Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Д.Аранаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 231
по описа за 2019г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на М.Х.И. ***, депозирана срещу Решение №
352/10.06.2019г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВАНД № 989/2019г.
по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0869-000613 от 15.03.2019г. на началник сектор към ОД на МВР
- Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, с което на М.Х.И. са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание
чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП
и административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание
чл.179, ал.5 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Твърди, че в хода на санкционното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално издаденото
впоследствие наказателно постановление. Поддържа и становището за незаконосъобразност
на санкционния акт по същество. Поради това отправя искане за отмяна на
съдебното решение и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание
касаторът заявява, че поддържа подадената жалба и искането за отмяна на съдебното
решение и на наказателното постановление, по подробните аргументи, изложени в
касационната жалба.
Ответната страна, ОД на МВР –
Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт С., която
оспорва предявената жалба.
Представителят на Шуменската окръжна
прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на
въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение съдът е потвърдил
Наказателно постановление № 19-0869-000613 от 15.03.2019г. на началник сектор
към ОД на МВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, с което на касатора са
наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП и административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП.
От обстоятелствената част на
обжалваното решение е видно, че въззивният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
М.Х.И. на 21.02.2019год.
управлявал лек автомобил марка „Х.С.Ф.”, с ДК№Н****ВК, собственост на М.П., като
се движил в гр.Шумен, по бул. „Мадара“ в посока бул. „Ришки проход“. При спиране за проверка от служители при ОД на
МВР – гр. Шумен до дом №32 на бул. „Мадара“ било установено, че водачът
управлява превозното средство без поставен обезопасителен колан, с какъвто
МПС-то е оборудвано, както и че не е залепил валиден стикер за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на предното стъкло на автомобила на
определеното за това место.
На място против М.Х.И. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА, №115453 от
21.02.2019г. Актосъставителят посочил, че с горните деяния от страна на водача
са нарушени разпоредбите на чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.3 от ЗДвП. Актът бил
подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт било
издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е
процедурата по съставянето на акта и изготвянето на НП и правото на защита на
привлеченото към отговорност лице не е било нарушено. След обстоен анализ на
приобщените доказателства съдебният състав формирал и решаващия си извод
относно безспорната установеност на вменените на водача нарушения, поради което
потвърдил оспорения правораздавателен акт.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи, до които е достигнал въззивният съд.
Същите са изградени след задълбочен прочит на приложимата нормативна уредба и
анализ на събрания доказателствен материал. В тази насока, съдът се
солидаризира със становището на предходната инстанция за липса на допуснати
съществени процесуални пороци, налагащи отмяната на наложените наказания на
касатора. Правилно съдът е счел за неоснователни твърденията на санкционираното
лице за порочност на съставения акт поради невписването на единния граждански
номер на визирания в него свидетел. Самоличността на този свидетел установена
по категоричен и несъмнен начин и макар несъобразено с изискването на ЗАНН,
това опущение няма решаващ характер и не е възпрепятствало лицето да организира
защита си и да разбере какви деяния му се вменяват. Следва да се отбележи също,
че нарушенията са описани достатъчно ясно от обективна страна и са
индивидуализирани чрез коректното изписване на сочените за нарушени норми, и
водачът е бил в състояние да разбере основанието за ангажиране на отговорността
му.
Съобразени и надлежно
аргументирани са и изводите на районния съд относно несъмнената доказаност на
описаните в акта и в НП деяния. Въззивният съд е отчел основанията за
заинтересованост в показанията на свидетеля М.Д.и закономерно не ги е ценил в
частта им, в която същите противоречат на заявеното от разпитаните служители на
МВР, които са кредитирани в тяхната цялост. Именно полицейските служители са
възприели противоправното управление на
превозното средство от касатора без поставен обезопасителен колан, както
и липсата на залепен стикер на знак за сключена задължителна застраховка „ГО“,
установена при извършената проверка, какъвто се изисква от чл.100, ал.3 от ЗДвП. Воден от тези съображения районният съд закономерно е извел решаващия
правен извод относно законосъобразността на процесното наказателно
постановление, резонно следствие на което е било е потвърждаването му. Шуменският административен
съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при
съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание
за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не
установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или
несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352 от 10.06.2019г., постановено по
ВАНД № 989/2019г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.10.2019 г.