РЕШЕНИЕ
№ 3593
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110206465 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е № 2696
Град
03 юли2023г.
София
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
12-ти състав
В публично заседание , проведено на 21.06.2023г. в състав:
ЯнаХелия
Председател:Секретар:
ДимитроваСимеонова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от председателя АНД
номер6465по описа за2023година
1
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-46371 от 21.04.2023г. по описа на
ОПП СДВР от А. П. Ш. с ЕГН ********** и адрес в с.К, ул.“Н П“ № срещу Наказателно
постановление N 22-4332-029113 от 15.03.2023г. , издадено от началник група Отдел “ПП“
към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява.
По делото е постъпило писмено становище от адв. Алексова, пълномощник на
жалбоподателя , с което иска отмяна на процесното наказателно постановление по
съображение, че жалбоподателят не е знаел за служебната дерегистрация на автомобила .
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на А. П. Ш. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 22-4332-
029113 от 15.03.2023г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР , е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 05.12.2022г. срещу А. П. Ш. с ЕГН ********** от служител на ОПП СДВР бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 6357/05.12.2022г.
за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.
Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК..
С постановление от 13.02.2023г. на прокурор при СРП било отказано образуването на
досъдебно производство, като отказът е мотивиран с липса на престъпление от обективна
страна.
Въз основа на постановлението и посочения по-горе АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН
било издадено Наказателно постановление N 22-4332-029113 от 15.03.2023г. , издадено от
началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си
2
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно
които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил
– 05.12.2022г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.
Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно
между страните.
Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.
За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде
извършено виновно.
В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от
СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за
изискуемия умисъл.
Прокурорът не е обсъдил въпроса за вината , като е приел , че деянието не е
престъпление, който извод съдът споделя.
Наред с това съдът не установи виновно поведение от страна на Ш..
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
автомобил е собственост на Д Л Ш.а.
По делото не са представени доказателства за уведомяването на Даниела Ш.а за
служебната дерегистрация, от което следва извод, че последната не е била уведомена.
При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното
пркратяване на регистрацията, то няма как да се приеме , че трето лице е формирало умисъл,
че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена.
На следващо място и независимо от обстоятелството, че АНО не е допуснал
дисциплинарно или процесуално нарушение, като не е уведомил собственика на автомобила
3
за действията си , няма как в последствие да ангажира административнонаказателна
отговорност на последния за действия , които произтичат от това му незнание.
Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява
признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото
производство , но такова искане не е отправено, респективно съдът не дължи произнасяне.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 22-4332-029113 от 15.03.2023г. , издадено
от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4