Р Е Ш Е
Н И Е №
І-22
град Бургас
, 30.03. 2017 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.................двадесет и втори март …………..през
две
хиляди и седемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Т. Митев
при секретаря А. Ц. като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 219 по описа
за
2017 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на В.С.Г. –ищец-молител по гр.д. № 229/2016 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 169/24.10.2016 год. постановено по същото дело,с което е оставено без уважение искането на въззивницата за установяване факта на смъртта на М. Я. и Т. М. Я. и за задължаване длъжностното лице по гражданското състояние да състави акт за смърт на лицата .
Въззивницата изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и незаконосъобразно ,постановено в противоречие със събраните доказателства .
Сочи се на първо място ,че абсолютно неоспорим и съдебноизвестен бил факта на смъртта на лицата ,доколкото житейски невъзможно е да бъдат все още живи.От разпита на роднините на лицата в качеството им на свидетели било установено ,че те са умрели около 1925-1929 година.Въпреки това съдът е постановил абсурдното решение да откаже признаването на смъртта им .
С оглед на това се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи искането за признаване факта на смъртта на посочените лица.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
Останалите заинтересовани лица ,както и участващата в производството Община Поморие не взема становище по въззивната жалба .Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита въззивната жалба за неоснователна .
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Молбата по чл. 542, ал. 1 ГПК е за
установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява, че
следва задължително да бъдат удостоверени с документ. Документът не е съставен
и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има
възможност да бъде възстановен. Молбата се разглежда по реда на глава Четиридесет
и девет от ГПК и производството е охранително.
Фактите, отнасящи се до
гражданското състояние на едно лице, следва да се установят с акт за гражданско
състояние. Такива факти са раждането, брака, смъртта на едно физическо лице. Те
се вписват в регистрите за гражданско състояние и се удостоверяват с актовете,
посочени в ЗГР. Тези факти са от правно значение за наследяването. Самото то не
се вписва в регистрите за гражданско състояние.
Удостоверението за наследниците
няма характера на документ, с който се установява правно значим факт. С него се
удостоверява възникнало по реда на Закона за наследството правно отношение.
Родството на едно лице, подлежи на
отразяване в регистъра на населението.
Съдебното производство по чл. 542,
ал. 2 ГПК е създадено за улеснение на гражданите, но отново само за случаите, в
които има унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, а не на
изгубен или унищожен регистър на населението. Предмет на установяване е самия
факт на унищожаване или изгубване на регистъра за гражданско състояние, което е
условие да се разпореди съставянето му.
В настоящия случай молителката
твърди, че актовете за гражданско състояние / за
смърт и за раждане/ на праводателите й – М. Я. и Т. Я. не могат да бъдат открити в
съответната администрация, поради което моли установяване съответно датите на смърт. Искането е допустимо, т.к. тези обстоятелства съгласно
разпоредбите на ЗГР се удостоверяват единствено посредством актовете за
гражданско състояние.
Въведеният от първоинстанционния съд въпрос е не дали наследодателите на молителката са съществували , а установяване на точните дати и адреси на раждане и смърт. Поради това настоящата инстанция няма подробно за изследва фактите установяващи роднинската връзка между тези лица и молителката и заинтересованите страни.
Относно обстоятелството дали
трябва да бъде установена датата на раждане и на смърт
на лицата , съдът
намира, че това не е задължително условие за съставяне на актове за гражданско
състояние, а и предвид особеността на конкретния случай това не е и възможно.
ЗГР урежда някои специални случаи на съставяне на актове за раждане и смърт,
при които тези събития не са станали в болнични заведения и не е възможно да
бъдат съставени съответни известия, в които да бъдат вписани данни за точната
дата и час на настъпването им - чл. 48 от ЗГР за случаите на намерени деца, чл.
57-59 от ЗГР за настъпила смърт в чужбина, при невъзможност да се разпознаят
лицата, при обявена от съда смърт. Следователно не може да бъде споделен
извода, че вписването на данни за точната дата и час е задължително за
съставяне на акт за гражданско състояние. Още повече, че в настоящия случай се
касае за съставяне на актове за гражданско състояние на лица родени през ХІХв. и
починали в началото
на ХХв. и следва да се вземе предвид и факта, че към този период не е имало
подобни на настоящите стриктни регистри на населението. Доколкото лицата
са починали твърде отдавна , данни за съществуването им се извличат единствено по косвен път от актовете за гражданско
състояние на наследниците им, както и от свидетелските показания, то е обяснимо защо е възможно да се определи
единствено годината на смъртта им и то приблизително. По същите
съображения е невъзможно да се установи и семейното положение на лицата, още повече че към този момент е
бил законен и църковният брак, сведения за който могат да се черпят единствено
от регистрите на съответния храм, в който е станала венчавката, а наследниците към
настоящия момент не са в състояние да знаят тези факти за своите предци през
няколко поколения. Всички тези затруднения, обаче не могат да се отразят
неблагоприятно за наследниците и да се препятства възможността им да установят
своето наследствено правоотношение с наследодателите си чрез съставянето на акт за смърт на този наследодател.
По
отношение на становището , че е необходимо да се установи точния адрес на раждане и смърт с
оглед ангажиране на
съответните районни администрации, съдът намира че с оглед разпоредбата на чл.
2 от ЗМСМА общината е административно-териториалната структура, която съгл. чл. 14 от същия закон притежава
правосубектност, предвид изричната норма, че тя съставлява юридическо лице.
Липсва законово основание да се задължават заинтересованите лица да посочват
точни адреси, на които са възникнали събитията, за които се претендира да бъдат
съставени съответните актове. Още повече, че това не винаги е възможно и е
достатъчно да се установи на територията на коя община е станало съответното
раждане или смърт, за да се ангажира съответната общинска администрация със
съставяне на акта за гражданско състояние. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 35, ал.2 от ЗГР. Съгл. чл. 35, ал.3 от същия закон пък кметът на общината е
длъжностното лице по гражданско състояние и той може да възлага тези свои
функции и на други лица. Следователно в компетентността на кмета на общината е
да състави или да разпореди на други лица да съставят необходимите актове за
гражданско състояние.
С оглед на изложеното съдът намира
постановеното решение за неправилно . С молба за съставяне на удостоверение за наследници се претендира
признаване на правоотношение на родство между молителите и починало лице, а не
установяване на факт /опр. по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК № 481/20.10 2011 г. по
ч. гр. д. № 463/2011 г., I г. о.; опр. № 663/17.11.2011 г. по ч. гр. д. №
485/2011 г., IV г. о./. В производството по чл. 542 ГПК не може да се
установява наследствено правоотношение, нито да се издава удостоверение за
наследници /опр. № 73 от 24.01.2012 г. по ч. гр. д. № 743/2011 г., IV г. о.; р.
№ 13322/9.11.2010 г. по адм. д. № 11537/2009 г. на ВАС и др./. При наличие на
спор за конкретно субективно гражданско право, включително наследствено, този
спор е допустимо да бъде решен единствено и само в рамките на исково
производство /р. по чл. 290 ГПК № 460/15.11.2011 г. по гр. д. № 912/2011 г., IV
г. о./. Издаването на удостоверение за наследници е административна услуга,
която общината предлага на гражданите съгласно чл. 15 от Наредбата за
административното обслужване. Отказът за извършване на административна услуга е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и може да се
обжалва по административен ред по чл. 145 и сл. АПК /№ 663/17.11.2011 г. по ч.
гр. д. № 485/2011 г., IV г. о.; № 2414/17.02.2011 г. по адм. д. № 211/2011 г.,
III о., ВАС, опр. № 73 от 24.01.2012 г. по ч. гр. д. № 743/2011 г., IV г. о. и
др./
С оглед отговорите на въпроса, свързан с допустимостта на производството по чл. 542 и сл. ГПК за конкретните искания следва да се приеме, че е допустимо установяването на фактите на смърт на лицата М. Я. и Т. Я. ,по мъж М. , както и да се разпореди издаването на съответните официални удостоверяващи ги свидетелстващи докудокументи Н документи . веряващи ги официални свидетелстващи документи. Не е документи .Не е допустимо обаче установяването на родствени, респ. наследствени правоотношения на това лице с молителката в производство по чл. 542 ГПК. Няма пречка последната да поиска съставянето на удостоверение за наследници пред органа по ЗГР и Наредбата за административното обслужване, а при отказ за издаването му - да го обжалват по административен ред. При наличие на спор за субективно гражданско право той трябва да се отнесе до съда и да се реши в състезателно производство по общия исков ред, който изключва приложението на субсидиарното охранителното производство.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 169/24.10.2016 г. постановено по гр.д. № 229/2016 г. по описа на Поморийския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕН факта на смъртта на лицата М. Я. и Т. Я.А, по мъж М., жители на с. Порой , община Поморие ,починали в с. Порой в периода 1925-1929 година .
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ОБЩИНА ПОМОРИЕ за съставяне на акт за смърт на лицата по надлежния ред .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.