Присъда по дело №666/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 26
Дата: 25 септември 2024 г. (в сила от 11 октомври 2024 г.)
Съдия: Явор Влахов
Дело: 20244500200666
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. Русе, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Явор Влахов
СъдебниЕвгения Ан. Божкова

заседатели:Миглена Т. Г.
при участието на секретаря Тодорка Недева
и прокурора С. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Наказателно дело от общ
характер № 20244500200666 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата А. А. К., родена на **.**.****г. в гр. Р.,
български гражданин, с висше образование, вдовица, неосъждана, работи, с
ЕГН ********** за

ВИНОВНА в това, че на 21.01.2023г., в гр. Русе, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № Р
9492 ВК нарушила правилата за движение по пътищата - чл.50, ал.1 от Закона
за движение по пътищата: „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство“, като не е пропуснала движещият се по пътя с
предимство велосипед, управляван от Л.Г.Х. от гр.Русе, вследствие на което
по непредпазливост причинила смъртта на Л.Г.Х. от гр.Русе поради което и на
основание чл.343, ал.1, буква „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.36, вр.
1
чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК й

НАЛАГА наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от
1/ЕДНА/ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА и

наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок
от 1/ЕДНА/ ГОДИНА и 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА

На осн. чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимата А. А. К., със снета по-горе самоличност да
заплати в полза на Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 2304.92лв., за
разноски на досъдебното производство.

ОСЪЖДА подсъдимата А. А. К. да заплати на частния обвинител Д. Л.
Х. сумата от 1500 лв. – направени разноски за изплатено възнаграждение за
повереници.

ОСЪЖДА подсъдимата А. А. К. да заплати на частния обвинител М. Л.
Х. сумата от 1500лв. – направени разноски за изплатено възнаграждение за
повереници.

След влизане в сила на присъдата, вещественото доказателство по
делото – велосипед „Шимано“, оставен на съхранение в Сектор Пътна
полиция – Русе ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на наследниците на Л.Г.Х..

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес
пред Апелативен съд Велико Търново.
Председател: _______________________
Заседатели:
2
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Окръжна прокуратура Русе е обвинила:

Подс.А. А. К., ЕГН **********, от гр.Русе в това, че:
На 21.01.2023г., в гр. Р., при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Рено Сценик Меган“ с рег. № Р 9492 ВК
нарушила правилата за движение по пътищата:
Чл.50, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „На кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“, като не е пропуснала движещият се по пътя с
предимство велосипед, управляван от Л.Г.Х. от гр.Русе, вследствие на
което по непредпазливост причинила смъртта на Л.Г.Х. от гр.Русе -
престъпление по чл.343, ал.1, буква „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от
НК.

Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае
подсъдимата за виновна в извършването на престъплението и й
наложи предвидените за него наказания, при условията на чл.58а, ал.4,
вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. Предлага изпълнението на определеното
наказание „Лишаване от свобода“ да бъде отложено за изпитателен
срок, съобразно чл.66 от НК.
По делото са конституирани в качеството на частни обвинители
Д. Х. и М. Х. – дъщери на починалия Л.Х., а за техни повереници
били приети адвокати М. Б. и С. М., и двамата от АК-Русе.
Поверениците на частните обвинители се присъединяват към
становището на представителя на обвинението по отношение
доказаността на обвинението. Считат, че не са налице предпоставките
за приложението на чл.55 от НК, но в крайна сметка споделят, в
съществената им част, поисканите от прокурора параметри за
определяне на наказанието, вида и размера на същото, както и начина
на изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“.
Подсъдимата К. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2
от НПК. Тя и защитникът й молят Съда да определи наказанията при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимата
1
А. К. се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, същите са събрани при условията и по реда на НПК,
приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимата А. А. К. е родена на **.**.****г. в гр. Р., български
гражданин, с висше образование, вдовица, неосъждана, работи, с ЕГН
**********.

На 21.01.2023г., около 10.00ч., Л.Г.Х. управлявал велосипед, с
който се придвижвал по ул.“Лозен планина“ в посока кръстовището с
ул.“Сърнена гора“. По същото време, към същото кръстовище, но по
ул.“Сърнена гора“ приближавал л.а.„Рено Меган Сценик“ с рег.№Р
9492 ВК, управляван от подс.А. К.. Тя била сама в автомобила.
Времето било слънчево, ясно при дневна светлина, а пътната настилка
била мокра, тъй като преди това имало валеж. В посоката от която
приближавала К. кръстовището било сигнализирано с пътен знак
Б1“Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а от към страната
на пострадалия – с пътен знак Б3 „Път с предимство“ При
приближаване на кръстовището между улиците “Сърнена гора“ и
“Лозен планина“ подс.К. намалила скоростта на движение на
управлявания от нея автомобил, като при достигането му се огледала
първо на ляво, след това надясно и без да спира навлязла в
кръстовището. По същото време постр.Л.Х. също навлязъл в
кръстовището. В този момент подсъдимата видяла гумата на
велосипеда пред десния фар на управлявания от нея автомобил и
незабавно предприела спиране чрез задействане на спирачната
система, но поради близкото разстояние не могла да избегне удара с
него, траекториите на двете превозни средства се пресекли и
последвал сблъсък. В резултат от удара пострадалия Х. и
управлявания от него велосипед отхвръкнали и паднали на пътното
платно. Подс.К. спряла веднага автомобила си, слязла и бързо се
насочила към пострадалия, който лежал по очи на асфалта. Видяла, че
Х. има рана на челото която кърви, но бил в съзнание и контактен.
Опитвал се да стане без да осъзнава какво му се е случило.
Подсъдимата му казала да не става и да не се движи, а след това
потърсила нещо, което да подложи под главата му. Решила да се обади
на ЕЕН 112, но в този момент на мястото пристигнала свид.И. П.,
която й казала, че вече се е обадила на ЕЕН 112 и е съобщила за
инцидента. Тъй като пострадалия продължавал да се опитва да стане,
подс.К. и събралите са на мястото хора отново го предупредили, че не
2
трябва да го прави. Пострадалият се вслушал и се обърнал на дясната
си страна, в което положение изчакал пристигането на автомобил на
„Спешна помощ“. Междувременно подсъдимата взела свое яке от
автомобила, с което завила Х., а под главата му подложила ролка
тоалетна хартия. След пристигане на медиците от ЦСМП на Х. била
поставена шина на врата, след което бил транспортиран в УМБАЛ
„Канев“ АД-Русе за оказване на медицинска помощ. По време на
престоя му в болничното заведение, здравословното състояние на
Л.Х. се влошило, изпаднал в безсъзнание, като на 06.03.2023г. бил
изписан от УМБАЛ „Канев“ АД-Русе без възстановено съзнание, а на
08.03.2023г. починал в хоспис в с.Николово, обл.Русе.
В хода на разследването била назначена съдебномедицинска
експертиза, от чието заключение се установява, че в резултат от
произшествието Х. е получил черепномозъчна травма, счупване на
челния синус, контузия на мозъка в десен челен дял, кръвонасядания
на меката черепна покривка, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане
на челото. Продължително коматозно състояние с исхемичен мозъчен
инсулт в басейна на двете задни мозъчни артерии. Шийна травма –
счупване на дъгите на първи шиен прешлен. Хипостатична серозно-
гнойна конфлуираща пневмония. Белодробен оток, мозъчен оток с
вклиняване на малкомозъчните тонзили в глемия тилен отвор.
Кръвонасядания на горните крайници, рана на дясна колянна става,
охлузване на лява подбедрица. Кръвонасядания под брадичката и лява
ключична област. Декубитална рана на сакрума, декубитални
изменения на петите и лява тазобедрена област. Мозъчно-съдова
болест, корова атрофия. Дилатация на сърдечните кухини и клапните
пръстени на трикуспидална и митрална клапи. Холелитиаза. Според
вещото лице установената черепно мозъчна травма, усложнена с
мозъчен инсулт е довела до тежки увреждания в кората на главния
мозък, израз на което е продължителното коматозно състояние. Като
последващо усложнение на това състояние и съответно на черепно-
мозъчната травма е възникналата двустранна хипостатична пневмония
от залежаване, която е станала непосредствена причина за
настъпването на смъртта. Останалите увреждания са свързани с
лечението на шийната травма и продължителното залежаване,
вследствие коматозното състояние. Вещото лице дава становище, че
описаните увреждания в рамките на черепно-мозъчна и шийна травма
са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
могат да бъдат получени при ПТП на 21.01.2023г. Вещото лице е
категорично, че същите са в пряка причинно-следствена връзка с
3
настъпилата смърт при постр.Л.Х..
По досъдебното производство е приобщен оптичен носител,
съдържащ аудиозапис на съобщението за ПТП, подадено на
21.01.2023г. в 10.12ч. на ЕЕН 112 от свид.И. П., чието съдържание е
възпроизведено на хартиен носител при извършена техническа
експертиза.
Приобщен бил и оптичен носител, съдържащ видеозаписи от
камера за видеонаблюдение, насочена към кръстовището между
улиците „Лозен планина“ и “Сърнена гора“. При проведената
техническа експертиза, от видеозаписите били фиксирани и изведени
на хартиен носител фотокадри имащи отношение към предмета на
делото.
В хода на разследването била назначена и автотехническа
експертиза, според чието заключение произшествието е възникнало в
рамките на населено място, през светлата част на денонощието, при
нормална дневна видимост, влажна асфалтова настилка, на
четириклоново кръстовище, регулирано с пътни знаци. Вещото лице
посочило, че пресичащите се пътища са прави, равни и хоризонтални
с геометричната видимост напред във всяка посока на кръстовището
около и над 100м. Според заключението велосипедът управляван от
постр.Л.Х. се е движил със скорост 12 км/ч по ул.“Лозен планина“ и
приближавал кръстовището с ул.“Сърнена гора“, а л.а. „Рено Меган
Сценик“ с рег.№Р 9492 ВК, управляван от подс.А. К. се движил към
същото кръстовище със скорост от 19,8 км/ч по ул.“Сърнена гора“.
Посочено е, че минималното разстояние, от което двамата водачи са
имали обективна възможност да се възприемат и наблюдават
поведението си взаимно е около 23м. Вещото лице приело, че лекият
автомобил навлязъл в процесното кръстовище със скорост от 8,5 км/ч,
движейки се праволинейно напред. Към този момент предната част на
велосипеда се е намирала на 1,90-2.00 метра преди мястото на удара.
Двете превозни средства продължили да се движат праволинейно по
описаните траектории, които след около 0,85 секунди се пресекли и
възникнал удар между предната част на автомобила и дясната страна
на велосипеда в областта около централната му ос и тялото на
велосипедиста. Мястото на удара било уточнено на около 1.00-2.00
метра вляво от продължението в кръстовището на десния по посока
към ул.“Чипровци“ край на платното за движение на ул.“Сърнена
гора“, изцяло в кръстовището между ул.„Лозен планина“ и
ул.“Сърнена гора“. Според вещото лице опасната зона за спиране на
автомобила при 19,8км/ч била 9,35м., а при 8,5км/ч – 3,25м. Опасната
4
зона за спиране на велосипеда при движение със скорост 12 км/ч била
4,7м. Вещото лице заключило, че разстоянието, от което подс.К. е
имала обективна възможност да види приближаващия се от лявата й
страна по ул.“Лозен планина“ велосипед – 18м. е по-голямо от
опасната зона за спиране на автомобила за установената скорост на
движение преди достигане на кръстовището – 9,35м. Спирачната
уредба на автомобила била функционално годна и технически
изправна и състоянието й не е причина за настъпване на
произшествието. Това дало основание на вещото лице да приеме, че
подс.К. е имала техническа възможност да предотврати
произшествието, ако преди да навлезе в кръстовището е спряла и е
изчакала велосипеда да премине и след това да продължи движението
си. От сравняването на отстоянието на велосипеда от мястото на
удара 1,90-2.00м. към момента в който за водача му е възникнала
опасност за движението му от технически характер с опасната му зона
за спиране, при движение със скорост 12 км/ч – 4,7 м. следвал извода,
че в конкретната пътнотранспортна ситуация Л.Х. не е имал
възможност да спре с велосипеда си преди мястото на удара. Според
вещото лице подсъдимата е имала техническа възможност да
предотврати произшествието, ако преди да навлезе в кръстовището е
спряла и е изчакала велосипеда да премине и след това да продължи
движението си.
При извършените изследвания, не било установено наличие на
алкохол или упойващи вещества в кръвта на водачите на автомобила и
велосипеда, участвали в произшествието.
Така изложената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. В тази
насока са признаването изцяло от страна на подсъдимата А. К. на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в
хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните
гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели И. П. и В. П., както и от
приетите и приобщени писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбума към него; протокол за оглед на веществено доказателство;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби;
талони за изследване; карта за проверка на спирачна уредба; полица за
застраховка „Гражданска отговорност“; свидетелство за регистрация
на МПС; удостоверение за техническа изправност на ППС; схема на
кръстовището между улиците „Лозен планина“ и “Сърнена гора“;
5
справка за нарушител; констативен протокол за ПТП; препис-
извлечение от акт за смърт; удостоверение за наследници; справки от
НБД „Население“; метеорологична справка; заключенията на
техническите, автотехническата и съдебномедицинската експертизи;
трудов договор, допълнително споразумение към трудов договор,
длъжностна характеристика и характеристика на името на А. А. К.,
декларация, биографична справка, справка за съдимост.
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се
констатират съществени противоречия по отношение на включените в
предмета на доказване факти и обстоятелства. Същите обективно,
логично и последователно пресъздават обстоятелства от значение за
предмета на доказване, кореспондират както помежду си, така и с
останалите събрани и приложени по делото писмени доказателства,
заключенията на експертизите и веществените доказателства.
Обясненията на подс.К. дадени в хода на разследването, в присъствие
на защитника й, също се кредитират при постановяване на присъдата,
тъй като заявеното от нея не се опровергава от останалите
доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и начина,
предвиден в НПК. Съдът възприема и кредитира с присъдата си и
депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното
производство експертизи, като обективни и безпристрастни, изготвени
обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област. Заключенията са обосновани и мотивирани, не се оспориха от
страните, не съществуват съмнения в тяхната правилност и
съответстват на приложените по делото писмени и събрани гласни
доказателства.

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Подс.А. А. К. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.1, буква „в“, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, тъй като на 21.01.2023г., в гр. Русе, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Меган Сценик“
с рег. № Р 9492 ВК нарушила правилата за движение по пътищата -
чл.50, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“, като не е пропуснала движещият се по пътя с
6
предимство велосипед, управляван от Л.Г.Х. от гр.Русе, вследствие на
което по непредпазливост причинила смъртта на Л.Г.Х. от гр.Русе.

От обективна страна:
Установява се от доказателства по делото, че в пряка причинна
връзка с произшествието е неизпълнението от страна на подс.А. К. на
правило за движение по пътищата въведено с нормата на чл.50, ал.1 от
ЗДвП – „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.“.
Несъмнено, началният момент, от който възниква задължението
на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той
обективно е имал възможност да възприеме опасността за
движението. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната
обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не
губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено
възникване на препятствие, в случая преминаващият през
кръстовището велосипедист, движещ се по път с предимство. От
доказателствата по делото се установява, че подс.К., приближавайки
към кръстовището между ул.„Лозен планина“ и ул.“Сърнена гора“,
имала обективна възможност да възприеме и наблюдава зоната на
кръстовището, да установи, че се движи по пътя без предимство,
както и логично да очаква появата на превозни средства от двете й
страни, преминаващи през кръстовището по пътя с предимство –
ул.“Лозен планина“.
Съгласно експертното заключение, при избраната от подс.К.
скорост на движение, разположение на автомобила й върху платно за
движение и отсъствието на обекти ограничаващи видимостта й,
същата е имала обективна възможност да види приближаващия се от
лявата й страна по ул.“Лозен планина“ велосипед от 18м., което
разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила Т.е.
подсъдимата е разполагал с обективна възможност да предотврати
настъпването на удара чрез намаляване скоростта на движение или
спиране, при което да пропусне велосипедиста Л.Х. да премине през
кръстовището. В конкретният случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че подс.К. не задействала своевременно
спирачната уредба, тъй като очевидно отклонила вниманието си, не
възприела поведението на пострадалия и неговото появяване на
платното за движение. Несъмнено това налага извода, че подсъдимата
7
навлязла по пътя с предимство без да заостри в достатъчна степен
вниманието си, при което да може да съобрази приближаването на
движещия се по пътя с предимство велосипедист, да намали скоростта
си /или да спре/ и да го пропусне да премине, което еднозначно налага
извода, че А. К. е допуснала нарушение на пътното правило въведено
с нормата на чл.50, ал.1 от НК.
Налице е причинна връзка между допуснатото от подс.К.
нарушение на правилата за движение и вредоносния резултат –
смъртта та Л.Х., тъй като продължавайки движението си напред в
кръстовището, вместо да спре, К. достигнала с автомобила си до
пострадалият, при което последвало и съприкосновение между
автомобила, управляван от подсъдимата и велосипеда, управляван от
Х.. В резултат от това се достигнало до падане на пострадалия от
велосипеда върху пътната настилка, следствие на което и получил
описаните по-горе телесни увреждания, довели до летален изход за
него.

От субективна страна:
Установеното по делото поведение на подс.А. К. обосновава
наличието на несъзнавана непредпазливост /небрежност/. В случая К.
не предвиждала възможността да настъпят общественоопасните
последици, но като правоспособен водач, който познава правилата за
движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска практика е
била длъжна и е могла да ги предвиди и предотврати. В случая
подсъдимата не се съобразила с предписанията на ЗДвП за
предоставяне право на предимство за преминаване през регулирано
кръстовище. Липсвали са и условия, поставящи я в невъзможност да
изпълни вменяваното й задължение по чл.50, ал.1 от ЗДвП и да
предотврати настъпването на вредни последствия.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
поради това, подс.А. К. следва да бъде призната за виновна в
извършването на това престъпление и й бъдат наложени предвидените
за него наказания.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата;
обстоятелството, че за над двадесетгодишен шофьорски стаж има
8
налагани само четири наказания за допуснати от нея нарушения на
правилата за движение по пътищата – три с наказателно
постановление и едно с фиш, както и липсата на данни за други
противообществени прояви от нейна страна. Смекчаващи
отговорността обстоятелства са и оказаното от подсъдимата
съдействие още в хода на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина; действията на последната след настъпилото
произшествие, с които е положила грижи за пострадалия, макар
действията й да не представляват всички зависещи от нея за оказване
на помощ на пострадалия; това, че осъщественото деяние е в резултат
на нарушаване на само едно правило за движение по пътищата;
трудовата й ангажираност, както и критичното й отношение към
престъпния резултат и изразеното искрено съжаление към това, че е
лишил от живот човек. Така изложеното налага извода, че подс.А. К. е
личност с ниска степен на обществена опасност, като извършеното от
нея престъпление е осъществено при наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, при
постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК /какъвто е
настоящият случай/, наказанието се определя при условията на чл.58а
от НК. Съобразно чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на
осъдителна присъда в тези случаи, съдът определя наказанието
"Лишаване от свобода", като се ръководи от разпоредбите на общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с 1/3, а
според ал.4 на същата норма, ако едновременно с това са налице
условията на чл.55 НК и последната разпоредба се явява по-
благоприятна за дееца, следва да приложи нея.
Както бе посочено по-горе, съдът намира, че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и че най-лекото
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради
което, като по-благоприятна, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Поради това Съдът счита, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне за подс.А. К. на наказания “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, за срок от 1 година и 6 месеца. На осн. чл.343г, вр.
чл.343, ал.1 от НК на подс.А. К. следва да се наложи и наказание
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 6
месеца, който срок съдът счита за достатъчен и необходим за
реализиране на целите на наказанието. При определянето на това
9
наказание съдът отново отчете изложените по-горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид установената ниска степен на обществена опасност на
личността на подсъдимата съдът намери, че постигането в пълна
степен на целите на наказанието не изисква отделянето й от
настоящата социална среда и изолирането й от обществото, поради
което не е наложително същата да изтърпи наказанието „Лишаване от
свобода“ ефективно. Налице са и формалните предпоставки на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че
подсъдимата не е осъждана и наложеното й наказание „Лишаване от
свобода“ е в размер под три години. Поради това съдът прие, че
постигането на целите на чл.36 от НК са обезпечени с отлагане
изтърпяването на определеното наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 1 година и 6 месеца за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Подсъдимата следва да заплати в полза на Държавата – ОД на
МВР-Русе сумата от 2304.92лв., за разноски на досъдебното
производство, както и сумата от 1500.00лв. на всеки от частните
обвинители – за направените от тях разноски за възнаграждение на
поверениците.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
10