О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 02.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в открито
съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретаря Габриела Владова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 312
по описа на СГС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 31.01.2024 г. в ТРРЮЛНЦ
по инициатива на синдика е обявен допълнителен списък № 4 на неприетите от
синдика вземания на кредиторите на „Д.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ******,
предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ.
По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда възражение с вх. №
263331/07.02.2024 г. /депозирано по пощата на 06.02.2024 г./ от кредитора
„Топлофикация София“ ЕАД срещу включване в списъка на неприетите вземания,
предявени от дружеството в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ вземания за незаплатена
топлинна енергия за стопански нужди, потребена от
дружеството „Д.Б.“ АД –в несъстоятелност в периода от 01.04.2020 г. до
31.03.2023 г. за имот – Магазин, находящ се в гр.
София, ж.к. „******с инсталация № **********, аб. №
355622 и ДС **********, в т.ч. начислена цена за услуга дялово разпределение и
лихва за забава. Във възражението си „Топлофикация София“ ЕАД поддържа, че се
намира в договорно отношение с „Д.Б.“ АД / с предишно наименование –
Кремиковски строител АД/ - в несъстоятелност по силата на нормативното правило въведено в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, което предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по реда на чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
реда на чл. 36, ал. 3. Сочи се, че „Д.Б.“ АД- в несъстоятелност има качеството
на титуляр на правото на собственост на упоменатия имот, което положение
съществува и към периода сочен в молбата за предявяване на вземанията - 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г., като в
пределите на този времеви отрязък „Д.Б.“
АД- в несъстоятелност в качеството му на потребител със стопански нужди е
използвал фактурираното количество ТЕ, като цената на същата се следва да
доставчика на услугата в лицето на кредитора с неприето вземане - „Топлофикация София“ ЕАД. Пак във връзка с
учредената между „Топлофикация София“ ЕАД и „Д.Б.“ АД / с предишно наименование
– Кремиковски строител АД/ - в несъстоятелност се поддържа, че това е станало
след изразено изрично съгласие от потребителя, чрез подаване на нарочна молба
за откриване на партида с цел ползване на услугите, които се предоставят от топлопреносното предприятие в гр. София.
На 05.03.2024 г. по делото е
постъпило писмено становище от синдика – Д.С., която счита, че възражението е
неоснователно. Посочено е, че относно вземанията предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД с молба от 17.05.2023 г. обхващащи период на фактурирани услуги от
м.04.2020 г. до м.03.2023 г. са заявени за приемане в производството по
несъстоятелност след изтичането на предвидения в ТЗ преклузивен
срок за предявяването им. Тъй като производството по несъстоятелност на „Д.Б.“
АД е открито с решение от 30.04.2009 г., то вземанията предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД са с период на възникване след посочената дата, което ги прави нови
по смисъла на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Позицията на синдика е, че срокът за тяхното
предявяване е тримесечен, считано от момента на падежа им /понеже се касае за
ежемесечно възникващи вземания за потребена ТЕ и
начислена услуга дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до 31.03.2023
г./, то този приложим тримесечен срок е бил пропуснат от кредитора и това е
формирало у синдика решение да откаже тяхното приемане за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на „Д.Б.“ АД.
В проведеното на 08.03.2024 г.
открито съдебно заседание кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД поддържа
подаденото възражение, а синдикът становището си за неговата неоснователност.
Съдът, като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното
възражение, доводите на страните и представените по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
Подаденото възражение от
„Топлофикация София“ ЕАД е допустимо, тъй като списъкът на неприети предявени
вземания в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ е обявен в търговския регистър на
31.01.2024 г., а възражението е депозирано на 06.03.2024 г., предвид което
същото подлежи на разглеждане по същество, защото е спазен разписания 7-дневен
срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ за неговото валидно процесуално упражняване.
Възражението е основателно. С
молбата си от 17.05.2024 г. /депозирана по пощата на 15.05.2023 г./ „Топлофикация
София“ ЕАД се е заявил в производството по несъстоятелност открито спрямо
- „Д.Б.“ АД, като носител на изискуеми
парични вземания относно незаплатена топлинна енергия за стопански нужди, която
е потребена от дружеството „Д.Б.“ АД –в
несъстоятелност в периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. при ползването на
негов собствен имот – Магазин, находящ се в гр.
София, ж.к. „******с инсталация № **********, аб. №
355622 и ДС **********, в т.ч. начислена цена за услуга дялово разпределение и
лихва за забава. Изрично е посочено че между „Топлофикация София“ ЕАД и „Д.Б.“
АД няма действащ сключен в писмена форма договор за доставка на ТЕ на небитов
абонат, но независимо от това между тези страни е налице учредено договорно
правоотношение с предмет доставка на топлинна, което произтича от действието на
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, в която е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно приложени към молбата за
предявяване на вземане молба от 07.11.1997 г., както и списък на етажните
собственици в сграда – гр. София, ж.к. ******се установява наличие на направено
признание от страна на дружеството – „Д.Б.“ АД /тогава носещо фирмено наименование
– „Кремиковски строител“ АД/, чрез законния му представител, като анализа на
същите формира извод, че дружеството-длъжник
още към м.11 1997 г. е имало качеството на титуляр на правото на
собственост върху магазин, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, доколкото същото именно в това си качество е заявило пред „Т.С.“ АД
желание за доставка на топлинна енергия за стопански нужди до този притежаван
от него имот. В периода след 07.11.1997 г. и до момента на даване на ход на
устните състезания в производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ от съдържащите се по
делото писмени доказателства не може да се направи заключение, че „Д.Б.“ АД се
е разпоредил с правото на собственост върху този му имот, респективно същия да
е бил осребрен в индивидуално или универсално изпълнително производство, което
означава, че на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. – ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./дружеството е имало качеството на клиент на
топлинна енергия, доколкото сградата, в която се намира собственият му магазин
е такава, която е присъединена към абонатна станция и до нея се доставя
услугата по снабдяване с топлинна енергия.
Приемайки, че между „Б.“ АД и
„Топлофикация София“ ЕАД е налице валидно възникнало и съществуващо към периода
от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. облигационно правоотношение за доставка на
ТЕ, съдът по несъстоятелността следва да прецени, дали заявените за приемане
парични вземания са възникнали в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, съответно
какви са техните размери. За да установи предявените си вземания „Топлофикация
София“ ЕАД е ангажирал с молбата за предявяване 38 броя фактури, с които са
фактурирани услуги по доставка на ТЕ до недвижимия имот притежаван от „Д.Б.“
АД, както и услуги по извършване на дялово разпределение на ТЕ в сградата –
етажна собственост, където се намира имота. Предвид липсата на осъществено оспорване
от длъжника - „Д.Б.“ АД, че така
фактурираните услуги, в т.ч. относно тяхното извършване, както и за размера на
начислените с тях цени, съдът по несъстоятелността счита, че издадените от
„Топлофикация София“ ЕАД 38 броя фактури са достатъчни по своята стойност
доказателства за да установят съществуването и размера на посочените в тях
вземания, като не е необходимо допълнително доказване за формиране на извод, че
е налице реално доставяне на услугите – доставка на ТЕ и дялово разпределение.
По отношение възникването на вземането за обезщетение за забава в плащането на
вземанията за цена на ТЕ се установява, че според клаузата на т. 40, ал. 1 от
приложимите ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди е предвидено, че купувачът
е длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. Следователно при изтичането на този срок купувачът следва да се смята
за изпаднал в положение на забава относно изискуемо вземане за цена на
доставена до имота му ТЕ. Предявените вземания за лихви се установява да са в
размери изчислени съобразно допуснатия период на закъснение в плащането на
всяко лихвоносно вземане за цена на ТЕ, като е отчетено правилото на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД техните размери да са равни на законната лихва начислявана от деня на
забавата.
Неправилни са съображенията на
синдика да откаже приемането на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с
негова молба от 17.05.2023 г. вземания. Видно от индивидуализацията направена в
молбата и от приложените към нея доказателства става ясно, че се касае до
вземания които са от категорията на новите такива /тоест вземания възникнали
след датата на откриване на производството по несъстоятелност/. Тези вземания
се предявяват за приемане от кредитора в периода от падежа им до приключване на
производството – чл. 688, ал. 3 ТЗ и чл. 639 ТЗ. Правилото за удовлетворяването
на такива вземания е, че те следва да бъдат заплатени от синдика на падежа,
като за целта не е необходимо те изобщо да се предявяват. В случай обаче, че т.
вземане не бъде изпълнено на падежа, то за неговия носител възниква правото да го
предяви за удовлетворяване в рамките на течащото производство по
несъстоятелност, като за целта е създадено правилото на чл. 688, ал. 3 ТЗ. При
преценката за приемането на предявените с молбата от 17.05.2023 г. вземания
от „Топлофикация София“ ЕАД синдика е
допуснал неправилно прилагане в режимите за предявяване и приемане на нововъзникнали вземания в течащото производство по
несъстоятелност, като е приложил и спрямо тези вземания изискването за
предявяването им в сроковете за предявяване на стари вземания /тези по чл. 685,
ал. 1 ТЗ- едномесечен и 688, ал. 1 ТЗ– двумесечен/. Обосновавайки се именно с
това, че заявените за приемане вземания са възникнали и станали изискуеми –
ежемесечно в пределите на очертания от дружеството-кредитор период, то синдика
е счел, че спрямо всяко от тях е изтекъл максимално възможния срок за
предявяването му – 3 месеца, считано от настъпване на изискуемостта му за
плащане и е отказал да ги приеме за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност водено спрямо „Д.Б.“ АД.
Съдът намира, че този извод на синдика не кореспондира на приложимите
норми на ТЗ уреждащи правилата за предявяване и приемане на нововъзникналите
вземания на кредитори след момента на откриване на производството по
несъстоятелност на „Д.Б.“ АД, каквито се явяват и обсъжданите такива, тъй като
тази категория вземания, когато не са били изпълнени на падежа им могат да се
предявяват от носителя им свободно без рестрикции с поставяне на срокове, а
именно в пределите до приключване на провежданото производство по
несъстоятелност. В този смисъл от съда по несъстоятелността следва да се
извърши ревизиране на това решение на синдика, като предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД с молба от 17.05.2023 г. вземания бъдат изключени от допълнителен
списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Д.Б.“ АД /в несъстоятелност/,
с ЕИК: ******, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ и в включени в такъв на
приетите вземания на кредиторите на „Д.Б.“
АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ******, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ,
при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, съответно по т. 9 за
лихвата за забава. Така изготвения списък на приетите по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ вземания следва да бъде одобрен от съда по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗКЛЮЧВА по възражение с вх. № 263331/07.02.2024 г. /депозирано по пощата на
06.02.2024 г./ подадено от кредитора
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* от допълнителния списък на неприетите
от синдика вземания на кредиторите на „Д.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ******,
изготвен по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ обявен от синдика по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ на 31.01.2024 г. с вписване № 20240131120921 предявените с
молба с вх. № 275645/17.05.2023 г., съставляващи, както следва : 398,51 лв. –
главница за потребена топлинна енергия и дялово
разпределение, дължими за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. и 48,40 лв.
– начислена лихва за забава за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2024 г., като
ВКЛЮЧВА в допълнителния списък на приетите вземания на кредиторите на „Д.Б.“ АД
/в несъстоятелност/, с ЕИК: ******, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ съставен от синдика на 08.02.2024 г. и
обявен по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 19.02.2024 г. с вписване № 20240219092759 предявените с молба с
вх. № 275645/17.05.2023 г., съставляващи,
както следва : сумата в размер
от 398,51 лв. – главница за потребена топлинна
енергия и дялово разпределение, дължими за периода от
01.04.2020 г. до 31.03.2023 г. относно имот -
Магазин, находящ се в гр.
София, ж.к. „******с инсталация № **********, аб. №
355622 и ДС **********, като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; и сумата в размер от 48,40 лв. – начислена лихва за забава за закъснение в
плащането на главното вземане /398,51 лв./ за периода от 01.04.2020 г. до
31.03.2024 г., като определя ред за удовлетворяване на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ;
ОДОБРЯВА с гореописаните промени на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ Допълнителния
списък на приетите вземания на кредиторите на „Д.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с
ЕИК: ******, предявени по реда на чл.
688, ал. 3 ТЗ, съставен от синдика на 08.02.2024 г. и обявен по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ на 19.02.2024 г. с вписване № 20240219092759.
Определението не подлежи
на обжалване.
Определението да се впише в
книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на
обявяване в търговския регистър, затова препис от определението да се изпрати
на Агенцията по вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: