№ 38
гр. Стара Загора, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Агенция „П.“, гр. С. против Решение
№260128/22.07.2021 по гр.д. №542/2020г. по описа на Районен съд-Раднево, с
което се осъжда АГЕНЦИЯ „П.“, с адрес гр. С., бул. „*“ № *, да заплати на
„Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„В.“ № *, сумата от 381,94 лв. /триста осемдесет и един лева и 94 ст./,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за вреди, причинени
в резултат на 111П на 15.12.2017 г. на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с
per. № ***, по щета № 44012131739235, образувана по застрахователна
полица „Каско+“ с № 440216213009305, ведно със законната лихва от
завеждане на иска — 03.07.2020 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер на 778
лв. /седемстотин и седемдесет и осем лева/.
С въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение,. Направено е искане да се
отмени решението и да се отхвърли предявения иск.
1
В законния срок, е постъпил отговор от ищеца, с който се оспорва
жалбата и се иска да се потвърди първоинстанционното решение.
От „П.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. С., ул. „*“ № *
2. ф „П.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. С., Ж.К. *, бул. „*“
№ *; 3. „Е.“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. С., район „П.“,
ул. „*“ № *и*. „З.“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. А., област
В., Ж.К. М-ст „*“, имот *, конституирани като трети лица - помагачи на
страната на ответника АГЕНЦИЯ П., не са подадени отговори по жалбата в
законния срок. От „П.“ ЕАД е депозирано становище за първото заседание, с
което се изразява мнение за основателност на жалбата и че следва да се
отмени обжалваното решение, като предявеният иск се отхвърли изцяло.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
намира следното:
Предявен е регресен осъдителен иск с квалификация по чл. 410, ал. 1,
т.2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Предмет на същия е осъждане на ответника АПИ да заплати на ищеца
сумата от 381,94 лв, съставляваща размера на платеното от ищеца
застрахователното обезщетение по застрахователна полица „Каско+“ с №
440216213009305, с валидност от 21.12.2016 г. до 20.12.2017г., във връзка с
настъпило на 15.12.2017г. застрахователно събитие, покрито от сключената
застраховка, при което А.П.Т., като водач на лек автомобил марка „*“, модел
„*“ с per. № ***, и рама № *****, собственост на „А.М.“АД, застраховано по
горепосочената полица, движейки се по автомагистрала „Тракия“, на км.
221+500 в община Раднево, преминал през гумен протектор от товарен
автомобил /регенерат/, намиращ се на дясната пътна лента, с размери
70см/50см, при което на лекия автомобил са нанесени материални щети.
Нанесените материални щети били описани в протокол за ПТП №
1672452/15.12.2017 г., изготвен от С.Д., младши автоконтрольор при сектор
ПП към ОД на МВР-Стара Загора и в опис-заключение по щета №
44012131739235, която била завадена при ищеца. Увредени били капак
2
спойлер броня предна, подкалник ПВЦ преден десен, облицовка предна
броня и други. Ремонтът на автомобила е възложен на доверен на
застрахователя автосервиз „А.“ ООД, като за ремонта била издадена фактура
№ 30291/31.01.2018 г. и приемо-предавателен протокол за ремонт на стойност
366,94 лв. с ДДС. С ликвидационен акт на застрахователя, посочената сума
била изплатена на сервиза с платежно нареждане за групово плащане от
02.02.2018 г.
Въз основа на изложеното, ищецът поддържа, че в негова полза е
възникнало право на регресен иск срещу посочения ответник, тъй като ПТП е
възникнало вследствие на необозначено и необезопасено препятствие на
пътното платно, за чиято поддръжка и обслужване отговарял ответника.
Твърди, че до ответника била изпратена регресна покана от 15.03.2018 г. за
заплащане на сумата от 381,94 лв., включваща стойността на щетата от 366,94
лв. и сумата от 15 лв. ликвидационни разходи, но ответникът не заплатил
сумата. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 381,94 лв., заплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица „Каско+“ с № 440216213009305 в размер на 366,94
лв. и сумата от 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. В жалбата са изложени
възражения, че не е бил изяснен коректно, пълно и точно механизмът на
настъпване на вредите по застрахования автомобил, като районният съд
неправилно е основал изводите си за тези факти на съставен от органите на
МВР протокол за ПТП, въпреки че съставителят не е присъствал на същото и
не е възприел пряко релевантните за механизма му факти.
