Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260344
гр.Пловдив, 19.07.2021г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение ХХс, в открито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Ваня
Казакова и в присъствието на прокурора .......... ..........................., разгледа докладваното от
съдията т.д. № 821 по описа
за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове на основание чл. 422 от
ГПК във вр с чл.430
от ТЗ.
Предявени от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ********* против Д.П.Г.,***. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено между страните, че ответникът ѝ дължи следните суми
на основание Договор за кредит „БИЗНЕС АЛТЕРНАТИВА“ с погасителни вноски №
325-366/15.08.08г (Договора), ведно с Анекси, сключен с ТБ „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД,
с правоприемник ищеца, кредитополучател „МУЗИКАЛЕН СПЕКТЪР“ ООД – гр.Пловдив,
ЕИК ********* (понастоящем „МУЗИКАЛЕН СПЕКТЪР“ ЕООД – в несъстоятелност) и
солидарни длъжници - ответника, „КАМИ ТРАНС“ ООД –
гр.Кюстендил, ЕИК *********, „МАСИПА – ГРУП“ ЕООД – гр.Кюстендил, ЕИК ********* и А.И.Н.,
ЕГН ********** *** именно:
1.
сумата от 81838 евро, ведно със законната лихва, начиная от 24.07.2018г -
датата на подаване до РС – Пловдив на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, до окончателното ѝ изплащане,
представляваща непогасена главница, формирана от сбора на 12 броя погасителни
вноски
по главница съгласно раздел І, т.1.2 от Анекс № 5 за периода 25.09.2015г
- 25.06.2018г;
2. сумата
от 17 616,08 евро, представляваща общ размер от непогасена
договорна лихва по 35 броя вноски по договорна лихва,
съгласно т.1 от Анекс № 1 за периода 25.09.2015г –
25.06.2018г;
3.
сумата от 5 752,74 евро, представляваща обезщетение за забава за
просрочените плащания на основание т. 11 от Договора за периода 25.09.2015 – 23.07.2018 вкл.;
4.
сумата от 363,31 евро за непогасени разноски и такси за подновяване на
ипотека;
5.
сумата от 253,83 евро за разноски и такси за подновяване на застраховки
и
6. сумата
от 1 636,76 евро за непогасена комисионна за управление за 2015г и
2016г, съгласно раздел І, т.13 от Договора, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11868/2018г по описа на РС-Пловдив, XV гр. състав. Претендира разноски, вкл. извършените в заповедното
производство.
Ответникът
оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.
Третото
лице помагач „С. Г. Груп“ ЕАД – гр.София, ЕИК ********* на страната на ищеца счита
исковете за основателни и моли съда да ги уважи.
Пловдивският
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намира за
установено следното:
С подадената по делото искова молба ищецът посочва,
че е правоприемник на ТБ „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД, която е предоставила кредит на „МУЗИКАЛЕН
СПЕКТЪР“ ЕООД ЕИК ********* със сключен между тях Договор за кредит „БИЗНЕС
АЛТЕРНАТИВА“ № 325-366/15.08.08г (Договора) за сумата от 175 000евро с цел
рефинансиране на текущ кредит „Бизнес алтернатива“ в размер на 204 500
евро, с остатък към момента на предложението от 148 750 евро и
рефинансиране на текущ кредит „Развитие“ в размер на 51 100 евро, с
остатък към момента на предложението – 26 100 евро с краен срок за погасяане 25.06.2018г. Към
него са сключвани и Анекси, с които е уговорена солидарна отговорност за
изплащане на задълженията по Договора и на други лица, освен първоначалния
кредитополучател, като конкретно по отношение на ответника това е извършено с
Анекс № 2 от 23.12.2009г – в него Банката
е дала изричното си съгласие ответникът да встъпи в дълга по договора за кредит
съгласно чл. 101 от ЗЗД, като поема неограничена солидарна отговорност за
изпълнението на задълженията по него. Останалите солидарно отговорни длъжници
по Договора са „КАМИ ТРАНС“ ООД – гр.Кюстендил, „МАСИПА
– ГРУП“ ЕООД – гр.Кюстендил и А.И.Н..
По всички тези настъпили обстоятелства между страните няма спор. Те не спорят и
че кредитът е бил усвоен изцяло на 11.09.2008г по банковата сметка на „МУЗИКАЛЕН
СПЕКТЪР“ ЕООД и че е бил частично погасяван. Спорът между страните е за
размерите на погасените задължения, като
ищецът твърди, че са налице просрочия от 25.09.2015г - 12 броя вноски по
главница съгласно Раздел І, т.1.2 от Анекс № 5 и 35 броя вноски по договорна лихва съгласно
т.1 от Анекс № 1.
Ищецът продължава, че по отношение на ответника
кредитът е с настъпил падеж на 25.06.2018г на основание Раздел І, т.1.2 от
Анекс № 5, а към датата 23.07.2018г задълженията по Договора за ответника са в
претендираните по делото размери, за които му е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11868/2018г по описа на РС-Пловдив, XV гр.
състав.
При така заявените обстоятелства, с влязло в сила
определение № 78 от 14.01.2020г по делото съдът прие, че ответникът има
качеството на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и постанови разглеждане
на спора по общия исков ред с оглед приетото изменение на чл.113, изр. второ
със ЗИД на ГПК, обнародван в ДВ бр.100 от 21.12.2019г. Касае се за изменение на
процесуална норма, която действа и по отношение на заварените производства,
доколкото не е изрично изключено действието ѝ.
В определения от съда едномесечен срок за подаване
на отговор, такъв постъпи от ответника без той да оспорва сключването на
Договора за кредит и усвояването му. Възразява конкретно по сключването от него
на Анекс № 2 от 23.12.2009г, с който той е поел солидарна отговорност за задълженията
на кредитополучателя, като е посочил, че Анексът е нищожен, поради неравноправност на клаузите в потребителските договори. При сключване на Анекса
ответникът имал има качеството на потребител по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а в същия смисъл била и
практиката на Съда на ЕС.
Ако съдът приеме, че не е налице нищожност на
Анекса, то ответникът твърди, че задълженията по Договора са изцяло изплатени
от кредитополучателя „МУЗИКАЛЕН СПЕКТЪР“ ЕООД.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенциите за главница и лихви. Претендира разноски.
Съдът изиска по делото и приключилото заповедно
производство по ч.гр.д.№ 11868/2018г по описа на РС-Пловдив, XV гр. състав, от което установи,
че възражението на ответника против Заповедта е подадено в срок, като на ищеца
е указано да предяви иска си и от него това е сторено също в срок. Поради това
с изготвения по делото проект за доклад съдът прие установителните искове за
редовни и допустими. Пак от приложеното частно дело на ПРС съдът установи, че
Заповедта за изпълнение е била издадена за процесните суми не само против
ответника, а и против солидарните длъжници „КАМИ
ТРАНС“ ООД – гр.Кюстендил, ЕИК *********, „МАСИПА
– ГРУП“ ЕООД – гр.Кюстендил, ЕИК ********* и А.И.Н., ЕГН ********** ***,
като всички те заедно с ответника Г. са осъдени да ги заплятат при условията на
солидарна отговорност. От длъжника Н. не е било подавано възражение за
недължимост в заповедното производство, но по настоящото дело установителните
искове бяха предявени и против него. Поради липса на правен интерес от
предявяването им производството спрямо него беше прекратено с влязло в сила
определение, т.е. по отношение на него Заповедта вече е стабилизирана. По
възраженията на другите длъжници – юридически лица „КАМИ
ТРАНС“ ООД и „МАСИПА
– ГРУП“ ЕООД, поради депозиране на
възражения пред районния съд, преди възражението на физическото лице Г., е било
образувано предходно исково производство по т.д.№ 237/2019г
по описа на ОС – Пловдив, ХVІІ с. и по него с
влязло в сила решение е призната дължимостта на процесните суми. Приключилото
производство е приложено по настоящото. По него не е събирана допълнителна
държавна такса освен вече събраната по т.д.№ 237/2019г,
тъй като двете дела са с предмет на защита по издадена против всички длъжници
една заповед за изпълнение и по нея защитата е на един интерес по смисъла на
чл.72, ал.1 от ГПК, респ. дължимата държавна такса е също една.
Във връзка с разпределената от съда доказателствена
тежест между страните от ищеца е ангажирано установяване на конкретните дължими
от ответника суми приетата по делото счетоводна експертиза, която не е оспорена
от страните и изводите на която съдът възприема изцяло. Същата прави подробен
анализ на просрочените задължения и извършваните плащания на главница, лихви и
разноски, като е съобразила и сключваните между страните Анекси за преуреждане
на отношенията им. Експретизата установява, че последните плащания за главница
и възнаградителна лихва са извършени от м. август 2015г, а от следващия месец
длъжниците са били в забава, като са преустановени всякакви плащания. От
м.септември 2015г липсва погасяване на падежиралите вноски, главница и лихва,
поради което за ответника е възникнала и отговорност за заплащане на
наказателна лихва. Не са заплатени и дължимите за 2018г разноски за подновяване
на ипотека и за заплащане на застрахователна премия. Конкретните размери на
задълженията се установяват от изготвената от вещото лице таблица към
експертизата и те са в предявените от ищеца размери. Последните не са погасени
от кредитополучателя „МУЗИКАЛЕН СПЕКТЪР“ ООД, в който смисъл ответникът е
възразил за недължимост на сумите, т.е. възражението му е неосонватено.
Следващото възражение на ответника за недължимост на
сумите по размери е, че той се ползва от потребителска защита, налице са неравноправни
каузи в сключения между него и Банката Анекс № 2 от 23.12.2009г за всъпване в
дълга, което прави всъпването му недействително, респ. не поражда задължения за
него по погасяване на процесните суми. От вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства се
установява, че Д.Г. е бил и съдружник и управител за периода 01.06.2009г –
10.01.2011г в „МУЗИКАЛЕН СПЕКТЪР“ ООД, понастоящем ЕООД, за което е открито
производство по несъстоятелност с решение от 02.05.2012, а след това е и
обявено в несъстоятелност с втро решение, вписано на 24.04.2012г. Дружеството „МУЗИКАЛЕН
СПЕКТЪР“ ООД е съдружник и учредител на „МАСИПА
– ГРУП“ ООД през 2009г, дяловете от което прехвърля през същата година. Така
установеното съдът възприема като трайно извършвана търговска дейност от
ответника Д.Г. и като управител и като съдружник в дружеството кредитополучател
по процесния кредит „МУЗИКАЛЕН СПЕКТЪР“ ООД, т.е. той е действал в интерес на
собственото му търговско дружество, а и като негов представляващ. Именно с
търговски цели за развитие е изтеглен и процесния кредит, което ясно се
установява от съдържанието и условията му. При така коментираното съдът намира,
че в конкретния случай физическото лице Д.Г. няма качеството „потребител“ по
смисъл на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и
легалната дефиниця на § 13, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗП – извършваната от
него дейност е търговска, а средствата по процесния кредит са използвани отново
за извършване на търговска дейност. По делото не се установява кредитът да е
използван от ответника за цели, които са извън рамките на неговата търговска
или професионална дейност. Ето защо направените от него възражения за
недължимост, основани на потребителска защита са неоснователни. В този смисъл е
налице произнасяне и с Решение № 141/12.05.2020г. по в.т.д.№ 41/2020г. на
Апелативен съд–Пловдив, а изложените от него мотиви са споделени от ВКС в
определението му, с което решението не е допуснато до касационно обжалване -
Определение № 268 от 19.05.2021г на ВКС по т. д. № 1606/2020г., II т. о., ТК. В
този смисъл съдът ревизира първоначално заявеното от него становище по делото,
че не е сезиран с търговски спор. Доколкото от този извод не се налага даването
на страните на допълнителни указания или промяна във вече разпределената
доказателствена тежест, съдът намира, че няма пречка да постанови решението си
в този смисъл.
Неоснователни
са и възраженията на ответника за погасяване на процесните задължения по
давност, тъй като заповедното производство е образувано на 24.07.2018г,
следователно погасени са суми, предхождащи тези, с настъпил с падеж 24.07.2013г
или с падеж 24.07.2015г по отношение на договорните и мораторните лихви, за
които се прилага кратката тригодишна давност. Всички претендирани по делото
суми са за следващи периоди, т.е. те не са неоснователни като погасени по
давност.
По всичко изложено съдът намира
за доказани по делото претенциите на
ищеца и следва да постанови решение, с което да признае за установено между
страните дължимостта от ответника на претендираните по Договора негови
задължения, с уточнението, че сумите се дължат от него при условията на
солидарна отговорност с останалите трима длъжници по издадената заповед за
изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на претендираните и извършени в настоящото производство разноски, които са в размер на 400 лв са експeртиза и на възнаграждение за
защита от юрисконкулт, което съдът определя на основание
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300лв. В
настоящото производство държавна такса не е внасяна по вече изложените
от съда мотиви и такава не следва да се присъжда като разноска. На ищеца следва
да се присъдят и извършените в заповедното производство съдебни разноски в общ
размер от 4353,50лв, дължими от ответника солидарно с останалите длъжници.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
– гр.София, ЕИК ********* и Д.П.Г.,***, че Д.П.Г. дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД следните суми на основание Договор за кредит „БИЗНЕС АЛТЕРНАТИВА“ с
погасителни вноски № 325-366/15.08.08г (Договора), ведно с Анекси, сключен с ТБ
„МКБ ЮНИОНБАНК“ АД, с правоприемник „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, с кредитополучател
„МУЗИКАЛЕН СПЕКТЪР“ ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* (понастоящем „МУЗИКАЛЕН
СПЕКТЪР“ ЕООД – в несъстоятелност) и солидарни длъжници „КАМИ ТРАНС“ ООД –
гр.Кюстендил, ЕИК *********, „МАСИПА – ГРУП“ ЕООД – гр.Кюстендил, ЕИК *********, А.И.Н.,
ЕГН ********** *** и Д.П.Г., а именно:
1.
сумата от 81838 евро, ведно със законната лихва, начиная от 24.07.2018г -
датата на подаване до РС – Пловдив на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, до окончателното ѝ изплащане,
представляваща непогасена главница, формирана от сбора на 12 броя погасителни
вноски
по главница съгласно раздел І, т.1.2 от Анекс № 5 за периода 25.09.2015г
- 25.06.2018г ;
2. сумата
от 17 616,08 евро, представляваща общ размер от непогасена
договорна лихва по 35 броя вноски по
договорна лихва, съгласно т.1 от Анекс № 1 за
периода 25.09.2015г – 25.06.2018г;
3.
сумата от 5 752,74 евро, представляваща обезщетение за забава за
просрочените плащания на основание т. 11 от Договора за периода 25.09.2015 – 23.07.2018 вкл.;
4.
сумата от 363,31 евро за непогасени разноски и такси за подновяване на
ипотека през 2018г;
5.
сумата от 253,83 евро за разноски и такси за подновяване на застраховки за
2018г и
6.
сумата от 1 636,76 евро за непогасена комисионна за управление за
2015г и 2016г, съгласно раздел І, т.13 от Договора, за които суми са осъдени при условията на солидарна отговорност Д.П.Г., А.И.Н., „КАМИ ТРАНС“ ООД и „МАСИПА – ГРУП“ ЕООД с издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11868/2018г по описа на РС-Пловдив, XV гр. състав.
ОСЪЖДА Д.П.Г.,*** да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ********* сумата
от 700лв за извършени съдебни
разноски пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д.П.Г.,***, при
условията на солидарна отговорност с „КАМИ ТРАНС“ ООД –
гр.Кюстендил, ЕИК *********, „МАСИПА – ГРУП“ ЕООД – гр.Кюстендил, ЕИК ********* и А.И.Н.,
ЕГН ********** ***, да заплати на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ********* сумите от 4
203,50лв държавна такса и
150 лв – юрисконсултско възнаграждение за извършени съдебни разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при
участието на „С. Г. Груп“ ЕАД – гр.София, ЕИК ********* като трето лице
помагач на страната на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД – гр.София, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: