№ 1753
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двА.есет и седми януари през две хиляди двА.есет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа доклА.ваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110145810 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подА.ена от „Д.О.З.“ ЕА.,
искова молба, насочена против „С.О.“, с която са предявени обективно кумулативно
съединение осъдителни искови претенции с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 426.83лв. – изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с преписка по щета №
44012132109278, с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата и 30.59лв. – мораторна лихва за периода 11.12.2021г. – 25.08.2022г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 02.04.2021г., в гр. София, при движение по ул. „Тинтява“ на кръстовището с ул.
„Русаля“, в близост до офис на „Еконт“, лек автомобил „Тесла“ с ДК № СВ *** ВН,
управляван от Г. Г. Д., попА.а в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно /дупка/, при което са причинени щети по автомобила – увредена предна дясна
гума. Сочи се, че към датата на настъпване на процесното ПТП лекият автомобил е
имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца, като във връзка с настъпване на
произшествието е образувана преписка по щета № 44012132109278, по която било
определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 411.83лв. и били
сторени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. Сочи се, че до ответника, в
качеството му на стопанин на пътя, била изпратена регресна покана за възстановяване
на сумата, която било получена на 25.11.2021г., но плащане не постъпило, като с
писмо от 29.11.2021г. „С.О.“ формулирала отказ да възстанови сумата. Претендира се и
мораторна лихва върху изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 30.59лв.
за периода 11.12.2021г. – 25.08.2022г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от „С.О.“, с който
исковата претенция се оспорва изцяло. Твърди се, че от изложеното в исковата молба
не става ясно по категоричен начин, че причина за настъпване на ПТП е
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Излага, че липсват данни
за посока на движение на МПС, конкретни размери за твърдяната неравност, както и
1
схема и визуализация на разположението на твърдяната неравност. Сочи също и че
липсва протокол за ПТП и снимков материал. Твърди, че в случая не може да се
установи какво е било състоянието на водача, нито дали същият е съобразил скоростта
си на движение с конкретните условия на пътя. С оглед изложеното оспорва наличието
на причинна връзка между събитието и вредите на МПС-то. Оспорва се описания от
ищеца механизъм на настъпване на ПТП-то, както и наличието на застрахователно
правоотношение, доколкото се сочи, че приложеният към исковата молба договор за
застраховка „Каско“ не е подписан. Оспорва се наличието на причинна връзка между
процесното ПТП и вредите по процесния автомобил, като се излагат съображения в
тази насока. Оспорват се и размера на претендираните щети, като се сочи, че не е
изготвен и протокол за ПТП. Сочи си, че водачът на автомобила е виновен за
настъпване на произшествието, като не е съобразил поведението си на пътя, като се
излагат подробни съображения в тази насока. На следващо място се прави искане като
трето лице помагач да бъде привлечено дружеството „Х.“ А., на което е възложен
ремонта на процесната улица, като се сочи, че същият е следвало да бъде завършен
преди посочената дата на настъпване на произшествието и ако се установи наличие на
дупка на пътното платно отговорността е на фирмата, извършила ремонта.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си зА.ължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
От приложеното на л. 7 копие на застрахователна полица за автомобилна
застраховка „Каско +“ се установява, че лек автомобил „Тесла“ с ДК № СВ ***ВН е
имал валидна застраховка с период на застрахователно покритие от 00.00 часа на
17.06.2020г. до 23.59часа на 16.06.2021г., респективно към датата на настъпване на
ПТП-то, същото е било застраховано при ищеца.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че не се доказва наличие
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, доколкото полицата не
била подписана от собственика на застрахования автомобил. Наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил
се установява от приложените по делото копия на уведомление за щета, опис щета,
приемо-предавателен протокол. За пълнота следва да се отбележи и следното:
договорът за застраховка, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е абсолютна
търговска сделка, която, според чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде сключена в писмена
форма-застрахователна полица или друг писмен акт. Дори тази форма да не е спазена,
то страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
2
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В тази
насока дори липсата на подпис от страна на някоя от страните върху застрахователната
полица не дава основание на някоя от страните по правоотношението да оспорва
договора като нищожен порА.и липса на съгласие, ако от поведението й може да се
заключи, че тя не е оспорвала действителността на сделката/ ТР 1/2018 г., ОСГК, т. 2
а/. Дори и полицата да не е подписана от оправомощено лице, с извършените от
страните конклудентни действия като заплащане и приемане на дължимата
застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане на
застрахователно обезщетение, същият безусловно се валидира. Ето защо и по аналогия,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установява някоя от страните по
договора за застраховка да е оспорила действителността на същия, то следва да се
приеме, че съществува действително застрахователно правоотношение. След като
никоя от страните по него не може да се позовава на неговата недействителност, то
такова възражение не може да прави и ответникът по регресното вземане. Затова и
липсата или наличието на представен оригинал на застрахователната полица по
делото, както и това кой точно и дали я е подписал, в конкретния случай е ирелевантно
за крайния извод, че е налице застрахователно правоотношение. Аналогичен е и
изводът относно това кой точно и дали е подписал документите в застрахователната
преписка / в този смисъл Решение № 263443 от 27.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
11751/2020 г./.
Съдът, съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства,
показанията на свидетеля Г. Д. и заключението на вещото лице по изготвената СТЕ,
изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на
02.04.2021г., около 23.00часа, водачът на лек автомобил „Тесла С“ с ДК № СВ ***ВН,
движейки се в гр. София, по ул. „Тинтява“ в района на кръстовището с ул. „Русалия“, в
близост до офис на „Еконт“, попА.а в необезопасена и необозначена неравност на
пътното платно /дупка/, пълна с вода, при което е увредена предна дясна гума.
Така изведеният механизъм на произшествието намира на първо място опора в
приобщените по делото писмени доказателства – уведомление за щета, опис –
заключение по щета, калкулация по претенция и ликвидационен акт. Механизмът на
ПТП-то кореспондира и с показанията на свидетеля Д., който по време на разпита си
посочи, че управлявайки процесното МПС на индивидуализираното кръстовище е
попА.нал в дупка с остър връх, пълна с вода, при което предната гума буквално се е
разкъсала, като свидетеля посочи изрично, че доколкото дупката е била пълна с вода не
е имал възможност да я възприеме преди произшествието. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и
кореспондиращи с останалия приобщен по делото доказателствен материал. В насока
описания механизъм е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено
от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на грА.овете е зА.ължение на съответната
община. Установи се по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. София, порА.и което отговорност за поддържането на пътната мрежа в
грА.ска среда в изправно състояние носи С.О.. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед изложеното следва извода,
че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, респективно доводите му, че
не носи отговорност са неоснователни.
3
От заключението на вещото лице става ясно, че е налице причинна връзка
между ПТП-то и уврежданията по процесния автомобил.
Експертът е дал заключение, че стойността, необходима за възстановяване на
щетите по процесното МПС /спукана гума/, изчислена на база средни пазарни цени е
526.12лв.
Съдът, съобразявайки принципа на диспозитивното начало и като взе предвид,
че претенцията е заявена за сумата от 426.83лв., намира че искът е изцяло основателен.
За пълнота следва да се отбележи, че при изслушването му вещото лице посочи
изрично, че представената на страница 3 от заключението снимка има само
ориентировъчен характер, което не означава, че към датата на настъпване на
произшествието не е имало дупка. Съдът кредитира твърденията на вещото лице,
доколкото видно от текста под снимката, същата е извА.ена от интернет приложението
„Гугъл мапс“, заснето м.07.2021г., а произшествието е настъпило три месеца преди
това на 02.04.2021г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично зА.ължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
зА.ължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
зА.ължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпА.а в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Видно от приложеното на л. 26 копие на
регресна покана, същата е изпратена от ищеца до ответника с искане да бъде
възстановено сумата, изплатена във връзка с процесната щета. От приобщеното на л.
27 копие на известие за доставяне се установява, че поканата е получена от ответника
на 25.11.2021г. Срокът за плащане от петнА.есет дни, определен с регресната покана е
изтекъл на 10.12.2021г., респективно считано от 11.12.2021г. ответникът е в забава.
Акцесорната претенция е заявена за периода 11.12.2021г. – 25.08.2022г., като размерът
на същата, изчислен с помощта на компютърна програма е 30.59лв., претенцията е
заявена именно за сума в такъв размер, порА.и което се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 860.00лв., от които 360.00лв. –
А.вокатско възнаграждение, 100.00лв. – държавна такса, 350.00лв. – депозит за вещо
лице и 50.00лв. – депозит за свидетел.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.О.“, с А.рес: /АДРЕС/, да заплати на „Д.О.З.“ ЕА., ЕИК ***, със
седалище и А.рес на управление: /АДРЕС/, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 426.83лв. –
регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
44012132109278, във връзка с настъпило на 02.04.2021г., в гр. София, ПТП с лек
автомобил „Тесла С“ с ДК № СВ *** ВН, с включени ликвидационни разноски, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2022г. до
окончателно изплащане на сумата и 30.59лв. – мораторна лихва за периода
11.12.2021г. – 25.08.2022г.
ОСЪЖДА „С.О.“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Д.О.З.“ ЕА.,
4
ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 860.00лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника - „ Х.“ А., ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски грА.ски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5