№ 159
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000005 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260011 от 16.10.2020г., постановено по т.д. №15/2020г.,
Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил предявения от СТ. К. СТ. от гр.Севлиево
против Сдружение с нестопанска цел Организация за развъждане на цигайски
и местни породи овце в България-гр.Троян иск с правна квалификация чл.124
ГПК за признаване за установено съществуването на членствено
правоотношение на ищеца с ответното сдружение. Осъдил е на основание
чл.78 ал.3 от ГПК С.С. да заплати на Сдружение с нестопанска цел
Организация за развъждане на цигайски и местни породи овце в България-
гр.Троян сумата от 1 140 лева, направени разноски по делото.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца С.С., чрез
пълномощника адвокат Г.Х..
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени решението на Окръжен
съд-Ловеч изцяло и да уважи предявения иск. Моли Апелативният съд да
1
осъди ответника да му заплати направените разноски по делото, в т.ч.
заплатеното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Моли
Апелативният съд да осъди ответника да му заплати и направените от него
разноски по ч.т.д. №60 на ВТАС, по което е отменено определение
№53/28.01.2020г. по т.д. №15/2020г. на Ловешкия окръжен съд за връщане на
исковата молба на ищеца поради недопустимост на предявения иск и е
прекратено производството по делото.
Неправилен бил изводът на Първоинстанционния съд, че ищецът бил
забавил плащането на дължимия членски внос за 2017 и 2018г. с повече от 6
месеца, поради което съгласно чл.13 ал.4 от устава на Сдружението било
настъпило автоматично изключването му като член на същото.
На първо място не била налице такава забава. Съгласно чл.32 ал.1 т.2 от
устава „годишният членски внос за физически лица е в размер на 10 лева и се
плаща ведно с дължимите за селекционни услуги суми след получаване на
субсидията за селекционна дейност, на една или две вноски като при две
вноски срокът е до 10-то число на м.юни, а втората – до 10-то число на
м.декември.” Субсидията за 2017г. бил получил на 19.12.2017г. Поради това
срокът за плащане на членския внос изтича на 10.12.2018г. Ищецът е платил
на 29.09.2018г. т.е. в срок.
Същото важало и за членския внос за 2018г.
На второ място прави оплакване за противоречие на
първоинстанционното решение на разпоредбата на чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Съгласно тази разпоредба Сдружението било длъжно в устава си да уреди
процедурата, по която става констатиране на нарушенията от страна на
участник в него, както и процедурата, в смисъл редът и начинът на
изключването му от Сдружението, тъй като съгласно чл.22 ал.4 от закона не
съществува автоматично отпадане на членственото правоотношение. В устава
липсвала такава уредба. Съгласно чл.19 от устава само общото събрание
може да взема решения за прекратяване на членството в организацията. В
случая липсва решение за изключване на ищеца.
Въззивникът се позовава и на решението на Великотърновския
апелативен съд по в.т.д. №380/2019г., с което било прието, че С. С. е активно
2
легитимиран да предяви иск за отмяна на незаконосъобразни решения на
общото събрание на ответното сдружение, следователно членственото му
правоотнешение не е прекратено.
С определение №157 от 25.03.2021г. по т.д. №1113/2020г. Върховният
касационен съд не е допуснал касационно обжалване на решението на
Великотърновския апелативен съд.
Въззиваемият, ответник в Първата инстанция, Сдружение Организация
за развъждане на цигайски и местни породи овце в Р България-гр.Троян, чрез
пълномощника адвокат А.Д., в писмен отговор, моли Апелативният съд да
отхвърли изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна и да остави в
сила обжалваното първоинстанционно решение на Ловешкия окръжен съд.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото в двете
инстанции.
Окръжният съд въз основа на съвкупен анализ на установените по
делото факти бил достигнал до правилния и законосъобразен извод, че
претенцията на ищеца трябва да се отхвърли, тъй като членството му в
Сдружението било прекратено с отпадането му като член на същото, поради
неплащане на членски внос за 2017г. в 6-месечния срок, предвиден в устава,
поради което предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК се явявал неоснователен
и е отхвърлен. В устава било предвидено автоматично прекратяване на
членството при неплащане на членския внос в 6-месечен срок от получаване
на субсидията.
Правилно Окръжният съд бил приел, че за 2017г. ищецът е получил
еднократна субсидия в размер на 18 627,22 лева, платена на 19.12.2017г.,
поради което последната дата се явявала падеж на вземането за членски внос
за 2017г. и начало на срока за плащане на членския внос, поради което този
срок е изтекъл на 19.06.2018г. Тъй като не е платил до тази дата, членственото
правоотношение на същия е прекратено автоматично.
Решението на Окръжния съд било в съответствие с разпоредбата на
чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ. Уставът бил предвидил изрично, че отпадането става
без решение на орган на Сдружението и автоматично.
3
По делото не било установено системно учестие на ищеца в дейността
на Сдружението, като невнасянето на установените имуществени вноски и
системното неучастие в дейността на юридическото лице били две
самостоятелни основания за отпадане на членственото правоотношение.
Ищецът е бил канен многократно да изпълнява имуществените си задължения
към Сдружението.
Въззивникът, чрез процесуалния представител адвокат Х. поддържа
жалбата и излага допълнителни съображения в нейна подкрепа в съдебно
заседание и в писмена защита.
Въззиваемият, чрез процесуалния представител адвокат Д., в открито
заседание и в писмена защита, поддържа отговора по изложените в него,
както и по допълнително заявени съображения.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът СТ. К. СТ. от гр.Севлиево твърди в исковата молба и по делото,
че е член на СНЦ Организация за развъждане на цигайски и местни породи
овце в България-гр.Троян от 2015г. През 2016г. бил избран за председател на
Контролния съвет. В това си качество през м.10.2018г. изискал от
Управителния съвет счетоводните книги, протоколи от заседания на ОС и УС
и други, за извършване на комплаксна проверка и изготвяне доклад за
констатациите, който да бъде представен на общото събрание, насрочено за
05.10.2018г. Отговорът бил, че УС не му ги предоставя, тъй като той вече не
бил член на Сдружението. На общото събрание на 05.10.2018г. Председателят
на Сдружението обявил този факт, тъй като било настъпило автоматично
отпадане на членстовото на С., поради това че платил членския внос за 2017г.
4
със забава. Ищецът продължил да се счита за член на Сдружението, тъй като
нямало решение за изключването му, както на ОС, така и на УС. На
събранието на 05.10.2018г. на негово място бил избран друг член и
председател на Контролния съвет, след което по-нататък в заседанието не бил
допуснат да участва. На отчетно изборното събрание от 18.11.2019г. бил
допуснат до участие, но като гост и гласът му не бил зачетен при вземането на
решенията. Председателят на Сдружението отказал да сключи с ищеца
договор за селекционна дейност, каквато Сдружението осъществявало, тъй
като не бил негов член. На 04.09.2019г. ищецът подал молба до УС, ако
считат че членственото му правоотношение е прекратено, да го примет
отново за член. Отговорът бил отказ.
Отричането на правото му на членство и на член на Сдружението от
Председателя и УС, както и препятстването да упражнява неговите
членствени права, обосновават правния интерес на ищеца да предяви
установителен иск, въпреки че той счита че членственото правоотношение
между него и Сдружението не е прекратено. В тази връзка се позовава на
разпоредбата на чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ, която е императивна и съгласно която
отпадането не може да настъпи автоматично, а Сдружението трябвало
самостоятелно да определи ред и начин за констатиране на нарушенията,
водещи до отпадане членуването в Сдружението, каквито липсвали в устава,
поради което в случая членственоправната връзка на ищеца със Сдружението
не била преустановена. Отделно от това ищецът не бил допуснал
нарушението, за което ответното Сдружение твърди че било настъпило
автоманичното му изключване като член, тъй като бил платил членския внос
за 2017 и 2018г. в срока, предвиден в чл.32 ал.1 т.2 от устава, действащ към
05.10.2018г. Твърди, че е участвал активно в дейността на ответното
Сдружение в периода 2016г. до датата, на която било обявено, че е отпаднал
член на Сдружението. Присъствал на всички заседания на УС като
Председател на КС. Участвал във всички проведени общо събрания.
Извършвал проверки на финансовата дейност на сдружението. Изготвил
доклада на КС за 2016г. по тези въпроси. Доклад и проверка за 2017г. нямало,
тъй като Председателят на Сдружението не оказал необходимото съдействие.
Следователно не била налице нито една от предпоставките на чл.22 ал.4 от
ЗЮЛНЦ за изключването му от ответното Сдружение.
5
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
на основание чл.124 ал.1 от ГПК да приеме за установено по отношение на
ответното Сдружение съществуването на членствено правоотношение между
ищеца СТ. К. СТ. и ответника Сдружение с нестопанска цел Организация за
развъждане на цигайски и местни породи овце в България-гр.Троян, както и
че същото не е прекратено.
Ответникът Сдружение Организация за развъждане на цигайски и
местни породи овце в РБългария, представлявано от Председателя, чрез
процесуален представител адвокат А.Д., в писмен отговор и по делото, моли
Апелативният съд да остави без разглеждане предявения иск, като
недопустим, алтернативно да го тхвърли, като неоснователен и недоказан.
Предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК бил недопустим, тъй като в
ЗЮЛНЦ бил предвиден специален ред за защита на членствените
правоотношения и това била възможността да се атакуват приетите решения
или актове на Сдружението чрез иск по чл.25 ал.5 от посочения закон.
Ищецът трябвало да атакува пред общото събрание отказът на УС да му
предостави исканите от него документи, след което евентуално да оспорва
решението на ОС. Предявяването на иск по чл.25 от ЗЮЛНЦ било обвързано
със срок, който в случая не е спазен.
Предвид изложеното ответникът моли съдът да прекрати
производството по делото, тъй като предявеният иск е недопустим.
Искът бил недопустим и поради това, че по същия спор било висящо
т.д. №380 на Апелативен съд-Велико Търново, по което е постановено
решение №53 от 14.02.2020г., невлязло в сила. В това дело съдът трябвало да
се произнесе по инцидентен установителен иск относно активната
легитимация на ищеца, тъй като предявеният иск бил с правно основание
чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Предвид изложеното ищецът нямал правен интерес да предяви
установителния иск по чл.124 ал.1 от ГПК.
На второ място ответникът заявява, че исковата молба е неоснователна.
Ищецът имал възможност да предяви иск по чл.25 ал.5 от ЗЮЛНЦ, с който да
6
оспори отказа на УС да му предостави исканите документи. Не бил активно
легитимран да предяви иска по чл.124 ал.1 от ГПК, тъй като се бил
автоматично изключил като член на Сдружението вследствие неплащане в
срок на членския внос за 2017 и 2018г. Била налице и втората предпоставка
на чл.22 ал.5 от ЗЮЛНЦ, а именно автоматичното прекратяване на
членственото му правоотношение било настъпило ипоради това, че ищецът
системно бездействал т.е. системно не участвал в дейността на Сдружението.
Според ответника не било задължително да има решение на ОС или УС
за изключване на ищеца като член на Сдружението. Уставът давал
възможност за автоматично отпадане на членственото правоотношение при
наличието на една от следните две предпоставки, които в случая били
осъществени и двете, а именно неплащане в срок на членския внос и системно
неучастие в дейността на Сдружението.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът заявява
категорично, че поддържа изцяло предявения иск и отговаря на направените
от ответника възражения. Счита, че редът за защита на членството по чл.25
ал.5 или ал.6 от ЗЮЛНЦ е неприложим, тъй като няма взето решение на УС
или на ОС за прекратяване членственото правоотношение между страните,
поради което възможността на ищеца да се защити е чрез предявения
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК. Председателят на Сдружението е
поддържал и поддържа, че ищецът автоматично се е изключил като член на
Сдружението. Следователно няма акт на орган на Сдружението, който да бъде
атакуван по реда на чл.25 от ЗЮЛНЦ.
Ищецът допълва обстоятелствената част на исковата молба със
следното: Няма решение на ОС, няма и решение на УС, с което членственото
правоотнешине на ищеца да е прекратено поради отпадане. Отказът на УС да
предостави на ищеца исканите документи от него в качеството му на
Председател на КС, е обявен от Председателя, без да е бил представен
протокол от заседанието на УС и освен това на ищеца е било отказано
предоставяне на такъв протокол. На ОС, проведено на 05.10.2018г., също не е
вземано решение за прекратяване членството на ищеца и дори от този
протокол било видно, че такова решение липсва – в него е записано, че С. се
бил самоизключил.
7
Искът не бил недопустим и предвид съществуващото т.д. №90/2018г. на
ОС-Ловеч, респективно в.т.д. №380/2019г. на АС-Велико Търново. По това
дело не е предявяван инцидентен установителен иск за членството на ищеца,
поради което С. има правен интерес да предяви такъв иск по настоящото дело.
Членственото правоотношение е твърдяно и доказвано по другото дело, само
за да се установи активната легитимация ищецът да оспори взетите решения
на ОС от 05.12.2018г. По другото дело такава констатация съдът би направил
само в мотивите, които не се ползват със сила на присъдено нещо.
Постъпил е допълнителен отговор. Ответникът поддържа изцяло
първоначалния отговор.
Поддържа възражението си за съществуването на висящ процес между
страните по идентичен правен спор, по другото дело, което вече е във
Върховния касационен съд като т.д. №1113.
На заседанието на УС и КС от 02.10.2018г. бил констатиран фактът на
отпадане членственото правоотношение на ищеца, поради самоизключване,
съгласно чл.13 ал.4 от устава и било взето решение да бъде предложено на
ОС да бъде попълнен състава на КС и да бъде избран друг Председател на
КС, тъй като ищецът не е легитимен. Ищецът бил поканен и бил узнал
своевремнно за тези решения на УС и КС, но не оспорил по реда на чл.25 ал.5
от ЗЮЛНЦ акта, с който било констатирано отпадане на членството му, както
и отказът от 03.10.2018г. да му бъдат представени документи, тъй като не бил
член поради автоматично самоизключване.
Всяко едно от посочените решения ищецът е можел да оспори с иск по
чл.25 от ЗЮЛНЦ в едномесечен срок от узнаването, но не по-късно от 1-
година от датата на решението.
Действително ищецът се бил самоизключил автоматично като член, на
основание чл.13 ал.4 от устава, съгласно който «членството се прекратява
автоматично при неплащане на членски внос в продължение на 6-месеца.»
Като не е предявил иск по чл.25 от ЗЮЛНЦ в срок, предявеният
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК бил недопустим.
8
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението в
неговата цялост, тъй като по валидността се произнася служебно, а по
допустимостта в обжалваната част, като в случая се обжалва изцяло
първоинстанционното решение.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено
от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо, както и като
постановено по допустим иск.
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,
че членственото правоотношение между ищеца СТ. К. СТ. и ответното СНЦ
Организация за развъждане на цигайски и местни породи овце в РБългария –
гр.Троян съществува и не е прекратено.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ.124 АЛ.1 ОТ
ГПК.
Налице е правен интерес за ищеца от предявяването на установителния
иск.
Не съществува идентичност на предмета на настоящото дело и този по
№ т.д. №90/2018г. на ОС-Ловеч, респективно в.т.д. №380/2019г. на АС-
Велико Търново и т.д. №1113/2020г. на Върховния касационен съд, тъй като
по тези дела няма предявен първоначален или инцидентен установителен иск
за установяване съществуването на членствено правоотношение.
Всъщност производството по това друго дело е приключило с влязло в
сила съдебно решение, но по него няма предявено искане респективно липсва
диспозитив за установяване съществуването на членственото
9
правоотношение между страните по делото. С решение №61 от 19.07.2019г.
по т.д. №90/2018г. Окръжен съд-Ловеч, поправено с решение
№68/13.08.2019г., Ловешкият окръжен съд е отменил взетите решения на
общото събрание на Сдружение Организация за развъждане на цигайски и
местни породи овце в РБългария, проведено на 05.10.2018г. за избор на нов
член от състава на Контролния съвет и промени в устава на Сдружението,
като незаконосъобразни. С решение №53 от 14.02.2020г., постановено по
в.т.д. №380/2019г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил решение
№61. С определение на Върховния касационен съд №157 от 25.03.2021г. по
т.д. №1113/2020г. не е допуснато касационно обжалване на решението на
Апелативния съд и същото е влязло в сила.
Следователно няма идентитет на предявените искове по настоящото
дело и другото дело, на което се позовава ответникът, поради което искът по
чл.124 ал.1 от ГПК не е недопустим на това основание.
Предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК е допустим и предвид
наличието на правен интерес у ищеца от установяване същсетвуването на
членственото му правоотношение с ответника, както и непрекратяването на
същото.
Редът за защита на членството по чл.25 ал.5 или ал.6 от ЗЮЛНЦ е
неприложим в случая, тъй като няма взето решение на УС или на ОС за
прекратяване членственото правоотношение между страните, поради което
възможността на ищеца да се защити е чрез предявения установителен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК. Председателят на Сдружението е поддържал и поддържа,
че ищецът автоматично се е изключил като член на Сдружението.
Следователно няма акт на орган на Сдружението, който да бъде атакуван по
реда на чл.25 от ЗЮЛНЦ.
От събраните по делото доказателства се установява, че няма решение
на ОС, нямя и решение на УС, с което членственото правоотнешине на ищеца
да е прекратено поради отпадане. Отказът на УС да предостави на ищеца
исканите документи от него в качеството му на ПРедседател на КС, е обявен
от Председателя, без да е бил представен протокол от заседанието на УС и
освен това на ищеца е било отказано предоставяне на такъв протокол. На ОС,
10
проведено на 05.10.2018г. също не е вземано решение за прекратяване
членството на ищеца и дори от този протокол е видно, че такова решение
липсва, тъй като в него е записано, че С. се бил самоизключил.
Правният интерес от установяване, че ищецът не е изключен като член
на Сдружението произтича от установените по делото обстоятелства, че
правото му на членство и на член на Сдружението се отричат от Председателя
и УС, както и се препятства да упражнява членствените си права.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ.124 АЛ.1
ОТ ГПК.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът
е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка, а именно от устава на ответното Сдружение,
протокол №10/05.10.2018г. от проведено общо събрание, списък на членовете
на Сдружението, протокол от общо събрание от 17.04.2019г., протокол от
общо събрание от 04.10.2019г., списък на присъствалите на общото събрание
от 04.10.2019г., удостоверение за пререгистрация по §25 ал.2 от ПЗР на
ЗЮЛНЦ, писмо изх.№134/03.10.2018г., молба от 04.09.2019г., разписка от
28.09.2018г. за платени от ищеца 1 361,70 лева – членски внос, заявление от
03.10.2018г., преводно нареждане за платени 1 444,50 лева на 17.04.2018г. от
ищеца по сметка на Сдружението, фактура за същата сума от 17.04.2018г.,
извлечение от сметка, писмо изх.№136/14.10.2019г. от Председателя на
Сдружението до ищеца, молба от 01.10.2018г., касационна жалба срещу
решение №53 по в.т.д. №380/2019г. по описа на ВТАС, заедно с изложение на
основанията за касационно обжалване, решение №53 от 14.02.2020г., по в.т.д.
№380/2019г. на ВТАС, договор №70/10.11.2016г. между Сдружението и С.С.,
заявление за държавна помощ от С.С., анекс към договор №70, договор
№69/20.11.2017г. между страните по делото, извлечение от сметка на
11
Сдружението на 3 страници, фактура от 17.04.2018г. фактура от 26.06.2017г.,
счетоводна справка за платен/неплатен членски внос от ищеца, издадена на
03.12.2018г. от служител на Сдружението Бончевска, отказ от 09.11.2018г. на
Длъжностно лице при Агенцията по вписванията за вписване решения на
общото събрание от 06.10.2018г., протокол от заседание на УС от
02.10.2018г., , от заключението на съдебно счетоводната експертиза на
вещото лице Р. А., протокол №23/19.04.2016г. на заседание на УС, протокол
№24804.05.2016г. на заседание на УС, протокол от заседание на УС от
13.12.2016г., протокол от заседание на УС от 10.05.2017г., протокол от
заседание на УС от 11.07.2017г., протокол от заседание на УС от 28.09.2017г.,
протокол от заседание на УС от 02.10.2018г., както и от показанията на
разпитаните в Първата инстанция свидетели К. Д. Г., Ц. Е. Н., М. Й. К. и Х. Н.
Х., се установява следната фактическа обстановка.
Ищецът СТ. К. СТ. от гр.Севлиево е член на Сдружение с нестопанска
цел Организация за развъждане на цигайски и местни породи овце в
България-гр.Троян от 2015г. През 2016г. бил избран за председател на
Контролния съвет. В това си качество през м.10.2018г. изискал от
Управителния съвет счетоводните книги, протоколи от заседания на ОС и УС
и други водени при ответника докуменци, за извършване на комплексна
проверка и изготвяне доклад за констатациите, който да бъде представен на
общото събрание, насрочено за 05.10.2018г. УС му отказал с писмо, тъй като
вече не бил член на Сдружението. На общото събрание на 05.10.2018г.
Председателят на Сдружението обявил, този факт, че С. не е член на
Сдружението, тъй като било настъпило автоматично отпадане на членството
му, предвид това, че е платил членския внос за 2017г. със забава.
Безспорно е по делото, че няма решение на ОС, както и няма решение на
УС, с което членственото правоотнешине на ищеца да е прекратено поради
отпадане. Отказът на УС да предостави на ищеца исканите документи от него
в качеството му на Председател на КС, е обявено от Председателя, без да е
бил представен протокол от заседанието на УС. На ищеца било отказано
предоставяне на такъв протокол. На ОС, проведено на 05.10.2018г. също не е
вземано решение за прекратяване членството на ищеца. От протокола на това
общо събрание е видно, че такова решение липсва – в него е записано, че С.
се е самоизключил.
12
На събранието на 05.10.2018г. на негово място бил избран друг член и
председател на Контролния съвет, след което по-нататък в заседанието не бил
допуснат да участва. На отчетно изборното събрание от 18.11.2019г. бил
допуснат до участие, но като гост и гласът му не бил зачетен при вземането на
решенията. Председателят на Сдружението отказал да сключи с ищеца
договор за селекционна дейност, каквато Сдружението осъществявало, тъй
като не бил негов член.
На 04.09.2019г. ищецът подал молба до УС, ако считат че членственото
му правоотношение е прекратено, да го приемат отново за член. Отговорът
бил отказ.
Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза ищецът С.
е получил следните субсидии за селекционна дейност от ДФ Земделие: за
2016г. – 8 183,11 лева, двукратно: 5 769,20 лева на 28.10.2016г. и 2 413,89 лева
на 07.12.2016г.; за 2017г. е получил общо 18 672,22 лева – на 19.12.2017г.
наведнъж и за 2018г. – общо 20 414,64 лева – на два пъти: 764,89 лева на
18.06.2018г. и 19 649,75 лева на 14.12.2018г.
Вещото лице установявва, че ищецът е платил членския си внос към
Сдружението така: за 2017г. платеният членски внос от ищеца е общо 271,08
лева, от които 251 лева-членски внос и 20,08 лева лихва. Останалата част от
платена сума 1 084,32 лева /1355,40 – 271,08/ е селекционна услуга и лихва.
Платен членски внос за 2018 г. няма, поради върнат превод и издадено
кредитно известие.
Според вещото лице основание за плащането на внесената от ищеца на
29.09.2018г. сума в размер на 1 355,40 лева е членски внос и лихва. При
ответника тази сума е отнесена към дължимата селекционна услуга и членски
внос за 2017г., платени през 2018г.
Заключението е компетентно, обосновано и не оспорено от страните,
поради което Апелативният съд го приема изцяло.
Съгласно чл.13 ал.1 от устава на Сдружението Членството се
прекратява : с прекратяване дейността на организацията, с писмено заявление
на отделния член, отправено до УС, със смъртта или поставянето под пълно
13
запрещение на член на организацията, както и при изключване; осъществява
се с решение на УС, утвърдено от общото събрание, когато: членът не спазва
устава, нарушава принципите на професионалната етика и законите на
страната, представя неверни данни за произхода и продуктивните качества на
животните, не спазва договорите, извършва действия и има поведение,
притоворечащо на интересите и целите на Сдружението и други нарушения
във връзка с това, както и поради спиране плащането на членския внос за
селекционни услуги.
В последната хипотеза, която според ответника била налице в случая,
настъпвало автоматично самоизключване.
Това твърдение обаче противоречи на императивната разпоредба на
чл.22 ал.4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, поради което
автоматично самоизключване на член на Сдружение с нестопанска цел е
неприложимо по отношение на този вид юридически лица с нестопанска цел.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ отпадането поради
невнасяне на установените имуществени вноски и системно неучастие в
дейността се констатира по документи по реда, предвиден в устава на
Сдружението.
Следователно законът не допуска автоманично отпадане на
членственото правоотношение и задължава Сдружението да уреди в устава си
редът и начинът на това отпадане.
По изложените съображения хипотеза на автоматично самоизключване
на ищеца, на каквато се позовава ответното Сдружение, е незаконосъобразна,
неоснователна и съществуването й е изключено съгласно разпоредбата на
чл.22 ал.4 от ЗЮЛНЦ, която като императивна правна норма елиминира
приложението на чл.13 ал.1 т.4 от устава.
Освен това по делото не е доказано ищецът да не е платил членския си
внос за 2017 и 2018г. в срок, както и не е доказано системно да не е участвал в
дейността на Сдружението, каквито възражения навежда ответникът.
Съгласно чл.32 ал.1 т.2 от устава имуществените вноски се плащат след
14
получаването на субсидията за селекционна дейност на една или две вноски
като при 2-вноски срокът е до 10-то число на месец юни за първата и до 10-то
число на месец декември за втората. За 2017г. ищецът е получил субсидята на
19.12.2017г. и 21.12.2017г. Внесъл е дължимите вноски на 28.09.2018г. и тъй
като в посочената разпоредба на устава не е уредена хипотезата на заплащане
на субсидията след 10-то число на м.декември, следва да се приеме, че
ищецът е платил членския си внос в срок. За 2018г. ищецът е получил
субсидията на два транша, съгласно заключеинето на вещото лице, на
18.06.2018г. и на 14.12.2018г. В 6-месечния срок, а именно на 17.04.2018г. е
превел на Сдружението сумата 1 444,50 лева, каквато е стойността на
дължимия членски внос, видно от фактура №І557/17.04.2018г., която сума на
21.12.2018г. му е върната от Сдружението по банковата му сметка с мотив –
«неправомерен кредит».
По делото е доказано, че ищецът е участвал активно в дейността на
ответното Сдружение. Присъствал е на общите събрания, правил е опит да
участва в тях и след като Председателят е обявил че се е самоизключил,
докато не са му оспорвали качеството на Председател на Контролния съвет е
участвал във всички заседания на УС. Извършвал е проверки на дейността на
Сдружението като Председател на контролния съвет, докладът за проверката
през 2016г. е изготвен от него. На 02.10.2018г. е изискал от УС
документацията за проверка, но в такава не участвал, тъй като получил отказ
да му бъде предоставена същата, предвид твърдението на ответника, че е
отпаднал автоматично като член на Сдружението, поради неплащане в срок
на членския внос.
С решение №61 от 19.07.2019г. по т.д. №90/2018г. Окръжен съд-Ловеч,
поправено с решение №68/13.08.2019г., Ловешкият окръжен съд е отменил
взетите решения на общото събрание на Сдружение Организация за
развъждане на цигайски и местни породи овце в РБългария, проведено на
05.10.2018г. за избор на нов член от състава на Контролния съвет и промени в
устава на Сдружението, като незаконосъобразни. С решение №53 от
14.02.2020г., постановено по в.т.д. №380/2019г. Великотърновският
апелативен съд е потвърдил решение №61. С определение на Върховния
касационен съд №157 от 25.03.2021г. по т.д. №1113/2020г. не е допуснато
касационно обжалване на решението на Апелативния съд и същото е влязло в
15
сила.
При тези данни от фактическа страна и по изложените по-горе
съображения Апелативният съд приема, че предявеният иск по чл.124 ал.1 от
ГПК за признаване за установено съществуването на членствено
правотношение на ищеца в ответното Сдружение с нестопанска цел е
допустим, основателен и доказан, поради което следва да се уважи изцяло.
В обжалваното решение Окръжен съд-Ловеч е стигнал до
противоположен краен решаващ извод.
Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено
изцяло и вместо него предявеният положитеен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на сумата 1061,74 лева, направени разноски в първата инстанция, от
която сума 81,74 лева – заплатена държавна такса; 180 лева – внесен депозит
за вещо лице и 800лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият следва да заплати на въззивника направените от него разноски
във втората инстанция, а именно сумата от 840 лева, направени разноски, от
която 800 лева адвокатско възнаграждение и 40 лева заплатена държавна
такса. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и
направените разноски по в.ч.т.д. №60/2020г. по описа на Апелативен съд-
Велико Търново в размер на общо 316,02 лева, от които 16,02 лева платена
държавна такса и банкова такса и 300 лева, договорен и платен адвокатски
хонорар.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №260011 от 16.10.2020г., постановено по
т.д. №15/2020г., на Окръжен съд-Ловеч, вместо което ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК по
16
отношение на Сдружение с нестопанска цел Организация за развъждане на
цигайски и местни породи овце в България-гр.Троян, с ЕИК *********,
представлявано от Председателя, съществуването на членствено
правоотношение между СТ. К. СТ., с ЕГН **********, от гр.Севлиево и
Сдружение с нестопанска цел Организация за развъждане на цигайски и
местни породи овце в България-гр.Троян, както и че същото не е прекратено.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел Организация за развъждане на
цигайски и местни породи овце в България-гр.Троян, с ЕИК ********* да
заплати на СТ. К. СТ., с ЕГН **********, от гр.Севлиево сумата 1061,74 лева,
направени разноски в първата инстанция.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел Организация за развъждане на
цигайски и местни породи овце в България-гр.Троян, с ЕИК ********* да
заплати на СТ. К. СТ., с ЕГН **********, от гр.Севлиево сумата 840 лева,
направени разноски във втората инстанция.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел Организация за развъждане на
цигайски и местни породи овце в България-гр.Троян, с ЕИК ********* да
заплати на СТ. К. СТ., с ЕГН **********, от гр.Севлиево сумата 316,02 лева,
направени разноски по в.ч.т.д. №60/2020г. по описа на Апелативен съд-
Велико Търново.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17