Освен това, заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ,
освен че било основано само на твърденията на водача на автомобила,
съдържало данни за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна,
което обаче не било взето предвид и обсъдено от районния съд.
На следващо място, се поддържа, че в случая, дори да се приеме, че е
имало предмет на пътното платно, при преминаване през който са настъпили
3
вредите по застрахования автомобил, то не било доказано по делото, че
присъствието му в случая може да се вмени във вина на АПИ, като орган,
отговарящ за поддръжката на пътя и осигуряване безопасността на движение
по същия и че е налице пряка причинно-следствена връзка между възникване
на вредата и виновно противоправно поведение на лица, на които АПИ е
възложило определена работа. В тази връзка, жалбоподателят поддържа, че от
събраните по делото доказателства не се доказва безспорно осъществяването
на елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД.
Като взе предвид направените в жалбата възражения, съдът приема за
установени фактите, приети за доказани от първоинстанционния съд и които
не са оспорени в жалбата, относно съществуване на застрахователно
правоотношение между ищеца и „А.М.“АД по застрахователна полица
„Каско+“ с № 440216213009305, с валидност от 21.12.2016 г. до 20.12.2017 г.,
сключена за лек автомобил марка „*“, модел „*“ с per. № ***, и рама №
*****, предявяването на претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от застрахованото лице пред ищеца с уведомление за щета
44012131739235 на 18.12.2017 г., изготвянето на опис-заключение по щетата в
който са описани като увредени детайли: капак спойлер броня предна 1 ч.р.;
подкалник ПВЦ преден десен; облицовка броня предна 1 ч.р., като е посочено
да предстои последващ оглед, издаването от ищеца на възлагателно писмо
изх. № 102321 от 18.12.2017 г. до автосервиз „А.“ ЕООД, който е посочен в
описа за извършване на ремонта като доверен сервиз на застрахователя, също
че с приемо-предавателен протокол от 30.01.2018г., представител на
автосервиз „А.“ ЕООД е предал ремонтиран автомобила на лицето А.Т., като
е издадена и фактура № 30291 от 31.01.2018 г. на стойност 366,94 лв. с ДДС.
Следва да се приеме също, доколкото не се оспорва в жалбата, че от ищеца е
издаден ликвидационен акт по щетата на 01.02.2018 г. като е определено
застрахователно обезщетение в размер на 366,94 лв, а с нареждане за групово
плащане от 02.02.2018 г. е заплатена сумата от 366,94 лв. на извършилия
ремонта доверен автосервиз и са сторени 15 лв ликвидационни разходи.
С оглед направените в жалбата възражения, спорни са фактите относно
механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между същото
и твърдяните от ищеца вреди по застрахования автомобил, наличието на
съпричиняване на вредите от водача на последния, както и относно наличието
на пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и виновно противоправно
4
поведение на служители на АПИ.
Въззивният съд намира, че възраженията на жалбоподателя относно
недоказване механизма на ПТП са неоснователни. Действително, протоколът
за ПТП е съставен от служител, който не е присъствал при настъпването му и
не е възприел пряко механизма му, но все пак, този документ е съставен в
дена на ПТП и има характер на официален документ относно констатираните
непосредствено от съставителя му факти относно участника в ПТП,
местоположението на МПС-то след ПТП и вкл. относно наличието на предмет
на пътното платно – гумен протектор от товарен автомобил, в зоната на
настъпване на ПТП, както и от видимите щети по ПТП, отразени в протокола.
Фактите от протокола се потвърждават и от показанията на разпитания пред
първата инстанция свидетеля Тасмов и не водят до извод, че има друга
причина за настъпване на ПТП и вредите по застрахования автомобил освен
наличието на пътното платно на въпросното парче от протектор на гума на
товарен автомобил. От същите се установява и че водачът на л.а. * не е имал
възможност да избегне появилото се препятствие на пътя, както поради това,
че се е движил през тъмната част на деня, така и защото пред него се е движил
друг автомобил, който не му е позволил да възприеме навреме
съществуващото на пътя препятствие.
Механизмът на ПТП, посочен в ИМ, се потвърждава и от заключението
на приетата пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза
(САТЕ), както и пряката причинно-следствено връзката между същия и
настъпилите по застрахования автомобил материални щети. Съдът кредитира
заключението като компетентно и обосновано. Не могат да се обсъждат
отговорите на вещото лице при приемане на заключението дали водачът е
могъл да види намиращото се препятствие на пътя, тъй като, както е видно от
заключението, а и самия експерт посочва, такъв въпрос не е бил предмет на
заключението, поради което обсъждането му при постановяване на
решението би представлявало съществено нарушение на процесуалните
правила, след като въпросът не е бил включен в предмета на експертизата по
надлежния процесуален ред. Ето защо и възражението на въззивника за
съпричинавене на вредоносния резултат от шофьора на застрахования
автомобил се явява неоснователно и недоказано
Както правилно посочва и самия ответник, във всички случаи на
5
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест, същият не опроверга
въведената в чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, касаеща в случая
натоварените от ответника с дейностите по поддръжка на пътя и осигуряване
безопасността на движение лица, за чието бездействие носи безвиновна
отговорност възложителят на тези дейности АПИ. Съгласно чл. 3, ал. 1 и чл.
167 ЗДвП ответникът АПИ, чрез ОПУ-Стара Загора, е бил длъжен да
сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-
кратък срок, което не е осъществено, предвид намиращия се на пътното плато
голям гумен детайл /регенерат/. Установява се, че с договор от 28.11.2014 г.
за възлагане на тези дейности на трето лице, след проведена обществена
поръчка, АПИ е възложила на ДЗЗД „Автомагистрали 2014“, в чийто състав
влизат четирите конституирани по делото трети лица-помагачи,
сигнализирането и обезопасяването на пътното платно в процесния
участък от АМ „Тракия“, като договорът е със срок 2 години от подписване
на приемо-предавателен протокол, който не е представен.
Ответникът признава обстоятелството, че дейността по отстраняването
на предмети, отпадъци, камъни, животни и други, които пречат на
автомобилното движение, се възлага на трети лица – изпълнители, но счита,
че не би могло да му се вмени в задължение, респ. в задължение на третите
лица, денонощно да почистват пътищата от случайно попаднали предмети. В
случая обаче, АПИ не е доказала тезата си, че въпросният предмет на пътното
платно не е било обективно възможно да бъде отстранен от пътното платно
преди настъпване на ПТП, напр. поради това, че се е появил там
непосредствено или съвсем скоро преди ПТП. В тази връзка и за съжаление е
общоизвестен факт на всички шофьори в Република България, че по
Автомагистрала Тракия постоянно се наблюдават остатъци от спукани гуми
на товарни МПС, както и остатъци от паднали товари, които с дни не се
отстраняват. В заключение, след като АПИ е възложило изпълнението на
въпросните дейности на трето лице - изпълнител, въз основа на договор за
възлагане на дейности, това дава основание да се ангажира отговорността на
АПИ по реда на чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за неизпълнение на
задълженията на третото лице - изпълнител.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер от 381,94
6
лв, включваща сумата от 366,94 лв. платено застрахователно обезщетение и
15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от завеждане на
иска — 03.07.2020 г. до окончателното плащане.
Тай като районният съд е достигнал до същия извод, решението му
следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, ще се препрати
към мотивите му, които се споделят напълно от настоящата инстанция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция, за извършването на
които са представени доказателства, от 168 лв с ДДС адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260128/22.07.2021 по гр.д. №542/2020г. по
описа на Районен съд-Раднево, с което се осъжда АГЕНЦИЯ „П.“, с адрес гр.
С., бул. „*“ № *, да заплати на „Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № *, сумата от 381,94 лв. /триста
осемдесет и един лева и 94 ст./, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за вреди, причинени в резултат на ПТП на 15.12.2017 г. на лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с per. № ***, по щета № 44012131739235,
образувана по застрахователна полица „Каско+“ с № 440216213009305, ведно
със законната лихва от завеждане на иска — 03.07.2020 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото
разноски в размер на 778 лв. /седемстотин и седемдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.“, с адрес гр. С., бул. „*“ № *, да заплати на
„Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„В.“ № *, разноските пред настоящата инстанция в размер на 168 лв с ДДС за
адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участие в процеса на 1. „П.“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. С., ул. „*“ № * 2. „П.“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. С., Ж.К. *, бул. „*“ № *; 3. „Е.“ ООД,
ЕИК *********, с адрес на управление гр. С., район „П.“, ул. „*“ № *и*. „З.“
ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. А., област В., Ж.К. М-ст „*“,
имот *, като трети лица - помагачи на страната на ответника АГЕНЦИЯ „П.“.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8