Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на трети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при участието на
секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 10 045/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени субективно и обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищците В.В.И. и С.П.И. са осъдени да
заплатят въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. дело 19302А/2007 г. на
СРС, 69 състав сумата от 11 092, 65 лв., ведно със законната лихва,
считано от 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 27 785,
87 лв. – договорна лихва. Твърди се, че по повод издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело 798/07 г. по описа на ЧСИ– Н.М.с район на действие
– СГС. Твърди, че по същото последното предприето изпълнително действие е от 14.09.2011
г., когато е извършено плащане от ищцата И.. Твърди се, че с постановление на
ЧСИ изпълнителното дело е прекратено на 16.03.2018 г., а на 28.03.2018 г.
взискателят „Т.Б.А.Л.“ ЕАД е получил оригинала от изпълнителния лист. Твърди
се, че с договор за цесия от 08.03.2018 г. взискателят цедирал вземанията си по
него на „С.“ ООД, за което ищците – длъжници били уведомени. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано ново изпълнително дело 874/2018 г. по описа
на ЧСИ – С.Я.. Предвид което е мотивиран
правен интерес от иска и моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че сумата от 11 092, 65 лв., ведно
със законната лихва, считано от 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 27 785, 87 лв. – договорна лихва са недължими като погасени по
давност. Претендират се разноски.
Ответникът “С.“ ООД оспорва иска в писмен отговор, в който са наведени
възражения относно основателността на заявената от ищеца претенция.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Д. и адв. Д..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Г.и
адв. В..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен препис от
изп. дело 874/2018 г. по описа на ЧСИ с рег. № 844 – С.Я.. Същото е образувано
въз основа на молба от „С.“ ООД от 02.04.2018 г. и приложен изпълнителен лист
от 01.10.2007 г. г., издаден по гр.д. 19302/07
г. на СРС, 69 състав. Изложени в молбата са и фактически твърдения, че
по повод на този лист е било образувано изп. дело 798/07 г. по описа на ЧСИ – Н.М.като
по него има частично погашение с остатък 11 092, 65 лв. – главница и
27 785, 87 лв. – договорна лихва.
По делото е представен изпълнителен
лист от 01.10.2007 г. по гр.д. 19302А/07 г. на СРС, 69 състав издаден на
основание чл. 237 от ГПК – 1952 г. /отм./, от който се установява, че В.В.И. и С.П.И.
са осъдени да заплатят солидарно на „Т.Б.А.Л.“ ЕАД сумата от 23 757, 35
евро въз основа на запис на заповед от 26.01.2006 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.07.2007 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 930 лв. – ДТ и сумата от 1300 лв. – адвокатско
възнаграждение. Върху изпълнителния лист са сторени отбелязвания за постъпили и изплатени от длъжниците суми.
Последното отбелязване касае изплатена сума от 1 900 лв., изплатена на
взискателя „Т.Б.А.Л.“ ЕАД на 15.09.2011 г.
Представен е и договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 08.03.2018 г., сключен между „Т.Б.А.Л.“ ЕАД, като
цедент и „С.“ ООД, като цесионер с предмет вземанията по изп. лист, издаден от
СРС, 69 състав по гр.д. 19302/07 г. /чл.1.1 б. „б“ от договора/.
Представени са и две уведомления за
извършено прехвърляне на вземания с изх. №№ 21,22/13.03.2018 г., адресирани до В.В.И.
и С.П.И..
При тези
ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Процесното вземане е издадено на
извънсъдебно изпълнително основание като определението на съда по чл. 242 от ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. По
отношение на вземанията, основание на запис на заповед се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен период по арг. на чл. 531 ал.1 вр. чл. 537
от ТЗ. С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват погасителната
давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по
право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без
да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е
установено, както в Тълкувателно решение 47/1965 г. на ОСГК на ВС, така и в
т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне
визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително
действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не следва да се държи
сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин
на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015
година са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано
изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията
на ТР 2/2015 г. настоящият съдебен състав намира, че последното предприето
валидно изпълнително действие е инициирано на 15.09.2011 г., по изп. дело
798/2007 г. по описа на ЧСИ – Неделчо Митев, видно от стореното отбелязване
върху изпълнителния лист, поради което изпълнителното производство следва да се
счита прекратено по право на 15.09.2013 г.
Съгласно съдебната практика, установена с решение
31/09.09.2010 г. по търг. дело 400/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., впоследствие
потвърдена и с ТР 2/2015 г. погасителната давност за установяване на
недължимост на вземане на взискателя започва да тече от последното валидно
предприето от взискателя изпълнително действие. По съображенията, изложени
по-горе съдът приема, че последното валидно действие е извършено на 15.09.2011
г., от която дата е започнал да тече нов давностен срок. Съобразно
съображенията, посочени по-горе е релевантна 3-годишната давност /в този смисъл
и решение 94/27.07.2010 г. по търг. дело 943/09 г. на ВКС, І ТО/ т.е. същата е
изтекла с оглед правилата за броене на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на 15.09.2014
г. Няма данни по делото в този срок да са били налице основания за спиране
респ. прекъсване на този давностен срок. Новото изпълнително производство е
образувано едва на 02.04.2018 г. т.е. около 3 години и половина след
погасяването по давност на вземанията, основани на процесния по делото
изпълнителен лист.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства
съдът намира, че искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на всеки един от ищците
се следва сума от по 3 318, 10 лв. – заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение, съобразно приложените по делото списъци по чл. 80 от ГПК и
данните, че сумите, съставляващи адвокатско възнаграждение са реално заплатени.
Наведените от процесуалните представители на ответника възражения по смисъла на
чл. 78 ал.5 от ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, цената на заявените искове и минималните
размери на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. са
неоснователни. Съобразно цитираната наредба минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сума от по 2 226, 36 лв., която като аритметично
изражение е по-голяма от заплатеното такова от всеки един от ищците.
Водим от горното Софийски градски
съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените искове на В.В.И., ЕГН ********** и С.П.И., ЕГН **********, и
двамата на съдебен адрес: *** – адв. В.Д. с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК
срещу “С.Г. Г.“ ООД, ЕИК **********, със съдебен адрес:*** – юрк. В., че В.В.И.
и С.П.И. не дължат на “С.Г. Г.“ ООД сумата от 11 092, 65 лв. – главница и
сумата от 27 785, 87 лв. – договорна лихва, предмет на изпълнителен лист 01.10.2007
г. по гр.д. 19302А/07 г. на СРС, 69 състав като погасени по давност.
ОСЪЖДА “С.Г. Г.“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** – юрк. В. да заплати на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на В.В.И., ЕГН ********** и С.П.И., ЕГН **********,
и двамата на съдебен адрес: *** – адв. В.Д. сума от по 3 318, 10 лв. на
всеки един от двамата – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: