Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Боряна Петрова
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 8 755..... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 71 502 от 23.03.2017 г., постановено по гр.д. № 62 893/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 67 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че през процесния период обекта е бил топлоснабдяван, както и че ответниците са ползвали топлинна енергия. В тази връзка твърди, че съдът не е взел предвид, че съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от ОУ клиентът дължи месечна сума, определена по прогнозни сметки. Твърди, че тази сума се дължи, тъй като е изискуема. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да се уважат същите в пълен размер и претендира и разноски за двете инстанции.
Ответникът по въззивната жалба Г.А.Х. редовно уведомен не взима становище по жалбата.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 71 502 от 23.03.2017 г., постановено по гр.д. № 62 893/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 67 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Г.А.Х. дължи на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 591.72 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.04.2012 г. до м.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 г. до изплащане на вземането и сумата 42.84 лева, представляваща дължима такса за дялово разпределение за периода от м.04.2012 г. до м.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 г. до изплащане на вземането, с които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, които вземания касаят топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр. София, жк. „******и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 30842/2015г. по описа на СРС, 67 състав, като е отхвърлил иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата над 591.72 лева до 956.54 лева, както и исковете за обезщетение за забавено плащане за сумите 168.12 лева и сумата 8.09 лева и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.А.Х. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 167.75 лева, представляваща разноски в настоящото производство и сумата 178.75 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№ 30 842/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 67 състав, по което на 22.06.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за следните вземания: сумата 956.54 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.04.2012 г. до м.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер 156.17 лева за периода от 31.05.2012 г. до 22.05.2015 г., сумата 42.84 лева, представляваща дължима такса за дялово разпределение за периода от м.04.2012 г. до м.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер 8.09 лева за периода от 31.05.2012 г. до 22.05.2015 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че срещу заповедта е подадено възражение от ответника, съответно на основание чл.422 ГПК и в указания срок, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията.
От заключението на изготвената СТЕ се установява, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период след извършено изравняване е в размер 591.72 лева, като съответно включва стойност на енергията, отдадена от сградната инсталация и такава за подгряване на вода.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
С атакуваното решение № 71 502 от 23.03.2017 г., постановено по гр.д. № 62 893/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 67 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Г.А.Х. дължи на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 591.72 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.04.2012 г. до м.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 г. до изплащане на вземането и сумата 42.84 лева, представляваща дължима такса за дялово разпределение за периода от м.04.2012 г. до м.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2015 г. до изплащане на вземането, с които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, които вземания касаят топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр. София, жк. „******и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 30842/2015г. по описа на СРС, 67 състав, като е отхвърлил иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата над 591.72 лева до 956.54 лева, както и исковете за обезщетение за забавено плащане за сумите 168.12 лева и сумата 8.09 лева и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.А.Х. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 167.75 лева, представляваща разноски в настоящото производство и сумата 178.75 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
По допустимостта и основателността на
подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения, че съдът неправилно е приел размера на доставената енергия, с която се е обагатил ответника, както и по отношение на размера на дължимата лихва. Така релевираните основания съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Действащата разпоредбата през процесния период §1, т.43 (отм. ДВ, бр. 54/2012г.) от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 107/03.12.2003 г.), определя като "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Разпоредбата на §1, т.ЗЗ а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, определя като "небитов клиент" клиент, този който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Спрямо лицата, на които е доставяна енергия, без да е налице сключен договор претенцията следва да се основава на неоснователното обогатяване.
Съгласно правилата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С оглед на това ответникът дължи да верне, онова, с което се е обагатил, но до размера на обедняването на ищеца. В конкретния случай размера на обедняването е стойността на реално доставена топлинна енергия през процесния период. Видно от неоспореното заключение на СТЕ размера на това обедняване (стойността на реално доставената топлинна енергия) е сумата от 571.92 лв., поради което правилно и законосъобразно съдът е присъдил тази сума и отхвърлел иска до пълния му размер, като недоказан.
Неоснователни са и доводите свързани с твърдения за неправилно приложение на закона по отношение на отхвърлената част от иска за лихва. В тежест на ищеца е да установи изпадането в забава на ответника по отношение на изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия. По делото не са ангажирани такива доказателства. Направеното възражение, че се дължат лихва върху прогнозните сметки, съдът намира за неоснователно и неотносимо към настоящия спор.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 71 502 от
23.03.2017 г., постановено по гр.д. № 62 893/15 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 67 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.