РЕШЕНИЕ
№ 504
гр.
Пловдив, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IXвъззивен съставв открито съдебно заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1510
по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.П.Д., П.Д.Д.
и Н.Т.Д. чрез законния му представител Т. Д.Д., чрез адв. С.П.-К., срещу
решение №131 от 15.04.2019 г., постановено по гр. дело № 142/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІІ гр. с.
Във въззивната жалба се посочва, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като същото е постановено при нарушение на
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано. С обжалваното решение, се сочи от жалбоподателите, че бил уважен
предявеният от ищците иск, с правно основание чл. 109 от ЗЗД, като се сочи, че
първоинстанционният съд не е взел предвид и всички приети по делото гласни и
писмени доказателства, поотделно и в съвкупност. Сочи, се, че съдът е нарушил разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, обосновавайки правните си изводи с показанията на свидетелите,
посочени от ищците, които са родители на В.Н.Н., без да прецени същите, с оглед
всички други данни по делото, отчитайки възможната заинтересованост на
свидетелите, в полза на ищците.
Посочва се, че първоинстанционният съд не е
съдействал на страните в максимална степен за изясняване на делото от
фактическа и правна страна, като не е указал, че за част от релевантните за
спора факти не са посочени и събрани доказателства. Посочва се, че не е бил
изследван регулационният статут на двата
имота, този на ищците и този на ответниците, което е следвало да се извърши с
поставяне на такава задача на вещото лице по СТЕ, тъй като предявеният иск
касаел границата между тях – нанесена ли е правилно в кадастралната карта от
2011 г. Сочи се, че съдът не е обсъдил
заключението на вещото лице в съвкупност със събраните по делото гласни и
писмени доказателства, като не е отчел наличието на противоречиви изводи на
вещото лице относно регулационния статут на изследваните имоти.
Моли се настоящият състав да постанови решение, с
което да бъде уважена въззивната
жалба като основателна и доказана
и да бъде отменено изцяло решение № 131/15.04.2019 г., постановено по гр. дело № 142/2018 г. по описа на Карловски
Районен съд, ІІІ гр.с. като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, и бъде решен спорът по същество, като бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск, с правно основание
чл. 109 ЗС. Претендират се разноски. В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите уточнява, че се
обжалва решението единствено в частта, с която са осъдени жалбоподателите Д.
По делото е представен отговор от В.Н.Н. и П.С.Н.,
чрез адв. П., с който се оспорват наведените във въззивната жалба твърдения. Посочва се, че Карловския районен
съд подробно, задълбочено и мотивирано е обсъдил в тяхната
съвкупност всички събрани по делото доказателства. Сочи се, че съдът е обосновал правните си
изводи на практика на показанията на двете групи свидетели. Посочва, че по
делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, в която
вещото лице много подробно е проследило регулационния статут на процесните
имоти по всички действали кадастрални и регулационни планове на гр. ****.
Вещото лице, се сочи в отговора, е
отразило своите констатации на цели осем скици, неразделна част от
заключението. Сочи се, че това заключение е много подробно и задълбочено, както
и, че в него няма противоречиви изводи. Посочва се, че не е вярно твърдението,
съдържащо се във въззивната жалба, че според първоинстанционния съд процесната
част от сграда с идентификатор 36498.503.2091.2 принадлежала на ищците, а съдът
всъщност е приел, че процесната сграда е построена от праводателя на
жалбоподателите и се ползва от същите. Моли се съдът да постанови решение, с което
да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от
лицa, имащи право на жалба и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. В
хода на производството, след приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция, е починала една от ответниците – К. Н.П., като неин единствен
наследник е жалбоподателката Д.П.Д. (съгласно представеното удостоверение за
наследници изх. № 1118 от 24.06.2019г. (л. 239 от първоинстанционното дело),
поради което и съдът следва да разгледа делото с така конститутираните във
въззивното производство страни. Смъртта на ответницата К. П. е настъпила на
26.04.2019г., т.е. след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция
(приключило на 15.03.2019г.) и след постановяване на съдебния акт
(15.04.2019г.), поради което и първоинстанционното решение е допустимо.
Съдът, като съобрази събраните доказателства пред
първата и пред въззивната инстанцияи с оглед предмета на въззивното дело, установи
от фактическа страна следното:
Съгласно представените документи, въззиваемите са собственици на
поземлен имот с идентификатор 36498.503.2091 по КККР на гр.К. (нататък - ПИ
2091) на построените в него сгради, а жалбоподателят Н.Т.Д. е собственик на
поземлен имот с идентификатор
36498.503.2094 (нататък - ПИ 2094), а останалите жалбоподатели са
ползватели на този имот. Тези констатации на първоинстанционния съд не се
оспорват от страните, като съдът е посочил, че вещните права върху имотите се
установяват от представените писмени доказателства: нот. акт № **** на СлВп при
Карловски районен съд; нот. акт № ****, том V, дело № **** на СлВп при
Карловски районен съд; нот. акт № ****, том XI, дело № **** на СлВп при
Карловски районен съд; удостоверение за сключен граждански брак на ищците; нот.
акт № ***, том III, дело № **** на КрлРС; нот. акт № ****, том III, рег.№ ****,
дело № **** на нотариус П. И. с рег. № 665 на НК, ведно с цялото нотариално
дело, и приетите по делото скици на имотите. Документи за собственост на
въззивамеите и собствениците на ПИ 2094 са приложени и към преписката по
издаване на заповед № 493/25.05.2009 г. на Кмета на Община ****. От нея се
установява, че през 2009 г. П. Н.Н. – праводател на ищеца, е подал жалба за
незаконно строителство в собствения му имот. По проведената административна
процедура е била издадена посочената заповед, с която е разпоредено
собственикът на УПИ ХХХІ-1519 в кв. 84 по плана на града, да премахне за своя сметка частта от сградата
на допълващо застрояване, попадаща в УПИ ХХІІ-1918. Определен е срок от 1 месец
за изпълнение за заповедта. Няма данни по делото дали тя е обжалвана и е влязла
в законна сила. От преписката се установява, че жалби са подавани и до РП ****.
По отношение на имота 2091, ищецът Н. към 2000г. е бил придобил ½
идеална част по наследство по завещание като наследник на В. Д. Г. (съгласно
нот. акт от л. 6 от първоинстанционното дело). Имотът бил описан като дворно
място с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и други подобрения
и трайни насаждения, цялото със застроена и незастроена площ от 524 кв.м.,
находящо се в гр. ****, при съседи по нот. акт: улица, Х. И. К., П. К. и Х. Ф.,
а при нови съседи: улица, Д. Г. П., Т. Г. Д. и Н. Л. К., съставляващо имот с
пл. № 1918, за който е отреден урегулиран парцел XXII в кв. 84 по плана на града. Останалата ½ идеална част била
придобита чрез продажба от П. Н.Н. и Г. Д.Н. на В.Н.Н. (съгласно нот. акт от л.
7 от първоинстанционното дело) през 2010г. Имотът при продажбата бил описан
като дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 524 кв.м.,
съгласно документ за собственост, находящо се в гр. ****, с адм. адрес: ул. „****,
съставляващо УПИ № XXII – 1918, с площ от
555 кв.м., съгласно актуална скица, в кв. 84 по плана на града, одобрен със
заповед № 1382/1973г., а по кадастрален план, одобрен със заповед №
300-4-21/04г. УПИ XXII – 1918, съставлява част от
ПИ пл. № 2091, 2092, 2093 и 2094, с площ от 510 кв.м., до съседи: улица с о.т.
262-630, УПИ XXI-1919, УПИ XXXV – 1519, УПИ XXXII – 1515, УПИ XXIII – 1520, 1917, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда, завършена до степен „груб строеж” и всички други строителни подобрения
и трайни насаждения. С оглед на сключения през 09.09.2009г. граждански брак
между Н. и П.С.Н., съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, закупената ½ идеална част
е преминала в режим на СИО.
Няма спор между страните, че процесната постройка е собственост на Н.Т.Д.,
а останалите жалбоподатели – П.Д.Д. и Д.Д.Д. са ползватели на постройката.
Тъй като спорът със собствениците на ПИ 2094 е за построена сграда, за
която се e твърдяло в отговора
на исковата молба, че попада в дворното място на въззиваемите, съдът констатира
следното: на скицата на ПИ 2091 (л. 8 от първоинстанционното дело) спорната
сграда е отразена като сграда № 2 с площ 29 кв. м. и е отразено, че границата
между двата имота преминава през постройката; на скицата на ПИ 2094 (л.116 от
първоинстанционното дело) има построена друга стопанска постройка, също
означена като сграда № 2 с площ 9 кв. м.
На тази скица е отразена и част от сграда № 2 показана в ПИ 2091, без да е
означена с отделен номер.
В хода на първоинстанционното производство, КРС е извършил оглед на
място, по време на който е разпитал свидетели.
При огледа на място в ПИ 2091 – собственост на ищците съдът е
констатирал, че като видима северна граница на този имот е съществуващият
каменен зид, а на терена има денивелация. Имотите на ответниците са в
по-високата част на терена.
Първоинстанционният съд е приел, че от показанията на св. Н., майка на
ищеца, се установява, че познава имота на ищците от раждането си, защото е
израснала там. През 2008г. синовете на свидетелката построили къщата, която в
момента е в имота, преди това имало стара къща. По това време те решили да
направят и ограда на имота. Тогава възникнал проблем със съседите им от север –
собствениците на ПИ 2094. Те от години знаели, че стопанската постройка в имота
им е незаконна, и че постройката, която е долепена до оградата, е в място на
ищците. Бащата на свидетелката бил животновъд и в каменния зид в северната част
на терена преди години имало врата, през която той пускал животните в горната
част на двора. Преди време той бил част от стена на стопанска постройка за
отглеждане на животни – овце, а постройката представлявала стреха с покрив. Най
северната част от двора, до която понастоящем нямали достъп, била оградена с
„герме“ (пръчки, сплетени като плет). Бащата на свидетелката починал през 2000
г., а четири-пет години по-рано решил да зазида вратата, която се намирала в
зида, заради инцидент. По това време спорната постройка в имот 2094 я нямало.
След като баща й зазидал вратата, собственикът тогава – Н. П. построил постройката.
Свидетелката и нейната майка много пъти ходили по съседски да го предупредят да
я премахне. Зидът им непрекъснато се наводнявал, но съседът бил агресивен и
отказал. В края на 2008 г. - началото на 2009 г. подали жалба в Община ****.
Тогава съседите Д.Д. и двамата й синове отишли у свидетелката и при разговора
предложили да изкупят мястото, но тя отказала – имотът бил неин бащин, синовете
й искали да направят ограда. Подобен разговор с тези съседи се състоял и в
Община **** по повод образуваната преписка за незаконно строителство. Въпреки
издадената заповед, стопанската постройка в ПИ 2094 не била съборена.
От показанията на св. Н., баща на ищеца, се установява, че познава имота
на сина си от 1978 г. когато със съпругата му се оженили, това бил имот на
родителите й. Свидетелят описва саята, която се намирала по онова време в
северната част на двора, сочи че в зида е имало врата и през която животните са
отивали в най-северната част на дворното място. Саята била с двускатен покрив,
на юг от съществуващия зид. Зад зида имало малко място, не знаел с каква площ и
в него родителите на съпругата му пускали овцете. Мястото било оградено с
„геремета“. Мястото на тъста му било оградено от всички страни и по онова време
нямало спор между него и съседите от север. След това собственикът на ПИ 2094 Н.
започнал да строи в мястото стопанска постройка, от двора на ищците от нея се
виждал ламариненият покрив. След строителството на сградата между съседите
възникнали спорове, майката на съпругата му поискала ламаринения покрив да се
махне и да не опира в зида, заради стичащите се води, но Н. отказал и ги
заплашил. По-късно тъста му зазидал вратата в зида, която съществува и
понастоящем. Свидетелят знаел, че собствениците на имот 2094 два пъти
предлагали да изкупят мястото, върху което попада стопанската постройка, но
съпругата му отказала. Не помни подробности от разговорите. Последно, преди
около десет години видял тази част от двора.
От показанията на св. Т. се установява, че познава имот 2094, с
предишния собственик се познавали от деца. Спорната стопанска постройка
съществувала от времето, когато били деца – П., бащата на Н. я ползвал за
работилница. Бащата на Н. П. починал когато били деца, ученици в 7-8 клас. По
онова време стопанската постройка съществувала само в северната си част
(построената от кирпич сграда). Свидетелят не знаел кога е построена
остъклената част с ламаринения покрив, но предполагал, че е станало около 90-та
година, когато започнали да строят къщата. На това място овце не били гледани,
по онова време там имало кочина и Н. отглеждал прасе. Доколкото свидетелят
помнел, каменният зид на юг си съществувал, но не помнел да е имало врата в него.
Западната ограда на ПИ 2094 не била местена, съществувала си от много време,
стената на стопанската постройка била част от границата с имота на запад. Зидът,
който разделял двора на Д. на две части, вероятно бил построен за да отглеждат
кокошки.
От показанията на св. Л. П. се установява, че познава ПИ 2094 от около
1965 г. Първите му спомени за стопанската сграда датирали от времето, когато
бил в 4-5 клас. Първоначално я ползвал П., после приятелят му – Н. П., сградата
била ползвана като работилница, имало инструменти в нея. По-късно Н. направил
остъклението от юг, когато сменяли покрива на старата сграда. Пристройката ползвали за инструменти, а Н. и
майка му живеели в старата част, докато строяли къща. Къщата в имот 2094 била
построена около 1989-1990 г., а Н. починал през 2008 г. и дотогава свидетелят
редовно посещавал имота. Дуварът на юг от стопанската сграда съществувал от
много години, имал покрив, отглеждали добитък, дъсчена ограда нямало.
Свидетелят не виждал овце нито в двора на Н., нито в този на другия ответник.
Овце отглеждали съседите от юг, в сграда, която била под дувара.
При направеният оглед първоинстанционният съд констатирал, че на място не се виждат следи от вратата,
която се твърди да е служела за достъп на животни до терена от север на зида.
Виждала се част от спорната постройка в имот 2094. При огледа на място в ПИ
2094 съдът констатирал, че цялата южна ограда на имот 2094 представлява каменен
зид, частично покрит с бетонова шапка, с чупка в него. В дългата си част на
зида, собствениците на ПИ 2092 (неучастващи в процеса) са изградили двускатен
покрив и са ползвали зида. В останалата
си част, по продължение на запад като граница с имота на ищците и изграден
каменен зид (дувар), до който почти е долепен ламаринения покрив на процесната
стопанска сграда.В южната си част дворът на ПИ 2094 е отделен със зид и мрежа,
и тази част е обособена като стопанска в двора. Зидът се явява продължение на
северната стена на спорната стопанска постройка.Процесната стопанска сграда се
състои от две части - представлява , в северната си част – кирпичена, измазана
сграда, с покрив от керемиди. В южната си част, сградата видимо е пристроена с
тухли, на изток се вижда циментова стена с камъни, метална врата, изработена от
винкел и стъкло. Цялата пристроена южна част е покрита с ламаринен покрив. Разстоянието
между каменния и ръба на ламаринения покрив в най-широката си част е около 60
см, в най-западна и южна част доближен почти до него. Не се виждат следи от врата,
посочена от ищците, за която се сочи, че зазидана допълнително.
В хода на първоинстанционното производство било изслушано основно и
допълнително заключение на вещото лице по СТЕ, от които се установява,
следното:
По т.1 от задачите:
От приложените в делото скици на разглежданите имоти, полученото от
Община **** копие от кадастрално-регулационен план на гр. ****, одобрен със
заповед № 938/1966 г. и получената извадка от кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. **** от СГКК-****, се установява, че регулационната граница между процесиите имоти
по кадастрално-регулационния план, одобрен със заповед № 1382/1973 г. е еднаква
с регулационната граница по плана от 1956 г., (по точки А, Б, В между парцели
XXXII-1516, XXXV-1519 и XXII-1918 на скица 1 към заключението) и е различна по
плана, одобрен със заповед № 938/1966 г. (скица 6).
ІІ. Н. П. П. е собственик на парцел XXXV-1519, кв. 84 по плана на гр. ****,
с площ 410 кв. м, съгласно нотариален акт № ****, т. ІІІ, дело **** Към датата
на издаването му е действал кадастрално-регулационния план от 1973 г. (скица
1), оцветено в син цвят.
На 13.03.2009 г. от Община **** е издадена скица № 172, която е върху
основа на кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-21/2004 г. и върху нея
съществува и действащата регулация по плана от 1973 г., със
собственици-наследници на Н. П. П. (приложена в делото) на основание нотариален
акт № ***, т. ІІІ, дело **** Изписаната площ на парцел XXXV-1519 от кв. 84 по
плана от 1973 г. е 410 кв. м, а площта на по-големият от парцела поземлен имот
пл. № 2094 е 510 кв. м.
За ПИ 36498.503.2094 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. **** (скица 4, стр.116 от делото), с площ от 462 кв. м, е издадена скица №
15-631910-13.12.2017 г. от СГКК-***. След пренасяне на регулационната граница
на действащия към момента регулационен план от 1973 г. е изчислена площта на
частта от ПИ извън УПИ, която е 46 кв. м. Получената площ на УПИ XXXV-1519 от
412 кв. м отговаря на площта от 410 кв. м, която е и по нотариален акт № ****.
Видно от скица 3 в имот пл. № 2094 към 2004 г. е съществувала само
сградата, описана като паянтова, стопанска (ПС). Южната част от нея, изградена
от винкел и стъкло, представляваща южната част от сграда с идентификатор
36498.503.2091.2, не е съществувала.
По получената през ноември извадка от КККР, ПИ 36498.503.2094 е с площ
461.99 кв. м на административен адрес: ул. „****. Записаните собственици са
наследници на Н. П. П.
ІІІ. От приложените документи за собственост на В.Н. се установява:
По нотариален акт № ****/14, т. I, дело **** са закупени 200 кв. м
незастроено място и 58 кв. м застроено от къща (означено с жълт цвят на скица
5). Същият нотариален акт е послужил за издаване на скица от 26.05.1964 г. по
плана на гр. ****, одобрен със заповед № 2968/1956 г. за част от поземлен имот
1918, за който е отреден парцел XIX-1918 от кв. 84.
С нотариален акт № ****, т. І, дело **** е закупено придаващо се към
парцел XIX-1918 от западния съсед от поземлен имот 1917, с площ 86,6 кв. м
(зелен цвят), проверено графически.
От имот пл. № 1918 са отчуждени 247 кв. м, от които вещото лице
изчислява, че около 206 кв. м попадат в улицата. Частта от имота, попадаща в
източния парцел XVIІІ-1919 е около 24 кв. м (оранжев цвят), а частта от
поземлен имот пл. № 1919 в парцел XIX-1918 е около 28 кв. м (син цвят). За тези
взаимно заменяеми се части не се откри документ за собственост.
От парцел XIX-1918 от кв. 84 са отнети около 70 кв. м, заедно с
уредените предишни 24 и 28 кв. м, изчислени графически (синя прекъсната линия),
като липсват данни за оформяне на собствеността.
С нотариален акт № ****, т. ІІ, дело **** е закупено от северния имот
пл. № 1520 придаващо се място от 220 кв. м към парцел XXIІ-1918 от кв. 84. Към
датата на издаване на нотариалния акт е в сила кадастрално-регулационния план,
одобрен със заповед № 938/1966 г. Северните имоти са предвидени за отчуждаване
с отреден парцел ІІІ-жилищен комплекс. В този план, одобрен със заповед №
938/1966 г. (скица 6) за имот пл. № 1918 е отреден нов парцелен номер XXII,
което е изписано и в нотариалния акт. Придаваемото се дворно място е оцветено в
лилав цвят. За останалата северна част, която е по регулацията от 1973 г., няма
данни за изкупуване. Собствеността на имот пл. № 1520 към 1966 г. по разписния
лист към плана е на Х. И. К. (л. 37 от делото).
С нотариален акт № ****, т. І от 03.03.1972 г. на П. И. Г. е признато
правото на собственост върху дворно място от около 524 кв. м, представляващо
имот пл. № 1918, за който е отреден парцел XXII (урегулиран). Действащия план
към този момент е одобрения със заповед № 938/1966 г.
Видно от скицата от 26.07.1978 г. на стр. 68 от делото (скица 7),
издадена за проектиране на жилищна сграда, източната регулационна граница е
променена, съгласно кадастрално-регулационния план, одобрен със заповед №
1382/1973 г. Скицата е издадена за парцел XXII-1918, без да е отразено, че
регулацията не е приложена, каквато е практиката, ако има неуредени придаващи
се места.
На стр. 87 от делото е приложена скица № 797/01.12.2009 г. за УПИ
XXII-1918, на името на П. Н.Н. и В.Н.Н., която служи за проектиране. На нея е
отбелязано, че регулацията не е приложена, предвид източната граница с УПИ
XXI-1919. Видно от скица № 7388/06.03.2013 г. и извадката, получена от СГКК-****,
границата е права линия и е изградена с масивна ограда.
С нотариален акт вх. рег. № 3549/20.12.2010 г., акт № ****, т. 11, д.
2062, П. и Г. Н. продават на В.Н.Н. ½ ид. ч. от дворно място, застроено
и незастроено от 524 кв. м, съставляващо УПИ XXII-1918, кв. 84, а с площ от 555
кв. м, съгласно актуална скица по действащия регулационен план, одобрен със
заповед № 1382/1973 г. и кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-21/2004
г. По получената извадка от КККР, ПИ 36498.503.2091 е с площ 564.17 кв. м на
административен адрес: ул. „****. Записаният собственик е В.Н.Н..
По т. 2 от задачите:
За измерване на денивелацията по съществуващия масивен зид, северна част
от несъществуващ обор, който е бил собствен на семейство Н., е извършена
нивелация, като за изходни данни са използвани котите на работни точки №№ 208 и
214 по КККР, в близост до имотите на спорещите страни. Получените коти са
подредени в таблица 8. Резултатите са нанесени върху извадката от КККР на гр. ****,
като северният зид на събореният обор е копиран със син цвят от копие от
кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-21/ 2004 г., а котите на подробни
точки №№ 1, 2 и 3 са отбелязани върху чертежа (скица 9). Разликата в котите
между т. 1 и т. 2 е: 0,847 м.
По допълнението:
Новозаснетите подробни точки с №№ 1 и 2, взети от вътрешната му страна,
са нанесени върху извадка от кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. **** на чертеж 1 към допълнителното заключение. Получената линия е
изместена на 0,60 м на север, колкото е и измерената ширина на зида, построен
от наследодателите на В.Н.. На същият чертеж са показани генерираните площи на
северните части от УПИ XXII-1918,
а именно: частта от
ползваното от ПИ 79 място (фиг. 1), част от ползваното от ПИ 2094 място (фиг.
2), както и площта на частта от сграда с идентификатор 503.2091.2, която се
явява част от определената във фиг. 2 площ.
Площите съгласно чертеж 1 са както следва: площ, ползвана от ПИ 79
(2093) – 19.96 кв.м, заключена между точките А, Б, Д и Е; площ ползвана от ПИ
2094 – 16.31 кв.м, заключена между точките Б, В, Г и Д; частта, от процесната
сграда с идентификатор 2091.2 заема площ от 12.77 кв.м по фигура 2.
За да се визуализират границите на УПИ по съществуващите регулационни
планове на гр. ****, одобрени през 1956 г., 1966 г. и сега действащият от 1973
г., е изготвен чертеж № 2 върху извадка от КККР на гр. ****, на който със сини
линии са изчертани идентичните граници на парцелите по планове от 1956 г. и
1973 г. Сините надписи са по плана от 1973г., а зелените отговарят на плана от
1956 г. С червен цвят-линии и текст, е отразена регулацията по плана от 1966 г.
От обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, имотните
граници по плановете от 1956 и 1973 г. съвпадат с регулационните.
В хода на въззивното производство е била допусната и приета допълнителна
СТЕ със задача след запознаване с материалите по делото, и проверка по
кадастралните и регулационните планове на ****, да бъдат проследени статутите
на процесните имоти, като бъдат проверени извършените регулации по плановете от
1956г., 1966г. и 1973г. и се провери дали има и други регулационни планове.
Вещото лице било натоварено и със задачата да извърши проверка в Община **** и
да установи дали регулационните планове са одобрени с влезли в сила актове,
дали регулациите са били приложени, както и какви са били границите на двата
имота по тях. Вещото лице е посочило, че регулационните планове са именно трите
плана от 1956г., 1966г. и 1973г., като в заключението си и съгласно
представените скици изводите му относно промяната на границите между имотите
съгласно кадастралните планове не се различава от заключението, дадено от
вещото лице в първоинстанционното производство. Вещото лице е посочило също, че
по плана от 1966г.е било предвидено за имот пл. № 1918 да бъде отреден УПИ XXII – 1918, като в северната му част било предвидено придаването на 220
кв.м. от имот пл. № 1520 към УПИ XXII-1918, кв. 84. При
действието на този план бил съставен вече посочения н.а. № ****, т. 2, д. ****
(л. 74 от първоинстанционното дело), с който се удостоверява закупуването на
придаваемата по плана част от 220 кв.м., заключена между точките Е,Ж, З, И, К,
Е – приложение № 2 от експертизата пред въззивното производство (л. 47). Вещото
лице също посочило, че за северната част от УПИ XXII-1918, кв. 84, е останала площ, означена по т. А, Е, Ж, Л, М, Д, В, Б, А
в същото приложение, за която по делото не е представен документ за придобиване
(тоест относно земята на север от т. Е, Ж, Л).
Съгласно заключението на вещото лице, със заповед № 1382/1973г. е
одобрен КРП на гр. ****, като съгласно този план процесните имоти са заснети с
пл. № 1918 и пл. № 1519, кв. 84, като за имота с пл. № 1918 било
отредено УПИ XXII-1918, кв. 84,
което УПИ е в границите по плана от 1956г., като спорната граница по този план
е твърдяната от въззиваемите, а именно – минаващата през т. А, Б, В, Г, Д в
Приложение № 3 (л. 48). В плана от 1973г. не е попълнен кадастъра по
отношение на придобитата с н.а. № ****, т. 2, д. **** площ.
В приложение № 7 вещото лице представило комбинирана скица, в която
са съвместени граници от КК, РП от 1966г. и РП от 1973г. Вещото лице
представило границите, както следва – с черни линии границите по действащата КК
на ****, с червени линии по букви Е,Ж,З – регулационната граница по РП от
1966г., със синя линия по букви А,Б,В,Г,Д 0 регулационна граница по РП от
1973г. Вещото лице посочило, че площта по точки Б,В,Г,З,Ж,Е е 36 кв.м.,
западната част по т. Б,В,Ж,Е е 20 кв. м., а източната част по т. Ж,В,Г,З е с
площ 16 кв. м. След извършен оглед на място вещото лице установило, че по
линията, означена с т. А,Б,В,Г,Д няма огради, а по линията, означена с т. Е,Ж,З
е материализиран каменен зид, широк 60 см., съвпадащ със северната страна на
навес, заснет в плана от 2004г.. Установил, че видимо площта, означена по т.
Ж,В,Г,З с квадратура 16 кв.м. е приобщена към двора на жалбоподателите, където
попада и част от процесната сграда с площ 13 кв.м.
С оглед на тези констатации, вещото лице в заключението си посочило, че
няма данни за придобиване на 36 кв.м. в най-северната част от УПИ XXII-1918г., означени по т. Б,В,Г,Ж,Е в приложение № 5 (л. 50 от въззивното
дело). В плана от 2004 г. (който е само кадастрален) тези 36 кв.м. са
присъединени към имот 2094, без в предходните планове да са били част от този
имот. Вещото лице посочило, че от гледна точка на плановете в действащата КК на
**** е заснета имотна граница, съответна на регулацията в действащия РП
(одобрен 1973г.) и предвид съвпадена на имотната и регулационната граница може
да се направи извод за приложена регулация по плана от 1973г. При изслушването
в съдебното заседание вещото лице посочва, че прави този извод на база
съвпадение на границите, без да е взел предвид документите.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Искът с правно основание чл. 109 ЗС дава правна защита срещу всяко
неоснователно действие на трети лица, с които се създават пречки за
осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем
според предназначението на вещта. При разпределянето на доказателствената
тежест с оглед твърденията на страните и с оглед сторените от ответниците
възражения за грешка в кадастралната карта, съдът е указал на ищците да докажат
фактите относно правото си на собственост, владението/държането на съседния
имот от ответника, както и твърденията си, че са налице неоснователни действия
от страна на ответника, в какво се изразяват тези действия, какъв е резултатът
от тях и по какъв начин резултатът от действията пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост, респ. ползване на имота. За конкретния случай е
указано на ищците, че следва да докажат, че са собственици на поземлен имот с
идентификатор 26498.503.2091 по КККР на гр. ****, че през 2008г. Н. П. без
тяхно съгласие е разширил стопанската постройка на юг и понастоящем тя навлиза
в имота на ищците с площ от около 15 кв.м. По отношение на ответниците –
жалбоподатели в настоящото производство, е било указано да докажат твърдянията
си, че процесната стопанска постройка попада изцяло в имота на Н.Д.. С оглед
описаното във въззивната жалба, основният спор в настоящото производство е
свързан с въпроса дали стопанската постройка попада в имота на въззиваемите.
Възражението на ответниците за наличие на грешка в
кадастралната карта би могло да бъде направено и в производството по иск по чл.
109 от ГПК, без да е била извършвана административна процедура по чл. 51, ал.
1, т. 1 от ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална
карта или кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
(първоначална редакция), сег. чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Това е така, защото за
разлика от одобрените дворищнорегулационни планове при действието на ЗТСУ
/отм./, одобрените по ЗУТ планове, включително и подробният устройствен план,
нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по
волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17, ал. 3 - 5 ЗУТ. Въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените
имоти става съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване на
правото на собственост. Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и
в изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик
не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е
заснета към друг имот, за разлика от случаите на непълнота или грешка в
кадастрален план, които са възпроизведени в изготвен въз основа на него
дворищнорегулационен план, без да се спазват правилата на чл. 33 ЗТСУ /отм./.
Изрично в тази насока е т. 4 от ТР №8/2014 от 23.02.2016г. по т.д. № 8/2014г.
на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на т. 4 от това тълкувателно решение.
Съгласно пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост
подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи
одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните
граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има
несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото са
всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие,
съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по
гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по
т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на
границите.
Настоящият състав, като съобрази приетото от фактическа страна и
заключенията на вещите лица, при изследването на промяната в регулационните
статути на имотите, съобрази от правна страна следното:
Относно плана, приет през 1956г.:
Съгласно чл. 39 от ЗПИНМ (отм.) и в редакцията му
при приемането на закона, и след изменението през 1956г., се е предвиждало
собствеността на недвижимите имоти, придадени по дворищно-регулационния план
към парцели на други лица, да се придобие по силата на самия план. Това означава, че собствениците на парцел № XXII-1918 е
следвало да станат собственици на имот 1520 по силата на самата регулация. По
отношение на обезщетяването на предишните собственици, приложими били правилата
на чл. 46 и сл. от ЗПИНМ
(отм.),
както и правилата на § 106 и сл. от ППЗПИНМ (отм.), като основното правило
било, че съгласно чл. 46 от ЗПИНМ (отм.) отчуждените по дворищно-регулационните
планове недвижими имоти е следвало да бъдат заети в срок от 2 години, начиная
от деня на влизане в сила на регулацията, като съгласно § 106, ал. 1 от ППЗПИНМ
(отм.)заемането на придадените недвижими имоти се извършвало след обезщетяване
на собственика по горния ред въз основа на влязлата в сила оценка. Нещо повече,
съгласно § 108 от ППЗПИНМ (отм.) за недвижимите имоти (местата със сградите,
постройките, съоръженията и другите подобрения в тях), придадени към парцели на
други лица, нотариусите издавали нотариални актове след изпълнение на условията
за заемане на имота. По делото няма данни по този план да са били извършени
обезщетения на предишния собственик на имота с номер 1520.
Относно плана, приет през 1966г.:
Както вече се посочи, собствеността на придадените по дворищно-регулационния план
недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план
– изрично в този смисъл чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ (отм.). Именно при действието на
нормата за периода след 1956г., бил приет Кадастрален и регулационен план на
гр. ****, одобрен със Заповед № 938/1966г. При действието на този план,
праводателите на въззиваемите придобили част от имота с номер 1520, но само
частта, обозначена между точките Е,Ж,З,И,К от приложение № 2 на СТЕ (л. 47 от
въззивното дело). Видно от данните в нотариалния акт № ****, т. II, дело № **** (л. 74 от
първоинстанционното дело), праводателят на въззиваемите е придобил правото на
собственост от имот пл. № 1520 в кв. 84, собственост на М. Г. Г., върху празно
дворно място от 220 кв.м. при граници на придаващото се място – П. И. Г., Х. К.
и Х. Д. В нотариалния акт било посочено, че стойността на имота от 465 лв. е
била депозирана в касата на ГНС, ****, срещу депозитна разписка.
Придобиването на собствеността е възникнало по
силата на самия план съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.) Съгласно плана и
съгласно данните от СТЕ, придобитото по дворищната регулация от 1966г. е
правото на собственост на имота между точките Е,Ж,З,И,К (Приложение №2, л. 47),
но не и останалата част от имота с номер 1520 (на север от точките Е и Ж до
линията, обозначена от т. А, Б, В, Д, както и на изток от т. Ж и З до
пунктираната линия). Съгласно заключението на вещите лица и по двете
експертизи, за същите няма данни по делото да са били обезщетени от въззиваемия,
респ. от негов праводател. По отношение на частта от имота 1520, намиращ се на
север от т. Е и Ж, същият е бил включен в мероприятие – жилищен комплекс –III, заедно с имота на жалбоподателите.
Доколкото по данни на вещите лица регулационното мероприятие не е било
осъществено, то и на основание чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) в нито един момент
имотите собственост на частни лица и включени в това мероприятие не са
променяли собствеността си, вкл. имота на жалбоподателите и северната част от
имот 1520, включен по регулация от 1956г. като придаваем към парцел № XXII – 1918.
Относно плана, приет през 1973г.:
С Кадастрално-регулационният план на гр. ****,
одобрен със Заповед № 1382/1973г.,границите на имотите 1519, 1520 и 1918
били уредени, като било предвидено имотът с номер 1520 да бъде придаден към
парцел XXII-1918.
Доколкото се касае за дворищна регулация, то планът притежава непосредствено
вещно-транслативно действие по арг. от чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), съгласно
който недвижимите имоти, придадени към
парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени
от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. По силата на чл. 114,
ал. 1 ЗТСУ (отм.) обаче недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план, се заемали след обезщетяване в пари на
правоимащия съгласно чл.
279 и сл. ППЗТСУ (отм.). Така докато
дворищнорегулационният план не е
приложен чрез заплащане на обезщетение, имотите, от които се извършва
придаване по регулация, запазвали своята правна индивидуалност, поради което до
уреждане на регулационните сметки със собственика на съседния парцел
собственикът на имота можел да го държи, както и да защитава правото си на собственост
с ревандикационен иск. В случая няма данни за заплащането на обезщетение след
приемането на плана.
През 2001г. бил приет Закон за устройство на
територията. В ПР на ЗУТ - § 8, ал. 1, във вр. с § 6, ал. 2 ПР ЗУТ,
законодателят предвиди т. нар. преживяване на закона, като регламентира
6-месечен преклузивен срок от влизане на закона в сила (31.03.2001г.) за
прилагане на дворищно-регулационния план, като при изтичането на този срок
(30.09.2001г.) отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от поземлени имоти,се прекратява.
По отношение на понятието „неприложена регулация”
няма легална дефиниция, но същото се извлича от задължителните постановки на ТР №3/1993г. на ОСГК
на ВС, съгласно което регулационният план се счита приложен, когато
определеното обезщетение за придадените по регулация части от съседен имот е
било платено или е била упражнявана фактическа власт от повече от 10 години.
Във
връзка с тези задължителни тълкувания и константната съдебна практика по
отношение на понятието „приложена регулация“, въпросите относно първия посочен
от ВС начин за прилагане на регулацията (чрез заплащането на обезщетение) са
сравнително лесно установими чрез представяне на писмени доказателства,
установяващи фактът на заплащането. Не така стоят нещата по отношение на втория
възможен вариант за прилагането на регулацията (респ. за придобиването на имота
след изтичането на 6-месечния преклузивен срок по ЗУТ), а именно –
упражняването на фактическа власт повече от 10 години. Следва да се посочи, че
при действието на ЗТСУ (отм.), упражняването на фактическата власт за период,
по-голям от 10 години, води до прилагане на регулацията и придобивното основание
е именно придобиването по дворищно-регулационния план, а не придобиване по
давност.
Именно
с оглед на възможните спорове по отношение на обстоятелството дали дадена
регулация е приложена и с оглед на приложението на §
8, ал. 1, във вр. с § 6, ал. 2 ПР ЗУТ, с цел да не се стигне до неясноти и до правна несигурност,
с приемането на ЗКИР (Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001
г.) се въведе разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, установяваща оборима
презумпция по отношение на границите на имотите, отразени в кадастралните
планове. Чрез тази презумпция се даде предимство при доказването на придобилите
по приложена регулация собственици на имоти, които, особено при втория случай
на прилагане по регулация (упражняване на фактическа власт повече от 10
години), биха имали затруднения при доказването на тези факти. Същата разбира
се, доколкото приетите след 2001г. кадастрални планове нямат вещно-отчуждително
действие, не предклудира възможността на правните субекти да доказват наличието
на грешка в кадастралната карта, респ. да защитават собствеността си. Доколкото
обаче целта на законовите презумпции е да обърнат доказателствената тежест,
именно върху оспорващите пада тежестта да докажат грешката в кадастралната
карта съгласно оборимата презумпция на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР чрез всички
допустими доказателствени средства по ГПК.
Именно с оглед на
всички горепосочени обстоятелства и с оглед на твърденията на страните в
настоящия спор, при правилно разпределена доказателствена тежест от страна на
първоинстанционния съд, доколкото спорът се концентрира върху местоположението
на границите, ищците доказват твърдяната от тях граница между имотите чрез
представената скица на своя ПИ по КК и КР, одобрени със Заповед № РД
18-52/16.11.2011г. (т.е. по действаща в хода на процеса кадастрална карта)
съгласно оборимата презумпция на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР. Твърденията на
ответниците-жалбоподатели, отразени в отговора на исковата молба, че е налице
грешка в кадастралната карта, като границата между имотите е на юг от
посочената в кадастралната карта (или по-конкретно след приемането на СТЕ и
съгласно твърденията на страните – границата по регулационния план от 1966г.),
останаха недоказани в настоящия процес. Съгласно заключенията и на двете приети
по делото съдебно-технически експертизи, праводателите на
ответниците-жалбоподатели към нито един момент не са придобивали спорната част,
заключена между буквите Б,В,Г и Д от чертеж № 1 към допълнителното заключение
на вещото лице (л. 194 от първоинстанционното дело) по регулация. Същите не са
твърдели и да са придобили спорната част по давност, поради което и не са били
събирани доказателства в тази насока.
Действително от
събраните по делото доказателства се установява придобиването по регулация чрез
заплащане на обезщетение единствено на правото на собственост на въззиваемите в
обема, посочен от жалбоподателите (като северна граница на имота на
въззиваемите да се явява границата по регулационния план през 1966г.). Въпреки
това, съгласно гореизложеното от правна страна, не е имало пречка регулацията
да бъде приложена по втория посочен от ТР №3/1993г.
на ОСГК на ВС начин – чрез упражняване на фактическа власт повече от 10 години.
Установяването на този факт обаче не е бил предвиден при указване на
доказателствената тежест на ищците именно поради обстоятелството, че с оглед
оборимата презумпция на чл.2, ал. 5 от ЗКИР е обърната доказателствената тежест
и ответниците трябва да докажат, че границата между имотите се различава от
посочената в актуалната кадастрална карта, респ. че регулацията не е била
приложена, което не беше доказано в настоящото производство. Още повече следва
да се посочи и че видно от показанията на свид. Н. и Н. праводателят на ищците
е ползвал спорното в процеса място за отглеждане на животни, без да са посочени
времеви интеревали на ползването.
Така,
с оглед на всички гореизложени обстоятелства, и с оглед установеното и от двете
СТЕ съвпадане на имотните и регулационните граници, настоящият състав намира,
че действително границата между двата имота е твърдяната от ищеца, а именно –
границата съгласно регулационния план от 1973г. и актуалната кадастрална карта.
В тази връзка и съгласно приетите по делото СТЕ, настоящият състав стигна до
извода, че действително част от стопанската постройка попада в имота на ищците.
Наличието на
стопанската постройка в имота на ищците пречи на същите да упражняват правото
си на собственост в пълен обем, като навлизането в имота им не е незначително –
съгласно заключенията на СТЕ площта на постройката, попадаща в имота на ищците,
е приблизително 13 кв.м. С наличието на тази сграда се препятства ползването на
североизточната част от дворното място на ищците, попадаща под постройката. С
оглед на тези обстоятелства, искът по чл. 109 от ЗС се явява основателен.
Въз основа на гореизложеното,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част по
отношение на ответниците-жалбоподатели. По отношение на Д.П.Д. следва да се
посочи също, че същата се явява наследник на починалата К. П., поради което е
било налице правоприемство по чл. 227 от ГПК. В частта, в която е бил отхвърлен
искът, предявен срещу ответника К. Д. И., решението не е било обжалвано, поради
което е влязло в законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора следва жалбоподателите
да бъдат осъдени да заплатят сторените от въззиваемите разноски във въззивното
производство в размер на 550 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 20 от
въззивното дело).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№131 от 15.04.2019 г., постановено по гр. дело № 142/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІІ гр. с. В ЧАСТТА, в която са
били осъдени на основание чл. 109 от ЗС Д.П.Д. с ЕГН ********** (лично и като
правоприемник на осн. чл. 227 от ГПК на починалата К. Н.П., ЕГН **********), П.Д.Д.
с ЕГН ********** и Н.Т.Д. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Т. Д.Д. с ЕГН *********, да премахнат част от стопанска постройка
(пристройка) с идентификатор 36498.503.2091.2, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.503.2091 по КККР на гр.****, одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011 г. на Директора на АГКК, собственост на В.Н.Н. с ЕГН **********
и П.С.Н. с ЕГН **********,***, която част е с площ от 12.77 кв.м, означена на
фигура 3 от чертеж № 1 към допълнителното заключение на вещото лице и попада в
северозападната част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2091, заключена
между точките Б, В, Г и Д от чертеж № 1 към допълнителното заключение на вещото
лице (л.194 от делото), неразделна част от първоинстанционното решение.
В останалата част
от решението, в която е бил отхвърлен искът с правно основание чл. 109 от
ЗС, предявен от В.Н.Н. с ЕГН ********** и П.С.Н. с ЕГН **********,*** за
осъждането на К. Д. И. с ЕГН ********** *** да преустанови действията си, с
които препятства ищците да ползват северозападната част на дворното им място,
представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2091 по КККР на гр.****,
одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Директора на АГКК, която част е
с площ от 19.96 кв.м, заключени между точките А, Б, Д и Е, от чертеж № 1 към
допълнителното заключение на вещото лице, като неоснователен, решението не е
било обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН **********, П.Д.Д. с ЕГН ********** и Н.Т.Д. с ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител Т. Д.Д. с ЕГН ********* да заплатят на
В.Н.Н. с ЕГН ********** и П.С.Н. с ЕГН **********,*** разноски за въззивното
производство в размер на 550 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на Република България на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.