РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. К., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500050 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по подадена от
Прокуратура на Република България чрез надлежен представител-прокурор от
Районна прокуратура-К. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх. N
3290/16.12.2024г. срещу постановеното по делото решение N 356/29.11.2024г. по гр.д.
N 498/2024г. по описа на РС-М. в частта, с която предявените от ищеца С. К. А. от
гр.К. искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са уважени, с искане в тези части решението да се
отмени и исковете да се отхвърлят. Наред с това, производството е образувано и по
подадена от Прокуратура на Република България чрез надлежен представител -
прокурор от Районна прокуратура-К. и в срока по чл.248, ал.3 от ГПК частна жалба вх.
N 300/31.01.2025г. срещу постановеното по същото дело определение N 28/24.01.2025г.
в частта, с която по реда на чл.248 от ГПК е оставено без уважение искането на
Прокуратура на Република България за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноски, присъдени в полза на ищеца С. К. А. от гр.К., с искане
да се отмени в обжалваната част и разноските на ищеца да се намалят до посочените в
частната жалба размери.
Решението на РС – М., с което се осъжда Прокуратура на Република България,
гр.С. да заплати на С. К. А., сумата от 3 240 лева, от която: 1 / сумата в размер на 1 240
1
лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на
воденото срещу него наказателно преследване по ДП N 4/2024г. по описа на ОСО в
ОП- К. за престъпления по чл.343„б“, ал.3 от НК, прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 15.03.2024г. на РП-К., ТО- М., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
Постановлението до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част
и за разликата до пълния предявен размер от 1 840 лева се отхвърля; 2 / сумата в
размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно преследване по ДП N 4/2024г.
по описа на ОСО в ОП- К. за престъпления по чл.343 „б“ ал.3 от НК, прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 15.03.2024г. на
РПК., ТО- М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане
в сила на Постановлението до окончателното изплащане на сумата, като искът в
останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева се отхвърля;
прекратява се производството по делото в частта, в която се иска и заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени щети по образуваното дисциплинарно
производство със Заповед N 3282з730/19.02.24г. на директора на ГДГП- МВР за
образуване на дисциплинарно производство, пред РС - М. поради недопустимост на
искането и се осъжда Прокуратура на Република България, гр.С. да заплати на С. К. А.
сумата от 1 473.60 лева направени по делото разноски, се обжалва в осъдителните му
части, с оплакване, че е неправилно - постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и необосновано, с искане да се отмени и предявените искове да
се отхвърлят изцяло, а в случай, че същите са основателни, паричните обезщетения да
се намалят съобразно доказателствата по делото и установената съдебна практика. С
въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят
доказателствени искания, като същата се поддържа в съдебно заседание от прокурор
от ОП-К. като представител на въззивника.
Въззиваемият С. К. А. не е представил отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат оспорва
въззивната жалба, с искане първоинстанционното решение да се потвърди в
обжалваната му част и да му се присъдят разноски по делото.
Определение N 28/24.01.2025г., с което по реда на чл.248 от ГПК е оставено без
уважение искането на Прокуратура на Република България за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноски, присъдени в полза на ищеца С.
К. А. от гр.К., с искане да се отмени в обжалваната част и разноските на ищеца да се
намалят до посочените в частната жалба размери, се обжалва като неправилно -
постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необосновано, с оглед
приложение на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3, изр. 2-ро от ЗОДОВ и
размера на уважените/респ. отхвърлените искове, както и размера на дължимата за
2
производството държавна такса. Частната жалба се поддържа в съдебно заседание от
прокурор от ОП-К. като представител на въззивника.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
упълномощения от въззиваемия ответника адвокат, с който се изразява становище за
неоснователност на частната жалба поради недопустимост на искането по чл.248 от
ГПК като просрочено. Отговора по частната жалба се поддържа в съдебно заседание
от упълномощения от въззиваемия адвокат.
Окръжна прокуратура – К. не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема
за установено следното:
Въззивната жалба, подадена от Прокуратура на Република България, чрез
надлежен представител - прокурор от Районна прокуратура - К., против решение N
356/29.11.2024г. по гр.д. N 498/2024г. по описа на РС-М., е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 изр. 1-во от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение N 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело N 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на М.ския районен съд е валидно, допустимо и правилно в
обжалваните му осъдителни части, с които предявените осъдителни искове по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от
доказателствата по делото: досъдебно производство N 4/2024г. по описа на ОСО в
ОП-К., преписка вх. N 455/2024 г., е образувано на 11.02.2024г. на основание чл.212,
ал.2 от НПК по повод разпит на свидетел- А.С.Д., мл.автоконтрольор при РУ-К., при
ОДМВР-К., за това, че на 11.02.2024г. в с.Хаджийско, общ.К. е управлявал МПС –
служебен автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с ДКN ** **** **, собственост
на ГПУ-М., при РДГП-С., след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена по надлежния ред-престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като извършителят
не е посочен. Установява се също така от досъдебното производство, че изследването с
техническо средство „Дръгтест 5000“ е направено по причина на настъпило на
11.02.2024г. ПТП, при което въззиваемият управлява горепосочения служебен
автомобил в качеството му на полицейски служител/старши полицай/ при ГПУ-М.,
при РДГП-С. и поради положителния резултат за наркотични вещества или техни
аналози е разпитан като свидетел на 11.02.2024г., с посочени при същия конкретни
3
данни, че взема лекарства за кръвно налягане и болки в рамото/ „Престарум Ко 5/5мл“
и хр.добавки с куркума/, след което на 13.02.2024г. от същия на разследващия орган са
предадени медицински документи, удостоверяващи заболяванията на въззиваемия и
предписаната му лекарствена терапия. По досъдебното производство е изследвана
дадена от въззиваемия кръв за наличие на наркотични вещества и заключението на
химикотоксикологична/токсикохимична/ експертиза от 20.02.2024г. не установява
наличие на алкохол, наркотични вещества и психоактивни медикаменти, на което
основание разследващият орган на 07.03.2024 г. дава мнение за прекратяване на
досъдебното производство. С постановление за прекратяване на наказателно
производство от 15.03.2024г. на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от
НПК, поради това, че деянието не е съставомерно, прокурор при РП-К. прекратява
досъдебно производство N 4/2024 г. по описа на ОСО в ОП-К., образувано за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и постановява препис от
постановлението да се връчи на С. К. А. и на началника на ГПУ-М., за сведение. По
време на досъдебното производство С. К. А. заплаща 40 лв. за вземане на кръв за
изследване на алкохол/наркотици и ползва адвокатска защита, за която заплаща
адвокатско възнаграждение от 1 200 лв.
Междувременно, на основание чл.207, ал.11, вр. ал.8, т.1, предл.1 от ЗМВР и
чл.44, ал.4 от Инструкция N 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, със заповед N 3282з-730/19.02.2024г. на директора
на ГДГП е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР срещу С.
К. А. - старши полицай в 02 група „ОДГ“ от ГПУ-М. при РДГП-С. към ГДГП за ПТП с
положителен резултат за наркотични вещества, настъпило на 11.02.2024г. при
изпълнение на служебните му задължения, което след прекратяване на горепосоченото
досъдебно производство е прекратено със заповед N 3282з-1246/21.03.2024г. и по
време на което дисциплинарно производство разследваният ползва адвокатска защита,
за която заплаща адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Установява се, че на 23.02.2024г. на въззиваемия е предписана лекарствена
терапия след медицински първичен преглед при лекар специалист поради тревожно -
депресивни симптоми след претърпяно ПТП по време на работа като служител с
последващо отстраняване от работа. Тревожността по време на досъдебното
производство у въззиваемия е установена и от показанията на св.Николай Стайков,
който установява, че първият след случая чувства унижен и сам се изолира социално.
Наред с това, видно от представени публикации, случаят е отразен в местната преса
без да е посочено името на въззиваемия.
При така установеното, следва извод, че предявените искове в обхвата на
настоящото въззивно производство, до уважените им от първоинстанционния съд
размери на претендирани неимуществени и имуществени вреди са основателни и
доказани. От досъдебното производство се установява неизгодният за въззивника
4
факт, че макар формално въззиваемият да не е привлечен като обвиняем, то същото е
водено срещу него и доказано е, че от момента на узнаването на образуването му са
извършвани действия спрямо него, респ. с посочените действия на държавното
обвинение е осъществен специалният деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ –
разследване за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което е установено, че не е
съставомерно, което по своята същност има характера на неформално и незаконно
обвинение в извършване на престъпление. Във връзка с въпроса за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, присъденият размер от 2 000 лв. не
е достатъчен да репарира същите поради продължителността на наказателно
производство, претърпените от въззиваемия психически страдания, стрес, притеснения
и засягане на личната и професионалната му сфера. Обичайно е по време на
наказателно производство лицето, срещу което то неформално се насочва, да изпитва
неудобства, чувство за засягане на честта и достойнството му, като се накърняват
моралните и нравствените ценности на личността му, както и социалните отношения и
общуване. Тези вреди се установяват както от писмените доказателства, така и от
свидетелските показания, поради което решението на първоинстанционния съд,
присъждащо обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със
съответната законна лихва, е правилно и като такова следва да се потвърди. Такова е
то и в частта, присъждаща обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 240 лв., с
оглед доказания размер на направените разходи по време на досъдебното производство
и свързаното с него дисциплинарно производство срещу въззиваемия в качеството му
на полицейски служител, които разходи за адвокатски възнаграждения и такса за
медицинско изследване са в пряка причинно-следствена връзка с наказателното
производство, при което и в тази част първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
Възражението на въззивника, че не е налице фактическият състав на
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е престъпление, е неоснователно. Както е
прието Решение N 50009 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. N 932/2022 г., III г. о.,
употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на
престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не
в тесния му наказателно - процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството
е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е
5
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено
конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този
случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство за конкретното престъпно деяние чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В този смисъл
са и посочените в решението други решения на ВКС - решение N 1200/2.12.08 по г. д.
N 3517/07, ІІІ ГО, решение N 187/13.06.12 по г. д. N 1215/11, ІІІ ГО, решение N
341/5.10.12 по г. д. N 1310/11, ІV ГО, решение N 425/1.12.15 по г. д. N 3143/15, ІV ГО,
решение N 51/11.03.21 по г. д. N 2340/20, IV ГО и др. /.
Частната жалба срещу определение N 28/24.01.2025г. в частта, с която по реда
на чл.248 от ГПК е оставено без уважение искането на Прокуратура на Република
България за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноски,
присъдени в полза на ищеца С. К. А. от гр.К., с искане да се отмени в обжалваната
част и разноските на ищеца да се намалят до посочените в частната жалба размери, е
основателна, но по съображения, различни от изложените.
В случая, изначално молбата на Прокуратура на Република България за
изменение на решението по реда на чл.248 ГПК се явява недопустима, тъй като е
подадена след срока по чл.248, ал.1 от ГПК, изтекъл на 16.12.2024г., а молбата е
подадена на 18.12.2024г.. Съдът следи служебно за допустимостта на обжалваното
определение N 28/24.01.2025г. на първоинстанционния съд, с което се оставя без
уважение направеното искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноски и същото следва да се
обезсили като недопустимо, а молбата по чл.248, ал.1 от ГПК да се остави без
разглеждане. При това положение, не са налице предпоставките за произнасяне по
частната жалба на Прокуратурата на Република България по същество и
производството по същата следва да се прекрати.
С оглед крайния изход на делото и съгласно чл.78, ал.1, вр. ал.3 от ГПК, както и
предвид, че доказателства за представителна власт и надлежно упълномощаване на
адвокат пред първоинстанционния съд са представени пред настоящото въззивна
инстанция, като същите в частта им, удостоверяваща заплащане на адвокатско
възнаграждение са представени несвоевременно, след преклузивния срок по чл.80, изр.
1-во от ГПК, че относно сторените от страните разноски съдът може да вземе предвид
само представените до края на устните състезания доказателства за извършени такива,
на въззиваемия се следват разноски за адвокатско възнаграждение само за настоящата
инстанция, в пълен размер от 1 200 лв., с оглед неоснователността на въззивната жалба
по същество, като съразмерно с уважената част на исковете в негова полза са и
заплатените разноски за държавна такса, но с оглед дължимите й размери съгласно
чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.2а, т.1 от ТДТГПК, възлизаща на 6.74 лв. по иска за
имуществени вреди и на 4 лв. по иска за неимуществени вреди, общо 10.74 лв., поради
което първоинстанционното решение в частта му, присъждащо разноски в полза на
6
въззиваемия над сумата 10.74 лв. следва да се отмени.
Мотивиран от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 356/29.11.2024г. по гр. д. N 498/2024 г. по описа на
Районен съд –М. в частта, с която Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.
„В.“ N 2 e осъдена да заплати на С. К. А. с ЕГН **********, с пълномощник адв.Д. Д.,
направени по делото разноски, за разликата над сумата от 10.74 лв. до сумата от
1 473.60 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение N 356/29.11.2024г. по гр. д. N 498/2024 г. по описа на
Районен съд –М. в частта, с която Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.
„В.“ N * e осъдена да заплати на С. К. А. с ЕГН **********, с пълномощник адв.Д. Д.,
сумата от 3 240 лв., от която 1 240 лв. по иска за имуществени вреди и 2000 лв. по
иска за неимуществени вреди, ведно със съответно присъдените законни лихви.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.С., бул. „В.“ N *, да заплати
на С. К. А. с ЕГН **********, гр.К., ул.Д.Ч. *, вх.*, eт.*, aп.* сумата 1 200 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОБЕЗСИЛВА определение N 28/24.01.2025г. по гр. д. N 498/2024 г. по описа на
Районен съд -М., в частта му, с което се оставя без уважение направеното от ответника
Прокуратура на Република България искане с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното по гр.д. N 498/2024 г. решение N 356/29.11.2024г. по гр. д.
N 498/2024 г. по описа на Районен съд –М./неправилно посочено с номер 365/, като
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ така направеното от Прокуратура на Република
България искане с правно основание чл.248 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д. N 50/2025г. на Окръжен съд-К. по отношение на частна
жалба с вх. N 300/31.01.2025 г. от Прокуратура на Република България против
определение N 28/24.01.2025г. по гр. д. N 498/2024 г. по описа на Районен съд -М.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване в частта, с която се
потвърждава решение N 365/29.11.2024г. по гр. д. N 498/2024 г. по описа на Районен
съд –М., а в останалата му част, имащо характер на определение, подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-П., в 1-седмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8