О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 6.10.2020 година

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в  закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                             КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА в.ч.гр. дело № 534 по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

            Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, чрез адвокат Виолета Герова, САК срещу Разпореждане № 803/09.09.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 422/2020 година по описа на РС Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 120 лв, като твърди, че същото е неправилно.

Жалбоподателят излага несъгласие с изводите на съда, че е необходимо пълномощникът да представи данъчна фактура към сключения с „Теленор България” ЕАД договор за правна помощ за да удостовери реалното плащане на договореното възнаграждение. Позовава се на т.1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че съгласно чл.113, ал.1 ЗДДС фактурата служи за доказване на извършена доставка на услуга, респ.стока или за получаване на авансово плащане.Твърди, че такава фактура адвокатското дружество –доставчик по смисъла на ЗДДС е издало. Посочва, че видно от фактура №389/17.07.2020 г. тя е издадена на получателя „Теленор България” в 7 дневен срок след сключване на договора за правна защита и съдействие във връзка с дължимите адвокатски хонорари, които са както заплатени, така и обложени съответно с необходимия ДДС. Твърди, че размерът на фактурата не съответства на сумата по договора за правна защита и съдействие, доколкото  с нея са отчетени дължимите възнаграждения по множество дела, заведени от името на заявителя и са претендирани и сторените разноски за адвокатско възнаграждение, за които е представен само договора без фактурата. Позовава се на действието на разпоредбата на чл.411 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че ЛРС не е дал тридневен срок за представяне на тази фактура, която жалбоподателя представя пред настоящата инстанция.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част- досежно отказа да се присъди 120 лева адвокатски хонорар и да се дадат задължителни указания на районния съд да се издаде заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Към частната жалба прилага фактура №389/17.07.20 г. и опис към фактурата.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление с вх.№3726/08.09.20 г., подадено до РС-Луковит от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД срещу длъжника И.В.Г., ЕГН ********** ***, за парично вземане в размер на 239,10 лв, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от дата 23.05.2018 г. и договор за лизинг на устройство от 23.05.2018 г. Заявителят е поискал присъждане и на съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева –за държавна такси и 120 лева- адвокатско възнаграждение.

Луковитският районен съд е уважил искането и постановил издаване на заповед за изпълнение за посочената главница и за разходите за държавна такса и отхвърлил заявлението в частта, в която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Приел е, че заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара, след като е извършил проверка за регистрация в НАП по ЗДДС, а по делото не е представна фактура за извършено плащане.

Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, макар и по други съображения.

В настоящия случай към заявлението са представени пълномощно с нотариална заверка на подписите, с които законно представляващите „Теленор България”ЕАД лица са упълномощили Й.В.И., в качеството и на юрисконсулт, да извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица всички действия, свързани с юридическото обслужване на дружеството, включително и за представителство пред съдебните инстанции и която впоследствие е преупълномощила адв.дружество „Герова и Петкова“ и адв.В.Г.от САК да представляват дружеството пред всички съдилища и съдебни инстанции по граждански и др.видове дела до окончателното им приключване като процесуален представител на Дружеството. Представено е и пълномощно, с което Й.В.И.е упълномощила В.Д.Д. и Д.Л.Шда сключват от името на дружеството договори за правна помощ и съдействие с Адвокатско дружество „Герова и Петкова” и адв.В.П.Г..

Договорът за правна защита и съдействие от изх.№87835/16.07.2020 г.е сключен между „Теленор България”ЕАД, чрез пълномощник Д.Л.Ши Адвокатско дружество „Герова и Петкова”, ЕИК ........, представлявано от адв.В.П.Г. и има за предмет: оказване на правна защита и съдействие,  изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника И.В.Г. с ЕГН ********** до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции, вкл. правата, подробно описани в чл.1 от договора. В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение е 120 лева, платимо в брой. Отразено е, че е внесена сума: 120 лв. (Сто и двадесет лв. и 0 ст.) с включен ДДС.

Пред настоящата инстанция частния жалбоподател-заявител представя фактура №**********/17.07.2020 г. за заплатена от „Теленор България”ЕАД сума 110 234,49 лв. на доставчик Адвокатско дружество „Герова и Петкова”, като е в полето „Име на стоката/услугата” е отразено адвокатски хонорари с единична цена 91 862,08 лв. , върху която сума са заплатени и 20 % ДДС и по този начин сумата за плащане възлиза на 110 234,49 лв. В полето „начин на плащане” е посочено комбинирано плащане. Твърди се, че сумата от 120 лв. за адвокатско възнаграждение е фактурирана, като е включена в глобалната сума от 110 234,49 лв.  като за целта е приложен и опис към тази фактура, където на първо място са посочени имената И.В.Г. в полето хонорар с ДДС 120 лв по договор №87835 фактура №389/17.07.20 г.

В т.1 на цитираното и от частния въззивник ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В т.11 от същото категорично е възприето, че след приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, дори те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Приема се, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В случая след като се касае за заповедно производство, образувано по подадено от заявителя от „Теленор България”ЕАД заявление по реда на чл.410 от ГПК, то съдът се произнася в закрито заседание със съответния съдебен акт. Следователно тази страна е длъжна към самото заявление да приложи съответните писмени доказателства, включително и фактурата, с която е заплатила адвокатското възнаграждение. Заповедния съд не е длъжен да оставя без движение заявлението за представяне на този вид писмено доказателство-фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като същото не попада в разпоредбите на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл.410 ал.2 от ГПК, а и не е от естеството на подробно описаните в чл.410 ал.3 от ГПК писмени доказателства-договор, сключен с потребител, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ, ако има такива. В тази смисъл и възражението на частния жалбоподател за неспазване на процедурата по чл.411 ал.2 т.1 от ГПК от заповедния съд е неоснователно.

С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че не следва да обсъжда приложените едва към частната жалба писмени доказателства, удостоверяващи действително заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като те е трябвало да бъдат представени към заявлението, следователно действията са преклудирани.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

 

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 803/09.09.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 422/2020 година по описа на РС Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 120 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.