Р Е Ш Е Н И Е
Номер 40 30.11.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на
седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Диана
Калоянова
при секретаря Диана
Михайлова като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 403 по описа за 2022 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Й.Х.П.,
ЕГН **********,*** и адрес за съобщения и призовки гр. Русе, ул. „****" № 2, етаж 2, офис 301/206
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-1085-000501/ 30.08.2022 г., издадена от началник група към ОД МВР - Русе,
Сектор „Пътна полиция" – Русе. С обжалваната заповед, на основание чл.
171, т. 2, буква М от ЗДвП, на П. е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) Временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3
месеца спрямо нейния личен автомобил марка „BMW 320D“, рег. № Т4771ТН. В
жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като издаден от некомпетентен орган, при неспазване на
установената форма, допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта
на закона. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени издадената
ЗППАМ. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С. С.,***,
поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира разноски по
представен списък.
Ответникът по делото – Началник група към ОД
МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, се представлява от главен юрисконсулт
Гергана Димитрова, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана; иска
от съда да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна - адресат на акта, която е засегната от него
неблагоприятно; в преклузивния срок; при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Със ЗППАМ № № 22-1085-000501/30.08.2022 г.,
издадена от началник група към ОД МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция" –
Русе спрямо жалбоподателката Х. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, буква М от ЗДвП – временно
спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил марка „BMW
320D“, рег. № Т***ТН
за срок от 3 месеца. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че Х. е
предоставила за управление собствения си автомобил на сина си Х. А. Т., като срещу
последния е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GА7113981/26.08.2022
г. от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Русе, сектор ПП, за това, че на 26.08.2022
г., около 22:30 часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Потсдам“ и ул.
„Михаил Арнаудов“, в посока МОЛ Русе; в условията на ясно време и суха пътна настилка
при управлението на посочения лек автомобил Тодоров използва пътищата, отворени
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на пътници и товари, като извършва последователни,
резки отклонения вляво и вдясно по посока на движението, придружени от
форсиране на двигателя и превъртане на задните гуми, създавайки непосредствена
опасност за останалите участници в движението – дрифт.
По делото са налични
писмените обяснения на Х.
Т., в които той посочва,
че на 26.08.2022 г., около 22,30 часа при излизане от автомивката, разположена
на ул. „Потсдам“, при подаване на газ на управлявания от него автомобил,
задната част поднесла поради влажността на гумите, като действието му не било
умишлено.
С цел установяване на спорните по делото
обстоятелства съдът, на основание чл. 171, ал. 1, изречение първо от АПК, съобрази
съдържащите се в административната преписка писмени доказателства: докладна
записка per. № 1085р-5309/31.08.2022 г.; АУАН серия GA бл. № 711398/26.08.2022
г.; обяснение от Х.
А. Т.; Справка за нарушител/водач от
АИС-АНД за Й.Х.П. и Х.
А. Т. и други.
По
делото е представен диск със записи - пет файла от камери Ruse 30-1, Ruse 30-2,
Ruse 30-4, Ruse 30-6 PTZ, и Ruse 30-7 PTZ. Посочените камери са монтирани на
кръстовището на ул. „Потсдам“ и ул. „Михаил Арнаудов“ и са част от системата за
видеонаблюдение на Община Русе, обхващаща 30 натоварени кръстовища в гр. Русе.
Записите са за времето от 22:25 часа до 22:35 часа на 26.08.2022 г., като всеки
файл е индивидуализиран с име. При преглед на записите безспорно се установява,
че е налице движение на управлявания от Т. автомобил по начина, описан в
мотивната част на заповедта. Макар да не е посочено от административния орган,
установява се, че движението на автомобила, управляван от Т., е придружено от още два други
автомобила, които се движат на пътя, успоредно на процесния автомобил.
Действително, камерите не записват звук и записите също не възпроизвеждат звук,
но самите видеозаписи са достатъчно ясни и съда, при запознаване с тях, установява
описаното поведение на Т.
при управлението на автомобила, собственост на неговата майка, в случая
жалбоподателката Х..
В
жалбата, с която е сезиран съда, се въвеждат възражения за нейната
незаконосъобразност – издадена от некомпетентен орган; съществени нарушения на
административнопроизводствените правила поради неизяснена фактическа
обстановка; неправилно съставен АУАН и неправилно посочен АУАН в съдържанието
на ЗППАМ; липса на неправомерно поведение на водача; непосочване на началната
дата, от която започва да тече наложената ПАМ и др. Твърди се, че поради
липсата на предпоставки за налагане на ПАМ, жалбоподателката е неоснователно
лишена от правото да ползва личния си автомобил, с което се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен, отколкото е необходимо и се причиняват
вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел.
Жалбоподателката
е представила и молба вх. № 4548/14.11.2022 г. във връзка с разпределената от
съда доказателствена тежест между страните с Разпореждане от 27.09.2022 г. Сочи
се, че описаната в заповедта фактическа обстановка не отговаря на
действителността. Изразява се съгласие за времето и мястото, описано в
заповедта, но извършените от водача Т. действия са описани като свързани с безопасността на
движението; несъзнателно подаване на рязка газ; наличие на силно запрашена
пътна обстановка и едновременно с това движение на автомобила с износени и
мокри гуми; съществуването на лек наклон надолу при изхода от автомивката и др.
Изложени са разсъждения във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и съответно
описанието на фактическата обстановка в издаденото наказателно постановление,
включително такива относно формите на вина. Оспорва се използването на
понятието дрифт, тъй като същото не се използва като понятие в нормите на ЗДвП.
Оспорва се описаното в АУАН нарушение на база видеозаписите, като се твърди, че описанието на хартиен носител и
съдържанието на видеозаписа не си кореспондират взаимно. Сочи се още, че в
ЗППАМ не е посочено с какво са били застрашени останалите участници по смисъла
на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП и кои точно са тези участници, като се твърди
липсата на преценка за евентуалното прилагане на чл. 180, ал. 1, т. 1,
изречение трето и чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Претендира се, че автомобилът
на полицейските служители е бил разположен далече от мястото на събитието,
което води до неправилно възприемане на фактическата обстановка, а при правилно
възприемане на същата, поведението на водача Т. би се квалифицирало по различен
начин. Претендира се нарушение от административния орган на разпоредите на чл.
35 и чл. 36 от АПК, както и на чл. 6 от АПК и принципно на Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
При така установената
фактическа обстановка,, съдът достига до следните правни изводи:
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се налагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото е представена Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на директора на
ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат
с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2, изречение 2 и началник
на сектор "Пътна полиция" към Областната дирекция. Заповедта е
издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по
делото, но е служебно известна на съда и с нея министърът е определил
Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1
от ЗДвП. По тази причина и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-3170/31.12.2021
г. е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по
ЗДвП, включително и на началниците на групи в сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР – Русе. В този смисъл въведените с жалбата твърдения, че
заповедта е издадена от некомпетентен орган са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
При издаване на ЗППАМ е
спазена законоустановената писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни
основания за издаването й и всички релевирани възражения в тази насока са
несъстоятелни.
В жалбата, с която е
сезиран съда, се твърди, че са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващи се в твърдението, че „В нея липсва мотивирано
словесно описание, съдържащо всички елементи от състава на нарушението по чл.
104б, т.2 от ЗДвП от субективна и обективна страна, като описаната в заповедта
фактическа обстановка не отговаря на действителното положение.“ Тук, на първо място, задължително
следва да се посочи, че липсата на мотиви е нарушение на изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, т.е. всякога то е нарушение на изискването за форма, а не
на изискването за спазването на административнопроизводствените правила относно
издаването на индивидуалния административен акт. На второ място,
жалбоподателката счита, че в заповедта задължително следва да е описано
нарушението, предвидено в чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, съгласно която правна норма На водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. И тук е необходимо съдът да посочи,
че наличието на описанието на състава на
нарушението от обективна и субективна страна е изискване, което следва да се
спазва при съставяне на АУАН и при издаване на наказателно постановление, т.е.
в процеса на ангажиране на административно наказателна отговорност на водача,
реализиран по Закона за административните нарушения и наказания. В конкретния
случай се касае за производство, което се реализира по АПК и в случая мярката
не е наложена на водача, а на собственик на автомобила. Фактическите основания
за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН
серия GA бл. № 711398/26.08.2022 г., към който акт изрично се препраща в
мотивите на обжалваната заповед, което съдът намира допустимо (съгласно Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК). Самият акт е връчен на нарушителя Т. в условията на отказ да подпише
същия, но съдът приема, че със съставения АУАН доказва установените с него
факти, доколкото разполага с презумптивна доказателствена сила съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, която не е разколебана в настоящото производство, а
напротив – констатациите в АУАН се подкрепят от събраните доказателства. Всички
релевирани в молба вх. № 4548/14.11.2022 г. възражения в тази насока са
неотносими към настоящото съдебно производство и съдът не намира за необходимо
да се произнася по тях.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, въпреки оплакванията в жалбата за обратното.
В жалбата се твърди, че цитирания в заповедта АУАН серия GA бл. №
711398/26.08.2022 г. не е връчен на Х.Т.като
водач, нито на жалбоподателката Х.. Видно от ангажираните доказателства обаче,
Т. е отказал да
подпише съставения АУАН, което е регистрирано чрез свидетели, и на практика
това е процесуално допустимо връчване на съставения АУАН в условията на отказ.
Съдът приема, че
обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Според чл. 171, т. 2, буква М от ЗДвП, на собственик, който допуска, организира или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или
ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари – за срок три месеца. В конкретния казус са налице материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 2, буква М от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя
съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в
заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото
произнасяне.
В случая, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, по несъмнен начин се установява, че на
26.08.2022 г., около 22:30 часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Потсдам“ и
ул. „Михаил Арнаудов“, в посока МОЛ Русе; в условията на ясно време и суха
пътна настилка при управлението на посочения лек автомобил Т.използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на пътници и товари, като извършва последователни,
резки отклонения вляво и вдясно по посока на движението, придружени от
форсиране на двигателя и превъртане на задните гуми, създавайки непосредствена
опасност за останалите участници в движението – дрифт. Спори се от
жалбоподателката относно употребата на понятието дрифт, като се сочи, че то не
е използвано в ЗДвП, поради което неправилно е употребено и в съдържанието на
обжалваната заповед. Съдът счита, че действително това понятие не намира
употреба в закона, но ясно е описано от административния орган какво се има
предвид и в този смисъл дори понятието да не беше употребено, деянието може да
се квалифицира. Позоваването на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП от жалбоподателката в
конкретния случай е напълно неуместно, тъй като субекта на нарушението там е водача
на автомобила, а ЗППАМ е наложена на собственика на автомобила.
Съдът установи, че Т. е управлявал автомобила на майка си,
използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз
на хора и товари, като умишлено форсира двигателя, превърта задните задвижващи
колела, поднасяйки задната част последователно вляво и вдясно, като умишлено
нарушава устойчивостта на автомобила. Така описаните фактически обстоятелства
се установяват както с АУАН, който, както беше посочено по-горе, се ползва с
презумптивна доказателствена сила, така и със събраните по делото
доказателства, съобразно извършената от съда тяхна оценка. Доказателствата
сочат, че поднасянето на автомобила вляво и вдясно е резултат на умишлено
предприети от жалбоподателя действия с уредите на кормилната и спирачната
уредби и не се дължи на пътните условия или състоянието на гумите на автомобила,
още по-малко на състоянието на пътя и конструктивните особености на автомивката.
Поведението на водача очевидно не представлява използване на пътя в
съответствие с неговото основно предназначение - за превоз на хора и товари.
Това поведение се субсумира под фактическия състав на чл. 171, т. 2, буква М от ЗДвП, като
основание за налагане на ПАМ като процесната. При налагането й административният
орган действа при условията на обвързана компетентност, а срокът на мярката е
фиксиран без възможност за преценка от негова страна.
Обжалваният акт е
съобразен и с целта на закона, заявена в чл. 171 от ЗДвП, а именно осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения по същия закон.
По изложените съображения
жалбата се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди
сумата от 240 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС. Жалбоподателката не е направила възражение за прекомерност на
разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Х.П., ЕГН **********,***
и адрес за съобщения и призовки гр. Русе, ул „*****" № 2, етаж 2, офис 301/206
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1085-000501/ 30.08.2022 г., издадена от началник група към ОД МВР - Русе,
Сектор „Пътна полиция" – Русе.
ОСЪЖДА Й.Х.П., ЕГН **********да заплати на
Областна дирекция на МВР – Русе сума от 240
(двеста и четиридесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: