Решение по дело №431/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 378
Дата: 22 ноември 2022 г.
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20227120700431
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 22.11.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело431 по описа за 2022 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Б.Х.Х. от ***, подадена чрез адв.К., против Решение №2153-08-418/26.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №2113-08-986#6/19.08.2022 г. на ръководителПенсионно осигуряванепри ТП на НОИ – Кърджали, за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, периода, през който е отбивал наборната си военна служба, с продължителност 1 г. 11 м. 21 дни. Позовава се на разпоредбите на чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от НПОС, както и на нормата на чл.81 от ППЗП (отм.), регламентиращи зачитането за осигурителен стаж при пенсиониране времето на наборната военна служба.  Излага съображения, че наборната военна служба, изслужена до 31.12.1999 г., е възпрепятствала лицата да полагат труд по трудово или приравнено на него правоотношение, поради което това време следва да се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г., съответно за действителен осигурителен стаж при сегашното законодателство. Иска отмяна на оспореното решение. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на деловодни разноски.

ОтветникътДиректор на ТП НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна, с твърдението, че жалбоподателят няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за ОСВ.

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Със заявление вх.№ №2113-08-986/20.06.2022 г.,  жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Приложени са и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч. удостоверение №***/*** г., издадено от директора на Дирекция „Централен военен архив“, ***, според което, в периода 05.10.1972 г. – 25.09.1974 г. жалбоподателят е бил на редовна военна служба в частите на Българската армия.

С разпореждане №2113-08-986#6/19.08.2022 г. на ръководителя наПенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, при извършена преценка на правото на пенсия, на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 67 год. 08 м. 07 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж възлиза на 15 год. 01 м. и 26 дни, а действителния осигурителен стаж е 13 год. 07 м. 15 дни, тъй като периодът на наборна военна служба, с продължителност 1 год. 11 м. и 21 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-418/26.09.2022 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на  административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по   ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, която за 2022 г. е 66 години и 10 месеца, както и че общият му осигурителен стаж, възлиза на 15 год. 01 мес. и 26 дни. Няма спор също, че в периода 05.10.1972 г. – 25.09.1974 г., /1 год. 11 мес. и 21 дни/, жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия.

Спорен е въпросът, дали периодът на наборната военна служба е действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО.

С чл. 9, ал. 7 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) е предвидена възможност, за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Според разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), горния стаж се определя като такъв от трета категория.

Наред с горното, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съответно, разпоредбата  на чл. 81 (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1966 г., изм., бр. 102 от 1967 г., бр. 40 от 1991 г., бр. 76 от 1996 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите предвижда, изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, да се зачита за трудов стаж от III категория.

Установи се по делото, че жалбоподателят реално е изслужил наборната си военна служба в периода 05.10.1972 г. – 25.09.1974 г., т.е., преди 31.12.1999 г. По силата на чл. 81 от ППЗП/отм./, горния период се зачита за действителен трудов стаж, поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, периодът на наборната военна служба следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСОтози смисъл и Решение № 6611/ 02.06.2021 г. постановено по адм. д. № 4442/2021 г. по описа на ВАС; Решение № 14517/24.11.2020 г. по адм.д. № 6444/2020 г. на ВАС; Решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г. и др./.

При така установеното следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на лицето възлиза на 15 г. 01 мес. и 26 дни, поради което и при навършена възраст 67 год. 08 м. 07 дни, за заявителя са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Б.Х.Х. срещу разпореждане №2113-08-986#6/19.08.2022 г. на ръководителПенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО,  компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх.№ №2113-08-986/20.06.2022 г. на Б.Х.Х. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.

             При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски в размер на 350 лв.  за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно ДПЗС от №**/*** г.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ  Решение №2153-08-418/26.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Б.Х.Х. срещу разпореждане №2113-08-986#6/19.08.2022 г. на ръководителПенсионно осигуряванепри ТП на НОИ – Кърджали и ВРЪЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх.№2113-08-986/20.06.2022 г. на Б.Х.Х., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали  да заплати на Б.Х.Х. от ***, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

                                       С Ъ Д И Я: