№ 6702
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110161840 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. А. Д., А. Д. А. и Е. С. Евтимова
– А. срещу „**********“ АД, с която са предявени следните осъдителни искове: иск на
всеки ищец за сумата от по 250 евро – фиксирано обезщетение за закъснял полет № FB880
от 04.08.2024 г. по направление летище *********/ – летище ******; иск на всеки ищец за
сумата от по 500 евро – допълнително обезщетение за претърпени от закъснението на полета
неимуществени вреди. Претендират се разноските по делото.
Ищците твърдят, че са закупили самолетни билети за полет на ответника № FB880
на 04.08.2024 г. по направление летище *********/ – летище ******, който по разписание е
следвало да пристигне на летище София същия ден в 17:15 ч. Сочат, че са се представили на
гишето за регистрация на летище ******, но полетът е изпълнен с голямо закъснение – 14
часа. Излагат, че дължината на полета е до 1 500 км., поради което на всеки от тях се дължи
обезщетение в размер на по 250 евро. Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди,
обосноваващи правото им и на допълнително обезщетение, защото са държани в пълно
неведение и не са получили информация относно очакваното време на закъснението и не им
е била осигурена никаква грижа по време на забавянето въпреки изискванията на чл. 9 от
регламента – не са им били осигурени храна и напитки по време на 14-часовото изчакване,
нито настаняване в хотел, макар че закъснението е продължило и след полунощ, нито пък са
им били предложени безплатни начини за комуникация, като в резултат от всичко това те са
претърпели значителни стрес, безпокойство и неудобства. Сочат, че на 20.08.2024 г. са
подали искане за обезщетение, но не са получили нито отговор, нито плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявените искове. Признава, че пътниците са били превозени до крайната
1
дестинация със закъснение над 3 часа, но твърди, че е платил на всеки от тях установеното в
регламента обезщетение в размер на по 250 евро. Оспорва ищците да са претърпели по-
големи неимуществени вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка със
закъснението на полета и които да са били предвидими за превозвача към момента на
възникване на облигационното отношение, респ. които да обосновават правото им на
допълнително обезщетение. Излага, че степента на подходящите грижи по чл. 9 от
регламента се преценява във всеки конкретен случай, като се съобразяват нуждите на
пътниците и принципът на пропорционалност. Твърди, че е предложил на пътниците храна и
напитки, във връзка с което акцентира, че липсват доказателства самите ищци да са
направили разходи за храна и напитки по време на закъснението. Счита, че в случая не е
дължал настаняване в хотел, защото полетът не е бил отменен за следващия ден. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно активно и обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва: иск на всеки ищец с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91 за сумата от по 250 евро – фиксирано обезщетение за закъснял полет № FB880 от
04.08.2024 г. по направление летище *********/ – летище ******; иск на всеки ищец с
правно основание чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от по 500 евро –
допълнително обезщетение за претърпени от закъснението на полета неимуществени вреди.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламента се обуславя от доказването от ищците на следните предпоставки:
съществуването на валидни правоотношения на всеки ищец с ответника по договори за
въздушен превоз, в рамките на които ответникът е изпълнил възложения полет, за който
ищците имат потвърдени резервации и са се явили на гишето за регистрация не по-късно от
45 минути преди обявения час за излитане, със закъснение от над 3 часа; размера на
дължимото обезщетение по чл. 7 от Регламента, включително че разстоянието между двете
летища е до 1 500 км.
В случая с приетия за окончателен без възражения на страните доклад, обективиран
в Определение № 5837/03.02.2025 г. и допълнен с протоколно определение от 20.03.2025 г.,
са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между страните
са сключени договори за превоз на пътници за полет № FB880 на 04.08.2024 г. по
направление летище *********/ – летище ******, като ищците имат потвърдени резервации
2
за полета; че ищците са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди
обявения час за излитане; че разстоянието между двете летища е до 1500 км.; че кацането е
осъществено със закъснение от 14 часа; извършеното на 10.01.2025 г. от ответника в полза
на ищците плащане на установеното от Регламента обезщетение от по 250 евро за всеки
ищец за закъснение на процесния полет. При това положение съдът намира за доказано
възникването на вземане на всеки ищец срещу ответника в претендирания размер и на
претендираното основание, както и неговото погасяване чрез плащане в хода на процеса.
Извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от съда при
постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради
което исковете с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламента следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 12, § 1 от Регламента вр. чл. 82 ЗЗД съдът
намира следното:
В Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета са уредени
минималните права, предоставяни на пътниците във въздушния транспорт, когато им е
отказан достъп на борда против тяхната воля, техният полет е отменен или е закъснял, но
той не урежда хипотезите на пълно обезщетяване на пътника за претърпените от него в тези
случаи вреди и за него остава открита възможността да претендира освен за обезщетяване
съгласно Регламента, така и за пълно обезщетяване на реално претърпените имуществени и
неимуществени вреди при наличие на условия, предвидени в друг международен акт или
съответно в националното законодателство. Това следва и от нормата на чл. 12 от
Регламента, предвиждаща възможност пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда,
която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни
задължения /в този смисъл е и практиката на СЕС – Решение от 13.10.2011 г., постановено
по дело C-83/2010 г./.
Предвиденото в чл. 7 от Регламента обезщетение във фиксиран размер презумптивно
обхваща обичайно търпените вреди. С него се цели да бъдат поправени стандартизирано и
незабавно вредите, каквито са неудобствата, дължащи се на отказан достъп до борда, на
отмяна или на голямо закъснение на полета, без да трябва пътниците да понасят
неудобствата, свързани с воденето на дело за вреди и пропуснати ползи пред компетентните
национални юрисдикции. С предварително определената сума се цели обезщетяване само на
вредите, които са почти еднакви за всички засегнати пътници. Доколкото отговорността на
превозвача не е лимитирана до размера на обезщетението, посочен в чл. 7 от Регламента,
пътникът, който е претърпял вреди над този размер, има право да получи допълнително
обезщетение по общия ред. В този случай той следва да установи в процеса при пълно и
главно доказване, че в резултат от неизпълнението на договорното задължение от страна на
превозвача са му причинени неимуществени вреди над обичайния размер, предвиден в чл. 7
от Регламента.
Следователно по исковете за допълнително обезщетение за неимуществени вреди от
закъснението на процесния полет ищците следва да докажат следните факти: наличието на
3
договорно правоотношение между страните; виновно неизпълнение /пълно или частично/ на
задължение от страна на ответника; претърпени от ищците неимуществени вреди – техният
вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължението на ответника и настъпилите за ищците неимуществени вреди.
В случая е безспорно, че превозвачът не е изпълнил точно своето основно
задължение по сключените с ищците договори за въздушен превоз, а именно да превози
пътниците по уговорения маршрут и в уговорения между страните час, тъй като полетът е
бил изпълнен с 14 часа закъснение.
Според фактическите твърдения на ищците в резултат от закъснението те са
претърпели неимуществени вреди, обосноваващи правото им и на допълнително
обезщетение, защото са държани в пълно неведение и не са получили информация относно
очакваното време на закъснението и не им е била осигурена никаква грижа по време на
забавянето въпреки изискванията на чл. 9 от регламента – не са им били осигурени храна и
напитки по време на 14-часовото изчакване, нито настаняване в хотел, макар че
закъснението е продължило и след полунощ, нито пък са им били предложени безплатни
начини за комуникация, като в резултат от всичко това те са претърпели значителни стрес,
безпокойство и неудобства.
От показанията на свид. ********* се установява, че той е трябвало да вземе ищците
от летището при прибирането им от остров *********/ на 04.08.2024 г., но те не му се
обадили около приблизителния час за кацане, поради което той се опитал да се свържа с тях,
но без успех. По-късно вечерта получил обаждане от А., който го информирал, че нямат
информация защо полетът закъснява и кога ще излети самолетът, а при последвалите
разговори разбрал от него, че били доста притеснени, защото не успели да се свържат с
представител на „**********“ и не им били осигурени храна, напитки и настаняване, а били
оставени на произвола на съдбата, като дори не можели да излязат от летището, защото вече
били чекирали багажа си и били минали паспортния контрол. Разговаряли отново на
следващия ден следобед и свид. ********* научил, че полетът е излетял сутринта, а ищците
са прекарали на летището 14 часа без информация и съдействие, поради което били
притеснени и изморени и спали целия ден. Съдът кредитира показанията на свид. *********
изцяло като логични, последователни, добросъвестно дадени и неопровергани от други
доказателства по делото.
Въпреки това съдът не приема, че ищците са претърпели неимуществени вреди, за
които ответникът им дължи по-голямо от фиксираното в чл. 7 от Регламента обезщетение в
размер на по 250 евро. В случая твърдените неимуществени вреди се свеждат единствено до
безспокойство заради самото закъснение на полета и заради липсата на информация, както и
до неудобство от неизпълнението от превозвача на задължението му за грижа по чл. 9 от
Регламента. Негативните преживявания и повечето от неудобствата, на които се позовават
ищците, са житейски обичайни в подобна ситуация, а в конкретния случай не се установява
те да се отличават с голям интензитет и продължителност, поради което изцяло попадат в
обхвата на обезщетението по чл. 7 от Регламента. Неговата цел е да репарира причинените
4
на пътника неимуществени вреди, предизвикани именно от свързаните с голямото
закъснение на полета сериозно безпокойство и неудобство. По отношение на
неосигуряването на безплатни начини за комуникация следва да се посочи, че в случая то
дори не е довело до реално неудобство за ищците, доколкото от показанията на свид.
********* се установява, че те са осъществили нееднократно телефонни разговори с него по
повод закъснението на полета. Що се отнася до неосигуряването от авиопревозвача на храна
и напитки, съдът намира, че неизпълнението на задължението му по чл. 9, § 1, б. „а“ от
Регламента в случая не обосновава такива интензивни неудобства за пътниците, които да
надхвърлят обичайното, особено като се има предвид, че планираният час на излитане е бил
много преди полунощ, поради което ищците са разполагали с възможност сами да си набавят
храна и напитки, след като са узнали за закъснението, който извод не се променя от
обстоятелството, че вече са били чекирали багажа си и са преминали проверките. Относно
настаняването в хотел съдът счита, че неизпълнението на това задължение в случая отново
не обуславя извод за толкова съществено неудобство за ищците, което да обоснове
възникването за тях на вземане на допълнително обезщетение. По делото не е установен
точният час на реално излитане на полета, но щом той е пристигнал в крайния пункт на
пристигане с около 14 часа закъснение и предвид неговата продължителност се налага извод,
че е излетял около 6 ч. сутринта на 05.08.2024 г. Отчитайки този ориентировъчен час на
излитане и необходимостта от време за придвижване по маршрута летище – хотел – летище,
както и необходимостта от явяване на пътниците на летището значително по-рано от часа на
излитане, съдът намира, че в случая дори и да бяха настанени в хотел от авиопревозвача,
ищците трябваше да се отправят за летището в малките часове на нощта. При това
положение съдът счита, че неудобството им от липсата на настаняване в хотел в
действителност не са толкова интензивни, а се обхващат изцяло от фиксираното
обезщетение по чл. 7 от Регламента.
По изложените съображения исковете за допълнително обезщетение са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Съобразявайки обстоятелството, че плащането на единствените обезщетения, чиято
дължимост е установена по делото – тези по чл. 7 от Регламента, е извършено в хода на
процеса, а другите обезщетения изобщо не са дължими от ответника, съдът намира, че той е
станал повод за завеждане на делото само за исковете с правно основание по чл. 7 от
Регламента. Ето защо той следва да понесе отговорността за сторените от ищците разноски,
съразмерно на цената на тези искове.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищците адвокатски
хонорар съдът намира за неоснователно, защото той напълно отговаря на фактическата и
правна сложност на делото и на положените от адвоката усилия.
Следователно на ищците се дължат разноски в общ размер на 416.67 лв., както
следва: 150 лв. – държавни такси; 266.67 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Не им
се дължат разноски за превод на документи, тъй като този тип разходи няма характер на
5
съдебни разноски.
Въпреки началната неоснователност на част от предявените искове на ответника не
следва да се присъждат разноски, защото нито претендира, нито доказва извършването на
такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. А. Д., ЕГН **********, А. Д. А., ЕГН **********, и
Е. С. Е., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. ************ срещу
„**********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
осъдителни искове, както следва: поради плащане в хода на процеса – иск на всеки ищец с
правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от по 250 евро –
обезщетение за закъснял полет № FB880 от 04.08.2024 г. по направление летище *********/
– летище ******; иск на всеки ищец с правно основание чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от по 500 евро – допълнително обезщетение за претърпени от
закъснението на полета неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „**********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********, да заплати на Ц. А. Д., ЕГН **********, А. Д. А., ЕГН **********, и Е. С.
Е., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. ************ сумата от 416.67 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6