Р Е Ш Е
Н И Е
№
……………………
гр. Плевен, 04.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI-ти граждански състав, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина
Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.д.№ 1937 по описа за
2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на подадена искова молба от И.М.К. от гр.*** против М.И. ***.
Ищцата твърди, че е наследница на Д.Ц.И., б.ж. на с.***, починал на
25.02.1957г. Твърди, че с Решение №6-2/21.02.1996г. *** възстановила правото на
собственост на наследниците на Д.Ц.И. върху земеделски имоти, описани в
исковата молба. Твърди, че на 18.11.2016г. наследникът П.И.П. упълномощил
ответника М.И.Х. с нотариално заверено пълномощно да продаде на когото намери
за добре и на цена каквато намери за добре наследствените му земеделски земи, а
също го упълномощил и да сключи договор за аренда за земеделските имоти. На
същата дата, пълномощникът на ищеца като арендодател, сключил със себе си в
качеството на арендатор договор за аренда за описаните земеделски имоти за срок
от двадесет години срещу арендно плащане от 25 лева на декар. Твърди, че за
описаните имоти ежегодно сключвали договор с ***с.***, като последния действащ
договор бил до 01.10.2017г. При сключването на договор за следващата година,
установили, че вече има сключен договор. Ищцата твърди, че наследникът П.П. бил
подведен, тъй като мислел, че пълномощното било за продажба на идеални части от
земеделските имоти, но не и за сключване на договора за аренда. Твърди, че
впоследствие, на 16.12.2016г., М.Х., като пълномощник на П.П., дарил на майка
си идеална част от имотите, като още същия ден бил сключен и договор за
продажба на другата идеална част от имотите. Ищцата твърди, че договорът за
аренда е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите. Твърди, че за този регион, арендното плащане за
2016г. е било в размер на 50 лева, а за 2017г. – в размер на 55 лева за декар.
Твърди, че сключването на договор за аренда за срок от 20 години е
несправедливо дълъг, като средната продължителност на договор за аренда е десет
години. В заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи
за нищожен договор за аренда от 18.11.2016г., сключен между М.И.Х., като
пълномощник на П.И.П., като арендодател и М.И.Х. като арендатор, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е договорено арендно плащане в размер на
25 лева, при средно такова за землището от 55 лева на декар. Ищцата твърди, че
е неморално пълномощникът да договаря арендно плащане в два пъти по-нисък
размер от средното за землището. Прави доказателствени искания.
В едномесечния срок ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Твърди, че искът е неясно предявен, тъй като не е ясно дали
ищцата претендира нищожност на основание чл.26 ал.1 или ал.2 ЗЗД. Твърди, че договорът за аренда е сключен в
законовата форма, оспорва твърдението, че договорът противоречи на добрите
нрави и е сключен при явно неизгодни условия.
В съдебно заседание страните се представляват от
процесуални представители и поддържат исковата молба и писмения отговор.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Не е спорно между страните и се установява от данните в делото, че ищцата И.М.К.
има качеството на наследница по закон на Д.Ц.И., починал на 25.02.1957г., б.ж.
на с.***, ***. Не е спорно, че в патримониума на Д.Ц.И., б.ж. на с.*** и
наследодател на ищцата, е било възстановено правото на собственост върху
недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с.***, ***,
съгласно Решение №***. на ***, в т. ч. и върху имотите, описани в исковата
молба.
От представеното на лист 21 писмено доказателство се установява, че на
18.11.2016г., П.И.П. с ЕГН **********, също имащ качеството на наследник на
общия наследодател Д.Ц.И., е упълномощил М.И.Х. с редица права, включително и с
правата да стопанисва, управлява и се разпорежда със собствените му, получени
по наследство от Д.Ц.И. недвижими имоти, находящи се в землището на с.***,
които са описани конкретно в пълномощното. Пълномощното е с нотариално
удостоверяване на подписа ***. и нотариално удостоверяване на съдържанието на
документа с ***. на ***с ***на НК, район – РС гр.Плевен. Видно от съдържанието на това пълномощно,
приложено като доказателство по делото и
неоспорено от ищцовата страна относно неговото съдържание, упьлномощителят
П.И.П. е упълномощил ответника М.И.Х. с множество права за управление и
разпореждане, включително и да продава
на когото намери за добре и на цена, каквато прецени, включително и да договоря
сам със себе си или с лица, които представлява, съгласно чл.38 от ЗЗД, да се
снабдява с всички необходими документи, включително и за изготвяне на скици, данъчни оценки, решения на ПК и ОСЗ,
нотариални актове, договори за доброволни и съдебни делби и др., да сключва, изменя
договори за наем/аренда, да
прекратява вече сключени договори за аренда (наем) за недвижимите имоти
- земеделски земи, изрично описани в самото пълномощно.
Представен е Договор за аренда на лист 20 от делото, от който се
установява, че на 18.12.2016г. между П.И.П., като арендодател, представляван от
пълномощник М.И.Х. упълномощен с гореописаното пълномощно, от една страна и М.И.Х.,
като арендатор, от друга страна, на основание разпоредбите на Закона за
арендата в земеделието, е бил сключен Договор
за аренда на земеделски земи, с предмет описаните в ИМ
наследствени земеделски земи, находящи се в землището на с.***. Видно е, че
договорът за аренда е сключен в предвидената в закона писмена форма с нотариална
заверка на подписите на страните
и е надлежно вписан в ***
по местонахождение на имотите, с ***. Видно от съдържанието на договора за
аренда, същият е сключен за срок от 20 стопански години, като в чл.2 е
уговорено годишно рентно плащане в размер на 25 лв. за декар.
По делото като свидетел
е изслушан П.И.П., който заяви в показанията си, че не е имал намерение да
сключва договор за аренда за земеделските земи. Твърди, че е подписал пълномощното
като е мислел, че подписва такова за продажба, но не и за сключване на договор
за аренда.
Спорно по делото е
противоречи ли процесният договор на добрите нрави.
Във всеки един случай трябва да
се прецени дали конкретният правен субект с действията си накърнява „добрите
нрави”, дали злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. В практика си ВКС възприема становището, че липсата на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за
противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на
договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Страните са свободни да договарят условията на договора,
а тази свобода е обвързана от добрите нрави. С оглед на това и съгласно нормата на
чл.26,ал.1,т.3 ЗЗД сделки, сключени при нееквивалетност на престациите са
нищожни.
В тази връзка съдът допусна и назначи експертиза. От заключението на вещото лице К.В., което не е
оспорено от страните и като обективно съдът възприема изцяло, се установява, че
средната пазарна арендна цена за декар, обичайна при договорите за аренда в
землището на с.*** за стопанската 2016/2017г. е в размер на 53,37 лв. / дка. В
табличен вид в заключението са дадени сключените договори за аренда за стопанската 2016/2017г. в землището на с.***,
като за всеки договор е посочена и съответната арендна цена. От заключението се установява, че основен
арендатор в землището е *** с.***, като съгласно договорите за аренда, общия
размер на арендното плащане се определя
с Решение на *** в срок до 15 октомври след края на съответната
стопанска година. Вещото лице се е запознало с документацията на кооперацията и
е установило, че за стопанската 2016/2017г. е взето решение на общото събрание,
размера на рентното плащане по сключените договори за землището на с.*** да е в
размер на 55 лева. Видно от заключението, средния размер на пазарната поземлена
рента съобразно сключените договори за аренда на земеделски земи в землището на
с.*** за стопанската 2016/2017г. е в размер на 53,37 лева. При
така изложените обстоятелства, съдът приема, че в случая е налице нееквивалентност
на престациите, тъй като цената от 25 лв.за дка като арендна вноска за
стопанската 2016/2017г. е два пъти
по-ниска от средната пазарна арендна вноска за земите в землището на с.***. В конкретната хипотеза
наличието на нееквивалетност на престациите се установява и от заключението на
вещото лице, като договореното рентно плащане е в два пъти по –нисък размер от
средното за землището.
Допълнително като аргумент за противоречие с добрите
нрави, съдът прецени и обстоятелството, че ищцата и другите сънаследници не
биха могли да защитят правата си по друг ред. При отхвърляне на настоящия иск,
те биха били обвързани от сключения договор за аренда през следващите 20 години
при договорената цена от 25 лева за декар. Ищцата и другите сънаследници не са
страна по договора за аренда и не биха могли да искат изменение на рентното
плащане.
Съдът счита, че не
следва да се обсъжда разпоредбата на чл.40 ЗЗД, тъй като договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата
страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД не поражда целените
с него правни последици и е недействителен, но на тази недействителност може да
се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. В
случая ищцата не е страна по атакувания договор за аренда.
При
този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗА, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ***Е.М. направени разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение. По сметка на РС Плевен следва да заплати държавна такса в
размер на 89,98 лева съобразно арендното плащане върху земеделските имоти за една
стопанска година, както и 120 лева за назначена експертиза.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на
основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД Договор за аренда на недвижим имот земеделска
земя, вписан в *** по местонахождение на имотите, с ***., сключен между М.И.Х. като
пълномощник на П.И.П. като арендодател и М.И.Х. като арендатор, по силата на
който арендодателя предоставя на арендатора за временно и възмездно ползване
недвижими имоти – земеделска земя, находящи се в землището на с.*** – имот № ***с площ от 7,399 дка, имот № ***с
площ от 1,581 дка, имот № ***с площ
от 1,225 дка; имот № ***с площ от
25,137 дка, имот № ***с площ от 26,486
дка, имот № ***с площ от 14,739 дка,
имот № ***с площ от 9,790 дка, имот № ***с площ от 0,207 дка, за срок от 20
стопански години, считано от 01.10.2017г. срещу арендно плащане в размер на 25
лева за декар ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ С
ДОБРИТЕ НРАВИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗАдв М.И.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ***Е.М. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА М.И.Х. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на ПлРС разноски за държавна такса в размер на 89,98 лева съобразно арендното плащане върху
земеделските имоти за една стопанска година, както и 120 лева за назначена
експертиза.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: