Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Русе, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти гр.с-в, в публично заседание на 25
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА
ИЛИЕВА
При секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 8277 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Ищецът Г.Й.П. твърди, че той и
първите петима ответници се явяват наследници на Т.Т.Н., починал 1949 г. и съпругата му Р. Т. Н., починала
1967 г. След смъртта им, с решения №№ 611125 и 61126 от 1994 г. ПК-Кубрат
възстановила правото на собственост на техните наследници върху нива от 15,701
дка, нива от 35,853 дка, двете находящи се в с.
Тетово, общ.Русе, местността „Гурбаница” и лозе от
3,802 дка, находящо се в с. Тетово, общ.Русе,
местност „Дюз орман”. На
16.06.2003 г. първите трима ответници и покойната Д.Т.К.
сключили договор за доброволна делба на процесните
три земеделски имота. На 30.06.2004 г. с поставените в свой дял имоти Д.К.
извършила разпоредителни сделки, като част от поделената нива от 35,853 дка, в
размер на 8,954 дка, представляваща имот 483051, дарила на внука си И.И.Н., нивата от 15,701 дка дарила на другия си внук И.А.М.,
а част от лозето, с площ 2,514 дка, представляващо имот 549174, дарила на
двамата си внука – И.М. и И.Н. при равни права. През 2005 г., по искане на И.М.,
нивата от 15,701 дка била разделена на два имота с №№ 483053 и 483052, с площи
съответно от 8,101 дка и 7,600 дка. Първият от тях бил продаден на Н.С. по
време на брака й със С.С., който не фигурирал в последващата сделка между Н.С. и Министъра на земеделието и
продоволствието, с която на 30.08.2007 г. същият имот бил заменен с друг на Държавата
в с. Пиргово. Имотът от 7,600 дка също бил прехвърлен на Държавата. На 23.05.2012
г. И.Н. продал на Л.Д. собствеността върху поделената нива с площ 8,954 дка, а
през 2015 г. К.Е. продал на П.Г. нива с площ 8.956 дка. След смъртта на Д.Р. на
05.01.2007 г., нейни наследници по закон били ответниците
И.Н. и М.Т.. През 2012 г. починал и И.А.М., който оставил за свои наследници М.М., Г.М.-Д. и А.М.. За нуждите на договора за доброволна делба,
въз основа на влязъл в сила кадастрален план, трите имота били разделени на
общо осем по-малки.
Ищецът твърди, че договорът за
доброволна делба от 2003 г. е нищожен поради неговото неучастие, като
едноутробен брат на Т.Н.. След смъртта на Р. Н. през 1967 г. и поради липса на
низходящи живи и възходящи от първа степен, именно Г.П. бил призован като
единствен наследник на покойния си брат Т.Н. и същият притежавал 1/3 ид. ч. от гореописаните ниви. Разпоредителните сделки на Д.Р.
противоречали на чл.76 ЗН, тъй като, от факта на нищожност на договора за делба,
същите представлявали отчуждаване от сънаследник на индивидуални наследствени
имоти. Претендира да бъде постановено решение, с което: 1. на основание чл.75,
ал.2 от ЗН да се прогласи изцяло нищожността на договора за доброволна делба по
отношение на ответниците К.Е., А.И., М.Й., И.Н. и М.Т.;
2. да се обявят по отношение на ищеца за относително недействителни
разпоредителните сделки на: наследодателката Д.Р. спрямо
И.Н. и М.Т. /в качеството им на наследници на Д.К./ и И.Н.; дарението на 8,954
дка спрямо И.Н. и М.Т. /като наследници на Д.К. и М.М./,
Г.М.-Д. и А.М. /като наследници на И.М./, както и на сделката от 30.06.2004 г.
за дарение на нива с площ 8,103 дка; по иск срещу И.Н. и М.Т. /като наследници
на Д.К./, срещу И.Н. и М.М., Г.М.-Д., А.М. /последните
три като наследници на И.М./ на дарението при равни права на лозе с площ 2,514
дка; 3. да се допусне съдебна делба на процесните
осем имота, в производство с участието и на първоначалните приобретатели
Н.С., С.С., Българската държава, Л.Д. и П.Г., при
права: 6/18 ид.ч. за ищеца, по 2/18 ид.ч. за К.Е., А.И. и М.Й. и по 3/18 ид.ч.
за И.Н. и М.Т.. Претендира и разноските по делото.
Ответниците депозират отговори на исковата молба, с които
оспорват от една страна наследствените права на ищеца в процесните
имоти, като наследник на Т.Н. и Р. Н. и заявяват, че са придобили имотите на
две основания – правна сделка и по давност.
Съдът,
като прецени фактическите твърдения и заявения петитум,
намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.75,
ал.2, чл.76 и чл.69 от ЗН, във вр. с чл.34 от ЗС.
След съобразяване на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От
представеното удостоверение за наследници, изх.№ 183/12.09.2018 г., изд. от
Община Русе, се установява, че наследодателят на страните Т.Т.Н.,
б.ж. на с.Тетово, общ.Русе, е починал на 23.02.1949 г. и оставил за свои наследници
по закон: Р. Т. Н.-преживяла съпруга, Т.И. Н. – негов внук от починалия му през
1927 г. син И.Т., Д. Т. Т. – дъщеря и Д.Т.К.-дъщеря. На 01.04.1967 г. почива и наследодателката Р. Т. Н., която също е наследена от двете
си дъщери и внука си Т.И. Н. /по право на заместване, съгласно нормата на
чл.10, ал.1 ЗН/.
С решение № 61125/13.04.1994 г.
на ПК-Кубрат е възстановено правото на собственост на наследниците на Т.Т.Н. върху нива от 35.823 дка, трета категория, в
местността „Гурбаница“, представляваща по плана за
земеразделяне на с.Тетово имот № 483030 и лозе от 3.772 дка, трета категория, в
местността „Дюз орман“, представляващо
по плана за земеразделяне на с.Тетово имот № 549044.
С решение № 61126/13.04.1994 г.
на ПК-Кубрат е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. Т. Т.
върху нива от 15.701 дка, трета категория, в местността „Гурбаница“,
представляваща по плана за земеразделяне на с.Тетово имот № 483031.
Съгласно т.2 от ТР № 1/04.11.1998
г. на ВКС по т.д.№ 1/1998 г., ОСГК, кръгът на законните
наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в
ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се
определя към момента на смъртта на наследодателя. В настоящия случай към момента на
смъртта на двамата наследодатели на страните Т.Т.Н.
/на 23.02.1949 г./ и Р. Т. Н. /на 01.04.1967 г./, по правилата на чл.5 и чл.10
от ЗН техни наследници по закон са били дъщерите им Д. Т. и Д.К. и по право на
заместване внукът им Т.И. Н.. Законът за наследството от 1949 г. влиза в сила
на 29.04.1949 г., т.е. след смъртта на първия наследодател, но чл.89 от ПР на
същия закон предвижда за наследства, открити до влизането му в сила,
наследственият дял на низходящите и съпругата да се определя съгласно
разпоредбите на този закон за наследството.
Следователно, към датата на
влизане в сила на двете решения на Поземлена комисия-Кубрат /през 1994 г./
съсобственици по наследство на възстановените три земеделски имота са
наследниците на двамата наследодатели, определени към датата на откриване на
тяхното наследство, а именно: 1. ищецът Г.Й.П., като наследник на своя брат Т.И.
Н.. Последният е починал след откриване на наследството през 1980 г. и по право
на заместване на своя баща И.Т., починал преди наследодателите, е наследил 1/3 ид.част от спорните имоти; 2. Ответниците
К.Д.Е., А.К.И. и М.К.Й., тримата по право на заместване на своята майка Д. Т. Т.,
починала 1987 г., наследили общо 1/3 ид.част от
наследството на Р. и Т.Н.и и 3. Д.Т.К., наследила от своите родители 1/3 ид.част. През 2007 г. последната почива и оставя за свои
наследници по закон дъщерите си И.Д.Н. и М.Д.Т..
На 16.06.2003 г. само между
наследниците К.Е., А.И., М.Й. и Д.К. е сключен договор за доброволна делба на
наследствените три имота, като Д.К. получава в дял нивата от 15.701 дка, нива
от 8.954 дка, новообразуван имот № 483051 от голямата нива от 35.823 дка и лозе
от 2,514 дка, новообразуван имот № 549174. В дял на М.Й. е възложена нива от 8.956 дка, новообразуван имот № 483050 също от
голямата нива и лозе от 1.288 дка, новообразуван имот № 549175. А.И. и К.Е.
получават в дял ниви с площ 8.956 дка, представляващи новообразувани имоти
съответно с № 483049 и № 483048.
Делбата на процесните
земеделски имоти се явява изцяло нищожна, на основание чл.75, ал.2 от ЗН, тъй
като е извършена без участието на наследника Г.Й.П., притежаващ 1/3 ид.част от съсобствеността. В този смисъл предявеният иск
за прогласяване нейната нищожност се явява основателен и следва да се уважи.
С получените в свой дял недвижими имоти Д.К.
се е разпоредила на 30.06.2004 г., като дарила на внука си И.А.М. нивата от
15.701 дка, представляваща ПИ № 483031. По-малката нива от 8.954 дка,
представляваща имот № 483051, дарила на другия си внук И.И.Н.,
а лозето с площ 2,514 дка /ПИ № 549174/
дарила на двамата при равни права.
От своя страна И.М. разделя
нивата от 15.701 дка на два имота: имот № 483052 с площ 7.600 дка и имот №
483053 с площ 8.101 дка. С договор за замяна от 08.03.2007 г. по-малкият имот е
придобит от Държавата, а по-големият имот е продаден на 18.05.2006 г. на Н. С. С.
/по време на брака й със С.Е.С./, която от своя страна на 30.08.2007 г. сключва
договор за замяна на същия имот с Държавата. Така понастоящем двата имота стават
част от държавния поземлен фонд.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот, изповядан в нот.акт № 95, н.д.№
184/23.05.2012 г. по описа на Нотариус А. Филчева, И.Н. продава на Л.А.Д.
нивата от 8.954 дка, представляваща имот № 483051.
Получената при договора за
доброволна делба в свой дял нива от 8.956 дка /имот № 483048/ К.Е. продава на П.Б.Г.
с договор за покупко-продажба от 27.02.2015 г., изповядан в нот.акт
№ 174, н.д.№ 143/2015 г. по описа на Нотариус А. Филчева.
За част от горните разпоредителни
сделки, а именно: договорът за дарение, изповядан в нот.акт
№ 113, т.25, н.д.№ 5658/30.06.2014 г., договорът
за дарение, изповядан в нот.акт № 114, т.25, н.д.№
5660/30.06.2014 г. и договорът за дарение, изповядан в нот.акт
№ 115, т.25, н.д.№ 5661/30.06.2014 г., трите по описа на СВ при РС-Русе, ищецът
предявява иск за прогласяване на тяхната относителна недействителност по
отношение на него, на основание чл.76 от ЗН.
Съгласно практиката на ВКС, първоинстанционният съд следва да разгледа първо правоизключващите
възражения на ответниците, предявени в срок, за
придобиване по давност на всички делбени имоти.
Разрешаването на този спор е преюдициален по
отношение на иска за делба, тъй като съобразно изхода му ще се даде отговор на
въпроса дали имотите са останали съсобствени или са
станали индивидуална собственост на основание придобивна
давност, в който случай искът за делба би бил неоснователен. Изходът на преюдициалния спор по възражението за придобивна
давност ще определи и дали защитната функция на чл. 76 ЗН ще бъде изключена
поради това, че трети лица са придобили наследствените имоти на оригинерно придобивно основание.
Придобивната давност
по смисъла на чл.79,
ал.1 ЗС съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило определен срок, след изтичането на който върху
вещта се придобива правото на собственост или друго вещно
право. Презумпцията на чл.69 ЗС предполага,
че този, който упражнява
фактическа власт върху вещта, я държи за
себе си, докато не се
установи, че я държи за другиго.
За да започне в негова
полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да
е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане
правата на трети лица. Изискването за манифестиране
на промененото намерение, с което наследникът е
започнал да владее частите на
другите сънаследници и то да достигне до тях, може да се
приложи само когато тези сънаследници
са известни. Когато, обаче наследникът владее целия
наследствен имот и не знае, че
има и други сънаследници, от него не може да се изисква нито да противопоставя владението си на
другите сънаследници, нито следва да се проверява
дали спрямо тях е достигнало това негово намерение да свои частите им, тъй като
и двете страни не знаят за съществуването на сънаследствени отношения. Когато се владее изцяло чужд имот се
прилага презумпцията на чл. 69 ЗС, като се предполага, че вещта се държи за себе си. Не е необходимо да се
демонстрира промяна в намерението спрямо собственика, тъй като той може и да е
неизвестен. Придобивната давност е способ за придобиване на вещни права, който има действие
и легитимира новия собственик като такъв спрямо всички, а не само спрямо
определено лице-досегашният собственикът на имота. Когато собственикът не е известен, не може да се говори за скритост
на владението, каквато има когато владелецът извършва действия с цел прикриване
факта на владението от друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия
имот.
Съобразно задължителната практика на ВКС в
горния смисъл, в настоящия случай съдът прави следните правни изводи:
От възстановяване правото на
собственост върху наследствените три имота през 1994 г. до сключване на
договора за доброволна делба на 16.06.2003 г. тези земеделски имоти остават съсобствени между призованите към наследяване наследници,
като се отдават под наем на трети лица. След извършването на доброволната делба
без участието на ищеца всеки от останалите четирима наследници получава в дял
самостоятелни имоти и оттогава започва да упражняват владение върху тях.
Когато праводателят
по нищожен договор предаде владението на приобретателя,
последният може да придобие собствеността на оригинерно
основание /придобивна давност/, ако владее най-малко
десет години - чл.
79, ал. 1 ЗС. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона
срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Присъединяването на владение е
допустимо при наличие на правоприемство между двама
владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или
частно правоприемство /когато вторият владелец
получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно
основание, годно да прехвърли собствеността върху имота/. Когато се
присъединява еднородно владение /например когато и праводателят
и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят
и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за
придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от
ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно
владение на праводателя и на правоприемника. Когато
владението е разнородно /владението на праводателя е
недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането
на периодите на владение на праводателя и на
правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение
като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок
за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване
по давност при недобросъвестно владение - 10 г.
Тъй като съделителите
К.Е., А.И., М.Й. и Д.К. получават припадащите им се в дял имоти въз основа на
нищожен договор да доброволна делба, то те не могат да имат качеството на
добросъвестни владелци - не са придобили имотите на годно правно основание
поради порок на договора, който го прави нищожен и го лишава от правно
действие. Първите трима ответници при делбата от
16.06.2003 г. получават в дял по една нива от 8.956 дка, представляващи
новообразувани имоти от нивата с площ 35.853 дка, а М.Й. получава и част от
лозето с площ 1, 288 дка, представляващо имот 549175. Същите упражняват
фактическа власт върху тях непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от десет
години, отдавайки ги под наем на ответника П.Г. – племенник на К.Е. и А.И. и
син на М.Й., видно от ангажираните по делото гласни доказателства /свид.показания на Николай Чавров/.
Така към 17.06.2013 г. тримата са придобили имотите по давност, като К.Е. на
27.02.2015 г. продава собствената си нива на П.Г..
По отношение на получените в дял три
недвижими имота от покойната Д.К. при подписване на договора за доброволна
делба от 2003 г.: през 2004 г. същите са дарени на внуците й И.Н. и И.М.. След
последвалите сделки на покупко-продажба и замяна с недвижими имоти,
присъединявайки владението на своите праводатели,
настоящите приобретатели: Държавата - по отношение на
имоти 483052 и 483053, Л.Д. – по отношение на имот 483051, И.Н., М.М., Г.М.-Д. и А.М. /последните трима като наследници на И.М./
по отношение на имот 549174 /лозе от 2,514 дка/, придобиват правото на собственост
върху посочените имоти по давност. От 2000 г. до сега лозето, както и три от
четирите самостоятелни имота, образувани от разделянето на нивата от 35.853
дка, се отдават под наем на ответника П.Г.. Четвъртият от тях се отдава под
наем от ответника Л.Д. от 2012 г. досега на „Сортови семена“ЕАД и „Агриком 83“ЕООД, а двата имота на Държавата се отдават под
наем на „Жейнови-2008“ООД и В.В.Ц. от 2013 г. до настоящия момент.
Предвид изложеното съдът намира, че
понастоящем не е налице съсобственост върху процесните
осем недвижими имота, защото същите, на основание придобивна
давност и прехвърлителни сделки, са придобити от ответниците. Искът за делба на същите понастоящем се явява
неоснователен и следва да се остави без уважение. Изходът на преюдициалния спор по
възраженията на ответниците за придобивна
давност определя изключването на защитната функция на чл. 76 ЗН поради това, че
трети лица са придобили наследствените имоти на оригинерно
придобивно основание. /в този смисъл е и
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 180/15.01.2019 г. на ВКС, I г.о. по гр.д.№ 4324/2017 г./. Според разпоредбата на
чл. 76 от ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени
предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при
делбата. Основната защитна функция на цитирания текст е насочена към определен
кръг лица и при определени условия – само сънаследниците
в спора относно ликвидиране на съсобственост, възникнала от наследяване. Разпоредбата
има за цел да обезпечи възможността неразпоредилите се сънаследници
да получат реален дял от наследството според състоянието му в момента на
неговото откриване – да не се раздроби
наследствената маса, да се избегнат затруднения и усложнения в делбата, да се
запази възможността на неразпоредилите се сънаследници
във втората фаза да се възползват от правата си по чл. 349, ал. 2 от ГПК и да
упражнят правата си по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Следователно приложението на чл. 76
от ЗН би било оправдано и би изпълнило защитните си функции само при положение,
че при уважаване на претенциите и изключване на приобретателите
по атакуваните сделки, имуществото ще се върне в патримониума
на призованите към наследяване сънаследници и делбата
ще се допусне между тях.
В случая след откриване на наследството на Т.и
Р. Н.и са извършени няколко последователни разпореждания с отделни наследствени
предмети. При това положение разпоредбата на чл. 76 ЗН
би намерила приложение само ако възражението на неразпоредилия се с дела си
сънаследник касае всички тези разпореждания, тъй като всички те в еднаква
степен общо засягат интересите на този сънаследник по отношение поделянето на
сънаследственото имущество и биха могли да настъпят предвидените в чл. 76 ЗН
правни последици. В случая като относително недействителни се атакуват само три
от сделките, извършени от покойната Д.К., но не и последващите
сделки със същите имоти с приобретатели Н.С.,
Българската държава и Л.Д., нито покупко-продажбата между К.Е. и П.Г..
Следователно, исковете по чл.76 от ЗН, с които се атакуват само три от
извършените общо осем разпореждания, се явяват неоснователни, тъй като
уважаването им няма да има за последица допускане и извършване на делбата само
между сънаследниците.
По тези съображения следва да се
уважи само първата претенция на ищеца за прогласяване нищожността на договора
за делба от 16.06.2003 г., на основание чл.75, ал.2 от ЗН, а останалите
претенции като неоснователни подлежат на отхвърляне.
Предвид крайния изход от спора, а
именно отхвърляне на иска за делба поради липса на съсобственост между
страните, в тежест на ищеца са направените от ответниците
деловодни разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността
на договор за доброволна делба на недвижими имоти с нотариална заверка на
подписите № 47/16.06.2003 г., т.III, рег.№ 6434 по описа на Нотариус
Цвятко Миланов, на основание чл.75, ал.2 от ЗН, поради неучастието в него на
сънаследника Г.Й.П., с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.П., ЕГН **********,
срещу И.Д.Н., ЕГН ********** и М.Д.Т.,
ЕГН **********, като наследници на Д.Т.К. и И.И.Н.,
ЕГН **********, иск за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца на
договор за дарение на недвижим имот, изповядан в нотариален акт № 113, т.25,
рег.№ 9454, д.№ 5658/30.06.2004 г. по описа на СВп.
при РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.П., ЕГН **********,
срещу И.Д.Н., ЕГН ********** и М.Д.Т.,
ЕГН **********, като наследници на Д.Т.К., М.Г.М., ЕГН **********, Г.И.М.-Д.,
ЕГН ********** и А.И.М., ЕГН **********, последните три като наследници на И.А.М.,
иск за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца на договор за
дарение на недвижим имот, изповядан в нотариален акт № 114, т.25, рег.№ 9547,
д.№ 5650/30.06.2004 г. по описа на СВп. при РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.П., ЕГН **********,
срещу И.Д.Н., ЕГН ********** и М.Д.Т.,
ЕГН **********, като наследници на Д.Т.К., И.И.Н.,
ЕГН **********, М.Г.М., ЕГН **********, Г.И.М.-Д., ЕГН ********** и А.И.М., ЕГН
**********, последните три като наследници на И.А.М., иск за обявяване
относителната недействителност спрямо ищеца на договор за дарение на недвижим
имот, изповядан в нотариален акт № 115, т.25, рег.№ 9548, д.№ 5661/30.06.2004
г. по описа на СВп. при РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.П., ЕГН **********,
срещу К.Д.Е., ЕГН **********, А.К.И.,
ЕГН **********, М.К.Й., ЕГН **********, И.Д.Н., ЕГН **********, М.Д.Т., ЕГН **********,
И.И.Н., ЕГН **********, М.Г.М., ЕГН **********, Г.И.М.-Д.,
ЕГН **********, А.И.М., ЕГН **********, Н. С. С., ЕГН **********, С.Е.С., ЕГН **********,
Българската държава, Л.А.Д., ЕГН ********** и П.Б.Г., ЕГН **********, иск за
делба на: 1. поземлен имот с
кадастрален идентификатор
№ 72357.483.53 по кадастралната
карта и кадастралните регистри па село Тетово, Общ. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-889/30.03.2018г. на Изп.директор на АГКК, с
площ от 8103
кв.м., местността „Гурбаница",
трета категория, трайно предназначение на територията - земеделска, при
граници: 72357.483.17, 72357.483.52, 72357.483.108, 72357.483.51; 2. поземлен имот с кадастрален идентификатор № 72357.483.52 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Тетово, Общ. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-889/30.03.2018г. на Изп.директор на АГКК, с
площ от 7602 кв.м., местността „Гурбаница",
трета категория, трайно предназначение на територията — земеделска, при
граници: 72357.483.17, 72357.483.32, 72357.483.108, 72357.483.53; 3. поземлен имот с кадастрален идентификатор № 72357.483.51 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Тетово, Общ. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-889/30.03.2018г. на Изп.директор на АГКК, с
площ от 8957 кв.м., местността „Гурбаница",
трета категория, , трайно предназначение на територията - земеделска, при
граници: 72357.483.55, 72357.483.17, 72357.483.53, 7257.483.108, 72357.483.50; 4. поземлен имот с кадастрален идентификатор № 72357.483.50 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Тетово, Общ. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-889/30.03.2018г. на Изп.директор на АГКК, с
площ от 8957 кв.м., местността „Гурбаница",
трета категория, , трайно предназначение на територията - земеделска, при
граници: 72357.483.54, 72357.483.55, 72357.483.51, 57.483-108,72357.483.49; 5. поземлен имот с кадастрален идентификатор № 72357.483.49 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Тетово, Общ. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-889/30.03.2018г. на Изп.директор на АГКК, с
площ от 8958 кв.м., местността „Гурбаница",
трета категория, , трайно предназначение на територията - земеделска, при
граници: 72357.483.15, 72357.483.54, 72357.483.50, 72357.483.108, 72357.483.48;
6. поземлен имот с кадастрален идентификатор № 72357.483.48 по кадастралната карта и
кадастралните регистри па село Тетово, Общ. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-889/30.03.2018г. на Изп.директор на АГКК, с
площ от 8958 кв.м., местността „Гурбаница",
трета категория, трайно предназначение на територията - земеделска, при
граници: 72357.483.15, 72357.483.49, 72357.483.108, 357.483.61; 7. поземлен имот с кадастрален идентификатор № 72357.549.174 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Тетово, Общ. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-889/30.03.2018 г. на Изп.директор на АГКК, с
площ от 2515 кв.м., местността „Дюз Орман", трета категория, трайно предназначение на територията
- земеделска, лозе, при граници: 72357.549.140, 72357.548.570, 72057.549.141,
72357.549.175, 72357.549.43 и 8. поземлен
имот с кадастрален идентификатор № 72357.549.175 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Тетово, Общ. Русе, одобрени със Заповед
РД-18-889/30.03.2018 г. на Изп.директор на АГКК с
площ от 1289 кв.м., местността „Дюз Орман", трета категория, трайно предназначение на територията
- земеделска, нива, при граници: 72357.549.43, 72357.549.174, 72057.549.141,
72357.539.18.
ОСЪЖДА Г.Й.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на: Л.А.Д., ЕГН **********, 600 лв.
деловодни разноски; Българската държава - 300
лв. юрисконсултско възнаграждение; М.Д.Т., ЕГН **********,
300 лв. деловодни разноски; М.Г.М.,
ЕГН **********, 300 лв. деловодни
разноски и Н. С. С., ЕГН **********, 600 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: