Решение по дело №2731/2013 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1638
Дата: 5 август 2014 г. (в сила от 13 декември 2014 г.)
Съдия: Райна Кирова Кирякова
Дело: 20132120102731
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2013 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

        Номер 1638                            05.08.2014 година                                    гр. Бургас

 

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                ХІІІ граждански състав

На десети юли                                               две хиляди и четиринайсета година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                         Председател: Райна Кирякова

 

Секретаря: С.Д.

като разгледа докладваното от съдията Кирякова

        гражданско дело № 2731 по описа за 2013 г.,

        за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от ПК “Т.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: България, ****, представлявана от председателя Ж.Д.К., чрез пълномощника адв. З.М. от АК-гр. Бургас, против П.Н.Ц., с ЕГН **********,*** 5, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 4274.97 лв., от която 4173.67 лв. -главница, представляваща общата стойност на липси на стоково-материални ценности по време на изпълняваната длъжност “****”, по трудов договор № 14 от 25.10.2010г., по акт за начет № Р-6181 от 15.11.2012г. и  101.30 лв. - лихва за забава върху главницата, за периода от 22.08.2012г. до 16.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

Искът е процесуално допустим и е с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда/КТ/, вр. чл. 63, ал. 2 от Закона за кооперациите/ЗК/ и глава трета „Имуществена отговорност” от Закона за държавната финансова инспекция/ЗДФИ/. Предявен от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответницата Ц., чрез пълномощника си по делото, своевременно с отговор на исковата молба, навежда доводи за неоснователност и недоказаност на иска като твърди, че не е спазено производството по назначаването на процесната финансова ревизия, нейното провеждане и издаването на процесния акт за начет, както и, че процесните липси на стоково-материални ценности/СМЦ/ не представляват загуби/щети/ на работодателя, а стойността на печалбата/надценката/, калкулирана от работодателя в продажбата на дребно, които не подлежат на обезвреда, по предвиждането на чл. 205, ал. 1 от КТ. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че осъдителният иск е неоснователен, поради следното:

Не се спори по делото, че ответницата П.Н.Ц. е работила по трудов договор № 14 от 25.10.2010г. /лист 14 от делото/ като **** в смесен магазин, находящ се в с. Т., собственост на ПК “Т.”, с. И., на пълно работно време. По длъжностната си характеристика тя е служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности /чл. 207, ал. 1 от КТ/. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 24 от 30.08.2012г. на работодателя.

С представената по делото заповед № 181 от 22.10.2012г. на председателя на Централен кооперативен съюз/ЦКС/, гр. София, на основание чл. 63, ал. 1 и 2 от ЗК е била назначена финансова ревизия, която да се извърши от финансов ревизор към Главна дирекция „Финансов контрол към ЦКС, с период на ревизията от 29.10.2012г. до 16.11.2012г., с поправка на крайната дата от 09 на 16, която видно от свидетелските показания по делото на ревизора К.Х. е направена от нея върху документа. Касае се за диспозитивен документ, поправката върху който е извършена от лице, което не го е издало и на което не е делигирано правомощието да извърши поправката, поради което тя е нищожна.

Ревизията е завършила с приетия като доказателство по делото акт за начет № Р-6181/15.11.2012г. при ЦКС и № 18/16.11.2012г. при ищеца ПК “Т.”, в който е посочено, че на основание чл. 21, ал.1, т.2 от ЗДФИ и чл. 207, ал.1, т.2 от КТ, във вр. чл. 63 от ЗК, са констатирани липси на СМЦ, в размер на 4173.69 лв., ведно със законната лихва до 16.11.2012г., в размер на 101.30 лв.

С определение на съда от 27.06.2013 г., на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, по молба на ответната страна, е открито производство по оспорване верността на акта за начет № 18/16.11.2012 г. и приложението към него на листи № 5, 6, 7 и 8 от делото, както и верността на датата и решението по т. 4 от протокол № 4/21.03.2013 г. за годишното отчетно събрание на ПК “Т.” - с. И., по т. 4, приемане на ревизионен доклад за извършена финансова ревизия през 2012 г., акт за начет на П.Н.Ц. и предложение на контролния съвет да бъде заведено дело срещу П.Н.Ц.. На същото основание, с определение на съда от 07.10.2013г., е открито производство по оспорване верността на инвентаризационния опис от ревизията, приключила на 23.11.2011 г., който се намира в том ІІІ от делото. В производството по оспорване на документите ищцовата страна носи доказателствената тежест, тъй като се касае за частни документи, които не носят подпис на страната, която ги оспорва. Такова годно доказване по делото няма проведено. Оспорването на протокол № 4 от 21.03.2013 г. съдът приема за основателно, тъй като видно от протока, който е официално публикуван в търговския регистър по партидата на кооперацията, съдържанието на т. 4 от дневния ред е различно от съдържанието на представения по делото протокол. В него няма точка за вземане на решение за търсене на имуществена отговорност на ответницата Ц., а няма и такова прието решение по т. 4 от дневния ред. Решенията са по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5, а т. 4 е само запознаване с резултатите от извършената през 2012 г. финансова ревизия. Следователно, в конкретния случай не е спазено изискването на чл. 15, ал. 4, т. 15. от ЗК , с която норма е предвидено, че общото събрание на кооперацията взема решение с тайно гласуване по резултатите от финансовите ревизии на кооперацията и търсене на отговорност от виновните лица. Председателят на кооперацията само организира изпълнението на решенията на общото събрание /чл. 26, ал. 2, т. 2 ЗК/. Основателно е и оспорването на акта за начет и инвентаризационния опис, тъй като е неясно как е формирана от работодателя сумата по начета от 4 73.69 лв. Тя не съответства на първоначалните и коригираните с молив стоково-парични отчети на ответницата Ц.. По тази причина е обективно невъзможно да се обхване в пълнота от приемането на обекта до извършването на последната инвентаризация какво е движението на наличните стоки, още повече че същите се водят само стойностно, няма аналитична отчетност. Посочените корекции са в нарушение на чл. 10 от Закона за счетоводството/ЗСч./, който предвижда, че поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови. Ето защо, не могат основателно да се слушат доводи по делото, че корекциите са направени от счетоводството на кооперацията, поради допуснати технически грешки при завеждането на фактурните/доставните/ стойности на стоките. С оглед допуснатите нарушения на ЗСч. и ЗДФИ счетоводните записвания по които е правена ревизията са неверни. Такива са и резултатите, отразени в равносметките, с които са приключили трите инвентаризации на магазина - на 23.11.2011г., 04.07.2012г. и 22.08.2012г. Началото на трудовото правоотношение, респективно на отчетническата отговорност на ответницата Ц. е 25.10.2010г., а наличните и приети стоково-материални ценности от ревизията са отчетени от по-ранен момент - 21.10.2010г. Нови салда към началото на трудовото правоотношение няма формирани за нуждите на ревизията, което е нарушение и на ревизионния период от 29.10.2012г. до 16.11.2012г. Търсените стоково-материални ценности при ревизията са към 22.08.2012г., което е по-ранна дата от предвидената за край на ревизията-09.11.2012г. Междувременно има издадени две заповеди на председателя на кооперацията за инвентаризация на ответницата П.Н.Ц. /листи 12 и 13 от делото/ - № 21 от 22.08.2012г. - неподписана, поради което няма правно действие и № 12 от 03.07.2012г., от комисия, но във връзка с нея по делото не са ангажирани доказателства.

От заключението на основната и допълнителната тройна съдебно-счетоводна експертиза по делото съдът установява, че в счетоводните документи, по които е правена процесната ревизия, има съществени различия, включително и това, че салдото на сметка № 304 - стоки към 31.12. на съответната година е различно от посоченото към 01.01. на следващата година. Неясно каква е системата на воденото счетоводство в кооперацията -дали е журнално-ордерна, мемориално-ордерна или някакъв друг вид. Няма счетоводни данни с каква наличност е задължена ищцата Ц. към момента на назначаването на работа. Неясно е по какви цени са остойностявани отделните артикули, поради липсата на аналитична отчетност. В акта за начет лаконично е записано, че е извършена проверка на счетоводни документи, но не са изписани конкретните документи, които са проверени по време на ревизията. С това е нарушено изискването на чл. 44, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната финансова инспекция, ред. ДВ бр. 92 от 22.11.2011г., за документиране на констатациите по акта за начет със справки, таблици, съставени от финансовия инспектор, констативни протоколи, обясненията на задължените лица, заверени преписи или заверени копия от документи, заключения на вещи лица и др.

Предвид изложеното от фактическа и правна страна съдът приема, че не е спазено производството по назначаването на процесната финансова ревизия, нейното провеждане и издаването на процесния акт за начет. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът ПК “Т.” - с. И. не е доказал главно и пълно субекта на нарушението - служител, обект на нарушението - нарушено от служителя задължение да пази грижливо имуществото, което му е поверено при или по повод изпълнението на работата, във фактическия състав - противоправност на деянието, в резултат на което е налице несъответствие между дължимото и фактическото поведение, вредата като размер, причинна връзка между деянието и вредата. Следователно, не са налице предпоставките за възникването на отчетническата отговорност за ответницата Ц.. Липсата на паричните средства е щета, изградена върху презумпцията за причиняване на недостига от отчетника, но тази презумпция е оборена в конкретния случай, с приетите като доказателства по делото счетоводни документи на кооперацията и заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза по делото. Поради това осъдителният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски, се явява основателна и следва да бъде уважена, съобразно събраните по делото доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 1730.00 лв., от които 100.00 лв.-възнаграждение на вещото лице по единична съдебно-счетоводна експертиза, 1080.00 лв.-възнаграждение на вещите лица по тройна съдебно-счетоводна експертиза и 550.00 лв.-адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ПК “Т.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: България, ****, представлявана от председателя Ж.Д.К., против П.Н.Ц., с ЕГН **********,*** 5, за заплащане на сумата от 4274.97 лв., от която 4173.67 лв. - главница, представляваща общата стойност на липси на стоково-материални ценности по време на изпълняваната длъжност “****”, по трудов договор № 14 от 25.10.2010 г., по акт за начет № Р-6181 от 15.11.2012г. и  101.30 лв. - лихва за забава върху главницата, за периода от 22.08.2012г. до 16.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба -09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ПК “Т.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: България, ****, представлявана от председателя Ж.Д.К., да заплати на П.Н.Ц., с ЕГН **********,*** 5, направените по делото разноски, в размер на 1730.00 лв.(хиляда седемстотин и тридесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                          Районен съдия:Р. Кирякова

Вярно с оригинала!

К.К.