№ 179
гр. Велики Преслав, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело №
20253610100123 по описа за 2025 година
Предявена е положителна установителна искова претенция с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ, вр. с чл.79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК:*******, седалище: гр. С., бул. Б. №
49, бл. 53 Е, вх. В, чрез процесуален представител - юрисконсулт И.Т. срещу С. А. И., за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от от 2778.75 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и 0.75 ст./, от
които: Главница в размер на 2778.75 лева, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането; 2 осъдителен
иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 5956.06 /пет хиляди деветстотин петдесет и шест лева и 6стотинки/, от които:
неплатено договорно възнаграждение в размер на 980.78 лева, дължимо за периода от
25,02,2021 г. до 03,03,2022г. (дата на предсрочна изискуемост); неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Ф. в размер на 683.48 лева; неплатено възнаграждение за
закупена услуга Ф. в размер на 1650 лева; Лихва за забава в размер на 475.14 лева , за
периода от 26,02,2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03,03,2022 г.(дата на
предсрочна изискуемост). Законна лихва в размер на 2166.66 лева, дължима от 03,03,2022 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025 г. Претендират се и разноски.
Ищцовото дружество излага, че на 07.12.2020 г. - С. А. И. подава до „П.К.Б.”
ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит П.К. Стандарт
със зададени параметри. Последният е получил разяснения, които са му дали възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото
му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД,
видно от Декларации. Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен
европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Твърди се, че съгласно
параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № *********,
клиентът може да избере да закупи една, или повече допълнителни услуги към договора.
Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване
на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
1
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да
сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Ф.“ и „Ф.“.След като
„П.К.Б.” ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата
07.12.2020 г. с ответника С. А. И. е сключен Договор за потребителски кредит № *********,
по силата на който заявителят „П.К.Б.” ЕООД, изпълнил точно и в срок задължението си.
Клиентът С. А. И. е получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Ф.“ и „Ф.“.
Излага се, че ответника е поел задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия, като ОУ са
неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва, за което и ги е подписал. Сочи се, че възнаграждението за
поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с
подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се
добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди, че поради неизпълнение на
поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в забава, видно от приложеното
Извлечение по сметка към ДПК No *********. След изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, договорът е прекратен, а
задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 03,03,2022 г. Сочи, че договорът
за кредит е прекратен автоматично от страна на „П.К.Б.” ЕООД, за което ответника бил
уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора.
Ищецът прави уточнението, че предвид направените от длъжника плащания и
обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 03,03,2022 г., неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на неплатено
договорно възнаграждение в размер на 980.78 лева, дължимо за периода от 25,02,2021 г. до
03,03,2022г.- дата на предсрочна изискуемост. Това е сумата за дължимата
възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Не се претендира договорно възнаграждение за периода след
03.03.2022 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. Моли съдът в
условията на евентуалност, ако прецени, че ответникът не е бил уведомен редовно за
прекратяването на договора, респективно за обявяване на предсрочната изискуемост, да
приемете, че същият е редовно уведомен с получаването на препис от исковата молба.
Счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. От
представения по делото ДПК било видно, че същият е сключен в размер съгласно заявените
от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит.
Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен
европейски формуляр -веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит
П.К. Стандарт и веднъж преди сключването на самия ДПК. От него било видно, че
дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация, във
форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени
същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е
получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита
са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е
предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване
на същия от кредитоискателя и от кредитора. Набляга, че е изготвен е и връчен на ответника
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит. Допълва, че процедурата по сключване на Договора за потребителски
кредит с П.К.Б. ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски
2
кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен
надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК
и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл. 3.1. от
Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от Договора
за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на потребителския
кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва да следи всички полетата да
са попълнени. Кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия, които са неразделна
част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на потребителски
кредит“, който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на
договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт
попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва,
след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна. Видно от
начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на
искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК. Въз
основа на изложеното, счита, че е налице съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и
общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя
за приемането им.
Моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, като претендира и присъждане
на сторените съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника по делото.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Търсените суми по установителния иск са предмет на заповед за изпълнение №
38/03.022025г. по ч. гр. дело № 70/2025г.
Ответникът не е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание се
явява и оспорва дължимостта на такса Ф. и такса Ф.. Оспорва и сумите за лихвите.
Признава, че дължи сумата за главница.
Бургаският районен съд, предвид данните по делото и закона, намери следното:
Исковете са частично основателни.
Между страните е бил подписан договор за потребителски кредит № *********.,
по който ищецът е кредитор, а ответника длъжник, при следните параметри: сума на кредита
- 3000 лева, срок на кредита - 24 месеца, размер на вноската 181,74 лв.; годишен процент на
разходите (ГПР) – 48. 99 %; годишен лихвен процент - 41, 00 %; общо задължение по
кредита – 4361,05 лв. Посочено е, че при кандидатстването си за потребителски кредит
клиентът е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги съгласно посоченото в
раздел V от договора - допълнителна услуга "Ф.", предоставяща право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер на
750,00 лева, както и допълнителна услуга "Ф.", предоставяща право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит, срещу възнаграждение в размер на 1800 лева.
Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 287,99лева и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита, при което общото задължение по кредита и по
закупените допълнителни услуги възлиза на 6911,05 лева. Включването на допълнителните
услуги е отразено и в погасителния план към договора за потребителски кредит.
Съгласно т. 15. 1 от Общите условия към договора, всеки кредитополучател,
пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга "Ф.", получава приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга "Ф." и в рамките на 1 (един) час,
считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на
кредитора.
3
Според т. 15. 2 от ОУ всеки кредитополучател, пожелал и закупил допълнителна
незадължителна услуга "Ф.", получава право да променя едностранно погасителния си план
при изпълнение на определени специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и
чл. 15.2.3 от Общите условия. За извършената промяна на погасителния план страните
подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор.
В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б..
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от значение за правилното решаване
на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република Б..
Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по
дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Указано е, че
националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните
допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително
за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали
действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното
производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да
4
вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за
кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в
които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от
закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата
на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност
с договорна конструкция като разглежданата в главното производство не се цели
възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора,
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа
изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива
2008/48.
В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни
услуги "Ф." и "Ф." да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на
договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която
цели да прикрие действителните разходи по кредита. Това е така, предвид начина и
условията за предоставянето на тези услуги, както и от приобщаването им към общата сума
по кредита под формата на месечни погасителни вноски, съгласно сключения договор за
потребителски кредит и погасителния план към него. Става въпрос за разходи, които
потребителят следва да заплати, във връзка със сключването и изпълнението на договора за
кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това
положение уговорените възнаграждения за допълнителни услуги "Ф." и "Ф." следва да бъдат
квалифицирани като "общи разходи по кредита", поради което следва да бъдат взети
предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит. Невключването им в
ГПР има за цел да създаде една невярна представа, относно действителния размер на
общите разходи по кредита, така че той формално да съответства на установения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК максимум.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение, по същия начин
както непосочването на този процент. Смисълът на закона е в договора да се посочи не
някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за изпълнени
изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за потребителски
кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва уговорените възнаграждения за
закупени допълнителни услуги "Ф." и "Ф.", които представляват общи разходи по кредита.
Този извод следва от параметрите на процесния договор за потребителски кредит, а именно:
сума на кредита - 3000 лева, ГПР - 48, 99 %; годишен лихвен процент - 41 %;
възнаграждение за допълнителна услуга "Ф." - 750 лева, възнаграждение за допълнителна
услуга "Ф." - 1800 лева; общо задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги
– 6911,05 лева. Не са необходими специални знания, за да се установи, че при посочените
параметри на договора размерите на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни
услуги "Ф." и "Ф.", които са и явно непропорционални на размера на получения кредит
(сборът им е почти равен на получения кредит), не са включени в размера на ГПР. При
включването на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги "Ф." и "Ф." в
ГПР размерът му със сигурност би надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Така че формално посоченият в договора ГПР е неверен, тъй като не отразява
всички разходи по кредита. Посочването на неправилен размер на ГПР, следва да се
приравни по правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е
изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което на основание чл. 22
ЗПК договорът за потребителски кредит се счита за недействителен.
Според чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
5
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Следователно потребителят в случая не дължи на
заемодателя суми за договорна лихва и мораторна лихва, поради нищожността на сключения
договор.
Дължи се само чистата главница по договора, останала непогасена. В случая, в
исковата молба ищецът е признал, че ответника е направил по договора плащания от общо
580,00 лева, с които били погасени две пълни вноски, т. е. главница, лихва и такса за
допълнителни услуги Доколкото договорът е недействителен, цялата платена сума от 580,00
лева трябва да се отнесе като дадена за погасяване само на главницата. Така че, независимо
от отнасянето на част от сумата за погасяване на договорната лихва, таксата за
допълнителни услуги и обезщетението за забава, както е направил ищецът, след като лихви
и такси не се дължат, то цялата платена сума служи за погасяване на главницата. Платени са
общо 580,00 лева, при положение, че сумата, дадена в заем, възлиза на 3000 лева. С други
думи, главницата по заема още не е погасена изцяло и от нея продължава да се дължат 2420
лева.
Ето защо за тази сума е основателен искът по чл. 422 ГПК. Следва съдът да
постанови решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца,
главница от 2420 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до изплащането, като се отхвърли искът за останалата част на главницата. Искът трябва
да бъде отхвърлен и за сумите, представляващи договорно възнаграждение, лихва за забава,
закона лихва, от датата на предсрочна изискуемост, тъй като договорът е недействителен и
такива суми не се дължат.
Осъдителният иск за присъждане на сумите за такси Ф. и Ф. е също неоснователен
по вече изложените мотиви. След като договорът е недействителен, дължи се само
главницата, но не се дължат посочените такси. Освен това, клаузите на договора, които
въвеждат таксите Ф. и Ф., са в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази разпоредба,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Тези такси са свързани именно с усвояването и
управлението на кредита, поради което не се дължат и на това основание. Ето защо
осъдителните искове трябва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважените искове, ответникът
трябва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 48,39 лева разноски в исковото
производство и сумата от 55,04 лева разноски по заповедното дело.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в с. Б.р., община В., област Ш. ул.“Л.46, че дължи на "П.К.Б."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град С., бул.“Б.“49, бл.53Е,
вх.“В“, представлявано от С.Н.,Н.Л.,Я.Ч. сумата от 2420 лева /две хиляди четиристотин и
двадесет лева/ главница по договор за потребителски кредит № № *********г., ведно със
законната лихва върху главницата, начислена от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.01.2025 г., до окончателното й изплащане, които вземания са
присъдени със заповед за изпълнение № 38/03.02.2025г. на ВПРС по ч. гр. дело № 70/2025г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2420 лева до 2778,75 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 980,78 лева – договорно възнаграждение за периода от 25.02.2021г. до
3.03.2022г.; за сумата от 475,14 лева обезщетение за забава за периода от 26.02.2021 г. до
03.03.2022г.;и за сумата от 2166 лева, законна лихва от датата на предсрочната изискуемост,
6
дължима от 03.03.2022г. до 29.01.2025г.
ОТХВЪРЛЯ иска на "П.К.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Б.“49, бл.53Е, вх.“В“, представлявано от С.Н.,Н.Л.,Я.Ч. за осъждане
на С. А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. Б.р., община В., област Ш.
ул.“Л.46, да заплати сумата от 683,48 лева /шестстотин осемдесет и три лева и 48 стотинки/
възнаграждение за услуга Ф. и сумата от 1650 лева /хиляда шестстотин и петдесет лева/
възнаграждение за услуга Ф., дължими по договор за потребителски кредит № *********
ОСЪЖДА С. А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. Б.р.,
община В., област Ш. ул.“Л.46, да заплати на "П.К.Б." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление град С., бул.“Б.“49, бл.53Е, вх.“В“, представлявано от С.Н.,Н.Л.Я.Ч.
сумата от от 48,39 лева разноски в исковото производство и сумата от 55,04 лева разноски
по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ш. в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7