ"
транзитни табели с регистрационен номер № ХХХХ е издадено разрешение за
временно движение със срок на валидност на временните табели с
регистрационен номер ХХХХ от 11.05.2023 г. до 10.06.2023 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. след изтичане
срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се
използват. Тоест, след изтичане на срока им превозното средство е без
регистрационни табели, освен ако не се издадат постоянни такива или нови
транзитни табели по реда на чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Предвид обстоятелството, че срокът на издадените транзитни табели с
регистрационен номер ХХХХ е изтекъл на 10.06.2023 г., то към 08.08.2023 г.
Д. К. С. е управлявал МПС, което не е регистрирано по предвидения в закона
ред. С оглед на това, последният е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по
надлежния ред (в този смисъл Решение № 6235 от 10.11.2020 г. по адм. дело №
8428/2020 г. по описа на АССГ, XXII-ри касационен състав).
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че въззивникът Д. К.
С. не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение. В тази връзка следва да бъде посочено, че от
7
съществено значение в случая за приложението на този текст от закона е
обстоятелството, че задължението за регистрация на МПС е на неговия
собственик, каквото качество в случая административнонаказаното лице няма
и това безспорно е установено по делото, видно от приложената справка за
собственост на процесното МПС. В конкретния случай МПС-то е било с
поставени табели на определените за това места, като задължението за
регистрация е имал собственикът на автомобила, който е различен от
жалбоподателя. Видно от приобщената като писмено доказателство по делото
справка от АИС КАТ за лек автомобил марка "ХХХХХ" с рег. № ХХХХ,
собственик на управлявания от жалбоподателя автомобил е трето лице –
„Е.С.“ ООД, БУЛСТАТ ХХХХ, с управител А.Ж.З.. Както в ЗДвП, така и в
Наредба № 1-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, с която
се определят реда и условията за регистрация, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, собственост на
български физически и юридически лица, е налице разпоредба - чл. 27, ал. 4,
даваща възможност да се продължи срокът на временните регистрационни
табели по искане на собственика на автомобила. Следователно за въззивника,
който е управлявал автомобил, собственост на трето лице, не е съществувало
задължение да знае за какъв срок са валидни издадените регистрационни
табели, нито да поиска да бъде продължен срокът на временните
регистрационни табели по реда на чл. 14 - 17 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000
година, ако са с изтекъл срок на валидност. След като за жалбоподателя не е
съществувало задължение да знае за какъв срок са валидни поставените
табели, нито е имал задължение да регистрира автомобила, респективно
пререгистрира по съответния ред, последният не е имал и умисъл да извърши
посоченото нарушение.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на административния орган. От страна на последния не са ангажирани
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно
– наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното
от него МПС е с изтекло разрешение за временно движение. Не е имало и
обективни признаци, от които деецът да си направи този извод, тъй като
автомобилът е бил с регистрационните си табели към датата на проверката.
8
Ето защо съдът счита, че нарушението, предмет на оспореното
наказателно постановление, не е осъществено от субективна страна. В случая
жалбоподателят Д. К. С. не се явява нито собственик, нито постоянен
ползвател на автомобила, респективно и не е лице, което следва да е запознато
по презумпция със срока на разрешение за временно движение.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за
възлагане на разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата
препраща към реда, установен в чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е
разрешен благоприятно за въззивника, доколкото се отменя издаденото
наказателно постановление. Въззивникът е представляван от упълномощен
адвокат в производството, поради което и с оглед опреД.е дължимия размер на
разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, препращаща към чл. 143, ал.1 от АПК, съобразно която при отмяна на
издадения акт подателят на жалбата има право да получи разноските, сторени
във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от
представените по делото договор за правна защита и съдействие и
пълномощно - на адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от
800,00 лева за процесуално представителство в настоящото производство.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна съдът намира за основателно, тъй като последното не е съобразено
нито с фактическата и правна сложност на делото, нито с минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при материален интерес до 1000 лева –
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400,00 лева, именно
който следва да бъде присъден на въззивника, като за горницата над този
размер до пълно претендирания такъв от 800,00 лева възнаграждението е
прекомерно и искането на присъждането му следва да бъде оставено без
уважение.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-034077/18.03.2024 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 53
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Д. К. С. са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 200,00 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д. К.
С., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
ул.“ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ разноски в размер на 400,00
(четиристотин) лева, представляващи възнаграждение за представлявалия го в
производството адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10