Р Е Ш Е Н И Е
№ 260038 / 31.8.2020г.
гр. П., 31.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на трети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 946 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Л.М., срещу Д.А.Д., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 582.85 лева, представляваща стойността на доставена и потребена,
но незаплатена електрическа енергия за имот с адрес – с. Д., община П., ул. ***–
обект с клиентски номер ***, от които главница в размер на 450.84 лева за
периода от 13.07.2016 г. до 10.10.2016 г. вкл – по фактура №
**********/19.12.2016 г., и 132.01 лева – лихва за периода от 03.01.2017 г. до
06.12.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на чл. 98а от Закона за енергетиката и приети от държавен
орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР
и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването
на потребителя към електроснабдителната мрежа и откриването на партида с клиентски
номер. В тази връзка не се налагало сключване на нарочен договор с потребителя.
В качеството
си на потребители на електроенергия клиентите били задължени да заплащат
стойността на същата в предвидения в закона и ОУ срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с
обстоятелството, че дължи погасяване на формираното към „ЧЕЗ Електро България“
АД парично задължение за изразходвано количество електроенергия. За ползването на
услугите на посочения адрес била създадена отделна партида – клиентски № *** в
счетоводните регистри на доставчика с титуляр –ответникът.
На следващо
място се посочва, че в съответствие с чл. 44, ал. 1 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с прокотол № 147
от 14.10.2013 г. на 10.10.2016 г. служители на отдел „Нетехнически загуби” към
ищцовото дружество са извършили техническа проверка на адреса на ответника – с.
Д., община П., ул. ***. В момента на проверката бил съставен констативен
протокол № ***г. в присъствието на независими свидетели, поради отсъствието на
потребителя. Уточнява се, че за електоснабдения обект не била извършвана
проверка по чл. 44 от ПИКЕЕ за период от 90 дни преди 10.10.2016 г., доколкото
при ежемесечното отчитане не се изпращал специализиран екип за проверка на измервателното
устройство.
Поддържа се,
че при така извършената проверка на 10.10.2016 г. било установено неправомерно
въздействие върху техническото измервателно средство в имота на ответника
/липсващи и нарушени пломби и стикери на устройството/. В тази връзка при
проверката повреденият електромер бил демонтиран, надлежно опакован и изпратен
за метрологична експертиза, а на негово място бил поставен нов. Ответникът бил
уведомен за извършената проверка като му било изпратено писмо уведомление с
приложен към него констативният протокол, които документи били получени лично
от потребителя на 23.10.2016 г.
На следващо
място ищцовото дружество твърди, че при извършената на електромера проверка
било установено, че повредените по същия водели до пълна невъзможност устройството
да отчита измервания. Последното отчитало със 100% грешка т.е. изобщо не
отчитало преминаващата през него елекрическа енергия. В тази връзка бил
съставен констативен протокол от 08.12.2016 г., който бил изпратен на ответника
и получен от лицето Р. Х.на 03.01.2017 г.
Въз основа
на констативния протокол от 10.10.2016 г.
и в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” вр. с чл. 47, ал. 5 от
ПИКЕЕ била преизчислена сметката за доставена, но незаплатена електрическа
енергия в имота на ответника за периода от 13.07.2016 г. до 10.10.2016 г. /90
дни/ и било изготвено предложение за корекция на сметка от 19.12.2016 г.
Ищцовото
дружество посочва, че нарочно уведомително писмо заедно с процесната фактура
били изпратени на ответника, който получил документите лично – на 03.01.2017 г.
В тази връзка се уточнява, че с фактура № **********/19.12.2016 г. на ответника
била начислена сумата от 450.84 лева, която не била платена. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата
молба са представени: лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия от
29.11.2006 г., общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД, сертификат от в-к. Телеграф за публикувани общи
условия на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД, копие от в-к. СъП. от 26.11.2007 г.,
копие от в-к. Новинар от 01.05.2010 г., фактура № **********/19.12.2016 г.,
констативен протокол № ***г., констативен протокол за метрологична експертиза
на средство за измерване № ***г., предложение за корекция на сметка от
19.12.2016 г., уведомително писмо № ***г. до Д.Д.,
обратна разписка за изпратени документи – уведомително писмо + констативен
протокол, получени от Д.Д. лично, уведомително писмо ***. до Д.Д., обратна
разписка за изпратени документи – уведомително писмо + констативен протокол
БИМ, получени от Р. Х., уведомително писмо изх. № ***г. до Д.Д. и обратна разписка
за изпратени документи, получени от Д.Д. лично.
В хода на
производството по делото са представени: заявление за проджаба на електрическа
енергия за битови нужди от Д.Д. от 12.07.2016 г., декларация за получено
съгласие на съсобствениците от 12.07.2016 г. от Д.Д..
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
исковите претенции се оспорват като неоснователни.
На първо
място се прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми като
се твърди, че спрямо същите била приложима кратката тригодишна давност по чл.
111, ал.1, б. „в” от ЗЗД. На следващо място се оспорва качеството потребител на
електрическа енергия на ответника. В тази връзка се твърди, че същият не е бил
в облигационни отношения с ищцовото дружество през процесния период, доколкото
не бил собственик на елекроснабдения имот нито титуляр на вещни права относно
същия. Оспорват се и представените по делото счетоводни документи, доколкото се
твърди, че същите били частни документи и не можели да доказват права. В тази
връзка се поддържа, че претендираните суми за главница и лихви не били правилно
изчислени. Липсвали и доказателства за изправността на уреда за техническо
измерване. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 22.06.2020 г., съдът е приел окончателен доклад по
делото, в който е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответникът е получил уведомление от 11.10.2016 г., писмо от
15.12.2016 г. и писмо от 20.12.2016 г., ведно с приложени към тях съответно
констативен протокол от 10.10.2016 г., констативен протокол от 08.12.2016 г. и
предложение за корекция на сметка от 19.12.2016 г., срещу което
страните, присъстващи в съдебно заседание не са възразили.
По делото е
изслушана съдебно техническа експертиза, разпитан е и свидетел на ищеца –
лицето Б. Х.Б..
В съдебно
заседание, проведено на 03.08.2020 г. процесуалният представител на ищеца счита
исковете за доказани и изразява становище за тяхното уважаване.
Ответникът
не се явява в съдебното заседание, проведено на 03.08.2020 г. Изразява писмено
становище за отхвърляне на предявените искове. Оспорва писмено изготвената
експертиза като счита, че вещото лице е работило по документи, които не са
налични по делото, което било недопустимо. Счита възможността на ищеца за
представяне на доказателства за преклудирана.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5846/17.12.2019
г. по ч.гр.д. № 8221/2019 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника
лично.
По делото е представено копие от общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД /ОУ/ като няма спор, че същите са действащи към процесния период.
В тази връзка от представени копия от в-к. СъП. и в-к. Новинар, както и от
удостоверение от в-к. Телеграф се установява, че общите условия са надлежно
публикувани в поне един централен и един местен ежедневник.
По делото е представена лицензия, от която се
установява, че ищецът има право да осъществява обществено снабдяване с
електрическа енергия до 2039 г.
От представен по делото констативен протокол № ***г.
се установява, че на 10.10.2016 г. лицата И.Н.И.и Б. Х.Б. са извършили проверка
на клиентски номер *** с аб. № ***– потребител Д.А.Д.. Проверката е извършена
на обект с адрес. с. Д., общ. П., ул. ***– къща, в присъствието на свидетели: С.М.Х.и
К.Ц.З.– от федерация на потребителите. В протокола е описано средството за
техническо измерване /СТИ/,/електромер/, разположено извън границите на имота,
като са посочени: тип на СТИ и фабричен номер, номера и видове пломби, като са
посочени нарушените пломби и положение на тарифното реле. Посочени са също
време на проверката, номер на тарифния превключвател извън електромера, уред за
измерване на товара – амперклещи с фабричен номер. Отразено е че индикатора на
електромера не мига. В протокола е описано, че при направената проверка се
установява: липса на пломба на щита на таблото, пломбата на капачката на
клеменния блок на електромера е нарушена, холограмния стикер и държавните
пломби са нарушени, при натоварване с външен товар диодът за натоварване не
мига. В протокола е посочено, че повреденото СТИ е демонтирано – като са
посочени съответните фабрични номера и часа на демонтажа, като е заменено с нов
уред – който също е описан подробно като тип и фабрични номера. Доколкото
потребителят не е открит протоколът е подписан от лицата, извършили проверката
и от двамата свидетели. Сваленият уред съгласно протокола е поставен надлежно в
безшевен чувал и изпратен за метрологична проверка.
На следващо място от констативен протокол № ***г. на
Български институт по метрология /БИМ/ се установява, че уред, свален от адрес:
с. Д., общ. П., ул. ***с абонат Д.Д., е с отстъствие на механични дефекти на
кутията, на клемите, на клеменния блок на електромера и налични обозначения на
табелката на електромера. Въпреки това е налице унищожена пломба – със следи от
повторно стискане, и унищожени допълнителни стикери. При направената проверка е
установено, че стетодиодът не свети и не мига като не могат да бъдат извършвани
измервания. В тази връзка е направен извод, че електромерът не съответства на
нормативните изисквания. Между протокола на БИМ и протокола за демонтаж е
налице съответствие като съвпадат и съответните фабрични номера на уреда.
С оглед направената проверка е изготвено приложение за
корекция на сметка от 19.12.2016 г. – в показанията на дневна тарифа за периода
от 13.07.2016 г. до 10.10.2016 г. – със стойност от 3168 kWh.
По делото са представени уведомителни писма до
ответника – 1/ за извършената проверка /писмо от 11.10.2016 г./ и съставянето
на констативен протокол № ***г., както и относно предстоящата метрологична
проверка, 2/ за извършената метрологична проверка /писмо от 15.12.2016 г./ и
предстоящата корекция на сметка, 3/ за извършената корекция на сметка /писмо от
20.12.2016 г./. По делото липсва спор / а и от представените обратни разписки
се установява/, че ответникът е получил уведомление от 11.10.2016 г., писмо от
15.12.2016 г. и писмо от 20.12.2016 г., ведно с приложени към тях съответно
констативен протокол от 10.10.2016 г., констативен протокол на БИМ от
08.12.2016 г. и предложение за корекция на сметка от 19.12.2016 г.
Изготвена е фактура, приложена по делото, с № **********/19.12.2016
г., от която е видно, че на основание чл. 51 от ПИКЕЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергитиката на ответника е начислена сумата от 450.84 лева –
съгласно констативен протокол. Фактурата е със срок на плащане до 02.01.2017 г.
По делото е представено заявление за продажба на
електрическа енергия за битови нужди от 12.07.2016 г. Същото е подписано лично
от ответника Д.Д., което обстоятелство не е оспорено по делото. Съгласно
заявлението обектът, където следва да се доставя електрическата енергия е с
адрес: с. Д., общ. П., ул. ***. Основанието за ползване на имота е посочено от
заявителя Д. като „собственост” и е цитиран нотариален акт № ***г., том **
нот.д. № ***. Ответникът Д. е посочил и че е влязъл във владение на имота,
придобит въз основа на обективираното в нотариалния акт. В представената
декларация за получено съгласие на съсобствениците Д.Д. отново лично е посочил
себе си като собственик на имота в с. Д., общ. П., ул. ***.
По делото е
изготвена съдебно техническа експертиза от вещото лице К.. Съгласно
заключението по същата посоченото в КП № ***г. „Липсва пломба на щита па таблото.
Пломбата па капачката па клемен блок на електромера е нарушена. Холограмният
стикер и държавните пломби / фирмена и метрологична/ са нарушени. При
натоварване с външен товар от 8,1А диодът за натоварване не мига" и в
КП № 1317/08.12.2016г., на БИМ в „т.4.1 / на стр. 2 /, че фирмената пломба и
стикери са унищожени със следи от повторно стискане, а при подаване на
напрежение светодиодът не свети и не мига поради което измервания не могат да
бъдат направени. Отразено е в т.4.6 ,че електромерът отчита 100% грешка.” представлява несъответствие на метрологичните
и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с
нормираните нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната
система. Това състояние според експертизата не може да е производствен
дефект, а е външно целенасочено въздействие, постигнато чрез „унищожаване на
фирмената пломба и стикери, унищожени със следи от повторно стискане", което е довело според КП № ***г., на БИМ в т. 4.6 до 100% грешка при
измерване на преминаващата през СТИ електрическа енергия, т.е. консумираната електрическа енергията не се
отчита.
От своя страна преизчисляването
на консумираната електрическа енергия е извършено на база на максималния базов
ток на средството за търговско измерване при осем часов режим на ползване при
спазване на методиката от правилата за измерване за периода от 13.07.2016 г. до
10.10.2016 г., което е 90 дни преди проверката на 10.10.2016г., съгласно ПИКЕЕ.
Преизчисляването на сметката за периода от
13.07.2016 г. до 10.10.2016 г..
която е в размер на 450,84 лева
– представляваща главница за незаплатена електрическа енергия по фактура №
**********/19.12.2016 г. за обект с клиентски № *** и абонатен № ***на адрес с.
Д. общ. П. ул. „*** и 132,01 лева – представляваща законната лихва за забава за
период от 03.01.2017г. до 06.12.2019г.с включено ДДС, е извършена по действащите за периода цени на електрическа енергия,
утвърдени от КЕВР и по тарифи и зони валидни за потребителя съгласно решение на
КЕВР № Ц-19 от 30.06.2016 г. относно изменение на утвърдени от комисията за
енергийно и водно регулиране цени в сектор „Електроенергетика” и
„Топлоенергетика”. Видно от експертизата вещото лице е работило въз основа на
документите по делото, Закон за измерванията, ПИКЕЕ, Решение на КЕВР и Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството.
По делото е разпитан и свидетелят Б. Х.Б. – един от служителите на „ЧЕЗ
Разпределение” АД, съставил КП № ***г. Същият си спомня за
проверка в с. Д. през 2016 г. Относно процесния електромер си спомня, че същият
бил на стълб, извън имота, в табло. Свидетелят посочва, че нямало пломба на
щита на таблото и пломбите на уреда също били нарушени. От показанията на св. Б.се
установява, че електромерът бил натоварен с външен товар, но диодът не светел.
Свидетелят посочва, че са търсили абоната, но не са го открили. Уточнява, че
електромерът бил свален пред свидетели, поставен в безшевен чувал и изпратен за
проверка.
Посочените показания
съдът кредитира, доколкото същите съответстват на представените писмени
доказателства. Освен това при свидетеля не се установява да е заинтересован от
изхода на спора, доколкото не е и служител на ищеца. На последно място съдът
съобразява, че предвид изминалия период от време – почти 4 години, показанията
на свидетеля не биха могли да бъдат по-подробни.
Така установената фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 98а,
ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземането на ищеца към ответника за доставена електрическа
енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 5846/17.12.2019
г. по ч.гр.д. № 8221/2019 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като в срока
по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение срещу същата. Това е наложило даване
на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на електрическа енергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на електрическа енергия съответно и нейната
стойност. Ищецът следва да докаже и че извършил едностранна корекция в сметката
на ответника при стриктно спазване на действащите нормативни изисквания
съответно изискванията на неговите ОУ. Посочената доказателствена тежест е
указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и
че следва да представи доказателства за обстоятелствата, за които носи
доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на електрическа
енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството. В това отношение, облигационната връзка
между крайния снабдител и клиента на електроенергия възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството потребител на електроенергия. Последното
е определено в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ищеца, като съгласно тази
разпоредба потребител на електроенергия е всеки собственик респективно ползвател
на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа съгласно действащото
законодателство, който ползва електрическа енегрия за домакинството си.
Съгласно ал. 3, чл. 4 от ОУ правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да бъдат упражнявани и от друго лице,
при условие, че собственикът или титулярът на вещно правно на ползване върху
имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус, с нотариална заверка на подписите, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия. ОУ на ищеца в тази хипотеза предвиждат солидарна
отговорност между собственика/титуляра на вещното право на ползване и третото
лице. Следователно отношенията между потребителя и електроснабдителното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на електрическа енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ОУ на ищеца е видно, че потребител на
електрическа енергия е лицето, което получава такава и я използва за собствени
нужди в домакинството си като ползва електроснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в
негова полза вещно право на ползване върху имота. Съгласно общите условия
на ищеца дори собственикът/титулярът на вещно право на ползване върху имота да
е прехвърлил качеството си потребител на друго лице, то двамата носят солидарна
отговорност за задълженията пред крайния снабдител.
