РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Бургас, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500232 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“
АД, гр.С., чрез адв.Ц., против решение № 248 от 08.03.2024г. по гр.д. №
1605/2023г. на Бургаския окръжен съд в частта, с което застрахователят е
осъден да заплати на И. К. В. от гр.А. сумата над 15000 лв. до присъдените
31500 лв., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата над
2357,90 лв. до присъдените 4517,45 лв. – имуществени вреди от травми,
причинени в резултат на ПТП на 28.05.2021г., ведно с последиците за лихви и
съдебните разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, поради неправилна и непълна
преценка на критериите за справедлИ.ст, изведени от съдебната практика,
както и при несъобразяване с доказателствата по делото. Надценени са
търпените от ищцата болки и страдания при нормално протекъл
възстановителен процес, довел до пълно възстановяване, въпреки че тя не е
провела адекватно лечение. Наведени са доводи за съпричиняване на
уврежданията от страна на пострадалата, която е проявила небрежност като
при видимост към спрелия автомобил и отварянето на шофьорската врата,
сама се е поставила в ситуация да бъде наранена. Според въззивника,
1
съпричиняването следва да бъде определено в по-висок обем от приетите от
първата инстанция 10%, а именно - 40%. Заявено е и несъответствие на
присъденото обезщетение с практиката на съдилищата по аналогични случаи.
В частта досежно имуществените вреди е посочено, че приетата сума от 90 лв.
за изследване на кръвната група на друго лице е прекомерна и съставлява
недоказан разход по размер. Същото се отнася и до присъдените разходи за
„меню по избор“ от 06.06.2021г. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение в атакуваните части, евентуално за известно намаляване на
обезщетенията, с последиците за съдебните разноски.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от ищцата И. В., чрез адв. Цв.
В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че в
жалбата не се сочат конкретни доводи за определяне на различен от приетия
размер на справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди, като бланкетно е
описано, че травмите не са с голям интензитет и към момента са отшумели.
Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първата инстанция за
основателност на предявения иск в присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания от получената фрактура, с остатъчни необратими последици. Като
правилно определен се сочи и делът на съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата – 10%, доколкото приносът на виновния водач е значително по-
голям, предвид неговото поведение, което е първопричина за настъпилия
инцидент. Заявено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата са подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в
изискуемите от закона форма и елементи от съдържанието по чл.236 ГПК.
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и има правното си основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че за процесното пътно транспортно
произшествие, с влязло в сила решение №47 от 03.05.2023г. по адм. н. д. №
133/2023г. на Районен съд – Айтос А. Б. С. от гр.А. е признат за виновен в
това, че на 28.05.2021г., около 9.55 часа, в гр.А., управление на товарен
автомобил „Мерцедес – Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. №*, нарушил правилата за
движение по пътищата в чл.95, ал.1 ЗДвП, като отворил предна лява врата на
2
автомобила, спрян за престой на алея на Общински пазар- гр.А., без да се
увери, че не създава опасност за другите участници в движението и по
непредпазлИ.ст причинил на преминаващата по алеята пешеходка И. К. В. от
гр.А. средна телесна повреда, изразяваща се в петрохантерно счупване на ляво
бедро, довело до трайно затруднение на движението на ляв крак за срок от 3-6
месеца, престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, предл.1, вр. чл.342, ал.1 НК, като
на основание чл.78а, ал.1 НК му е наложил административно наказание
„глоба“ от 1200 лв.
Страните не спорят по отговорността на ответното застрахователно
дружество за настъпилото непозволено увреждане на пострадалата при
горното ПТП, предвид наличието към момента на произшествието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от деликвента
автомобил, сключена със „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр.С. Няма
спор, че е налице фактическият състав на чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената
възможност по чл.432, ал.1 КЗ за пряк иск против застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, исковата претенция на И. В. за
заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите от процесното
произшествие неимуществени и имуществени вреди е доказан по своето
основание. В тази насока липсват оплаквания във въззивната жалба.
Въззивното дружество възразява и навеждат доводи само досежно
размера на следващото се обезщетение на пострадалата.
Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при
условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедлИ.ст. СправедлИ.то обезщетение
предполага съобразяването му с характера и тежестта на вредите, степента на
претърпените като последица болки и страдания от пострадалия, а така също
и с икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно
обогатяване.
Безспорно, в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла
телесни повреди, изразяващи се според изслушаната пред първата инстанция
съдебно-медицинска експертиза в следното: при падане на лявата страна е
настъпил удар в лявата трохантерна област /лявата тазобедрена става/, довел
до счупване на лявата тазобедрена кост – петрохантерна фрактура, която
засяга трохантерния масив на бедрената кост. На 31.05.2021г. пострадалата е
оперирана под обща интубационна анестезия и приложени кръвна репозиция
и метална остеосинтеза с PFN-A заключващ пирон. Пациентката е търпяла
силни болки в момента на травмата и в първите дни след операцията. Изпитва
болки и неудобства и в процеса на рехабилитация. Няколко месеца
придвижването става с помощни средства – проходилка и бастун. През дълъг
период болните имат нужда от помощ за ежедневните битови нужди и в
процеса на раздвижването. Обичайният период на възстановяване е 3-5 месеца
3
при по-млади пациенти и 6-8 месеца при напреднала възраст. При ищцата
възстановителният период е протекъл нормално с ползване на проходилка за
1-2 месеца, започнало натоварване след 3 месеца. В момента се обслужва
сама, прави разходки на кратки разстояния. В момента функцията на левия
крак е почти напълно възстановена. Има лека хипотрофия /отслабване/ на
мускулатурата с 1 см., ограничено свиване в тазобедрената става с 15 градуса,
а при отвеждане-привеждане с около 10 градуса. За по-голяма стабилност
ищцата би ползвала бастун. В съдебно заседание вещото лице д-р Т.- Й.
допълва, че в областта на лявата тазобедрена става ищцата има два
оперативни белега от 10-12 см. и 4 см. Поставените при операцията метални
елементи не са извадени и ако няма дисконфорт и болки не се налага
изваждането им. От последната снимка е видно, че има натрупване на костно
вещество около главата на пирона, което допълнително води до ограничаване
на движението на ставата. Според вещото лице, пациентката е в добро общо
състояние според възрастта й – 89 години. Ползва бастун навън, а навън ходи
без бастун. Има малки ограничения в движенията в лявата в сравнение с
дясната става. Това е окончателното й състояние. Рехабилитацията при
подобни травми е задължителна, но при тази възраст почти не се практикува и
лекарите рядко дават направление, тъй като пациентите не желаят, поради
трудности в придвижването. В случая ищцата се възстановява много добре
във времето и рехабилитацията съвсем леко би съкратила периода на
възстановяване.
За преживените от И. В. болки и страдания от описаната травма, по
делото е разпитана като свидетел Е. Г., нейна дъщеря. Същата живее в С..
След като и се обадили за инцидента, веднага пристигнала в болницата,
донесла каквото било нужно за пострадалата. След 10 дни я изписали и тя
поела грижите за обслужване. Помагала и снахата на В.. Болките на ищцата
били много силни, не можела да мръдне, имало писъци, ползвали памперси,
пелени. След 10 дни свидетелката трябвало да се върне на работа и наели
жена да помага. В почивните дни Г. идвала при майка си. Това продължило 3-
4 месеца. След четвъртия месец започнали да я вдигат по малко, правили и
упражнения, стъпвала леко с проходилка. И до сега има болка и накуцва.
Останали и белези на крака. Ползва бастун, не може без него. При промяна на
времето, като седни и като стане се оплаква от болки. Оперираният крак е по-
слаб. До инцидента нямала проблеми, радвали се, че за годините си е много
добре, а сега се страхува да не и се случи нещо.
Размерът на обезщетението за пълна обезвреда на неимуществените
вреди, изразяващи се в понесени от ищцата физически и психически болки и
страдания, с оглед установените по-горе фактически обстоятелства за вида и
характера на уврежданията, както и обема, интензитета и продължителността
на търпените болки, настоящата инстанция намира, че следва да бъде в размер
4
на 35 000 лв., в каквато насока е и преценката на първоинстанционния съд.
Пострадалата е претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на лявата тазобедрена кост – петрохантерна фрактура, засягаща трохантерния
масив на бедрената кост. Преживяла е операция под обща интубационна
анестезия и приложени кръвна репозиция и метална остеосинтеза със
заключващ пирон. Останала е 10 дни на болнично лечение. Била е с
обездвижен крайник с месеци и обслужвана от свои близки. Периодът на
пълно възстановяване е продължил повече от 6 месеца, като и към момента
има макар и леко затруднение в движението на травмирания крак. Ползва
бастун при придвижване и накуцва. Преди увреждането, независимо от
напреднала възраст ищцата е била в добро физическо състояние, радвала се, че
за годините си се чувства добре. Понастоящем не може без бастун, изпитва
болки при сядане, ставане и при промяна на времето, което състояние е трайно
и завинаги. Вследствие на процесния деликт, ищцата и до момента се страхува
при движение да не и се случи нещо травмиращо.
Така установените по степен, интензитет и продължителност болки и
страдания съответстват на посочения по-горе размер на обезщетението, което
се явява съобразено с изискването за справедлИ.ст по чл.52 ЗЗД, както и с
икономическата обстановка в страната към момента на деликта, което
изключва неоснователно обогатяване на пострадалата.
Във връзка с получената при процесното ПТП травма ищцата е понесла
и имуществени вреди, чийто размер въззивното дружество оспорва частично,
досежно разход от 90 лв. по фактура от 07.06.2021г. за изследване на кръвната
група на трето лице и разход за „меню по избор“ от 06.06.2021г. Оспорването
е неоснователно. Въпросните разходи са направени по време на болничния
престой на пострадалата. Съгласно съдебната медицинска експертиза,
разходът за определяне на кръвна група по фактурата, издадена от МЦ „Дева
Мария“, е свързан с увреждането на В., предвид съществуващата практика в
болниците, която е и публично известна, поради малката наличност на кръв
близки на пациентите да възстановяват прелятата кръв. На И. В.е прелята 1
банка кръв, която близките са възстановили. Става въпрос за определяне на
кръвна група на близък кръводарител. Към фактурата има издаден касов бон
за същата сума от същата дата на съответното лечебно заведение.
Възражението за прекомерност на цената на изследването не разколебава
дължимостта на сумата, като установен действително извършен разход при
лечението на пострадалата. По отношение на разхода от 132,90 лв. за „избор
на меню“ по касов бон от 06.06.2021г., издаден от УМБАЛ „Дева Мария“,
гр.Б., се установява, че в същия са включени 10 отделни суми за поръчано
меню на обща стойност 80,70 лв. и потребителска такса от 52.20 лв., т.е.
разходът за храна на болната е само на стойност 80,70 лв. Въпросното
плащане е в периода на болничния престой на ищцата за лечение на травмата
5
от процесното ПТП и касае предоставена от болницата храна по избор от
предложени ястия, а не външна специална поръчка, поради което разходът е
свързан с осъщественото лечение и се намира в причинно-следствена връзка с
разглеждания деликт.
Предмет на оспорване във въззивната производство е и дела на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Установено е по делото
от съдебната автотехническа експертиза, че движейки се по алеята, на която е
спрял управляваният от виновния водач автомобил, В. е имала обективната
възможност да забележи отварящата се врата на автомобила и да избегне
удара като спре или го заобиколи, ако не е гледала настрани. В същото време
водачът не се е обърнал назад да погледне дали има преминаващи по алеята
пешеходци и е продължил отварянето на вратата, при което е настъпил ударът.
Предвид обстоятелството, че прекият причинител носи отговорност за
управление на техническо средство, което е източник на по-висока опасност за
участниците в движението, отколкото пешеходецът, както и съобразявайки
мястото на произшествието – кооперативен пазар с множество пешеходци,
където по общо правило е забранено влизането на автомобили, допустимо
само при зареждане на стока, каквото действие е извършвал деликвента,
последният е със значително по-засилена отговорност за опазване на
пешеходците при действията си с управлявания от него автомобил. Това
налага изводът за много по-малък дял на ищцата при съпричиняване на
увредата, от порядъка на 10%, в каквато насока е и заключението на
първоинстанционния съд.
При приетото съпричиняване, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД,
определеното по-горе обезщетение правилно е намалено от 35000 на 31500 лв.
за неимуществените вреди и от 5019,39 лв. на 4517,45 лв. за имуществени
вреди.
Във въззивната жалба е заявеното извършено при въззивното
обжалване частично плащане на сумата от 15000 лв., представляваща
неимуществени вреди, в едно със съответната законна лихва, за което към
въззивната жалба е приложено копие от преводно нареждане от 04.04.2024г.
Същото не е заверено от страната, съгласно изискването на чл.183, ал.1 ГПК,
поради което няма характера на годно писмено доказателство и не следва да
бъде съобразено, като погасяващо част от процесното задължение.
С оглед на горното, настоящата инстанция намира решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част за правилно, като обосновано от
събраните по делото доказателства и съобразено с приложимия закон. Като
такова, същото следва да бъде потвърдено.
Предвид резултата от настоящото производство, в полза на адв. Ц. В.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за
осъществената безплатна адвокатска помощ на въззиваемата ищца И. В. пред
6
въззивната инстанция. Определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/2004г. на ВсАС и съобразно обжалваемия интерес, дължимото от
въззивника възнаграждението е в размер на 2079 лв. Сумата следва да бъде
присъдено без ДДС, тъй като независимо от регистрацията на адвоката по
ЗДДС, оказването на безплатна правна помощ на клиент не съставлява
облагаема сделка по смисъла на ЗДДС /вж. определение № 917 от 2.05.2023г.
на ВКС по ч.гр.д. № 1323/2023г., IV г.о./.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 248 от 08.03.2024г., постановено по гр.д.
№ 1605/2023г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр.С. да заплати на
адвокат Ц. В. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за настоящата
инстанция в размер на 2079 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7