РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. гр. Хасково, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640101768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР
към ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от Ц. В. Ц. с ЕГН:********** от **********,
против Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково,
издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ на
ж.р.“Каменец“, в частта на новообразувани имоти в строителните граници, определени
с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет –
Хасково, касаеща поземлен имот с идентификатор 77195.744.248. Твърди се, че
заповедта в тази част, касаеща включването на поземлен имот с идентификатор
77195.744.248 в ПНИ за ж.р.“Каменец“, гр.Хасково, при условията на §4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Р. Д. М.,
страда от съществен тежък порок, който прави невъзможно съществуването й.
Жалбоподателят твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 22.03.2001г. е придобил в режим на СИО имот с пл.№1993 в м.“Каменец“ по
плана, одобрен със заповед №696/88г., с площ на имота 600кв.м., ведно с построената в
имота сграда. Съгласно скицата поземления имот с идентификатор ********** бил с
площ 633кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана. В скицата
било отбелязано, че в имота има построени две сгради – с идентификатор
**********.1 със застроена площ 38кв.м. и с идентификатор **********.2 със
застроена площ 15кв.м. Със заповед №2047/05.12.2013г. на Община Хасково на
основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА и чл.16 ал.5 от ЗУТ и влязъл в сила ПУП
жалбоподателят бил определен за собственик на поземлен имот с идентификатор
********** с площ 633кв.м.
С решение №36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
1
землището на гр.Хасково било признато правото на собственост на наследниците на Р.
Д. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 10,500дка,
находяща се в терен по §4 на гр.Хасково в местността „Ак Бунар“. Със заповедта бил
одобрен помощен план за жилищен район „Каменец“, съгласно който на наследниците
на Р. Д. М. бил възстановен поземления имот на жалбоподателя. Заповедта на
областния управител влязло в сила. Със заповед №1609/16.09.2021г. на Община
Хасково на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ вр.§4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ било възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на Р. Д. М. върху новообразуван имот в строителните
граници, определени с околовръстен полигон, одобрени с решение №67/29.02.2000г. на
ОбС-Хасково с идентификатор **********, ж.р.“Каменец“, землище на гр.Хасково, с
площ 633кв.м.
На основание чл.149 ал.5 от АПК административните актове можели да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Жалбоподателят имал правен интерес от оспорване на заповедта в частта, с която бил
одобрен ПНИ за ж.р.“Каменец“, касаеща неговия собствен имот с идентификатор
**********. С тази заповед се засягали негови права и законни интереси, доколкото се
отнема правото му на собственост и се възстановява на трето лице.
Според жалбоподателя, процедурата по възстановяване на имотите на
наследниците на Р. Д. М. е приключила с влизането в сила на решение №36-
51/01.04.1998г. на ПК-Хасково и не следвало да се издава никакъв ПНИ. С процесната
заповед на областния управител се преуреждали вече уредени права, като
законодателят не бил предвидим изрично обратно действие в съответствие с чл.14 от
ЗНА на нормата на §4к ал.6 от ЗСПЗЗ. Недопустимо областния управител образувал и
провел административна процедура по приемане и одобряване на ПНИ въз основа на
влязло в сила решение №36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково, която нова
административна процедура приключила с издаване на заповед на кмета на Община
Хасково, съгласно §4к ал.7 от ЗСПЗЗ. Заповедта на областния управител била
нищожна в тази си част, тъй като не било налице правно основание, даващо му право
въз основа на влязлото в сила решение на ПК-Хасково да включва поземления имот на
жалбоподателя като възстановим на наследниците на Р. Д. М..
Твърди се, че имота на жалбоподателя бил записан без правно основание в ПНИ
като възстановим на наследниците на Р. Д. М.. Твърди се също така, че двете
местности са различни, като процесният поземлен имот се намирал в м.“Каменец“, а
възстановеният на наследниците на Р. Д. М. в м.“Ак Бунар“.
Предвид гореизложените съображения се иска обявяване нищожността на
процесната заповед в частта, с която е одобрен ПНИ за ж.р.“Каменец“, гр.Хасково,
касаещ поземлен имот с идентификатор **********.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.
Заинтересованата страна М. А. Т. не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област
Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА
и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-
2
494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне
на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. С тази заповед на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните
имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Каменец“ в землището на гр.Хасково,
Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на
Областния управител в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.77 от 01.10.2019г.
Като доказателство по делото е приет нотариален акт от 22.03.2001г. на нотариус
с рег.№079 – Владилена Сиртова, с който А. С. М. и С. Ю. М. продават на Ц. В. Ц.
имот с пл.№1993 в местността „Каменец“ по плана, одобрен със заповед №969/88г., с
площ 600кв.м., ведно с построената в имота сграда. Със заповед от 05.12.2013г. на
Кмета на Община Хасково Ц. В. Ц. е определен за собственик на поземлен имот с
проектен идентификатор ********** по КК на гр.Хасково, с площ 633кв.м. Със
заповед от 03.02.2014г. на началник СГКК-гр.Хасково е одобрено изменението в КК и
КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК,
състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР : поземлен имот с идентификатор
77195.744.549 и промяна в границите на съществуващи обекти в КККР : поземлен имот
с идентификатор **********.
С решение №36-51/01.04.1998г. ОСЗ-Хасково признава правото на собственост и
възстановява на наследници на Р. Д. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници нива от 10,500дка, находяща се в терен по §4 на гр.Хасково в местността „Ак
Бунар“.
Със заповед на Кмета на Община Хасково от 16.09.2021г. е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на
наследници на Р. Д. М. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в
строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение
№67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково с идентификатор ********** в ж.р.“Каменец“,
землище на гр.Хасково, с площ 633кв.м., без ограничения в собствеността.
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в
настоящото производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като
е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, с
оглед твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават
негови права и законни интереси. В случая жалбоподателят твърди наличието на
основания, обуславящи обявяването на нищожност на административния акт, поради
което жалбата не е ограничена във времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето
защо, съдът намира депозираната жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото
производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на незаконосъобразност
на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
3
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия се
отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото
в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че
такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл.146 от
АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията
е изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога
един порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.
Но в настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на административния
акт порокът следва да е толкова сериозен, че практически да води до липса на форма и
съответно в този случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно
основание за валидното действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока.
Атакуваната в настоящото производство заповед е в предписаната от закона форма,
поради което няма основание да се приеме на това основание административния акт за
нищожен.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също в случай, че водят до липса на волеизявление. Приема
се, че нарушението на административно производствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че
без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. По делото липсват данни, от които да следва извод, че
при издаването на обжалваната заповед са допуснати толкова съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание
само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това
съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Наведените от
жалбоподателя доводи сочат на съществуващи противоречия на атакувания
административен акт с материалноправни разпоредби, но същите изцяло касаят
законосъобразността на заповедта на Областния управител, а не нейната нищожност.
Доколкото обаче в случая не е спазен срока за обжалване на заповедта като
незаконосъобразна, съдът не може да разглежда подобни хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв
акт, посоченият порок води до нищожност. Всички наведени от жалбоподателя доводи
в настоящото производство не сочат на основания за прогласяване нищожността на
атакувания административен акт, а евентуално биха могли да обосноват неговата
4
незаконосъобразност. Съдът обаче не може да разглежда законосъобразността на
заповедта на областния управител по подадената жалба в настоящото производство,
тъй като същата е депозирана след изтичане на сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че твърденията на
жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху процесния поземлен имот,
поради което административният орган без наличие на доказателства, установяващи,
че наследниците на Р. Д. М. са притежатели на собственически права върху този имот,
е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в частта, касаеща поземления имот, сочат на
наличието на спор за материално право. Всички аргументи, касаещи наличието на
право на собственост на жалбоподателя върху процесния недвижим имот, респ.
липсата на законови основания за възстановяване правото на собственост върху този
имот на горепосочените лица, липсата на идентичност между имотите, местностите и
т.н. могат да бъдат разгледани и обсъдени в исково производство за установяване
наличие или липса на собственост. В административното производство не може нито
да се разгледа, нито да се разреши такъв спор за материално право, поради което
страните следва да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния
иск.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Ц. В. Ц. с ЕГН:********** от **********,
против Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково,
издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ на
ж.р.“Каменец“, в частта на новообразувани имоти в строителните граници, определени
с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет –
Хасково, касаеща поземлен имот с идентификатор 77195.744.248 с площ от 600кв.м. в
ж.р.“Каменец“, Хасковско землище, върху който имот се предвижда възстановяване
право на собственост на наследници на Р. Д. М., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5