В
конкретния случай от представените по делото документи – заявление
за продажба на електрическа енергия за битови нужди от 12.07.2016 г. и декларация
от 12.07.2016 г. за получено съгласие на съсобствениците се установява с
достатъчна категоричност, че ответникът Д.А.Д. е бил собственик на процесния
имот през процесния период. Посочените два документа са подписани лично от
ответника, което обстоятелство не е оспорено по делото. Обектът, посочен в
документите, съвпада с процесния обект, а именно с. Д., общ. П., ул. ***. Освен
това ответникът Д. сам е посочил себе си като собственик на имота /и в двата
документа/, като не е посочил имотът да има и друг собственик. На последно
място ответникът е цитирал и документът, на който основава правото си на
собственост – нотариален акт № ***г., том XI, нот.д. № ***.
Доколкото в заявлението ответникът е посочил и че към подаването му е влязъл
във владение на имота по нотариалния акт, то съдът намира, че в случая не е
нужно да се представя копие от цитирания нотариален акт. Предвид и датата на
подаване на двата документа – 12.07.2016 г. т.е. непосредствено преди процесния
период, то и съдът счита, че същите съставляват достатъчно доказателство да се
приеме, че в периода от 13.07.2016 г. до 10.10.2016 г. страните са били в
облигационни отношения по повод продажбата на електрическа енергия в процесния
имот. В тази връзка и възраженията на ответника за липса на облигационно
отношение между страните следва да се приемат за неоснователни, още повече и че
същите не съдържат конкретно твърдение за промяна в собствеността или
вещноправния статут на имота.
На следващо
място ищецът следва да докаже, че е извършил законосъобразно едностранна
корекция в сметката за електроенергия на ответника. При преценка в тази връзка
релевантни са ОУ на ищцовото дружество и ПИКЕЕ /обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013
г./. Предвид датата на извършване на проверката – 10.10.2016 г., то следва да
се приеме, че същата е осъществена преди постановяването на Решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, в сила от 14.02.2017 г. В тази
връзка и доколкото решението на ВАС няма обратно действие, то посочените ПИКЕЕ
са действащо занокодателство към датата на проверката по настоящото дело –
10.10.2016 г., а и в хода на процедурата по едностранна корекция – завършила с
издаването на фактура № **********/19.12.2016 г., съответно получаването на
писмото от 20.12.2016 г. – получено на 03.01.2017 г. /лично от ответника/.
В настоящия
случай след анализ на представените по делото доказателства съдът намира, че
корекцията в сметката на ответника е извършена законосъобразно. В тази връзка
на първо място е съставен КП № ***г. Същият е изготвен
съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ – съдържа описание на СТИ /електромер/ - като са
посочени съответно тип на устройството и фабрични номера, описани пломбите и
установените нарушения. Действително потребителят не е открит при съставяне на
протокола, но същият е подписан от служителите извършили проверката и двама
свидетели от федерация на потребителите /които не са служители на оператора –
ал. 3/. В протокола е описано подробно какви са установените нарушения, как са
установени и как е извършена самата проверка /чрез външно натоварване с /8.1 А
– чрез амперклещи/, а също и замяната на уреда с изправен такъв. Удостоверено и
че сваленият уред е поставен в безшевен чувал със съответните обозначения. Така
опакован уредът е изпратен за проверка в БИМ. От БИМ също е изготвен
констативен протокол – за метрологична експертиза. Данните на уреда от
констативния протокол от 10.10.2016 г. и тези в протокола на БИМ от 08.12.2016
г. съвпадат. В протокола на БИМ е установено, че уредът отчита със 100 %
грешка, т.е. не отчита. Посочените констатации кореспондират със свидетелските
показания на св. Б.и се потвърждават от извършената съдебно техническа
експертиза. Само за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че относно
последната доводът на ответника, че вещото лице е работило по документи,
липсващи по делото, следва да се приеме за неоснователен. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че вещото лице е работило въз основа на двата
констативни протокола и предложението за корекция на сметка, които са налични
по делото, както и въз основа на ОУ. Останалите документи – Закон за
измерванията и ПИКЕЕ, представляват нормативни актове, които са публично
достъпни и ответникът е можел да се запознае с тях свободно, поради което не е
необходимо прилагането им по делото. Публично достъп са и решенията на КЕВР.
На следващо място по делото е обявено за безспорно, а и
категорично се установява от събраните доказателства, като липсват и всякакви
възражения на ответника в тази насока, че последният е получил: двата протокола
– КП № ***г. и
констативен протокол на БИМ № ***г., предложението за корекция на сметка от
19.12.2016 г. и съответните уведомителни писма – уведомително писмо № ***г.,
уведомително писмо ***. и уведомително писмо изх. № ***г. В тази връзка и съдът
приема, че ответникът е бил надлежно уведомен за извършената проверка,
направените констатации съответно предложената корекция.
Извършената
корекция също е осъществена законосъобразно – доколкото в случая е налице
хипотезата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. В тази връзка и корекцията е извършена
съгласно т. 1 от цитирания текст като съвпада и периодът от 90 дни, доколкото
няма данни и твърдения за предходна проверка в този диапазон. Съответният КП № ***г. също е подписан от изисканите по ПИКЕЕ и ОУ на дружеството лица,
доколкото се касае за повреди в самия уред, а не за въздействия върху мрежата
извън уреда, което да налата присъствие съответно подпис на орган на МВР. В КП
№ ***г. подробно са описани неизправностите на уреда, а в експертизата е
посочено, че такива неизправности няма как да са производствен дефект, а може
да са причинени само от външно и целенасочено въздействие върху уреда, който е
отчитал със 100 % грешка. От експертизата се установява и че едностранната
корекция в сметката на ответника е извършена законосъобразно като изчисленията
за главница съответно лихва също са правилни.
В тази връзка и съдът
намира искът за главница за основателен. Възражението на ответника за
погасяване на вземането по давност от своя страна следва да се приеме за
неоснователен. Посоченият извод следва от обстоятелството, че макар
действително вземанията на електроснабдителните дружества за потребена
електроенергия принципно да представляват периодични плащания, погасявани с
тригодишна давност, то процесният случай не е такъв. Както правилно посочва
процесуалният представител на ищеца процесната сума се претендира не за текущо
ежемесечно потребление, а представлява едностранна корекция в потреблението на
ответника, извършена заради неизправност на уреда за техническо измерване.
Същата е начислена еднократно за период от 90 дни съгласно чл. 48 от ПИКЕЕ и не
представлява периодично плащане, поради което и приложима спрямо нея е 5
годишната давност.
Основателен е и искът за
обезщетение за забава. Съгласно фактура № **********/19.12.2016 г. същата е следвало да
бъде заплатена до 02.01.2017 г. От своя страна на 03.01.2017 г. ответникът е
получил и съответно уведомление за извършената корекция и покана да плати
начислената сума. Въпреки това плащане не е извършено. В тази връзка и съдът
намира, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си,
считано от 03.01.2017 г.
С оглед гореизложеното
предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълен
размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна.
По разноските в производството по
ч.гр.д. № 8221/2019 г. на Пернишкия РС /заповедно производство/:
В това
производството заявителят претендира разноски от 25 лева за държавна такса и 62
лева за адвокатско възнаграджение, които са действително изрършени. Предвид
изхода на делото същите следва да бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по
ч.гр.д. № 946/2020 г. на Пернишкия РС /исково производство/:
В това
производство ищецът претендира – 75 лева държавна такса, 100 лева юриконсултско
възнаграждение и 180 лева – депозит за извършване на експертиза. Посочените
разноски са действително извършени поради което и предвид изхода на делото
следва да бъдат присъдени изцяло.
Ответната
страна не е направила искане за присъждане на разноски и не представя
доказателства да е извършила такива.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.А.Д., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч
Марк, Бизнес център, сумата от общо 582.85 лева, представляваща стойността на
начислена, но незаплатена електрическа енергия за имот с адрес – с. Д., община П.,
ул. ***– обект с клиентски номер ***, от които главница в размер на 450.84 лева
за периода от 13.07.2016 г. до 10.10.2016 г. вкл. – по фактура №
**********/19.12.2016 г., и 132.01 лева – обезщетение за забава за периода от
03.01.2017 г. до 06.12.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 16.12.2019
г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8221/2019 г. по
описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Д.А.Д., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 87 лева, представляваща разноски
в производството по ч.гр.д. № 8221/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от
общо 355 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 8221 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА