Р Е Ш Е Н И Е № 377
гр. В., 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, четвърти наказателен състав, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди осемнадесета година в състав:
Председател:
Андрей Дечев
Съдебни заседатели: ………...……...…
Членове:……...……………
при секретаря В. Узунова и в присъствието на
прокурора………………………………… като разгледа докладваното от
съдията Дечев…………… НАХД № 708……
по описа………… за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от А.Г.В., ЕГН **********,***, против
Наказателно постановление № 17-0953-002535 от 16.04.2018 г. на Началник сектор при
ОД на МВР В., сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП – глоба
в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лв. за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично
становище в с.з.
Процесуалният
представител на ответната страна заема становище в с. з., като от административно - наказващия
орган е постъпило възражение срещу жалбата с искане да се потвърди атакуваното
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 24.10.2017г. свидетелят И.Й. - служител на
сектор „ПП“ при ОДМВР-В., е съставил АУАН срещу жалбоподателя, като приел, че последният
на 29.09.2017г. около 06.53ч. в гр.В., в ж.к. „Х.“, пред бл.№7, е паркирал
върху тротоарната площ личният си л.а „А.“ А6 с рег. № ВН 7365 АВ. При предявяването
на АУАН, В. не представил и контролния талон към СУМПС. Причина за съставянето
на АУАН е подаден сигнал от свид. В. К. по електронната поща на ОДМВР-В.,
придружен със снимков материал.По делото са разпитани свидетелите Й. и Г.,
като последната сочи, че на тази дата автомобилът е бил на сервиз и се
управлявал от служители във фирмата на жалбоподателя. Не е забелязала
автомобилът да е паркиран на тротоара.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля И.Й. - актосъставител,
свидетеля Г. Г. и административно-наказателната преписка.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производство
по делото е от административно - наказателен характер и същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето
посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно.
Жалбоподателят е наказан за това, че е паркирал неправилно, в нарушение
на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. След като законът принципно допуска паркирането на
тротоарите при спазване на съответните правила, за да се счита изпълнено императивното
изискване на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, в съдържанието на наказателното
постановление е следвало да бъде посочено и фактически обосновано кое точно от
нормативно регламентираните в чл. 94, ал. 3 от ЗДвП условия за допустимост на
паркирането на тротоар не е било изпълнено, за квалифицирането на осъщественото
паркиране на МПС като неправилно и нарушаващо изискванията на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. От фактическа страна е видно, че отговорността на жалбоподателя по чл.
178е от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП е ангажирана в качеството му
на извършител на нарушението – за това, че на 29.09.2017г., около 06.53 ч., в гр.В., в ж.к. „Х.“, пред
бл.№7, е паркирал върху тротоарната площ личният си л.а „А.“ А6 с рег. № ВН
7365 АВ. С оглед представените гласни доказателства за това, че лекият
автомобил се ползва и за служебен, това обвинение се явява недоказано. В тежест
на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно - наказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не
само, че не е установил и не е доказал по несъмнен и безспорен начин описаната
в наказателното постановление фактическа обстановка, включително и авторството
на нарушението, неправилно е определен субектът на нарушението по чл. 178е във
вр. с чл. 94, ал.3 от ЗДвП и съответно неправилно В. е привлечен към
отговорност в качеството на извършител на това нарушение. Съгласно разпоредбата
на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая не може
да се направи извод, че В. е санкциониран за нарушение в хипотезата на чл. 188,
ал.1, изр. второ от ЗДвП - като собственик на МПС, с което е било извършено
нарушението. Няма нормативно регламентирано изискване за подаване на нарочна
декларация от собственика на МПС за деклариране кой е управлявал МПС, с което е
извършено нарушението. Законът изисква подаването на такава декларация
единствено във връзка със съставянето на електронни фишове /чл. 189, ал.5 от ЗДвП/ и фишове за налагане
на глоби /чл. 186, ал.5 от ЗДвП/. Ако актосъставителят, респ. административно -
наказващият орган са считали, че посочването на лицето, на което е било
предоставено МПС, следва да е с представянето на нарочна декларация, то е
следвало да укажат на собственика на автомобила необходимостта от подписването
на такава.
По
отношение на второто нарушение безспорно не е установено от разпита на
актосъставителя Й. при какви точно обстоятелства В. не е представил контролния
талон към СУМПС / дали това е станало по време на управление на МПС /, тъй като
Й. твърди, че при съставянето на акта на 24.10.2018 г. е констатирал
непредставяне на контролен талон, а е вписано в АУАН и НП, че и това нарушение
е извършено на 29.09.2017г. в ж.к. „Х.“, а пък актът е съставен на друго място
и по друго време - на ул. „Ц.С.В.“, № 87. Вината и авторството на нарушителя следва да
са безспорно установени от административно - наказващия орган, което не е
сторено в административно – наказателното производство / Решение № 184/29.05.2018 г.
Касационно АНД № 167 по описа на Административен съд – В. за 2018 г./.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно
и необосновано и ще следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
17-0953-002535 от 16.04.2018 г. на Началник при ОД на МВР В., сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя А.Г.В., ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП – глоба
в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лв. за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -
дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :