РЕШЕНИЕ
№. 812
гр. Пловдив, 09.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 658 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, чрез
юрисконсулт П. Т. , срещу решение № 93 от 11.01.2022 г., постановено по а.н.д №
5005 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, VII - ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №
16-003082/22.06.2021 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на
„Индустриал ремонт строй“ ЕООД ЕИК:*********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/, за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния
съд, че в хода на административното производство са допуснати съществени
нарушения, поради което незаконосъобразно била ангажирана отговорността на
работодателя за неизпълнение на даденото му от контролните органи предписания.
Сочи се, че тези предписания като индивидуален административен акт са издадени
от компетентния контролен орган и за изпълнението им работодателят е следвало
да извърши действия по изплащане на дължими на работника трудови възнаграждения
за периодите от месец март до месец август 2019г. С всяко неизплащане на съответни месечно възнаграждение
работодателят извършвал отделни административни нарушения като в частност за
това от месец април законосъобразно била ангажирана и административнонаказателната
му отговорност.
3. Ответникът по
касационната жалба – „Индустриал ремонт
строй“ ЕООД, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от „Индустриал ремонт строй“ ЕООД срещу НП №
16-003082/22.06.2021 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-003082 от 27.05.2021 г.,
съставен от Р. Ц. М. – на длъжност инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”,
гр. Пловдив. Оспорващият заявил, че незаконосъобразно е ангажирана
отговорността му, тъй като имущественият спор с работника бил пренесен за
решаване по общия исков ред пред съда, което обстоятелство изключвало
възможността да му бъде наложено наказание за неизпълнение на даденото му от
контролните органи предписание.
Обективираните в АУАН №
16-003082 от 27.05.2021 г.констатации се свеждат до следното: С цел извършване
на проверка относно изпълнение на предписания в офиса на „Индустриал ремонт
строй ЕООД в гр.Пловдив, бул. Освобождение № 3, стая 208 на 29.03.21г. била
връчена на основание чл.45 ал.1 от АПК призовка, с която на основание чл.402
ал.1 т.2 от Кодекса на труда били изискани писмени обяснения относно изпълнение
на дадени предписания с протокол № 2026054 от 16.09.2020 г. - „Индустриал
ремонт строй ЕООД в гр.Пловдив в качеството на работодател да изплати на Огнян
Ангелов Михайлов, трудово възнаграждение за отработени дни през месеците: март,
април, май, юни и юли 2019г. в съответни размери.
На 31.03.21 г. било предоставено обяснение от управителя на
„Индустриал ремонт строй“ ЕООД, според което не са били изплатени дължимите
възнаграждения на О. М. . От така предоставеното обяснение, контролните органи
стигнали до извода, че в указания срок на изпълнение -до 15.10.2020 г.,
работодателят не е изпълнил предписание № 2, дадено с протокол № 2026054/16.09.20г.,
а именно: работодателят да изплати на О. А. М. трудово възнаграждение за
отработени 20 дни през месец април 2019г. в размер на 483.43 лв. Към 16.10.20г
предписанието не е изпълнено. До момента на съставяне на АУАН от страна на
работодателя не са представени, каквито и да е доказателства за изпълнение на
предписанието. Нарушението било извършено на 16.10.2020 г. на адреса по седалището
на дружеството.
Видно от представените
на 31.03.2021 г. обяснения, предписанието на било изпълнено, тъй като между
страните по трудовото правоотношение не било постигнато съгласие по размер на
дължимата сума, поради което на 11.11.2020 г. О. М. завел дело срещу „Индустриал ремонт строй“
ЕООД.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание
чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415, ал.1 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ,
наложил на работодателя административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 лева
7. Преди издаване на НП № 16-003082/22.06.2021 г. било
постановено решение № 261503 от 18.05.2021г. по гр. дело № 15001/2020г. на
Районен съд – Пловдив, с което „Индустриал ремонт строй“ ЕООД било осъдено да
заплати на О. А. М. възнаграждение в размер на 2636,46 лв. за периода м. март
2019г. – м. юли 2019г.
8. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна, но са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви, че
разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган, което предполага санкциониране на нарушителя,
ако не отстрани в срок констатираните от органа нарушения на трудовото
законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален
административен акт – предписание, във всички или някои негови части. Това
нарушение следва да се санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на
предписанието, а не за всяко едно констатирано нарушение на трудовото
законодателство, което е описано в предписанието и не е отстранено в
определения срок, да се налага санкция на осн. чл. 415 ал.1 от КТ за
неизпълнение на предписание.
ІV. От правна страна:
10. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността
на органите, участвали в административната фаза на производството. Възраженията
на жалбоподателя се концентрират относно даденото от районния съд тълкуване и
прилагане на закона.
Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ установява правната възможност и
правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни
административни мерки, включително по т. 12 - да дават задължителни предписания
на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения (какъвто е настоящия
случай).
Според чл.
415, ал. 1 от КТ, при неизпълнение на принудителна административна
мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, нарушителят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лв.
Правилото на чл. 22 от ЗАНН определя целите на административната принуда, а именно
за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях.
По аргумент от чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ задължителните предписания на
контролните органи са вид принудителна административна мярка. В случая дадените
от контролните органи предписания по протокол № 2026054/16.09.2020г. имат
характер именно на административната принуда, с цел преустановяване на извършени
от работодателя административни
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях.
Според чл. 270, ал. 2 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща от
работодателя на работника авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго.
Обстоятелството, че „Индустриал ремонт строй“ ЕООД като работодателя не е
изплатило в срок дължимите на работника трудови възнаграждения за шест поредни
месеца от 2019 г. не е спорно, поради което без съмнение в случая е налице
хипотезата на чл. 18, пр. 2 от ЗАНН - същото лице е извършило няколко отделни
нарушения по чл. 270, ал. 2 от КТ, като за всяко от тях е следва да се определи
отделно наказание по чл. 414, ал. 1 от КТ. Контролните органи не са ангажирали
пряко отговорността на работодателя за неизпълнение на трудовото законодателство,
а са му предоставили срок, в който да изправи последиците от извършените
административни нарушения като приведе
поведението си съобразно изискванията на закона.
По делото са налице данни, че спрямо „Индустриал ремонт строй“ ЕООД за
неизпълнение на дадените с протокол № 2026054/16.09.2020 г. предписания са
издадени общо шест наказателни постановления, тоест за всяко неизпълнение на
приложена принудителна административна мярка. Основния за това са наложените шест
принудителни административни мерки, които макар инкорпорирани в един протокол
съдържат белезите на отделни индивидуални административни актове, които
подлежат на самостоятелно изпълнение и самостоятелен съдебен контрол. При неизпълнение
на всяка от тези принудителни административни мерки задълженото
лице осъществена състава на отделно административно нарушение. Такъв именно е и
смисълът на чл. 415, ал. 1 от КТ – наказание да се налога за всяко неизпълнение
на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване
на трудовото законодателство.
В случая, противно на позицията на въззивната инстанция, не се установява
нарушение на забраната за двойно наказване. Ангажирането на отговорността на
работодателя за неизпълнение на предписанието по т. 2 от протокол №
2026054/16.09.2020 г. не е незаконосъобразно. Същото сочи на изразена от орган
воля да накаже нарушителя за конкретно административно нарушение в обхвата на
общото неизпълнение - бездействие, с което в хипотезата на чл. 18 от ЗАНН с едно
деяние работодателят е извършил няколко административни нарушения.
Законосъобразно наказващият орган е определил вида и размера на
предвиденото в санкционната норма административно наказание. Липсата на
изложени от органа мотив за размера на наказанието не водят до съществено
процесуално нарушение, тъй като санкцията е определена в предвидения от закона
минимален размер.
На следващо място по повдигнатите от нарушителя възражения пред районния
съд, които не са намерили отговор в мотивите на районния съд, следва да се
отбележи, че когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се
отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на
законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по
искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което
въпросът може да бъде решен само от съда (чл. 404, ал. 3 КТ). Когато в случаите
по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в
сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда,
според ал. 4 на същия член от кодекса.
Анализът на цитираните разпоредби налага да се приеме, че предписания по
чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ могат да бъдат дадени до предявяването на иск
пред съда. Именно такъв е и настоящия случай. Процесните предписания са дадени
на 16.09.2020 г. със срок за изпълнение до 15.10.2020 г. Същите не са обжалвани
от работодателя, съответно са влезли в сила, като в същото време не са
изпълнени в определения от контролните органи срок, в резултат на което е
съставен АУАН № 16-003082 от 27.05.2021 г., а впоследствие и спорното НП.
Доколко предписанието е задължително за предприемане на съответното
действие, то неизпълнението на това действие в срок, е необходимо и достатъчно
условие за ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя.
Предявеният едва на 11.12.2020 г. иск пред Районен съд - Пловдив по
никакъв начин не променя обстоятелството, че дружеството е осъществило
фактическия състав на чл. 415, ал. 1 от КТ, доколкото искът е предявен след
издаване, влизане в сила и неизпълнение на процесните предписания. Казано с
други думи, фактът на извършено от страна на дружеството административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ не може да се промени от последващо пренасяне
на спора за решаване по общия исков ред. Единствено при наличие на влязло в
сила съдебно решение преди издаване на наказателното постановление, с което със
сила на присъдено нещо е установено, че работодателят не дължи спорните
възнаграждения, възможността за ангажирането на административнонаказателната му
отговорност ще бъде изключена. Видно от установената по делото фактическа
обстановка, настоящият случай не е такъв.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а издаденото наказателно
постановление - потвърдено.
V. По съдебните разноски.
11. Ответникът в настоящото производство
не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 93 от 11.01.2022 г., постановено
по а.н.д № 5005 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, VII - ми
наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003082/22.06.2021 г.,
издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.